Бертолт Брехт
Разпитът на Лукул (5)

IV
Погребението

ГЛАШАТАЙ

Извън града, на Апиевия път,

се издига малка постройка, съградена преди десетина години

и предназначена да приюти след смъртта му

великия мъж.

Първо

тук влиза отредът роби,

който мъкне триумфалния фриз. След това

малката, обвита в чимшир ротонда

приема и него.

 

ГЛУХ ГЛАС

Спрете, войници!

 

ГЛАШАТАЙ

Чувате глас, който идва

отвъд стената.

Оттука нататък той ще повелява.

 

ГЛУХ ГЛАС

Оставете носилката! Зад тая стена

никой не може да бъде носен. Зад тая стена

всеки сам преминава.

 

ГЛАШАТАЙ

Войниците оставят носилката. Пълководецът

застава прав, малко неуверен.

Неговият философ понечва да го придружи,

на езика му пари мъдра сентенция. Но…

 

ГЛУХ ГЛАС

Стой, философе! Зад тая стена

никого не ще омаеш с приказки.

 

ГЛАШАТАЙ

Тъй казва гласът, който там повелява.

Тогава излиза напред адвокатът

да подаде възражение.

 

ГЛУХ ГЛАС

Отхвърля се!

 

ГЛАШАТАЙ

Тъй казва гласът, който там повелява.

После нарежда на пълководеца:

 

ГЛУХ ГЛАС

Сега мини през вратата!

 

ГЛАШАТАЙ

И пълководецът тръгва към малкия вход,

спира се и се озърта.

Гледа с тревожни очи към войниците,

гледа към робите, мъкнещи скулптурното изваяние,

гледа чимшира, последната зеленина. И се бави.

А гробницата е отворена и полъхва вятър отвън,

откъм пътя.

 

ГЛУХ ГЛАС

Шлема свали. Нашата порта е ниска.

 

ГЛАШАТАЙ

И пълководецът снема красивия шлем.

И влиза приведен. Отдъхват войниците,

с весела глъч изскачат от гробницата.