Братя Мормареви
Задача с много неизвестни (23)

11.
Колко малко е нужно, за да си щастлив

Животът понякога е много жесток — с едната ръка те гали, с другата ти удря плесница. Откритието, че ключът е от хотел „София“, подействува на тримата приятели като погалване и ги накара да се почувствуват щастливи. На връщане от хотела за в къщи бяха забравили вече досегашните неприятности.

— Ама си абсолютно сигурна, нали? — питаше за не знам кой път Досьо.

— Абсолютно! — потвърждаваше Соня.

— Едно неизвестно по-малко значи! — преливаше от доволство Досьо. — Аз ви казах, че това е ключът на загадката. Сега с него ще разплетем целия чорап.

— На кого ще разплитате чорапа? — попита Соня. Тя схващаше всичко буквално.

Досьо нищо не й отвърна, но се учуди колко боса е Соня в тези работи. Все пак той съзнаваше, че за успеха в хотела заслугата е нейна, но не й благодари, защото начинът, по който беше разговаряла с пиколото, никак не му хареса. Вместо да бъде нащрек и очите й да щъкат на всички страни, тя го зяпаше в устата, усмихваше му се приветливо и бъбреше с него, а приятелите й пренасяха куфари именно заради това пиколо.

— Мога ли поне да те помоля да си мълчиш? — попита я студено Досьо.

— За какво да си мълча? — не разбра тя.

— За всичко — отвърна й Досьо. — За ключа и за останалото. Забрави го!

— А ако ме попитат в къщи къде съм се забавила? — бяха вече на трамвайната спирка и тя ровеше в джоба си за билет.

— Ще кажеш, че си била при една съученичка да вземеш материали за политическото табло „По света“ — обади се Живко.

— Точно така! — потвърди Соня. Тя наистина изготвяше ежемесечно такова табло.

— Глупости! — възрази Патри. — А къде са материалите?

Живко разбра, че пак не е дообмислил всичко както трябва.

— Заболяла те е главата от учене и си излязла да се поразходиш! — посъветва я Патри.

— Това е най-добре — съгласи се Соня.

Горе-долу с това се изчерпаха всичките им разговори до в къщи. Мълчаха, защото това, за което им се приказваше, не биваше да се приказва. И стените имат уши. Затова си премисляха всичко и се отдаваха на планове и мечти за бъдещите действия. Но бяха доволни. Щастието им се беше усмихнало.