Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- Das Verhoer des Lukullus, 1940 (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- Венцеслав Константинов, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- —Добавяне
VII
Избиране на застъпник
ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ
Пред върховния съд в това Царство на сенките
се явява пълководецът Лакал, нарекъл се Лукул.
Председател тук е Съдникът на мъртвите,
а следствието водят пет съдебни заседатели:
бивш селянин,
бивш роб, който някога е бил учител,
бивша рибарка,
бивш хлебар,
бивша куртизанка.
Седят те на издигнатия подиум,
нямат ръце, за да взимат, нямат усти, за да ядат.
Равнодушни към блясък са техните отдавна угаснали погледи.
Неподкупни са те, предците на бъдещите поколения.
Съдникът на мъртвите започва разпита.
СЪДНИКЪТ НА МЪРТВИТЕ
Сянко, ти трябва да бъдеш разпитана.
Трябва отчет да дадеш за живота си помежду хората:
полезна ли си била за тях или вредна,
дали желаят да видят лика ти
в Елисейските поля.
Имаш нужда от застъпник.
Ще си намериш ли застъпник в Елисейските поля?
ЛУКУЛ
Моля призован да бъде великият Александър Македонски,
за да говори пред вас като вещо лице
по дела като моите.
ТРОЕН ГЛАС
(извиква в Елисейските поля)
Александър Македонски!
(Тишина.)
ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ
Призованият не се явява.
ТРОЕН ГЛАС
В Елисейските поля
няма Александър Македонски.
СЪДНИКЪТ НА МЪРТВИТЕ
Сянко, твоето вещо лице е непознато в селенията на блажените.
ЛУКУЛ
Как? Онзи, който завоюва цяла Азия до Инд,
незабравимият,
който с мощ положи отпечатъка на своята обувка
върху земното кълбо! Могъщият Александър…
СЪДНИКЪТ НА МЪРТВИТЕ
Тук е непознат.
(Тишина.)
Нещастнико! Имената на великите
тук долу вече не внушават страх.
Тук
те не могат вече никого да застрашат. Словата им
се смятат за лъжи. Делата им
не се записват. А славата им
за нас е като дим, издаващ,
че е вилнял пожар.
Сянко, твоето държание показва,
че големи начинания
се свързват с името ти.
Ала тези начинания тук са неизвестни.
ЛУКУЛ
Тогава моля
да бъде внесен фризът към надгробния ми паметник,
където е изобразено триумфалното ми шествие.
Но как
ще бъде внесен? Домъкнаха го роби. Сигурно
на живите е забранено
да пристъпват тук.
СЪДНИКЪТ НА МЪРТВИТЕ
Не и на робите. Тъй малко
тях ги отличава от умрелите,
та може да се каже —
те едвам живеят. Пътят от света там горе
дотука в Царството на сенките
за тях е твърде кратък.
Да бъде внесен фризът!