Колийн Фокнър
Лиа (21)

Глава двадесета

Лия помисли, че ще извика. Щеше да припадне. Дивакът бе взел сина й. Колхийк, човекът, който се бе заклел, че ще й отмъсти. Човекът, който мразеше Харисън.

В гърлото й се надигна буца. Не беше възможно. Не Може да е дошъл толкова далеч, само и само да си отмъсти. Но само един поглед върху лицето на Харисън бе достатъчен да разбере, че това е самата истина.

Лиа се изправи. Нямаше време за губене. Това бе последният й шанс. Мохиканът каза, че Уилям е в селото. Каза, че и Колхийк е там. Това означаваше, че все още имаха шанс. Трябваше само да стигнат навреме с Харисън.

— О! — тя извика с разтреперан глас. — Той… той го е направил, нали? Е, добре.

Очите на мохикана се свиха.

— Той каза, че майката чака долу.

— Да, наистина, уморих се от чакане — отговори тя надменно. — Истина е, че помолих Харисън да довели момчето.

— Харисън? — попита мохиканът подозрително.

— Да. И така, бъди добър да ни заведеш в селото. Тя видя сина си и ще благодаря на шоуна, че го е намери.

Небесното Перо провери Харисън за оръжие.

— Нямате пушки, нали?

— Казах ти, че ни ограбиха. — Харисън стоеше неподвижен, докато мохиканът проверяваше кожено и му наметало, като го потупваше грубо.

Когато Небесното Перо реши да провери Лиа, тя дръпна настрани и вдигна брадичката си.

— Независимо от това как изглеждам в тези кожени дрехи, аз съм англичанка. Не мислиш, че нося оръжие нали? Няма да ти позволя да ме пребъркваш.

Лиа не разбра дали английският го обърка или пък тонът на гласа й го респектира, но той свали ръцете си долу.

— Следвайте този мъж до селото.

Лиа плъзна ръката си под наметалото, за да бъде сигурна, че пистолетът й бе на място, и тръгна след ли мата мъже.

Когато наближиха селото, чу шум от барабани и кратуни. Звуците се различаваха от тези в шоунски село. Ударите бяха по-бързи и безумни. Чуваха и песни. Това не бе официална церемония. Звучеше някакво весело празненство.

— Как ще се оправим? — прошепна Лиа, докато вървяха след мохикана. — Ако Колхийк е взел Уилям.

— Ако все още са в селото, ако той е взел сина ти ще си го върнем. Ще вземем Уилям.

— Харисън…

— Просто ме следвай и ако се стигне до бои се измъкваш. Разбираш ли?

— Няма да тръгна без Уилям.

— По дяволите, Лиа — просъска той, като се опитваше да не го чуе мохиканът. — Аз ще взема Уилям! Ще го доведа при теб. Но след всичко станало той заслужава да види майка си жива и здрава, нали?

Лиа отвори уста, за да каже нещо, но не посмя. Нямаше смисъл да спорят. Когато му дойде времето, щеше да направи това, което трябва.

След миг минаха през един тунел от високи дървета, покрити със сняг, и се попаднаха в светлината на огъня, запален в центъра на селото.

Огънят бе голям. Наоколо имаше дълги дървени постройки. Една група от полуголи индианци танцуваха, пееха и пляскаха с ръце. Лицата и гърдите им бяха украсени. Някои носеха дървени маски. Чуваха се барабани и удари на кратуни. Жените и децата стояха в кръг около огъня, пляскаха с ръце в такт и подвикваха на танцуващите.

Мохиканът ги заведе направо в центъра, там, където гореше огънят. Малко извън светлия кръг те спряха пред един мъж, който седеше с кръстосани крака и държеше полуоглозган еленски бут в скута си. Другите индианци бяха толкова заети с песните и танците си, че не забелязаха непознатите или поне не проявиха интерес към тях.

„Този мъж е сигурно бащата — помисли Лиа. — Двете Половини, човекът, който е купил сина ми.“ Това бе всичко, което можеше да направи сега. Искаше да извади пистолета си и да застреля мохикана между двете му черни като маниста очи.

Небесното Перо говореше на родния си език на баща си. Старият мъж отговаряше. Известно време двамата шумно разговаряха. Гласът на Небесното Перо се извиси. Накрая старият мъж прекъсна сина си по средата на изречението, като проряза въздуха с ръка. Небесното перо ядосано се отдалечи.

 

 

Двете Половини погледна към него, като избърса ръкава на широкото си френското сако мазната си уста.

— Ако този мъж знаеше, че толкова много хора ще се интересуват от момчето, щях да го продам по-скъпо на Азар — каза той със същия английски акцент, с кой и говореше синът му.

— Дойдох за моя син — каза твърдо Лиа.

— А този мъж?

Лиа погледна Харисън.

— Той ме придружава. — Точно когато говореше, й се стори, че видя едно познато лице край огъня. Почувства, че сърцето й заби лудо. Лицето му бе по-слабо, кожата му по-мургава, но това бе Уилям. Господи! Това е господин Уилям! Молеше се да не я види, затова се обърна отново към Двете Половини, който продължаваше да й говори нещо.

— И как се нарича този делауер-шоуни?

— Харисън — отговори Харисън. — Аз съм метис.

Лиа следеше с поглед Уилям, който седеше в скута на възрастен индианец и пляскаше с ръце в такт с барабаните.

— Много странно — каза Двете Половини, като даде знак на една от жените да го освободи от тежестта на еленовия бут в скута му.

Харисън проследи погледа на Лиа и видя Уилям, след това се обърна отново към Двете Половини.

— Кое е странното? — попита предпазливо той.

— Това, че и двамата мъже, които търсят Уилям Бийл, се наричат Харисън.

Харисън не изпускаше от поглед мохикана.

— Човекът, който е дошъл преди мен в селото и твърди, че се казва Харисън, е самозванец. Той се казва Колхийк, човек, който носи в сърцето си омраза срещу тази жена и мен. Той иска да вземе детето, за да ни накаже.

— Не ме интересува. Той ми плати добре, за да го доведа тук. Уиски, пушки, обеща да даде и още.

— Той е лъжец и не може да му се вярва.

Двете Половини се надигна бавно. Очевидно случаят го забавляваше.

— Ако този мъж го попитат за теб и той ли така ще отговори?

Очите на Харисън се свиха застрашително.

— Дай ми момчето и аз ще напусна с мир. Шоунът Колхийк не бива да знае, че сме тук.

Двете Половини отметна назад глава, като се смееше.

— Не казвай, че един мохикан ще се изплаши от един мъж и една жена.

Харисън посегна с ръка към ревера на палтото на Двете Половини. Преди да разбере какво става, той бе извлечен зад едно дърво, там, където никой не ги виждаше. Звукът от барабаните беше толкова силен, че дори и да бе извикал, никой нямаше да го чуе.

Лиа изтича след него.

Харисън разтърси на няколко пъти Двете Половини и приближи лицето си до неговото.

— Избирай, мохикане — каза Харисън с глас, от който Лиа потрепери. — Но те предупреждавам, ако ме ядосаш, ще си изпатиш от делауерите и шоуните, взети заедно. Тази жена с огнена коса ще доведе американците от хиляди мили. Ще изгорим селото и ще убием всеки, който е сукал от майчината си гръд. Ще оскверним гробовете ви и ще ограбим душите ви.

Кървясалите очи на Двете Половини изразяваха неописуем ужас.

— Момчето не означава нищо за мен. Аз го продадох на Азар.

— Човекът, който сега го държи ли?

— Да. Старият мъж ще го даде на човека, който се нарича Колхийк. Те ще тръгнат утре.

Харисън бавно отпусна наметалото на Двете Половини, но не го освободи напълно. Даде знак на Лиа да се приближи.

Когато Лиа погледна Харисън, й бе трудно да запази самообладание. Този човек не бе нежният мъж, който я държеше в ръцете си миналата нощ и я любеше. Той човек бе един жесток дивак.

— Ако можем да го вземем от къщата, където живее, когато всички заспят, ще бъде най-добре, Лиа.

— Не! — тя скръсти ръце. — Колхийк е някъде тук и селото. Не можем да рискуваме, Харисън.

Харисън отново погледна Двете Половини.

— Къде е Колхийк?

— Аз… аз не знам. Той и неговите хора пият уиски.

— Неговите хора? Той е довел хора със себе си, така ли?

— Да. — Двете Половини вдигна ръце, като покача пръстите си.

— Кои са тези хора? — настояваше Харисън и разтърси още веднъж Двете Половини.

Индианецът затрепери.

— Този мъж не знае. Двама са мохикани, но от друго село. Един шоун. Аз… не знам.

Харисън погледна Лиа.

— Отстъпници. Наемници. Никой друг не би тръгна с Колхийк, след като го изгониха.

— Те са пияни. Няма да разберат, че сте тук. Вземете момчето от стария човек. Няма да кажа никому нищо.

Харисън хвана по-здраво наметалото на Две Половини.

— Наистина няма да го направиш, защото ако го сториш, ще прокълна теб и твоите близки!

— Върви! Върви! Вземи детето!

— Хайде Харисън — подкани го Лиа. — Нека го вземем сега.

— За Бога, той е в средата на селото! Не можем да го измъкнем оттам незабелязано. Ако Колхийк ни види…

— Този мъж ще измъкне момчето! Този мъж ще доведе момчето при майка му — изрази готовност Двете Половини. — Не ни кълнете! Не проклинайте кръвта на моите близки!

За момент Лиа се замисли.

— Добре — прошепна тя. — Нека доведе Уилям.

— Не можеш да се довериш на този мъж — каза Харисън, като освободи Двете Половини толкова внезапно, че той почти падна. — Погледни го! Той първи е купил момчето от англичаните!

Лиа погледна свирепо Двете Половини, като смъкна качулката си и остави огнената си коса да се разстеле свободно върху раменете й. Тя пристъпи застрашително към него. Вече не се страхуваше от мохикана. Сега, когато намери сина си, никой не бе в състояние да я откъсне от него, най-малко пък този варварин, дори цялото село нямаше да може да стори това.

Двете Половини отстъпи назад изплашен и направи знак, за да се предпази от злото.

— Мохиканът ще направи това, което обеща — каза тихо тя, — тъй като иначе ще рискува много. Не си струва да заплатиш с душата си за едно момче, нали Две Половини?

— Не си струва — повтори Двете Половини.

— А сега го доведи. Не му казвай, че съм тук. Просто го доведи при мен и ние ще тръгнем.

— Ще бъде трудно да взема момчето от Азар. Той… той не се доверява на този мъж.

— Направи го! — заплаши то Лиа. — Не ме интересува как ще го направиш. Искам само да доведеш сина ми при мен.

Двете Половини направи кръг около Лиа и Харисън И тръгна към лагерния огън.

В момента, когато бе вече далеч от тях, Харисън сграбчи грубо Лиа за ръката.

— Казах ти да ме оставиш да се справя сам. Казах ти…

— И аз ти казах — тя освободи ръката си, — че никога няма да се оставя един мъж да разполага с мен отново. Нито баща ми, нито Едмънд, нито дори ти! — Докосна гърдите си с показалец. — Вече реших. Ще вземем Уилям. Не мога да чакам до сутринта. Това е най-доброто решение.

— И ако бъркаш?

Тя повдигна очи към него.

— Ще понеса последствията от това, което съм направила.

За момент Лиа помисли, че той отново ще я предизвика, но Харисън просто отмести поглед и въздъхна дълбоко. Прокара ръка по косата си, като оправи плитката си.

— Двете Половини ще го доведе и двамата ще тръгнете веднага. Аз ще ви прикривам.

— Добре.

— Какво? Няма ли отново да спориш с мен?

Тя мина встрани, за да наблюдава Двете Половини.

— Споря само когато бъркаш. — Тя посочи с ръка. — Виж, той е вече при тях. Казах ти, че ще го направи. Ти наистина го изплаши с всичко това, което му каза за ограбване на душите им.

— Мохиканите са много суеверни.

Тя наблюдаваше тълпата от индианци, които танцуваха.

— Не виждам Колхийк. Може би… В този момент тя го видя.

— Харисън — прошепна Лиа.

— Колхийк?

Тя успя само да кимне с глава. Ето го и него, на десет фута разстояние от Уилям и мъжа с посивялата коса на име Азар. Колхийк седеше в сянката на огъня, кръстосал ръце пред гърдите си и наблюдаваше. Изглеждаше сериозен и студен.

Двете Половини се приближи до Уилям.

Колхийк гледаше в друга посока. Две млади девойки танцуваха по снега и привличаха вниманието му.

— Още малко — прошепна Лиа. — Моля те, Господи!

Двете Половини се наведе и прошепна нещо в ухото на стария мъж. Уилям все още седеше. Ядеше парче месо в една дървена чиния.

Азар вдигна поглед и погледна към тъмнината, където чакаха Лиа и Харисън. — Дъхът на Лиа спря.

Азар каза нещо на Уилям. Уилям поклати глава. Азар отново заговори, като подаде ръката на Уилям на Двете Половини.

— Моля те, Уилям — промърмори Лиа. — Ела при мен. Ела при мен, сине.

Но Уилям все още клатеше глава. Той хвърли на земята дървената чиния. Лиа отново погледна Колхийк. Той вече наблюдаваше Азар и Двете Половини.

— Не! — прошепна Лиа. — Не! — Почувства ръката на Харисън на рамото си.

— Тичай. Разбираш ли? — каза й Харисън. — Когато момчето дойде, тичай.

Лиа не разбра кой най-напред тръгна — Колхийк или Двете Половини.

Изведнъж Двете Половини дръпна Уилям от скута на Азар и побягна. Колхийк скочи сред танцуващите, като ги разблъска. Настъпи хаос.

Отнякъде изскочи Небесното Перо и се изпречи пред Колхийк.

Колхийк нададе вик за смъртоносен удар. Лиа видя ножа в ръката му. Той се издигна и заби в дебелия врат на Небесното Перо. Индианецът падна, като нададе предсмъртен вик.

Азар изтича след Двете Половини и Уилям, като се провираше сред тълпата от объркани мохикани. Отнякъде се появиха индианци, облечени в еленови кожи. Това бяха хората на Колхийк. Лиа изтръпна от изстрелите, които се разнесоха. Пространството около тях се изпълни със свистящи стрели.

— Лиа, тичай! — изкрещя Харисън, като я блъсна.

Лиа поклати глава. Нямаше да тръгне без Уилям. Не и когато бе толкова близо до него. Двете Половини тичаше към нея с Уилям, който пищеше в ръцете му.

Колхийк мина покрай Небесното Перо, който лежеше по очи върху снега. Когато мина покрай него, той се наведе и задълба с ножа във врата на убития. След това го измъкна. Мохиканът издаде един последен къркорещ звук, тялото му се разтърси в конвулсии и той вече бе мъртъв.

Времето като че ли бе спряло. Лиа стоеше безпомощна.

Видя кръвта върху стоманеното острие на ножа, което Колхийк изтри в гамашите си. Видя Уилям, който отвори уста, за да извика отново. В какофонията от ужас от викове чу само неговия глас. Падаха мъже. Жените и децата тичаха да се спасят в къщите си. Кръв обагри снега.

— Уилям! — изкрещя Лиа, като покри ушите си с ръце, за да не чува стоновете на умиращите.

Следващият удар Колхийк насочи в гърба на Двете Половини. Мохиканът падна на колене, като все още държеше Уилям в ръцете си. Лиа видя как Харисън изтича към сина й, но той все още бе далеч от него. Искаше да изпревари Колхийк.

Изведнъж отнякъде се появи побелелият Азар.

— Аена! — извика той.

Уилям се измъкна от снега и скочи. Той се затича към мъжа с протегнати ръце в противоположна посока на тази, където бе Лиа.

Лиа протегна ръце. Чувстваше, че Уилям се изплъзва от ръцете й.

— Уилям! Не! Аз съм тук! — изкрещя тя. — Насам!

Азар скочи с пъргавина на много по-млад човек и преди Колхийк да ги настигне, изчезна в тълпата от смъртно изплашени мохикани, която се бе смесила с отрепките на Колхийк.

Лиа не можеше да стои повече безучастна и се втурна в хаоса от хора. Извади пистолета от колана си.

Чуваха се гърмежи. Носеше се миризма на барут и изгоряла плът. Видя един мъж да пада, ударен с томахавка в гърдите, но тя го прескочи. Бе цялата устремена към Уилям. Виждаше изплашеното му лице, докато мохиканът го носеше.

— Пусни го, стари човече — изкрещя заплашително Колхийк. — Остави момчето или ще умреш.

Азар тичаше така, както никога преди това не бе тичал. Бе сгушил Уилям в ръцете си. Тичаше към гората.

— Ще го пусна само ако съм мъртъв — извика той. Лиа не видя откъде се взе томахавката, може би някой от бандата я даде на Колхийк. Той я метна с лекота. Томахавката излетя по посока на тичащия мъж. Измина като че ли цяла вечност, преди тя да прекоси разстоянието между Колхийк и човека, който се опитваше да спаси сина й.

След това чу тъпия звук от смъртоносния удар в тялото на стария човек. Кръвта плисна върху кожената му туника. Той направи крачка, след това с последни усилия още една и падна.

— Тичай, мой Аена — изкрещя Азар, като го пусна от ръцете си. — Бягай от злото.

— Харисън! — извика Лиа, когато Колхийк се затича към сина й. — Спри го!

С нож в ръка Харисън скочи напред.

— Внимавай! — изкрещя тя, когато един индианец запрати бойната си тояга над главата му.

Харисън се отдръпна от атакуващия и скочи на гърба на Колхийк.

Уилям извика и падна на земята. Двамата мъже бяха върху него.

— Бягай, Уилс! — изкрещя Лиа. — Бягай.

— Мамо? — Уилям се измъкна изпод Колхийк и Харисън, които сега се биеха в ръкопашна схватка. — Мамо? — извика диво той все още приклекнал. Търсеше да я види сред тълпата от биещи се.

— Насам!

Уилям я видя и лицето му светна. Опитваше се да стане от покритата със сняг земя.

— Мамо!

Уилям бе на безопасно разстояние от Колхийк, когато един шоун го хвана за глезена.

Момчето извика и се завъртя, за да се освободи от индианеца.

— Пусни ме, отвратителен червенокож.

Лиа се отдръпна от двама мохикани, взорът й бе устремен към сина й, Харисън лежеше върху земята, леко зашеметен от удара в главата си.

— Пусни го, Колхийк! — крещеше Лиа. Тя се спря в снега. Беше без наметало. Въпреки студа по слепоочието й се стичаха струйки пот. Тя изпъна гърди и застана пред Колхийк. Той все още държеше Уилям за глезена, но я погледна трескаво.

— Пусни го — повтори тя тихо. Разбра, че бе приковала вниманието му.

С ъгъла на очите си видя Харисън да става на крака с нож в ръка.

— Колхийк, пусни го — каза Лиа отново. — Пусни го или ще стрелям.

Колхийк отметна глава назад, дивият му смях проехтя в ушите й. Видя, че продължаваше да дърпа сина й за крака в снега.

Тя стреля.

Куршумът повали Колхийк назад. Снегът се обагри в кръв.

Харисън сграбчи Уилям в ръцете си.

Колхийк се изправи на крака и затича към гората.

— Уилям — извика Лиа, като притисна към гърдите си плачещото дете. Разтвори ръце и прегърна и двамата, като хълцаше от радост.

— Уилс, Уилс. О, Уилс. Благодаря на Бога. Ти си спасен.

Харисън се отдръпна и застана настрани. Тялото му бе покрито с кръв. Бе стиснал здраво челюсти.

— Защо, за Бога, не ми каза, Лиа? — прошепна той рязко, като минаваше покрай нея. — Защо?