Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 27гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead(2011)

Издание:

Братя Мормареви. Задача с много неизвестни

Рецензент: Николай Янков

Редактор: Ваня Филипова

Художник: Виолета Минчева

Художествен редактор: М. Белопитова

Технически редактор: Маргарита Воденичарова

Коректор: Лилия Вълчева

Издателство „Народна младеж“, София, 1976

ДП „Тодор Димитров“, София, 1976

История

  1. —Добавяне

10.
Патри поема ръководството

Междувременно Живко и Патри, преодолели всички препятствия, пътуваха с автобус към мястото, където трабантът с осем цилиндъра и двеста и петдесет коня беше изхвърлил пакет неизвестно с какво.

— Цял час загубихме — каза Патри.

Живко погледна часовника си и отново залепи нос на прозореца. Жилищните блокове изчезнаха изведнъж и отстъпиха място на малки къщурки със спретнати дворчета, които доизживяваха последните си дни. Около тях се извисяваха корпусите на нови сгради, някои завършени, други още в строеж, вероятно някакъв нов завод. После остана да се вижда само поле и вили, накацали по отсрещния хълм.

Патри също гледаше през прозореца на автобуса. Но нека не забравяме неговата способност да се разтроява — с едното си око той не изпускаше пътниците в автобуса. След като Досьо не успя да се измъкне от училище, Патри пое функцията на ръководител на акцията, без да каже на Живко, за да не го дразни.

Седем от пътуващите носеха празни кошници. Явно се връщаха от пазар, продали стоката си по колкото си искат лева килото. Следователно Патри изключи възможността те да са престъпници. Останалите трима бяха мъже: единият — старец с кожен калпак и бастун в ръка; вторият — човек на средна възраст, носеше фиданки за засаждане, сигурно имаше вила някъде насам. Третият обаче му се видя съмнителен. Облечен с небрежна елегантност, с бяла вълнена блуза, карирано сако и артистично шалче на врата, той се озърташе гузно насам-натам.

Патри реши да не го изпуска от очи. По едно време заподозреният се обърна към дъното на автобуса и кимна с глава. Патри проследи погледа му и откри някаква жена, която досега не беше забелязал. Изглеждаше доста възрастна — трябва да имаше трийсет години. Автобусът спря, мъжът слезе от предната врата, а жената — от задната. През стъклото на отдалечаващия се автобус обаче Патри видя, че тръгнаха заедно подръка и изчезнаха. Явно нямаха нищо общо с изхвърления от трабанта пакет.

— С какво сладко бяха палачинките? — попита с престорено безразличие Живко.

— От ягоди — отвърна Патри.

Живко се облиза.

— С вишнево са най-хубави — каза той, погледна отново часовника си и добави: — Досьо трябва да е вече там. Има да се чуди…