Братя Мормареви
Задача с много неизвестни (27)

15.
Чужденец или перачка

Отвън Досьо и Патри се разхождаха нервно. Досьо изпитваше угризение на съвестта, защото беше помислил, че Живко е по-страхлив, отколкото е в действителност. До последния момент смяташе, че Живко ще се откаже. И тогава контрата щеше да падне върху него.

— Десет минути вече — въздъхна Досьо.

— Според мене, Живко не беше много за тази задача — каза Патри.

— Ти да мълчиш — сряза го Досьо. — И да внимаваш, като ядеш кисело мляко.

— Стига де! — опита се да протестира Патри.

— Мълчи! — прекъсна го Досьо. — Беше готов да глътнеш и още едно топче. Нос имам аз за тези неща — пипна той носа си. — Нали съм ти казвал, че ми викаха Баскервилското куче — и Досьо отново реши, че трябва да намери тази книга и да я прочете, разбира се, след като свършат работата, която са започнали.

А Патри наведе гузно глава.

— Добре де — съгласи се той. — Може и да съм го глътнал, без да искам.

— Ти внимавай, предупредих те!

— Ще внимавам! — обеща Патри.

Видяха Живко да тича към тях с пакет в ръка. Беше засмян до уши — след като се измъкна без произшествие от хотела, настроението и ентусиазмът му се възвърнаха.

— Страхотна работа! — извика отдалеч възбудено Живко. — Спипаха ме в мазето, моля ви се.

Тук Живко разказа една история, която и приличаше, и същевременно твърде много се различаваше от случилото се. В нея Живко беше ловък, съобразителен, смел и най-важното — запазваше винаги присъствие на духа. В такива случаи, когато човек слуша отстрани, е малко смешно. Не само възрастните, но и децата обичат да се виждат, каквито искат да бъдат, а не каквито са.

— А това какво е? — издебна една пауза Досьо, за да постави въпроса, който го вълнуваше.

Бяха вече почти стигнали до Ректората.

— Ей такъв изхвърлиха от трабанта — започна пак ентусиазирано Живко, но Досьо отново го прекъсна и го накара да разкаже как точно е попаднал пакетът в ръцете му.

Живко започна и тази част от историята, но Досьо се усъмни — първата част от разказа хвърляше сянка на съмнение върху всяка дума на Живко. Ето защо по-късно, когато бяха на тавана в щаба, Досьо помоли Живко да се закълне, че всичко е истина. Така трябвало, и в книгите го пишело.

— Ама ти защо не ме предупреди по-рано — протестира Живко. — Де да знам сега на онзи човек в мазето сини ли бяха дрехите, или черни.

Споразумяха се да разкаже отново само как е попаднал в ръцете му пакетът от стая №21. Живко го разказа и после се закле, че това е истината.

— Колко пъти почука значи? — съобразяваше нещо Досьо.

— Два пъти — отвърна Живко. — После извадих ключа, почуках още един път и чух шум…

— Два пъти, после пауза и още един път — преценяваше фактите Досьо. — Сигнал е било! — заключи той.

Пакета бяха поставили на масата и левчето все още стоеше отгоре.

— Трябва да е за бакшиш — каза Досьо.

— Бакшишът нали е обиден? — попита Патри.

— Бакшиша ще го пазя аз — заобиколи въпроса Досьо. — Ще трябва за отпечатъци от пръстите — и той извади носната си кърпа. Оказа се мръсна. Погледна другите двама. Уви — техните кърпи също не отговаряха на изискванията. Огледа се дали няма с какво да вземе левчето и като не намери, прибра го в джоба си.

— Ще се почерпим, след като свършим работата — обясни той.

После опипа пакета, постисна го в ръцете си и взе да го развързва бавно, тържествено.

— Ти ще пишеш! — нареди той на Патри. — Вземи лист и молив.

Патри започна да рови в чантата си.

— Ама онзи, така-а-а, щеше да умре от страх — показа с жест Живко, който не искаше да напусне центъра на вниманието.

Но вече не го слушаха.

— Какво ще пиша? — попита Патри.

— Протокол! — отвърна Досьо. — Ще направим протокол за съдържанието на пакета. Това е необходимо за съда.

Досьо внимателно намота канапа, прибра го в джоба си и се приготви да разгъне пакета. Живко престана да приказва, а Патри, с молив в ръка, се надигна от стола, за да вижда по-добре. Досьо отви хартията, погледна и… остана изненадан. В пакета имаше бельо, употребявано бельо. Хвана с два пръста нещо и го вдигна нагоре.

— Комбинезон дамски — продиктува си сам Патри.

— Какво пишеш! — сряза го Досьо и се обърна към Живко: — Взели са те за перачка.

— За чужденец ме помислиха — протестира Живко.

А Досьо се чешеше по главата и се чудеше какво да правят сега.