Нанси Крес
Безсмъртни в Испания (12)

12

Областният прокурор Хосак бе изградил обвинителната си реч около една-единствена теза — съществуват преки доказателства, че Я-енергетичният дефлектор в скутера на доктор Тимъти Херлингър е бил препрограмиран. Улика, които недвусмислено води до обвиняемата, Дженифър Шарифи.

— Дами и господа — поде тържествено той, — скутерът на д-р Херлингър е бил оборудван с ретинов скенер, на който се виждат три отпечатъка — на съседско дете, което си е играло навън същата сутрин, на самия доктор Херлингър и… на жена, която според по-нататъшните проучвания се оказа неспяща. Жена, заемаща висок и важен пост в йерархията на някакво тайно общество, контролиращо най-развитите технологии на света. Ще ви демонстрирам също и приставка, намерена в подземния паркинг, зад мястото, където д-р Херлингър е оставял своя скутер. Вътре в нея открихме микрочип, който е толкова усъвършенстван и сложен, че нашите правителствени експерти не можаха да обяснят по какъв начин е конструиран. По-важното е, че знаем какво е действието му. С негова помощ се отварят вратите на Убежището. Накратко, това идва да покаже, че препрограмирането на скутера е част от обширен и мащабен план, осъществен и подпомогнат от хора на Убежището. Излишно е да повтарям, че само един човек — морално и материално — може да стои зад този зловещ план, и това е обвиняемата Дженифър Шарифи. Същата тази Шарифи, която е създала сложна агентурна мрежа, с цел проникване в правителствени и банкови информационни системи за съхраняване на информация, за което своевременно бе уведомен специалния отдел към Министерството на правосъдието в САЩ…

— Възражение! — извика Уил Сандалейрос.

— Г-н Хосак — рече съдията Дийпфорд — човек, известен с разумните и трезви възгледи по отношение присъствието на неспящите в обществото, — моля ви да не прекрачвате границите на обвинителната реч. Сведения за всякакви паралелни разследвания, извършвани от когото и да било, нямат пряко отношение към делото, което разглеждаме, а именно — дело за убийство.

Съдебните заседатели не откъсваха втрещени погледи от Дженифър. Седнала зад бронираното стъкло, тя изглеждаше като истинско олицетворение на властта и силата, с нейната снежнобяла, и безупречна абая.

— Мотивите на госпожа Шарифи — продължи невъзмутимо Хосак, — са били да попречи патентоването на откритие, което би позволило на възрастни спящи да станат неспящи, при това със същите биологични преимущества. Тоест, Убежището не желае ние — мен и вас включително — да се сдобием с тези преимущества. Предвождано от същата тази Дженифър Шарифи, Убежището се е решило дори на убийство, само и само да изпрати в глуха линия това откритие.

Лейша изучаваше лицата на заседателите. Слушаха внимателно, но все още не показваха каквито и да било чувства.

В противовес на Хосак, Уил Сандалейрос започна своята реч със спокоен тон.

— Сигурно и вие като мен сте объркани и смутени от това, което чухте преди малко. Истината обаче е, че се опитват да ни представят една картина, която не отговаря на действителността. Защото Дженифър Шарифи е невинна. Обвинението не разполага със сигурни доказателства, с които да обвърже както Дженифър Шарифи, така и който и да било от жителите на Убежището с препрограмирането на скутера. Да не говорим за възпрепятстването на споменатото откритие или за всепланетна противодържавна конспирация. Защото, дами и господа, това, с което разполага обвинението, е несръчно натъкмени едно към друго случайни обстоятелства, недоказани слухове и прибързани заключения. И още нещо…

Той направи няколко крачки, застана пред първия ред заседатели и изведнъж се наведе към жената пред него. Тя се отдръпна неволно назад.

— Това, което подкрепя обвинението в този случай, дами и господа… са омразата, предразсъдъците и невежеството, концентрирани върху личността на госпожа Шарифи САМО защото тя е неспяща.

— Възражение! — извика Хосак. Сандалейрос продължи, сякаш не го бе чул.

— Казвам го, за да насоча вниманието ви върху истинската причина за това дело. Да, Дженифър Шарифи е неспяща. Аз съм неспящ…

— Възразявам! — повтори Хосак със зачервено от гняв лице. — Това е опит да се въздейства върху обвинението. Законът не прави разлика между спящи и неспящи, когато става дума за престъпление.

— Възражението се отхвърля — прекъсна го неочаквано съдията Дийпфорд. — Защитата не е изградила тезата си. Господин Сандалейрос, можете да продължите.

— Дженифър Шарифи е неспяща — повтори Сандалейрос. — Аз съм неспящ. Това е процес на спящи, готови да обвинят една неспяща в убийство, само защото е различна от тях…

— Възразявам! Обвинението разполага с доказателства и не се базира на расови или социални предразсъдъци.

Всички погледи бяха вперени в Хосак. Лейша видя момента, в който той осъзна, че е играл по свирката на Сандалейрос. Каквито и доказателства да представят, из въздуха вече витаеха съмнения — дали наистина това не бе съд на спящи над една неспяща? Само защото е такава? Дали не доказателствата, а страхът я бяха изправили на подсъдимата скамейка? Опитвайки се да го отрече, Хосак се бе представил в крайно неблагоприятна светлина. И тъкмо Сандалейрос го бе поставил на мястото му. Сега всички знаеха, че Хосак е лицемерен глупак.

* * *

Първите свидетели бяха хора, присъствали на инцидента с Тимъти Херлингър — няколко улични полицаи, пешеходци и един шофьор. С тяхна помощ Хосак искаше да докаже, че Херлингър е карал с превишена скорост, когато е влязъл в острия ляв завой, разчитайки, както повечето водачи на скутери, на автоматичните Я-дефлекторни щитове да го задържат на стандартния един фут от банкета. Вместо това скутерът се врязал челно в кола, управлявана от госпожа Хилман, която тъкмо потегляла на зелена светлина. Херлингър естествено не носел шлем, излишен, след въвеждането на отражателните щитове. Загинал на място.

Патрулът, пристигнал незабавно, повикал полицейски робот, който пръв установил повредения дефлектор. Или по-точно, обявил го за напълно изправен, тъй като дефлекторите никога не се повреждат, което пробудило съмнението на патрулните и те скоро открили причината.

Елен Касабиан, инженер в „Енерджи“, бе призована като консултант по дефлекторните щитове при скутерите.

— Какъв по-точно е бил характерът на споменатото препрограмиране? — започна с въпросите Хосак.

— Полето е било нагласено така, че да се изключи при първия удар със скорост над петдесет мили в час.

— Лесно ли се извършва подобна промяна?

— Не. За целта към конуса е било прикачено едно устройство. — Тя се зае обстойно да го описва и скоро изпадна в неразбираеми за аудиторията технически подробности. Въпреки това всички я слушаха внимателно.

— Виждали ли сте някога подобно устройство?

— Не. Доколкото мога да преценя, става дума за ново изобретение.

— Тогава откъде знаете как действа?

— Подложихме го на изпитания.

— Бихте ли могли в такъв случай да го копирате?

— Не. Уверена съм, че никой не би се справил. То е твърде сложно. Помолихме да го разгледат наши колеги от Министерството на обраната…

— Ще ги повикаме за свидетели.

— … и те се съгласиха с нас, че се касае за нова технология.

— Значи създателят, или създателите — са хора, отличаващи се с висок интелект…

— Възражение — намеси се Сандалейрос. — От свидетелката се иска само да даде експертна оценка.

— Възражението се отхвърля. Нека чуем…

— Значи създателят — или създателите — повтори въпроса си Хосак — са хора, отличаващи се с особено висок интелект и технически способности?

— Несъмнено.

— Хора с необичайни способности, обособени в група.

— Възможно.

Хосак остави това да увисне във въздуха, докато си преглеждаше бележките.

— А сега, да се спрем на третия ретинов отпечатък от скенера, взет същата сутрин, когато доктор Херлингър е загинал. Защо сте толкова сигурна, че е от неспяща жена?

— Ретиновите отпечатъци представляват скенерни изображения на тъкани. Като всички тъкани, ретината също е подложена на стареене, или помътняване, както го наричат специалистите. Става въпрос за умиращи клетки, някои от които регенерират, но с променена субстанция. Но този процес не се наблюдава при неспящите. При тях тъканите регенерират по някакъв необясним начин… — Елен Касабиан произнесе „необясним“ с особена горчивина — и ретиновите отпечатъци са съвсем различни. Отчетливи, без помътняване. Почти като при децата, но с далеч по-развита структура. Ето защо, колкото по-възрастен е неспящият, толкова по-лесно може да бъде идентифициран. Само в най-ранна възраст разликата е трудно забележима. Така че, става въпрос за жена, и то неспяща.

— Разбирам. Отпечатъкът съответства ли на някой определен човек?

— Не. Засега не сме открили кой е.

— Да изясним нещо пред съда, госпожо Касабиан. След арестуването на обвиняемата, Дженифър Шарифи, беше ли и й направен ретинов отпечатък?

— Да.

— Той съвпада ли с отпечатъка в колата на д-р Херлингър?

— Не.

— Следователно е изключено, госпожа Шарифи да е препрограмирала скутера?

— Да.

— Но все пак човекът, който е доближил око до скенера, е бил неспящ и го е оставил някъде в периода между излизането на д-р Херлингър от къщи и неговата смърт? Човекът, който е препрограмирал дефлекторите е бил неспящ, нали?

— Възразявам — извика Сандалейрос. — Обвинението се опитва да въздейства на свидетеля.

— Добре, добре, оттеглям въпроса си — рече примирително Хосак. Но след това повтори бавно: — Неспящ. Отпечатъкът е бил от неспящ. Нямам повече въпроси.

Сандалейрос се надигна от мястото си. Беше разгневен.

Нямаше и следа от уравновесеното му встъпление.

— Госпожо Касабиан, колко ретинови отпечатъци на неспящи се съхраняват в правозащитната мрежа на Съединените щати?

— Сто трийсет и три.

— Само 133? От двайсетхилядно неспящо население?

— Точно така — кимна с нескрито безпокойство Касабиан и Лейша почувства, че тя не обича неспящите.

— Доста ограничен брой — зачуди се Сандалейрос. — Кажете ми, при какви обстоятелства ретиновите отпечатъци попадат в мрежата?

— При арест.

— И това е единственият начин?

— Или ако бъдат приети на работа в системата на правосъдието и полицията.

— Адвокати?

— Да.

— Г-жо Касабиан, какъв процент от тези 133 отпечатъка принадлежат на подобен персонал?

— Осемдесет процента — отвърна с видима неохота Касабиан.

— Осемдесет? Добре ли чух? Искате да кажете, че само двайсет процента от 133 неспящи — или 27 души — са били арестувани през последните девет години?

— Да — отвърна с каменно лице Касабиан.

— Имате ли представа какви са били причините за тези арести?

— Три — за пътни произшествия, две — за дребни кражби и двайсет и две — за нарушение на обществения ред, което само по себе си е престъпление.

— От което следва — произнесе сухо Сандалейрос, — че неспящите са хора, съблюдаващи закона.

— Да.

— Човек би си помислил, че самото съществуване на тези неспящи, които не извършват други престъпления, освен нарушаване обществения ред.

— Възразявам — обади се Хосак.

— Приема се. Г-н Сандалейрос, имате ли други въпроси към свидетелката?

— Имам — кимна Сандалейрос. — Г-жо Касабиан, според вас, като експерт, възможно ли е в паметта на ретиновия скенер да бъде въведено изображение от друг източник?

— Не. Също както не е възможно да бъдат оставени пръстови отпечатъци от друго лице по дръжката на пистолет.

— Но пистолетът може да бъде подменен с идентичен, със съответните отпечатъци, нали? Какво пречи това да стане и със скенера?

— Ами… това ще е доста трудно. Съществуват предохранителни мерки, които…

— Просто ми отговорете — възможно ли е?

— Само от човек, отличаващ се с особено висок интелект и технически способности…

— Моля да бъде повторена — прекъсна я Сандалейрос — онази част от записа, където г-жа Касабиан характеризира човекът, извършил препрограмирането на скенера.

— Разрешавам — рече съдията.

„Значи създателят, или създателите — разнесе се гласът на Хосак — са хора, отличаващи се с особено висок интелект и технически способности?“

„Несъмнено.“

„Хора с необичайни способности, обособени в група.“

„Възможно.“

— Достатъчно — кимна Сандалейрос. — И така, стана ясно, че обсъждаме личност или група, надарени със способности и умения да включват и изключват Я-енергийни защитни полета, а също и да заменят скенера в скутера на д-р Херлингър с подобен.

— Не съм казвала…

— Питам ви, възможно ли е?

— Но аз не съм казвала…

— Просто ми отговорете. Възможно ли е това?

Елен Касабиан стисна устни. Веждите й се сключиха и тя настръхна, сякаш се готвеше да скочи върху Сандалейрос. Измина един дълъг миг. Накрая тя бавно кимна.

— Възможно е.

— Нямам повече въпроси.

Сандалейрос й обърна гръб и пропусна възможността да се полюбува на свирепия поглед, с който го изпроводи.

* * *

„ДОСТЪПЪТ ОТКАЗАН“

Лейша втренчи очи в монитора. Зад гърба й прозорецът бе озарен от нощните светлини на Чикаго. Процесът бе отложен с една седмица и тя се прибра у дома, за да избегне журналистите и шумотевицата.

— Сменям паролата, гласова и ретинова идентификация.

„ВХОДЕН ПОРТ УБЕЖИЩЕ. ДОСТЪПЪТ ОТКАЗАН“

Мрежата на Убежището, която бе постоянно отворена за всеки неспящ по света, отказваше да я допусне.

— Лично повикване, спешно, за Ричард Келер, парола, гласова и ретинова идентификация.

„ДОСТЪПЪТ ОТКАЗАН“

Тя вдигна телефона и набра номера на Каси.

— Лейша? Говоря от името на Дженифър. Това е запис. „Съветът на Убежището взе единодушно решение да бъде отказан достъп до мрежата на всички, които не са положили клетва за вярност. От първо число следващия месец, жителите на Убежището ще прекратят всякакви финансови и служебни взаимоотношения с теб, с «Камдън ентерпрайзис» и с групата на Кевин Бейкър, ако той и членовете й продължават да се противопоставят на новите изисквания. Край на съобщението.“

Екранът потъмня.

Лейша коленичи на пода, опря длани на мокета и се изтегна.

Ричард Кевин. Стела. Убежището.

Линкълн. „Разделеният дом сам се предава.“

Питаше се какво още й предстои да загуби.

* * *

„Говори Сюзън Мелинг. Лейша, ако ме чуваш, свържи се с мен незабавно. Трябва да обсъдим нещо много важно.“

Веднага щом изслуша записа от телефонния секретар Лейша набра новия номер на Сюзън. Очите на жената отсреща бяха зачервени и пламтяха, а косата й беше разчорлена.

— Току-що приключихме с изчисленията — заговори пресипнало тя. — Тук сме само двамата с Гаспар. Говоря ти за онези ДНК кодове на Уолкот.

— И?

— Мислиш ли, че линията е безопасна? По дяволите, какво значение има! И да ни слушат… ей, пресата, Убежището, Блументал — чувате ли ни?

— Сюзън, моля те…

— Няма какво да ме молиш. Нито да ми благодариш. Исках да ти го съобщя лично. Нищо не става с уравненията.

— Не става с какво…?

— Съществува празнина, в пространството между изключването на механизъма за спане на преембрионично генетично ниво и същата процедура, но след като мозъкът е достигнал приблизително осемдневно развитие, която не може да бъде преодоляна. Причините са колкото очевидни, толкова специфични и непреодолими — от биологична гледна точка. Причини, здраво вкоренени и неразривно свързани с онези генетични текстове, където се съхраняват най-важните регулаторни функции. Повече подробности са излишни. Изводът е, че никога няма да можем да превръщаме спящите в неспящи. Никога! Нито Уолкот, нито супер мозъците в Убежището са в състояние да решат тази задача. Уолкот лъже.

— Но аз… не разбирам.

— Измислил е всичко. Нагласил го е, при това достатъчно добре, за да заблуди, поне за известно време, някои от най-добрите изследователи в тази област. Но всичко е една голяма фалшификация и Уолкот много добре знае, че последната крачка не може да бъде направена. Дошъл е при теб с измислената история за открадването на документи му, и сега Убежището понася удари, а Дженифър ще бъде съдена за убийство. И всичко това е заради една лъжа.

— Но защо? — все още не можеше да повярва Лейша.

— Не знам. Знам само, че е лъжа е, и толкоз. Ей, чухте ли там — от пресата? Лъжа!

Лейша заплака.

— Успокой се, мъничката ми. Какво да се прави, създанията не могат да надминат своя създател. Не могат и това си е. Така е предопределено. — Сетне продължи с променен глас: — Лейша, искам да го унищожиш. Уолкот. Той е мошеник, който продава фалшиви лекарства на умиращите. Дай го на вълците, момичето ми.

— Ще го направя — отвърна Лейша, но въобще не мислеше за Уолкот. За един кратък миг завесата пред очите й се вдигна и вече знаеше кой е извършил кражбата, как и защо.