Колийн Фокнър
Лиа (28)

Глава двадесет и седма

— Прибирате се в Делауер, така ли? — попита Болийн и подаде на Уилям топли царевични питки и съдинка с мед. — Докато пътувате по реката, могат да ви се случат различни произшествия в зависимост от това на чия страна сте. — Тя повдигна веждата си. — Не ми казахте на чия страна сте, нали?

Бяха седнали на грубо издялана дъбова маса, подпряна на магаре. Лиа погледна Харисън, но той не обръщаше внимание на разговора. Бе зает с предложеното от стопанката ядене.

— Не, не ви казах — отговори предпазливо Лиа. — Има ли значение?

— За мене не. Аз и Джеф сме извън тази бъркотия. Разбирам и двете страни. Ще ми се да видя какво ще стане. Аз и Джеф трябва да бъдем практични. При всяко положение ще бъдем на страната на победителите.

— Казвате, че надолу по реката може да бъде опасно. Какво имате предвид?

— Войниците на краля. Говори се, че стрелят по всичко, което плава.

Лиа погледна Уилям, който седеше до нея. От ъгъла на устата му течеше мед. Ядеше вече трета царевична питка. Тя изтри устата му с палец и облиза меда от пръста си.

— Няма ли тук някой, който би могъл да ни откара надолу по реката, Болийн?

— Наричайте ме Бо, приятели!

— Ще платим колкото струва, Бо. Една част сега, останалото — когато пристигнем.

— Право да ви кажа, трябва да си помисля. Моят Джеф върши тази работа с лодката си. Доста му е скучно през зимата. Няма с кого да разговаря, освен с мен и няколко ловеца. Утре се връща. Можете да говорите с него и да се споразумеете за цената.

— О, ще бъде чудесно. Нали, Харисън? — Лиа се обръщаше към него за първи път след спора им навън.

— Да — отговори студено той.

Бо погледна Харисън, който бе привършил с яденето и се бе изправил до каменното огнище, заемащо по-голямата част от кухнята.

— Не искам да си вра носа, където не ми е работа, но той идва ли с вас? — Тя посочи с палец Харисън. — Не мога да разбера чий роднина е, твой или на момчето?

Лиа отпи от билковия чай, приготвен от Бо. По думите на Бо вътре имаше малко бренди, но Лиа не усещаше много алкохола. Чаят бе силен и ароматен, и затопли гърлото й.

— Той… Харисън ми е приятел. Израснал е в плантацията до моята.

— Метис? — Бо погледна към Харисън. — Извинете ме, не искам да говоря за вас сякаш сте невидим. Исках само да разбера дали…

— Дали съм нает за водач или нещо друго — довърши мисълта й той. — Друго съм.

Лиа почувства, че се изчервява. Бо се усмихна.

— Знам, че за някои има значение, че сте червенокож, макар и само наполовина, но не и за мен. — Тя се потупа по гърдите. — Аз също имам такава кръв — намигна тя. — Въпреки че не ми личи. Моята баба е индианка, жена на французин трапер. Гордея се с нея. Ние с Джеф не съдим за хората по цвета на кожата, а по цвета на сърцето им.

Лиа погледна Бо и почувства, че трябва да обясни някои страни от връзката си с Харисън, но просто не знаеше как.

— Харисън и аз — каза тя несигурно — сме приятели отдавна. Моят съпруг… умря. Харисън…

Бо стана и взе празната чиния на Харисън.

— Пести си силите, мила. Животът ти е твърде кратък, за да се опитваш да го обясняваш на другите. Не е моя работа да се интересувам от твоите дела. Важно е дали си щастлива от избора си. — Тя пусна чиниите в кофата със сапунена вода. — Има ябълков пай за момчетата, които са свършили с яденето си — извика тя на Уилям.

Уилям се засмя.

— Не искам пай, но ще изпия още една чаша от твоя чай, ако може. — Лиа мърдаше пръсти в мокасините си. Чаят с бренди малко замайваше главата й, но това й бе приятно. След преживяното тези седмици се нуждаеше от малко отпускане.

— Трябва да видя конете и леглото — каза Харисън и тръгна към вратата. — От седмици не съм спал както трябва.

— Там има един дюшек. Запали малката печка да се стоплиш. Ще намериш сапун и съд с вода. Моят Джеф се бръсне там…

— Имаш ли нужда от помощ? — попита го Лиа. Не обичаше да му казва лека нощ, когато е ядосан. — Мога да ти помогна.

Той поклати глава.

— Отивам да спя. Ще се видим сутринта. Не забравяй да вземеш пистолета си на лягане.

Той излезе, преди Лиа да му отговори.

Лиа и Бо пиха чай и разговаряха цял час. До огнището Уилям намери малка кутия с дървени войници и миниатюрни оръдия, и започна да си играе. След обилното ядене старият Сам спеше удобно край огъня.

След третата чаша чай Лиа се прозя. От вкусната храна и чая й се доспа, но искаше да се измие.

— Не искам да ти досаждам, но дали имаш вана? Уилям има нужда от баня, пък и аз.

— Значи смяташ, че ние тук на Хъдзън не сме цивилизовани хора, така ли? Имам един варел, в който се къпем. — Бо плесна с ръце. — Ей сега ще стопля водата.

— Мамо, не искам да се къпя.

Лиа го смъмри.

— Погледи ръцете си. Откога не си се мил?

— Мамо…

Бо се разсмя.

— Ще приготвя всичко за няколко минути. Обещавам ти.

След половин час Лиа къпеше Уилям във ваната с топла вода и търкаше със сапун косата му. След като се увери, че е изтъркала всеки инч от тялото му, тя му подаде памучна кърпа и се обърна. Уилям смяташе, че вече е твърде голям, за да го гледа гол дори и майка му.

Бо се засмя.

— Приготвила съм горе печката и пухения юрган. Под него ще се чувствате като пашкули, сигурна съм.

Лиа подаде пижамата на Уилям. Бо щедро бе дала една от пижамите на мъжа си за Уилям и една от своите за Лиа.

— Знам, че ще ти бъде малко къса — каза Бо, докато затопляше украсената с бледосини панделки бяла нощница на огъня. — Но ще се чувстваш по-добре, отколкото с тези кожи.

Лиа изсуши косата на Уилям с памучната кърпа.

— Право да ти кажа, така свикнах с тези широки кожени дрехи, че когато се върна у дома, ще ми бъде трудно да слагам корсети.

Бо докосна гърдите си.

— Отдавна не нося такива работи. Благодарна съм на това, което ми е дал Господ. Нали виждаш, че не нося нищо, което да ме стяга.

Лиа се разсмя.

— Време е да си лягаш — каза тя на Уилям.

— Ти също мамо. Нали и ти ще си легнеш?

— Да, след като се измия. Но ти отивай.

— Нали може да дойде и Сам?

Лия вдигна една играчка от земята и погледна спящото до огнището куче. То бе легнало толкова близо до него, че Лиа се учуди.

— Моля те мамо, той няма да цапа. Обещавам ти.

— Добре тогава — съгласи се тя с въздишка. — Но по-добре да не го виждам в леглото, когато се кача горе.

Уилям тръгна към Сам.

— Хайде Сам. Тръгвай — подкани го той към стълбището.

— Ще дойда да те завия — извика Лиа след сина си.

— Мамо, моля те — обади се Уилям от стълбите. — Скоро ще стана на девет години. Моля те…

Лиа въздъхна. Уилям и Сам се качваха горе в стаята.

— Твърде бързо расте — каза тя тихо.

— Време ти е за второ.

Лиа погледна Бо. Преди два месеца изобщо не мислеше за второ дете, но сега… Това обаче щеше да усложни нещата, особено ако Харисън не живееше с нея.

Тя реши да не мисли за това. Взе чашата чай и я допи. Беше й топло, а и нямаше търпение да дочака предстоящата баня.

Бо засили огъня.

— Време е и аз да лягам. Аз също ще спя горе, така че не се безпокой за момчето. Използвай времето си. — Тръгнала към стълбите, тя й намигна и свали престилката си. — Не се безпокой, ако легнеш по-късно. Та дори и сутринта. Лека нощ.

Бо явно нямаше съмнения, че тя ще отиде да спи в плевнята при Харисън. Каква прекрасна идея. Тя съблече кожените си дрехи.

Лиа му се сърдеше, и то с основание. Той мислеше само за себе си, а не за Уилям.

Тя влезе във ваната с топла вода и въздъхна от удоволствие.

Да спи в плевнята, така му се падаше. Намокри косата си и я насапуниса. Изплакна я, облегна се назад и се отпусна. Видя, че чашата й с чай е наблизо. Чаят бе горещ и приятен. Лиа взе чашата и я опря на коляното си. Бавно отпи. О, небеса, брендито бе чудесно. В чая имаше достатъчно от него, за да я сгрее, достатъчно, за да помисли за други неща… Наистина, бе ядосана на Харисън, но изведнъж си представи колко хубаво щеше да бъде да я целуне. Само веднъж… При мисълта за целувките му, онези интимни целувки, които караха сърцето й да бие лудо, кръвта нахлу в главата й.

След половин час Лиа излезе от ваната, уви косата си с кърпа, а с друга изсуши тялото си. Облече леката износена нощница и се засмя. Тя едва стигаше до коленете й. Но с нея се почувства добре. Лежеше толкова меко и приятно върху голото й тяло.

Тя се наведе над огнището и започна да суши косата си на огъня. Наистина бе чудесно да чувства косата си чиста. Тя разроши косата си, за да я изсуши добре. Вместо да я среши с гребена от торбата, която висеше на закачалката над вратата, Лиа я оправи с пръсти. Така косата й щеше да бухне и да се накъдри. Но кой ли щеше да й се любува?

След като изсуши косата си, Лиа реши, че е време да си ляга. Изпи чая. Но може би, преди да си легне, нямаше да е лошо да отиде да види Харисън, просто да види дали не се нуждае от нещо…

Обу мокасините си, върза ги и грабна червеното вълнено наметало на Бо от закачалката до вратата. Бе сигурна, че Бо няма да й се сърди. Реши да вземе фенер, но после се отказа. Трябваше само да прекоси двора. Плевнята не бе далеч.

Тя излезе и потъна в тъмнината. Бързо вдигна качулката върху влажната си коса. Отново валеше сняг и вятърът свиреше пронизително. Тя изтича към плевнята. Беше й студено и малко се страхуваше. Дворът бе покрит със сняг.

Лиа открехна вратата на плевнята и тя изскърца.

— Харисън! — извика тя тихо. Влезе вътре, а окачената на кожени панти врата се затвори сама. Никой не й отговори, но видя мъждукащия фенер в задната част на плевнята, зад яслите. Плевнята бе топла, миришеше на сено и топли животни. Лиа обичаше миризмата на плевня.

— Харисън?

Зад гърба си чу звук, който я накара да подскочи.

— Ох!

— Какво, по дяволите, правиш тук?

Тя се обърна и видя до себе си Харисън с нож в дясната ръка. Отстъпи назад.

— Дойдох да ти пожелая лека нощ.

Той свали ръката си и напъха ножа в ножницата. Сигурно бе намерил топла вода, защото косата му също бе влажна и ухаеше на сапун за бръснене.

— Дошла си да се извиниш, така ли?

— Не. — Усмихната, тя се приближи към него. — Нека просто престанем да спорим. — Тя го погледна. С чистото си и избръснато лице и черна, спускаща се по раменете коса, той бе най-красивият мъж, когото бе срещала. — Не може ли? — попита го тя тихо, с глас, изпълнен с чувственост. Повдигна се на пръсти, за да го целуне.

Устните им се срещнаха.

— Най-напред се бориш с мен и после искаш да се любим, така ли?

Тя докосна с език долната си устна и въздъхна. Харисън се засмя гърлено и постави ръка върху рамото й.

— А ако ти откажа?

Тя притисна уста към неговата. Целуна го бавно и възбуждащо.

— Ти губиш.

Харисън се предаде, когато тя обви ръце около врата му и притисна топлото си тяло към неговото.

— С какво си облечена отдолу? — промърмори той, плъзна ръце под наметалото й и я хвана за кръста.

— Почти с нищо.

— Както обичам.

— Шшт — смъмри го нежно тя. — Няма да говорим, за да не се караме пак. Просто искам да ме любиш. Милвай ме както обичам.

Той я погледна с черните си очи, които тя не можеше да забрави толкова много години.

— Как бих могъл да не те любя, моя червеношийке?

Когато устните им се срещнаха, целувката бе огнена.

Тя притисна гърди към него. Той постави ръката си върху гърдата й и усети закръглеността й.

— Защо не мога да ти се наситя? — промълви той и започна да гали през нощницата всяка гънка на тялото й.

Те се целунаха отново, езиците им се сплетоха страстно. Усещаше вкуса на мед в устата й. Ухаеше на бор. Чистата й коса го галеше като коприна. Възбуждаше се от нейния допир и подканващия го дрезгав глас.

— Най-добре ще е да те заведа на по-удобно място, преди да те грабна — прошепна той в ухото й. Тя го погледна с премрежени от желание очи.

— Бихме могли да опитаме и прави.

Дъхът на Харисън се сгорещи. Той се засмя и я взе на ръце. Лиа се притисна до гърдите му и той я понесе към задната част на плевнята, към тесния одър до печката. Положи я на леглото и тя свали наметалото си. Дадената й от Бо нощница се бе навила около голите й бедра и по-скоро откриваше, отколкото прикриваше тялото й.

Без да отмества поглед от лицето й, Харисън съблече туниката си. Събу мокасините си и ги хвърли настрани. После свали и гамашите. Легна до нея. Само коженото парче прикриваше символа на неговата мъжественост.

Лиа се засмя и метна червеното наметало върху двамата, за да се стоплят.

— Докъде бях стигнал, преди да те оставя, мадам? Лиа се облегна на лакът, като разтвори деколтето на нощницата си.

— Дотук, доколкото си спомням, сър.

— А, да, до гърдите.

Харисън захапа с устни зърното на гърдата и започна да го смуче нежно, като издаваше слаби стонове на желание.

Лиа инстинктивно допря бедра до Харисън. Почувства горещия му и твърд член до голия си крак и се притисна още по-силно. Докосна широките му рамене с върховете на пръстите си. Погали зърното на гръдта му с палец, после се наведе и започна да го целува и смуче така, както я бе целувал той.

— Колко много дрехи — промърмори той и издърпа нощницата й нагоре. След това събу мокасините й. После тя му позволи да смъкне нощницата й, но вместо да я хвърли при другите дрехи, той взе меката материя и започна леко да търка гърдите й.

Лиа въздъхна и затвори очи. Меката памучна материя и допирът на загрубелите от работа ръце караха тялото й да тръпне от удоволствие. Той разтърка с нощницата ръцете й, след това корема, бедрата и краката. Всеки нерв по тялото на Лиа се възбуждаше от този допир. В долната част на корема си тя усети приятна и възбуждаща топлина. Почувства, че й става все по-горещо, че се овлажнява. Пръстите му погалиха космите между краката й и тя изпъшка от удоволствие. Повдигна бедра, за да посрещне ласката им. Харисън плъзна пръсти между меките й срамни устни и тя извика от наслада.

— Лиа, Лиа… — Той я целуваше по плоския корем. Горещите му и влажни целувки слизаха все по-надолу.

Лиа отпусна назад глава сякаш за протест. Пръстите й се провряха в тъмната му и гъста коса.

— Не — прошепна тя. — Искам те вътре.

— Търпение — отговори той и продължи да гали гърдите й. Бузата му докосваше корема й. — Търпение, мила. Отпусни се и ме остави да те любя, ки-ти-хи.

Тя се отпусна с въздишка и се отдаде на неговата сила. Вече не контролираше емоциите си. Той я възбуждаше все по-силно и по-силно, разпалваше огъня на желанието й.

Лиа искаше друго. Искаше да се люби, да го почувства в себе си. Съзнанието й бе далеч от реалността.

Значение имаха само вълшебните вълни на удоволствието, които я заливаха отново и отново. Като игра до върховния екстаз. Лиа повдигна бедра към устата му, надавайки викове на блаженство… По бузите си усети сълзи на удоволствие. После видя погледа му. Целуваше я нежно. Опитваше вкуса й.

— Искаш ли още, любов моя? — прошепна той. — Или да спим?

Лиа разтвори бедра. Искаше да усеща силата му.

— Още, още — прошепна тя.

С едно движение членът му се вряза в нея и тя изпъшка от удоволствие. Вкопчи се в раменете му, загуби всякакъв контрол над чувствата си. Отново и отново повдигаше бедра, за да го посрещне. Усещаше нахлулата в слабините й горещина.

Чу шепота на Харисън. Съвършеният синхрон с ритъма на мъжа отново я запрати в морето на насладата. Стенанията й се смесиха с неговите. Движенията на двамата ставаха все по-бързи и по-бързи, все по-дълбоки и по-дълбоки…

Светът около нея се разпадна. Двамата извикаха едновременно и се засмяха, връщайки се отново в реалността. Телата им все още оставаха слети в прегръдка.

Когато дишането на Харисън се успокои, той се обърна към нея и я притисна в ръцете си. Започна да я люлее. Целуваше я по бузата и мълвеше нещо на индиански.

Лиа се опря на лакът и се взря в красивото му лице. Челото му бе изпотено. Тя потърси с пръст белега от удара, който бе получил преди няколко дни.

— Какво ми казваш? — попита на индиански тя.

— На делауерски това означава „обичам те“, моя скъпа.

Тя не можеше да откъсне поглед от очите му.

— Прекрасно е. — Целуваше го с нежността на влюбена съпруга, а не като любовница. — Трябва да тръгвам — прошепна тя и потърси нощницата си. — Уилям ще ме търси.

Той понечи да каже нещо, но се отказа.

— Ще те изпратя.

Лиа се засмя. Все още чувстваше горещата тръпка от допира на тялото му.

— Недей, бързо ще прекося двора. А ти поспи. — Тя нахлузи нощницата през главата си и седна на края на леглото, за да завърже мокасините си.

Когато се изправи, за да наметне вълненото наметало на раменете си, той я дръпна за нощницата.

— Бих искал да останеш и да те прегръщам още.

— Знам. — Тя го целуна отново. — Лека нощ. Ще се видим сутринта. — Тя стана, за да не се разколебае в намерението си да тръгне. Искаше й се да се сгуши в него, да затвори очи и да попива уюта и спокойствието, излъчвани от неговите силни ръце. Но се чувстваше задължена към Уилям. Той бе сам в непозната къща, в непознато легло. Можеше да я потърси през нощта.

Лиа излезе от плевнята и затвори вратата. Студеният вятър развя наметалото й. Вдигна качулката си. Бе тъмна нощ. Снегът не преставаше да вали. Наоколо цареше странна тишина… почти магическа. Лиа се засмя и помисли, че е глупаво да се страхува. Тъмнината не я плашеше. Неведнъж бе обикаляла около Танър без фенер. Тръгна през двора. Дървената хижа не изглеждаше далеч, но снегът правеше всичко някак странно. Бе толкова тъмно.

Неочаквано се натъкна на нещо твърдо и неподвижно. Извика от изненада, сърцето й лудо заби. Хвърли бърз поглед, предпазливо извади ръцете си от наметалото и опипа предмета.

Дърво.

Лиа се засмя високо. Беше се отклонила от пътеката и се бе блъснала в едно дърво! Сега си спомни, че го бе видяла, когато отиваше към плевнята. Обърна се надясно и отново пое към къщата. Бе замаяна от прегръдките на Харисън и мисълта за топлото легло горе я мамеше. Щеше да се наспи чудесно и после…

В тъмнината някой я сграбчи. Лиа извика, но голяма мъжка ръка запуши устата й.

Първата й мисъл бе, че това е Харисън… Харисън й правеше номера.

Мъжът я дръпна грубо към себе си и Лиа разбра, че не е Харисън. Разтрепери се от страх.

— Колхийк? — успя да промълви със затиснати устни.

Притиснал с ръка устата й, той я повлече през двора. Никой нямаше да чуе виковете й. До сутринта никой нямаше да разбере, че е отвлечена.

„Колхийк, негоднико!“ — помисли тя.