Бертолт Брехт
Разпитът на Лукул (14)

XIII
Разпитът продължава

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

Съдията се усмихва на последната съдебна заседателка,

повиква подсъдимия и тъжно го разглежда.

 

СЪДНИКЪТ НА МЪРТВИТЕ

Времето лети. А ти не го използваш.

По-добре не ни ядосвай вече с твоите триумфи.

Нямаш ли свидетели

на някоя от слабостите ти, човече?

Нещата ти вървят на зле. Твоите добродетели

не ни изглеждат толкова полезни, може би

пък слабостите ти да са оставили пролуки

в поредицата от насилия?

Съветвам те, спомни си

слабостите, сянко!

 

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

А съдебният заседател, бивш хлебар,

запитва:

 

ХЛЕБАРЯТ

Виждам тук един готвач протяга риба.

Той изглежда весел. Я, готвачо,

разкажи ни как и ти попадна в триумфалното му шествие?

 

ГОТВАЧЪТ

Само за да засвидетелствам,

че догдето водеше война, той пак намираше и време

да измисли някоя рецепта за рибно ястие.

Аз бях готвачът му. И често още

си спомням хубавите мръвки,

птиците и тъмното месо от дивеч,

които той ми даваше да готвя.

И при това не само сядаше на масата,

а казваше ми и похвална дума

или заставаше до мене край тигана

и сам забъркваше си гозба.

„Агнешко а ла Лукул“

прослави нашата кухня.

От Сирия до Понт говореха

за готвача на Лукул.

 

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

Взима думата съдебният заседател, бивш учител.

 

УЧИТЕЛЯТ

Какво ни влиза в работата, че обичал да яде?

 

ГОТВАЧЪТ

Но той ми даваше да готвя, каквото пожелаех.

Затова съм му признателен.

 

ХЛЕБАРЯТ

Разбирам го, защото бях хлебар.

И неведнъж тестото съм забърквал с трици,

че клиентите ми бяха бедни. А пък тоз човек

е можел да се прояви като артист.

 

ГОТВАЧЪТ

Благодарение на него!

В триумфа си

той ме сложи зад царете

и тъй оказа уважение на моето изкуство.

Затова го смятам за човечен.

 

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

Заседателите в подземния съд

ще имат предвид показанията на готвача.

 

А съдебният заседател, бивш селянин,

запитва:

 

СЕЛЯНИНЪТ

Там виждам едного да носи някаква овошка.

 

МЪЖЪТ С ЧЕРЕШОВОТО ДРЪВЧЕ

Това е черешова фиданка.

Донесохме я чак от Азия. И включихме я

в триумфалното му шествие. След това я засадихме

на Апенините по склоновете.

 

СЕЛЯНИНЪТ

Ах, значи, ти, Лакал, си я донесъл?

Аз също някога си посадих череша, но не знаех,

че я дължа на тебе.

 

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

И усмихнат приветливо,

съдебният заседател, бивш селянин,

разговаря със сянката,

бивш пълководец,

за тази овошка.

 

СЕЛЯНИНЪТ

Вирее на всякаква почва.

 

ЛУКУЛ

Но ветрове не понася.

 

СЕЛЯНИНЪТ

Червените череши са по-месести.

 

ЛУКУЛ

А черните пък по са сладки.

 

СЕЛЯНИНЪТ

Приятели, това е според мен най-хубавото

между всичко завладяно в тази кървава,

ненавистна война. Защото туй стъбло живее.

Нещо ново, приветливо се нарежда

до лозата и до буйния малинов храст.

Като расте с подрастващите поколения,

то ще им дава плод. Привет на тебе,

който ни го подари! Когато цялата победна плячка

от двете Азии отдавна вече е изтляла,

този най-чудесен твой трофей

отново и отново всяка пролет

живите ще радва с белоцветни клонки,

полюшвани от вятъра по склоновете.