Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Войната на студенокръвните (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Shadow of a Dark Queen, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 49гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
dave(2011 г.)

Издание:

Реймънд Фийст. Войната на студенокръвните (том 1)

Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц

Американска

Редактор: Иван Тотоманов

Оформление на корица: „Megachrom“, 2009 г.

ИК „Бард“, 2009 г.

ISBN: 954-585-344-1

История

  1. —Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Кралицата на мрака от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Кралицата на мрака
Shadow of a Dark Queen
АвторРеймънд Фийст
Първо издание1994 г.
САЩ и Великобритания
Оригинален езиканглийски
Жанрфентъзи
Видроман
ПоредицаВойната на студенокръвните
СледващаВъзходът на търговеца принц
ISBNISBN 9545853239

Кралицата на мрака (на английски: Shadow of a Dark Queen) е първият роман от тетралогията на Реймънд ФийстВойната на студенокръвните“. Романът е издаден за пръв път през 1994 г.

Главните действащи лица в книгата са младежите Ерик – незаконен син на благородник и Ру – негов приятел, склонен към кражби. В сравнително простия и спокоен живот на двамата герои изведнъж настъпва объркване и не след дълго двамата са въвлечени в пътешествие до континента Новиндус. Те отиват на напълно непознатия континент заедно с отряд добре обучени войници на Кралството, предвождани от полуелфа Калис. Там те откриват, че се събират огромни армии - наемници, пантатийци и новопоявилите се на Мидкемия саурци.

Цялата тази войска, подчинена на Изумрудената кралица, има за цел да превземе Островното кралство, а след това и цяла Мидкемия. Отрядът, заедно с двамата герои, се присъединява към тази армия като един от многото наемнически отряди, за да научат повече за плановете срещу Кралството.

Край на разкриващата сюжета част.

Действието в романа се развива около 3 десетилетия след това в романа „Мрак над Сетанон“ от „Сага за войната на разлома“.


Епилог
Нова среща

Пътникът присви очи.

На склона над пътя седеше човек и свиреше на тънка червена свирка… но лошо.

Пътникът се подпря на патерицата, с която си помагаше при ходенето. Накуцването му се дължеше на лоша рана от меч в бедрото, започнала току-що да зараства. Той вдигна шапката си и прокара пръсти през косата си. Човекът на склона започна да ръкомаха.

Оуен докуцука по-близо и каза:

— Здравей, Накор.

— Здрасти, Грейлок! — викна дребният мъж и се спусна по склона. Крайбрежният път беше задръстен от бегълци към далечния Град на Змийската река.

Прегърнаха се и Накор каза:

— Не се ли оттегли с останалите?

— Не знам кой е успял да се измъкне — отвърна другият, като премести патерицата си, за да се опре по-удобно на земята. Накор приклекна до него и прибра свирката си в неизменната торба, преметната през рамото му.

— Повечето не успяха — каза Накор. — Видях една гемия и си помислих, че Калис е в нея, почти сигурен бях. И някои от другите. Видях и кораб, но бяха прекалено далеч от мен, за да ме забележат.

— Значи все пак някой ще отнесе вестите до принца на Крондор, така ли?

— Със сигурност — каза Накор и се усмихна.

— Какво правиш сега?

— Упражнявам се на свирката и си отдъхвам. Тръгнал съм към Града на Змийската река.

— Имаш ли нещо против, ако продължа заедно с теб? — попита Грейлок. — Имам предвид, че мога да те забавя.

— Всичко е наред — отвърна Накор. — И без това загубих достатъчно време.

— Какво се случи с теб? — попита Грейлок. — Аз попаднах в блъсканицата, когато всички се опитваха да стигнат до устието на реката. Намерих кон, но ме свалиха, после един стражник се нахвърли с меча си върху мен. — Той кимна към крака си. — Едвам успях да се измъкна от града. Нещо се случи с нашествениците, така че успях да продължа. Крих се няколко дни, докато раната на крака ми не зарасна достатъчно, за да мога да продължа. — Той разтри подутия си крак. — Не знам какво се случи там, в града, но някой им направи страшен номер по време на атаката им.

— Пъг от Звезден пристан — каза Накор. — Мисля, че номерът беше негов. Бухна ги всичките в реката. Беше страхотно. Не можах да наблюдавам достатъчно добре, защото трябваше да се пазя от огъня.

— Ти ли беше причината за повечето неща, които се случиха в града?

— Да, за доста от тях. Един изтъркан номер. Накарах пантатийците да свършат работата вместо мен.

— И как успя да се измъкнеш от това ужасно изтребление?

— Открих тунела, за който говорих с Калис — тунела към западните покрайнини и крепостта. Повечето от защитниците й вече бяха избягали.

— Много хитро — каза Грейлок. — Я чакай, малко. Ако си бил от другата страна на реката, как успя да… — Грейлок отстъпи на крачка от Накор. — Защо не ми разкажеш за това, докато вървим?

— Добре — ухили се Накор. — Ако побързаме, можем да стигнем до Града на Змийската река преди Калис и другите да отпътуват за вкъщи.

— Сигурен ли си, че са оцелели?

— Знаеш ли кой беше корабът, който видях преди няколко дни? — каза дребният мъж и махна с ръка към морето. — „Фрийпорт Рейнджър“; ако наистина съм видял Калис в оная гемия, тогава те са живи и здрави и са се отправили натам. — Той посочи на североизток. — Към Града на Змийската река. Ще имат разговори със старейшините на клана, ще изготвят планове и така нататък. Ако не се размотаваме, ще ги намерим там.

— Мислиш ли, че можем да откраднем коне? — попита Грейлок.

Накор само се усмихна, бръкна в торбата си и попита:

— Искаш ли портокалче?

Край
Читателите на „Кралицата на мрака“ са прочели и: