Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- Das Verhoer des Lukullus, 1940 (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- Венцеслав Константинов, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- —Добавяне
I
Траурното шествие
(Шум от голяма тълпа народ.)
ГЛАШАТАЙ
Слушайте, великият Лукул е мъртъв!
Пълководецът ни, който Изтока завзе,
срази седмина бляскави царе
и напълни Рим с богатства!
Пред смъртния му одър,
понесен от войници,
крачат със забулени лица
най-знатните мъже в могъщия ни Рим, а отстрани
пристъпят неговият философ, адвокатът му, любимият кон.
ПЕСЕН НА ВОЙНИЦИТЕ, НОСЕЩИ СМЪРТНИЯ ОДЪР
Дръжте го здраво, дръжте го крепко на своите плещи,
да не се люшка пред толкова хиляди погледа!
Днес господарят в земите на Изтока
тръгва към сенките, тъй че внимавайте,
не се препъвайте! Човекът от плът и метал,
когото тук носите, света завладя.
ГЛАШАТАЙ
Зад него пък мъкнат огромния фриз,
който делата му изобразява и гроба му ще украси.
Още веднъж
целият римски народ възхвалява живота му дивен,
изпълнен с победи и завоевания,
и си припомня предишния негов триумф.
ГЛАСОВЕ
Мислете за непобедимия, мислете за всемогъщия!
Мислете за демона на двете Азии,
любимец на Рим и на боговете,
когато в колесница от злато
премина през вечния град и ви докара
чуждоземни царе и с тях чуждоземни животни:
слон и камила, а също пантера!
Препълнени бяха каретите с пленнички,
обозни каруци подрънкваха от сечива,
товари, картини, красиви съдини
от слонова кост, цял Коринт
бронзови статуи пореха ревящото море
на римския народ! Спомнете си зрелището!
Спомнете си монетите, хвърлени на вашите деца,
а също виното, надениците,
когато в златната си колесница
премина през града,
непобедимият, могъщият, демонът на двете Азии,
любимецът на Рим и на боговете!
ПЕСЕН НА РОБИТЕ, МЪКНЕЩИ ФРИЗА
Внимавайте, не се препъвайте!
Вие, които мъкнете фриза, изобразяващ триумфа,
макар и потта да се стича в очите ви,
не отпускайте длани от камъка! Та помислете,
падне ли той, ще стане на прах!
МОМИЧЕ
Виж оня там с червения шлем! Не, не, високия,
ДРУГО МОМИЧЕ
Как гледа под вежди!
ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ
Тука са всички сенатори.
ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ
И всички шивачи.
ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ
Е, стигна човекът до Индия чак.
ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ
Но песента си изпял бе отдавна.
За жалост тъй мисля.
ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ
Бе по-велик от Помпей.
Рим бе загубен без него.
Само какви победи!
ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ
Най-често просто му вървеше.
ПЪРВА ЖЕНА
Моя свиден Рей,
дето в Азия загина,
няма да ми върнат с тоя панаир.
ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ
Покрай него
не един натрупа състояние.
ВТОРА ЖЕНА
И моят братов син не се завърна.
ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ
Всеки знае Рим какво спечели с него.
Да вземем само славата.
ПЪРВА ЖЕНА
Ако не лъжеха така,
никой нямаше да се лови на въдицата им.
ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ
Героизмът
вече намаля, за жалост.
ПЪРВИ ПЛЕБЕЙ
Кога ли
ще престанат с тоз брътвеж за слава!
ВТОРИ ПЛЕБЕЙ
Три легиона в Кападокия
изтребени до крак.
КОЛАР
Може ли
оттука да се мине?
ВТОРА ЖЕНА
Не, тук е преградено.
ПЪРВИ ПЛЕБЕЙ
Когато пълководците ни закопават,
волските каруци трябва
път да дават.
ВТОРА ЖЕНА
А моя Пулхер пък замъкнаха на съд.
За данъци.
ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ
Може да се каже,
че без него днес не бихме властвали над Азия.
ПЪРВА ЖЕНА
Есетрата отново ли поскъпна?
ВТОРА ЖЕНА
И сиренето — също.
(Виковете на тълпата се усилват.)
ГЛАШАТАЙ
Сега
шествието прекосява триумфалната арка,
която градът ни издигна в прослава на своя велик син.
Жените протягат към него децата си. Конници
задържат тълпата от зрители.
Улицата зад шествието осиротява.
За сетен път
великият Лукул е минал по нея.
(Шумът от тълпата затихва, а също маршовите стъпки на шествието.)