Джанис Кайзър
Съдбовно пътуване (9)

Девета глава

Габи се събуди бавно. Тялото й тръпнеше от поредния еротичен сън. Отново Алекс. Изведнъж си спомни къде се намира и погледна към другия край на широката спалня. Майкъл го нямаше. Господи, колко ли беше часът? Протегна ръка към часовника. Минаваше осем. Снощи бе казала на Майкъл, че ще отиде в магазина по-късно, защото трябва да се срещне с кандидата за апартамента. Очевидно той я бе оставил да се наспи.

Чакаше я напрегнат ден. Следобед имаше делова среща с банкера, а трябваше да помогне и на Доти — правеха ревизия в магазина.

Когато излезе от банята, телефонът иззвъня. Беше Доти.

— Може и да не ми вярваш, но точно мислех за теб.

— Казах ти, че съществува телепатия. — Доти вярваше в свръхестественото. — Знаеш ли защо ти се обаждам?

— Нямам представа.

— Познай!

— Загадъчен непознат иска да ме отвлече в замъка си във Франция и пита кога ще дойда.

— Топло! Слушай! Дойдох по-рано, за да се подготвя за ревизията… Тъкмо пълзях по пода на четири крака, когато до вратата приближи някакъв мъж. Видя ме и почука. Казах му, че магазинът още не е отворен, но той отговори, че не иска да купува нищо, а търси теб.

— И кой беше?

— Как кой? Загадъчен непознат, естествено. Точно както ти каза.

— И за това ли се обаждаш? — изпъшка Габи.

— Обясних му, че ще закъснееш, защото даваш апартамента си под наем. Той изглеждаше много разочарован, но не каза нищо. Само погледна часовника си и замина.

— Как изглеждаше?

— Красив, русоляв, висок, на около трийсет и две, трийсет и три години. Почернял, сякаш току-що идва от Хаваите.

Сърцето на Габи спря.

— Не беше ли със светлосини очи и трапчинка на едната буза?

— Е, чак толкова не съм го разглеждала — засмя се Доти. — Ако дойде пак, да му предам ли нещо?

— Кажи му, че вероятно ще пристигна около десет. Габи остави слушалката и се хвърли на леглото. Загадъчният непознат е бил Алекс. Нямаше съмнение.

Представи си лицето му, сякаш бе до нея. Видя как се усмихва и се навежда да я целуне. Протяга ръка да я погали… Господи, какво ставаше с нея!?

Докато се обличаше, Габи за пръв път разбра колко се е надявала да види отново Алекс. Не си бе позволявала да мечтае за това, за да не се разочарова.

Хапна набързо един кроасан и тръгна пеш към апартамента си. Бе с тъмновиолетов костюм и млечнобяла блуза. Обикновено не се обличаше специално за работа, но днес щеше да се срещне с банкера си, а може би и с Алекс, затова искаше да изглежда добре.

Всъщност защо се вълнуваше толкова за срещата с Алекс? Бе прекарала с него само няколко дни. Живееше с Майкъл, смяташе да се омъжи за него. В края на краищата не можеше да скъса една трайна връзка само заради мимолетен флирт с необикновено сексапилен авантюрист.

Но реакцията й при мисълта, че може отново да види Алекс, й показа, че е крайно време да спре да се преструва. Вместо да дава апартамента си под наем, би трябвало да се върне в него. Всичко друго би било нечестно спрямо Майкъл.

Наближи сградата. Мярна във входа силует и въздъхна с облекчение — не беше закъсняла за срещата.

Влезе стремително във фоайето и се озова лице в лице с Алекс Таунзенд.

Той изглеждаше приятно изненадан, макар и не колкото нея. Грабна я в прегръдките си и радостно я завъртя.

— Габриела! Вече бях решил, че си изчезнала от лицето на земята.

— Алекс… Какво правиш тук? — едва успя да изрече тя.

— Не помниш ли, че ми даде адреса си?

— Не, имах предвид тук, в Сан Франциско.

— Дали ще е много изтъркано, ако кажа, че случайно минавах и помислих…

— Да видиш дали съм свободна тази вечер, нали?

— Знаеш ли, става ми неудобно, че толкова добре ме разбираш — засмя се той. — Между другото, изглеждаш чудесно.

Тя се усмихна и леко се изчерви. Изпитваше желание да го докосне. Протегна нерешително ръка. Той я пое и пристъпи към нея. Целувката беше кратка, но чувствена.

Габи пое въздух и направи крачка назад.

— Ти май вярваш, че можеш да продължиш оттам, докъдето си стигнал.

— Два дни те търся. Няма никой и през деня, и през нощта.

— Пренесох се при Майкъл. — Нямаше смисъл да премълчава. Това бе истината.

Алекс кимна. Тя се зачуди дали да му каже, че е решила да скъса с Майкъл, но се отказа. Би могъл да си направи погрешни изводи.

— Скоро ли е сватбата?

— Не.

Той я погледна с очакване, но тя не обясни нищо повече.

— Разбрах, че даваш апартамента си под наем. Спомни си, че Доти му е казала.

— Да. Имам среща с един кандидат. — Тя погледна часовника си. — Закъснява. Освен, ако сме се разминали.

— Аз от доста време съм тук. Никой не е идвал.

— Може би изобщо няма да дойде — каза тя с надежда. Не искаше да откаже пред Алекс. Самата мисъл да признае, че е решила да скъса с Майкъл, я караше да се чувства уязвима.

— Защо не покажеш апартамента си на мен? — предложи Алекс. — Може да остана тук по-дълго и да ми потрябва жилище.

— Не е много подходящ за мъж — възрази тя. — Искам да кажа, давам го мебелиран.

— А онзи кандидат не е ли мъж? Усети се хваната натясно.

— Аз му обясних и той няма нищо против.

— И аз нямам нищо против. Защо не се качим? Няма смисъл да стоим на улицата.

Габи се поколеба, но реши, че той е прав и го поведе.

Както в повечето стари постройки, миришеше на мухъл, но бе чисто. Вече пет години живееше тук и се чувстваше като у дома си, макар да бе наемател.

Отключи вратата на апартамента си и влезе. Лъхна я застоял въздух. Приближи до прозореца и го отвори.

— Не е лошо — огледа се Алекс. — Прилича на теб.

— Всъщност не е останало почти нищо, освен мебелите. По-голямата част от багажа ми е в апартамента на Майкъл.

Той я наблюдаваше внимателно, сякаш се опитваше да прочете мислите й. Знаеше, че я смущава и очевидно му доставяше удоволствие.

— Ще отворя да се проветри малко и в кухнята — рече Габи и излезе от стаята.

Както винаги, прозорецът в кухнята заяде. Докато се бореше с него, домофонът иззвъня.

— Ало — чу тя гласа на Алекс.

— Аз съм Род Андерсън — отговори високоговорителят. — Идвам да видя апартамента.

— Съжалявам, но жилището току-що беше наето. Благодаря ви, че дойдохте.

— Алекс! — извика Габи възмутено. Той вдигна невинно рамене:

— Аз го искам. Нали няма да ми откажеш само защото идвам от Тайланд? Това би противоречало на конституцията.

— Не е там работата. Имах уговорка с този човек.

— Е, той закъсня. Тъкмо ще се научи друг път да е по-точен. Между другото, какъв е наемът?

— Пет хиляди на месец! — сопна се тя.

— Доларът или бата?

Габи не можеше повече да гледа строго.

— Негодник такъв! — разсмя се тя.

— Нали няма да бъдеш лоша хазяйка?

— Алекс, още не си ми казал какво правиш тук?

— Продължавам репортажа си. Скоро в Сан Франциско ще пристигне голяма пратка хероин. Още не знам подробности, но мисля, че разбрах кой е получателят. Само трябва да го докажа.

— Кой е?

— Казва се Томи Джи. Собственик е на фирмата „Хиляди цветя“. Това говори ли ти нещо?

— Чувала съм за тази фирма. Снабдяват стотици магазини. Веднъж ми се обади един от техните доставчици. Не купих нищо, но мисля, че работят на едро. И ти смяташ, че Томи Джи търгува с хероин?

— Мисля, че Томи Джи беше загадъчният посетител на Чу-Чи. Неговата любовница срещнахме на пазара. Аз я намерих и вчера говорих с нея. — Алекс й разказа как е открил момичето и какво се е случило в Банкок след заминаването на Габриела.

— Моите поздравления! Очевидно заслужаваш славата си.

— Още нищо не е сигурно. Всъщност това са само догадки. Преди да напиша нещо, трябва да пипна Томи Джи.

— Как смяташ да го направиш?

Той се усмихна, приближи се и сложи ръце на раменете й.

— Габриела, какво ще кажеш да те назнача за своя помощничка?

Тя потърси очите му.

— Да, разбирам. — Отстъпи крачка назад. — Това посещение не е просто проява на любезност към стар приятел. Ти искаш помощ.

— Не мога да те излъжа. Искам да навляза в работата на Томи, а не мога сам. Кой би се справил по-добре от човек, който е в бизнеса и разбира от търговия?

— Алекс, ти си истински негодник!

— Негодник? Защо?

— Мислех, че идваш, за… — Габи изведнъж разбра, че не може да каже какво мисли.

— За какво? — настоя той.

— Няма значение.

Алекс опита да я привлече към себе си, но тя опря ръце в раменете му.

— Габриела, да не искаш да кажеш, че си спомняш за онези дни със същото удоволствие като мен?

— Нищо подобно! — блъсна го тя.

— Защо тогава си разочарована?

— Не съм разочарована, а заета. В магазина сме в разгара на шестмесечна ревизия. Трябва да се срещна с банкера си. Имам достатъчно работа и не ми е до твоите игри на стражари и апаши.

— Може би става дума за хероин на стойност стотици милиони долари.

— Пожелавам ти успех. Проблемът не е мой. — Чула въздишката му, тя предупреди: — И не се опитвай да призоваваш патриотизма ми. Вече съм направила достатъчно. Не ми плащат да ловя престъпници.

— Ами чувството ти за романтика?

— Този номер няма да мине втори път.

— Значи отказваш да ми помогнеш?

— Казвам, че не искам да ме използваш.

Алекс протегна ръка и я погали по бузата. Габи замръзна. Струваше й се, че вътрешностите й се преобръщат. Трябваше да го отблъсне, макар да знаеше, че втори път едва ли би могла да падне в същия капан.

Отдръпна се. Алекс отпусна ръка. Бе разбрал. Но не изглеждаше съкрушен. Запази спокойното си вглъбено изражение. Сякаш нищо не можеше да го развълнува.

— Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че имах намерение да дойда в Сан Франциско да те видя, независимо дали разследването щеше да ме доведе тук?

— Не. Ясно е кое за теб е важно и кое не е. — Тя опита да прикрие горчивината в гласа си.

— Извинявай, но с теб никак не е лесно. — Той даде воля на раздразнението си. — Идвам да те търся и откривам, че живееш с друг. Това не ми прилича на доказателство, че се интересуваш от мен.

— Не се интересувам от теб! — озъби се тя. — А и ти през цялото време знаеше за Майкъл.

— Да, но…

— Но какво?

— Но не знаех, че толкова бързо ще се върнеш при него.

— А какво трябваше да направя? Да страдам за теб? Не мислех, че някога ще те видя отново.

— Казах ти, че ще дойда.

— На колко други жени си го казвал?

— Габриела, не е честно!

— Да не се залъгваме. Не знам защо въобще говорим за това. Когато се разделихме в Банкок, и двамата знаехме, че така е по-добре. Сега ти имаш нужда от мен и се появяваш. Честно казано, обидена съм. Обижда ме твоята самонадеяност.

— Не виждам смисъл да те убеждавам. Ти би се омъжила за Бордън само за да докажеш, че си права.

— Как се осмеляваш! Ти нямаш представа какво чувствам и какви са мотивите ми!

— А, така ли? И защо живееш с него?

— Ако искаш да знаеш, реших да не живея с Майкъл. Ще се изнеса оттам.

— Наистина ли? — усмихна се той.

— Не бъди толкова самодоволен. Това няма нищо общо с… — Габи се поколеба. Искаше да бъде откровена, но да не му дава основание да си прави илюзии. — Няма нищо общо с факта, че си тук. Все едно щях да го направя.

Алекс се разположи на един фотьойл и скръсти ръце зад главата си:

— Това малко променя нещата.

 

 

— Какво искаш да кажеш?

— Надявам се да остана известно време в Сан Франциско. Томи Джи е само едно звено във веригата. Трябва да разкрия цялата мафия. Какво по-хубаво? И двамата сме свободни…

— Знаеш ли, нахалството ти няма граници!

— Може би просто имам по-добра памет от теб. Навярно съм малко по-честен в чувствата си.

Габи закрачи сърдито из стаята. От време на време го поглеждаше и лицето й ставаше все по-червено.

— Мразя те! Наистина те мразя! — промърмори тя.

Алекс се усмихна наум, но не посмя да покаже с нищо, че е доволен. Вече бе получил от съдбата много повече, отколкото можеше да си представи дори в най-лудите надежди. А по начина, по който реагираше тя, беше ясно, че се готви за капитулация. Трябваше само да й помогне да го направи, като запази достойнството й.

Той стана и наподоби разкаяние.

— Не ми се сърди, Габриела. Не мога да не се радвам, че си свободна. Последните три дни в Тайланд бяха най-прекрасните в живота ми. Нима бих могъл да ги забравя? Нима бих могъл да не те желая отново?

— Вярвам ти. Проблемът е, че ти заслужаваш доверие колкото един пияница. Освен това не съм свободна. Просто реших да дам почивка на отношенията си с Майкъл, това е всичко.

— А той какво мисли?

— Той още не знае. Аз току-що реших.

— Щом се изнасяш от неговия апартамент, това значи ли, че ще дойдеш тук с мен?

— Ще дойда тук, но не с теб — отговори тя студено.

— Бях останал с впечатлението, че ще ми дадеш апартамента си под наем.

— Впечатлението ти е погрешно.

— И докъде ще ни отведе това?

— Дотам, където бяхме, когато се качих на самолета в Банкок.

Тя изглежда бе убедена в думите си. Но той не й вярваше, а в момента това бе много по-важно.

— Искаш да кажеш, че никак не се радваш да ме видиш?

Тя застана зад стола срещу него, сякаш се криеше.

— Ще ти призная, че мислих за теб. Вероятно ти си истинската причина, поради която имам колебания за Майкъл. Но това не означава, че имам желание отново да се захващам с теб.

— Логиката като че ли ми убягва. Лично аз страдах по теб три седмици. Казвах си, че не бива да се намесвам в живота ти, че най-почтено е да стоя настрани, че няма да ти се обадя. Но ето ме тук. И това не е само, защото имам нужда от помощта ти. Наистина искам да ми помогнеш, вярно е. Но истинската причина да съм тук е изгарящото желание да те видя.

Габи го изгледа втренчено.

— Вярно ли е, Алекс?

— Да, Габриела.

Тя стана и прекоси стаята. Спря, погледна го и направи още няколко крачки. Алекс никога не бе изпитвал такъв копнеж — не само физически, но и емоционален. Спомените не го оставяха на мира, но да я види пред себе си — разгневена, готова да се бори, решителна и в същото време измъчена — бе прекалено много за него.

Погледна леко разтворените й устни и му се прииска да я целуне. Спомняше си вкуса й, аромата на тялото й и жаравата на нейната страст. Чуваше стенанията й. Сякаш бе запечатана в душата му от някаква висша сила.

— Алекс — започна тя, като че ли се канеше да произнесе отдавна подготвена реч, — няма да ти се присмивам за това, което каза. Може би бях с теб по-груба, отколкото трябваше. Но не съм убедена, че е добре да възкресяваме случилото се между нас в Тайланд.

— Тогава да не насилваме нещата. Нека прекараме една спокойна вечер у дома — може би с готова китайска храна.

— Това е насилване.

— Какво предлагаш?

— Не зная, но в момента не ми е до това. Наистина имам много работа. Най-добре да отида до магазина.

— Знам, че бързаш, но мога ли да те помоля за една услуга? Трябва да освободя стаята си в хотела до обед, а имам да проведа няколко разговора. Искам да се свържа с един познат от местната служба за борба с наркоманията. Казва се Ед Ву. Ще видя какво мога да изкопча от него. Та ще имаш ли нещо против да използвам жилището ти за главен щаб?

Тя се замисли за момент.

— Може. Но временно.

— Ти си чудесна!

— Ще кажеш ли на приятеля си за Томи Джи?

— Още не съм решил. Обикновено се обръщам към официалните власти, едва когато имам всички доказателства. В момента не съм готов.

— Наистина ли трябва да говориш с Томи Джи?

— Искам да видя нещата отвътре. Не знам какво друго да правя.

— Нека помисля. Ако мога да ти помогна, без да изоставям другите си задължения, ще се опитам.

— Наистина ли? — усмихна се той широко. Тя кимна.

— Ще прескоча за един–два часа до магазина. След това ще взема нещо за хапване и ще дойда. Можем да поговорим, докато обядваме.

— Не мога да мечтая за нищо по-добро. Габриела извади от чантата си ключ.

— Ето. За да можеш да влезеш. — Отиде до вратата, спря и го погледна.

— Колко дълго е „временно“? — попита той. — Да си разопаковам ли багажа, когато дойда?

— Алекс, ти си непоправим! — поклати глава тя. — Да, разопаковай си багажа. — И излезе, като затвори тихо вратата зад гърба си.

Алекс въздъхна дълбоко. Имаше чувството, че душата му е спасена, и това нямаше нищо общо с Томи Джи, Чу-Чи, генерал Рам Су и който и да е друг от свитата на дявола. Стори му се, че най-после е открил какво значи да си влюбен.

Когато Габи се върна с обеда, във всекидневната нямаше никой, но душът в банята беше пуснат. Тя надзърна в кухнята и видя на масата разхвърляни в безпорядък листове. На дивана имаше два куфара, единият отворен и пълен с дрехи, другият все още неразопакован. Върху капака му бяха оставени одеколон и паста за зъби.

От банята се дочуваше звучен баритон. Габи седна на един стол и се заслуша. Алекс пееше на френски. След малко душът спря, но пеенето продължи. Алекс излезе съвсем гол, с кърпа в ръка. Изтри косата си и внимателно уви кърпата около бедрата си.

— Не е лошо — рече тя.

— Кое? Гласът ми или тялото?

— Като си помисля, и двете.

— Знаех си, че рано или късно ще ме оценят. Само не очаквах да е точно при такива обстоятелства.

Тя се усмихна.

— Виждам, че си се настанил.

— Извинявай за безпорядъка. Смятах да подредя, преди да се върнеш, но изглежда съм загубил представа за времето. — Той отиде до отворения куфар и разрови да намери бельо.

Габи го огледа. Спомни си гмуркането в планинското езеро, играта под водопада. Изпита желание да свали дрехите си и отново да поиграе.

— Обадих се на моя приятел Ед Ву. Следобед ще се срещнем да обменим сведения.

— Човекът от Управлението за борба с наркоманията?

— Да. Запознахме се преди няколко години в Банкок. Той е американец от китайски произход и бързо стана професионалист. Алекс улови погледа й, насочен към бедрата му и към широките му загорели рамене. — Да не би в прелестната ти главичка да се въртят похотливи мисли?

Понечи да отрече, но реши да бъде откровена.

— Спомнях си — призна.

— Радвам се, че не съм единствен. — Забеляза белия книжен плик на ниската масичка: — Това обедът ли е?

Габи кимна, без да откъсва очи от тялото му. Какво правеше? Защо си позволяваше да мисли за това? В края на краищата, тук не бе Тайланд.

— Дали ще е много прибързано да ти предложа един пикник в леглото, за да си спомним за добрите стари времена? — попита той.

— Прекалено прибързано.

Той приближи, подаде й ръка, издърпа я да стане и обви ръце около кръста й. Целуна я по косата.

— И ти ли усещаш как отвътре те изгаря огън? — промърмори той.

— Да.

— Чудя се дали не трябва първо да се любим. От това напрежение човек не може да се съсредоточи върху нищо друго.

Беше вярно, но предложението й се стори много лекомислено.

— Не за това съм тук — заяви тя и вдъхна аромата на чистата му кожа. Миришеше точно както си спомняше, макар и с лек примес на парфюмирания й тоалетен сапун. Докосна рамото му с устни. — Миришеш на мен — прошепна.

Той повдигна тежката й коса и я целуна по врата. През тялото й премина тръпка. Габи впи пръсти в гърба му и се притисна към него.

— Не бива да правим това.

— Защо?

Добър въпрос. Не можеше повече да се извинява с Майкъл.

Пръстите му се плъзнаха по тялото й. Дишането му се учести. Започна да целува лицето й. Телата им се притискаха. Габи усети, че пламва. Страстта й бързо излизаше от контрол.

Алекс ставаше все по-настойчив. Кърпата падна в краката им, но никой не й обърна внимание.

— Обзалагам се, че това не е обичайният обед на една бизнес дама — промърмори той между две целувки.

— Позна.

Устните им се сляха. Ръцете й бавно се плъзваха между бедрата му и обхванаха пениса. Ноздрите му се разшириха. Той опря замаяно ръце на раменете й.

Габи почувства, че притежава огромна власт — властта да му доставя удоволствие или да му го откаже, да го изпрати в рая или в ада. Избра рая.

Той бавно разтвори блузата й — копче по копче. Разкопча сутиена и освободи гърдите й. Нежно погали с палци зърната. Насладата се разля по цялото й тяло и я направи едновременно безсилна и всемогъща. Искаше още. Много повече.

Алекс свали блузата и сутиена, разкопча полата, която бавно се свлече на пода. Накрая смъкна бикините. Сега и двамата бяха голи. Габи тръпнеше от възбуда. Той отново я привлече към себе си. Силата му, топлината му, нежността му я успокоиха.

— По дяволите! Как може сексът да е нещо толкова прекрасно?!

И тя се чудеше. Как бе възможно тялото му толкова добре да приляга на нейното? Как можеха няколко целувки и ласки да я накарат да тръпне? Как можеше очакването да е негова да бъде най-важното нещо на света.

Алекс без усилие я вдигна и се усмихна, без да откъсва поглед от очите й. Никога не бе виждала това изражение.

— Дали би било прибързано, ако ти кажа, че те обичам? — попита той.

— А обичаш ли ме?

— Така ми се струва.

— Това сигурно е страст.

— Може би. В такъв случай обаче е някакъв съвсем нов вид страст. — Той погледна към плика с обеда, който все още ги чакаше на ниската масичка. — Искаш ли да обсъдим този въпрос, докато обядваме?

— Гладен ли си?

Той само се усмихна и я отнесе в спалнята. Заедно събраха завивките и, прегръщайки се нетърпеливо, се хвърлиха на леглото.

След кратко боричкане тя се озова отгоре. Но той бързо я претърколи. След няколко отчаяни целувки тя си възвърна позицията. Когато я привлече към себе си, Габи силно го ухапа по рамото. Алекс извика и леко я плесна по бедрото.

— Без хапане! — предупреди той.

— Не мога да обещая. Освен това, който е отгоре, може да прави каквото поиска.

Преди да успее да си поеме дъх, Алекс я преобърна и я затисна с цялата си тежест.

— Опасна игра започваш, мила моя.

Вместо трофей тя му предложи устните си и той ги прие.

— Люби ме, Алекс! — успя да каже тя в една кратка пауза между целувките. — Моля те, люби ме!

Нищо не можеше да се сравни с усещането, когато той проникна в нея. На света нямаше друг мъж, друг любовник като него. Тя не беше в настроение за дълга и бавна любов. Искаше всичко и веднага. Усети, че губи контрол над тялото си. Стенанията й ставаха все по-силни. Сякаш ги завъртя вихрушка. Габи бе сляпа и глуха за всичко, освен за собственото си тръпнещо тяло. Постепенно чувството избледня като отминаваща буря.

— Боже мой! — прошепна тя изтощено. Той изръмжа в знак на съгласие.

— Като, че ли си подхождаме.

Тя се засмя. Все още не можеше да се откъсне от него. Погледна умореното му лице и го целуна по брадичката. Виждаше, че Алекс изживява собственото си блаженство и леко погали с пръсти раменете и гърдите му.

— Как можа да се върнеш и да постъпиш така с мен! Точно си мислех, че съм те победила.

— Наистина ли беше толкова лошо?

— Беше съвършено!

— Може би трябва да се замислим за една по-продължителна връзка — предложи той почти сериозно.

Габи погледна часовника на стената:

— Е, не може да бъде много продължителна. След двайсет и пет минути трябва да се срещна с моя банкер.

— Още един мъж, с когото ще обядваш — подразни я той.

Тя се облегна на лакът и докосна с пръст устните му.

— Не искам да те разочаровам, но това е истината.

— Той е още един мъж, с когото ще обядвам. От теб получих каквото искам, сега мога да се връщам на работа.

Той лежеше и се усмихваше. В погледа му се четеше обожание. Ако сексът имаше нещо общо с любовта, Габи също бе хлътнала. Но не беше готова да отиде по-нататък.

— След като ме прелъсти и изостави, може ли да попитам дали ще ми помогнеш за Томи Джи и „Хиляди цветя“?

— Бях сигурна, че ще се върнеш на това.

— Нали не се съмняваш в искреността на чувствата ми?

Тя го погледна.

— Мисля, че заслужи помощта ми.

— Слава Богу, че съм се оказал на висота.

— Внимавай да не развалиш всичко.

— Ако си съгласна, мисля след разговора с Ед Ву да взема кола под наем и да отидем до южната част на Сан Франциско. Там са складовете на Томи.

— Добре, но ми трябват поне два часа.

— Прекрасно. Какво ще кажеш да те взема от магазина около три часа?

— Добре.

Погледът му се спря на гърдите й.

— И сега какво? Има ли време за още малко удоволствие?

— Има време за обед, любов моя, и за нищо друго.

Тя взе плика. — Какво искаш? Има салата от пиле и сандвич с говеждо печено.

— Ама за теб аз наистина съм само компания за обед! — възмути се той. — Обзалагам се, че умът ти е вече при банкера.

Тя се усмихна сдържано.

— Има също макарони и салата от зеле. Но трябва да решаваш по-бързо. Знам, че говоря като мъж, но наистина трябва да тръгвам.

Мрачният му поглед я разсмя. Габи трябваше да признае, че за първи път, откакто се върна в Сан Франциско, се забавляваше истински.