Колийн Фокнър
Лиа (12)

Глава единадесета

Харисън я взе в ръцете си, като я целуваше по врата. Тя трепереше от удоволствие. Но не искаше. Не искаше да се люби с Харисън. Не искаше да изневерява на съпруга си. През тези дни обаче бе толкова объркана от чувствата си към Харисън. И после, корабокрушението… Почти го бе загубила.

Харисън я докосна, върховете на пръстите му галеха измръзналата й плът и я стопляха. Сега вече тя не мислеше. Знаеше, че не бива да прави това. Едмънд бе нейният съпруг, независимо че беше негодник. Това не бе на хубаво. Заедно с Харисън ще открият сина и съпруга й, и тя ще трябва да се върне с тях. Никога вече няма да види Харисън, след като намери Уилям.

„Но искам да имам тази нощ, за да я помня до края на живота си — мислеше си тя, замаяна от усещанията си. — Само за една нощ искам да знам какво е да обичаш и да бъдеш обичана.“

Обви ръцете си около врата на Харисън и се взря в черните му очи.

— Само веднъж — прошепна тя, като докосна устните му с върха на пръстите си. — Само веднъж ще се любим и след това ще бъдем отново само хора, които имат обща цел. Разбираш ли? Кажи ми, че разбираш, Харисън.

— Както искаш — отговори той. Гласът му бе станал дрезгав от желание. — Съгласен съм на всичко. Просто искам да те любя, ки-ти-хи. Нека да те докосна както някога.

Тя провря пръстите си във влажната му гъста коса и се надигна, за да го целуне.

— Да, докосни ме. Всичко бе толкова отдавна, Харисън. Толкова отдавна не съм чувствала любовта ти.

С върха на пръста си прокара невидима линия по брадичката, шията и след това надолу между гърдите й.

Лиа потръпна от възбуда и затвори очи. Все още бе по долна риза, но мократа дреха, която ги разделяше, усилваше удоволствието й.

Тя го притисна с една ръка, а с другата започна да гали широките му и мускулести гърди. Бе забравила какво значи да почувстваш до себе си мъж. Бе забравила великолепието на мъжкото тяло.

Когато Харисън хвана гърдата й с ръка, тя се изпъна, отдавайки му се.

— Да, харесва ми — прошепна тя в ухото му. — Люби ме, Харисън. Направи така, че да забравя болката си.

Той докосна зърното на гърдата й с палец и тя изстена.

— Нека махна това — каза Харисън.

Гласът му бе приглушен. Коленичи и я хвана за кръста, за да я изправи на колене. Тя не можеше да отмести поглед от него. Той хвана края на ризата й и я съблече.

— Не съм толкова млада, колкото бях — чу се да казва тя. Внезапно почувства срам и отклони погледа си. — Вече съм раждала. Бедрата ми са по-широки, гърдите ми…

Той докосна гърдите й с ръце. След това сложи лицето си върху тях.

— Гърдите ти са чудесни. Последния път, когато се любихме, ти все още бе момиче, а аз юноша. Сега си жена, каквато само един мъж може да оцени.

Тя затвори очи, когато той се наклони над нея и докосна гърдите й с устни. Устните му бяха горещи и възбуждащи. Когато докосна зърната й със зъби, тя го хвана за раменете и се надигна.

— Харисън, Харисън, колко бързо забравяме. — Тя се притискаше към него, усещайки бурните вълни на обземащото я желание.

Галеше ръката, рамото, след това гърба му, чувствайки всяка извивка, всяка вдлъбнатина на мускулестата му плът. Захапа със зъби ухото му. Целуваше слепоочието, бузата, малкия белег на брадичката му.

Все още бяха на колене, един срещу друг, когато той пусна ръката си надолу по корема й към мекото гнездо от червеникави къдрави косми между бедрата й.

— Да — прошепна тя. — Точно там.

Тя погали с върха на езика си рамото му и усети солта по кожата. Стана й топло от огъня и неговите ласки, но не искаше да се отмести и да пропусне момента. Бе чакала много години, за да се люби така.

Когато пръстите му докоснаха меките й срамни устни, тя простена, леко захапвайки го за рамото. Харисън се сгуши в шията й, като я целуваше и галеше.

— Правиш го, както преди — прошепна тя в ухото му.

— Да, спомних си — отговори той. — Добре си спомням това време.

Лиа усети тръпки на удоволствие по цялото тяло.

Олюля се на коленете си.

— Нека легнем, преди да съм паднала.

И двамата се засмяха, когато той я сграбчи в ръце и я положи върху платното, което бе постлал. Бяха един до друг, галеха се, гледаха се очи в очи.

Лиа положи глава върху ръката му и го погали. Той изглеждаше по-висок. Раменете му бяха станали по-широки, мускулите — по-твърди и ясно очертани. На гърдите имаше белег, друг — на корема и още един — върху бедрото.

— Откъде имаш това? — попита тя дрезгаво. Проследи с пръст белега на бедрото му. — Някоя ревнива индианка?

— Една ревнива дива котка. Колонията Пенсилвания.

Тя придвижи ръка по-нагоре, като докосна с пръсти тестисите му. Погали дългия му твърд пенис.

— А това откъде е? — Тя се смееше дрезгаво. Вече не бе срамежливата девойка, а и нощта бе твърде къса. — Откъде имаш това, ти, велики шоунски боецо?

— От теб — отговори той, като я галеше между бедрата. — От теб, моя червеношийка. Само от теб.

Тя го погали смело, като се наслаждаваше на твърдостта му. Наслаждаваше се на екстатичните стонове, които се откъсваха от устните на Харисън. Беше забравила колко бе приятно да доставиш удоволствие на един мъж.

— О, Лиа. Толкова нощи мечтаех за твоите ласки. Мечтаех да се върнеш при мен.

Тя преметна босия си крак върху неговия и го целуна по устните.

— Тихо — прошепна тя, докато го целуваше. — Не мисли за миналото. Не мисли и за бъдещето. Просто мисли за мен, Харисън, аз съм тук, в твоите ръце.

— Достатъчно — простена той, като отмести ръката й. — Много бързаш. Искам да продължи дълго. — Целуна нежно едната, после другата й гърда. — Искам да се насладим един на друг.

Тя се засмя, когато Харисън я повали по гръб, хвана китките й и ги притисна към корабното платно и пясъка под него. Вигвамът се бе затоплил от огъня и от тяхната любов. Усещаха мириса на морето, дима от дървата в огъня, топлината на своята страст.

Харисън настървено целуна устните й и тя повдигна бедра, като ги търкаше в неговите.

— Не бързам, но те желая — промълви тя. — Желая те, Харисън. Колко отдавна не съм те имала.

— Ти си нетърпелива — подразни я той и притисна по-силно бедрата си към нейните. Предизвикваше я. — Къде изчезна търпението ти?

Тя го сграбчи за таза, мачкаше плътта му.

— Девет години минаха, откакто се любихме за последен път. Не сме ли чакали твърде дълго?

Той я погледна и се усмихна тъжно.

— Да, твърде много чакахме, ки-ти-хи. Когато той повдигна бавно бедрата си, тя се надигна, разтваряйки своите. Когато се плъзна в нея, усети, че е стегната. Наведе се и докосна с устни бузата й, като продължаваше да й шепти. Тя се отпусна леко. За момент двамата се притиснаха един до друг, потънали в спомените си… След това топлината на желанието ги откъсна от спомените.

Истина бе, че от девет години Лиа и Харисън не бяха се любили, но когато се докоснаха отново, всичко се върна. И сега, докато се любеха слети в едно, им се струваше, че са минали не девет години, а само ден.

Болката от миналото губеше значението си. Не мислеха за Едмънд. Дори и за малкия Уилям. Точно сега Лиа искаше да бъде притежавана и да притежава, да почувства, че наистина живее.

Тя се надигаше отново и отново, за да посрещне члена на Харисън. Нежността им премина в първобитна страст.

Лиа усети, че се издига все по-високо и по-високо, към самия гребен на вълната на удоволствието. Вече не бяха две отделни тела, а само едно. Чувстваше, че костите й се загряват, че започва да трепери отвътре. Сърцето й биеше до пръсване. Всеки мускул на тялото й бе изпънат в очакване. Тя бе толкова близо до блаженството.

Като усети, че Лиа е близо до екстаза, членът на Харисън стана още по-твърд. Влизаше все по-дълбоко в нея. Тя се притисна към него и зашепна името му.

Лиа почувства, че я залива още една вълна на екстаз, чу се да вика от страст и се отпусна, усещайки тръпки на върховно удоволствие.

Харисън продължаваше да я люби, и когато мислеше, че вече е свършила, отново я доведе до екстаза, който само двама истински влюбени можеха да преживеят.

— Стига, стига — извика Лиа и го сграбчи за раменете, като се смееше и плачеше едновременно.

За момент тялото й замря. Тя погледна зачервеното му лице.

— Сега е твой ред — прошепна тя и го погали по бузата. — Нека ти доставя удоволствие.

Той я целуна леко по устата.

— Ти вече ми достави удоволствие, Лиа.

Тя се усмихна. Сложи ръце на таза му и бавно се раздвижи под него. Сега тя го любеше.

Харисън се остави на женската й власт, като пъшкаше от удоволствие. Тя се движеше бавно и го възбуждаше както той нея. След това започна да се движи по-бързо… после по-бавно… и още по-бързо…

Накрая той я хвана за китките и пак ги притисна към платното.

— Ще ме убиеш тук, на брега — изпъшка. — Няма да мога да стигна до лагера на американците. Ще умра в твоите ръце.

Тя се усмихна и се отпусна под него.

Харисън сложи глава върху рамото й. Членът му проникна дълбоко в нея. Един, два, три пъти. Лиа се надигна да го посрещне и Харисън извика от удоволствие.

Тя въздъхна задоволена.

Той извади члена си и се отпусна до нея. Лиа се засмя и се сгуши в ръцете му.

— Толкова отдавна не сме се любили, забравили сме някои неща.

Той докосна с устни влажната коса по слепоочието й.

— Отдавна не сме се любили, но не сме забравили нищо, сърце мое.

След малко, когато ритъмът на сърцата им се укроти, той отвори очи и се повдигна на лакът.

— Ти си невероятна, моя червеношийка.

Лиа се засмя. Бе забравила, че е способна да достави такова удоволствие на мъж. Беше й приятно, че е успяла. Отново се чувстваше жена.

— Това усложнява нещата — промълви тя.

Харисън погледна към огъня.

— Да, наистина. Сега, когато отново те държа в ръцете си, не бих могъл да те дам на никого.

Знаеше кого има предвид Харисън — разбира се, Едмънд.

— Трябва да го направиш.

— Не. — Той я погледна в очите. — Единственото, което трябва да направя, е един ден да отида при Всевишния.

— Това, което се случи тази нощ, не променя нещата, Харисън. Последните девет години бяхме сами. Все още ти се сърдя. И ти все още ми се сърдиш. Станали сме толкова различни.

— Ти си моя съпруга, Лиа.

— Аз съм съпруга на Едмънд.

Той седна, сви крака и подпря брадичка на коленете си.

— Бих го убил заради теб — каза той. Гласът му ставаше заплашителен. — Мога да те направя вдовица.

Тя седна до него. Гледаше червените пламъци на огъня.

— И как бихме могли да живеем, като знаем, че сме убили един невинен човек?

— Аз също съм невинен човек. През тези девет години бавно умирах.

Лиа се протегна за ризата си, все още мокра, и изведнъж потрепери.

— Моля те, не ме карай да съжалявам, че сме прекарали нощта заедно.

Той отново я прегърна, за да я стопли.

— Извинявай. Права си, разбира се. Това не променя нищо.

Тя се облегна на него и докосна с буза ръката му.

— Не е точно така. Ние се пробудихме за нов живот, Харисън. Когато си тръгна, ще отнеса в Танър частица от теб. Ти ще се върнеш в селото на шоуните с частица от мен. Едмънд никога няма да ме притежава.

Той взе няколко клонки от плавея и ги хвърли в огъня.

— Не искам да говорим повече. Нека да поспим, Лиа. Да поспим и помечтаем.

Харисън се обърна и я потърси с ръка. Тя се притисна към него. Той събра пясък под главите им за възглавница. Лиа се сгуши в него, телата им отново се сплетоха. Тя покри и двамата с ризата си.

— Лека нощ — промърмори сънено и затвори очи.

Той погали косата й. Промълви лека нощ на индиански.

Тя се усмихна. Нямаше нужда да го пита какво е казал. Нямаше никакво значение. Достатъчно бе да чува гласа му.

 

 

Зората дойде твърде бързо за Лиа. През стените на вигвама духаше студен ноемврийски вятър. Тя се разтрепери от студ. Къде бе Харисън?

Седна и дръпна ризата върху голото си тяло. Огънят гореше буйно от повея. Знаеше, че Харисън е някъде наблизо. Тя се приближи до силните пламъци.

Миналата нощ бе прекрасна. Независимо от греха, тя щеше да носи дълбоко в себе си спомена от прекараните в ръцете на Харисън часове. Само веднъж, така му бе казала, само веднъж можеха се отдадат на желанието си. Но сега, с идването на утрото, тя се чудеше дали ще устои на обещанието си.

Тя мразеше Едмънд. Мразеше го повече от друг път. Той не се бе оженил за нея, за да я спаси от срама на връзката й с Харисън. Никога не се усъмни в това. Той се бе оженил за нея заради имението Танър и наследството. Това стана ясно още от първата нощ. Едмънд бе отишъл в тяхната спалня заради гостите. Веднага след това бе слязъл по задната стълба, за да прави любов с друга жена. Бе заявил, че няма да легне с една кучка, която е спала с червенокож.

Тогава чия съпруга беше тя? Обичаше Харисън и мразеше Едмънд. Бе се сгодила за Харисън. След това бе принудена да се ожени за Едмънд. Очите й се напълниха със сълзи, когато погледна златната халка, която носеше на пръста си.

Бе родила син на Харисън…

Шумът на вятъра в корабното платно я върна към действителността. Лиа потърка очи с опакото на ръката си. Това бе нейната тайна, нейна и на Едмънд. Не можеше да я сподели с никого, дори и с Харисън.

— Събуди ли се? — попита я Харисън и остави една мокра дреха до огъня да съхне. Коленичи и докосна бузата й с ръка.

— Добре ли си, моя червеношийка? Да не си болна?

Тя покри ръката му със своята, като продължаваше да държи очите си затворени.

— Чудесно се чувствам. Просто съм щастлива. Прекалено щастлива за една жена, която е загубила детето си.

Харисън хвана брадичката й и я повдигна.

— Той е на сигурно място и ние ще го намерим — аз и ти, червеношийка.

Тя се усмихна. Мъжът, когото обичаше на младини, бе пълен с противоречия. Понякога виждаше у него джентълмена от колониите, понякога шоуна, когото бе открила в гората.

— Къде беше? — попита го тя. — Къде намери дрехите?

— На брега. Исках да видя дали някой не е оцелял. Погребах тялото на моряка.

— Намери ли някого?

— Не. — Той се изправи, изтръска мокрите дрехи и ги закачи на клоните, които бе опънал за вигвама.

— Нека аз да направя това. Колибата е твърде ниска за теб, когато стоиш изправен.

Преди да се изправи, той постави ръка върху рамото й.

— Не, аз ще го направя. Ти си почивай. Когато изсъхнат дрехите, ще трябва да потеглим.

— На колко ли мили сме от някой град?

— Не знам. Ще вървим на изток покрай блатата. Надявам се, че ще намерим някоя къща.

— Повечето от парите ми останаха на кораба. Нямам друго, освен това, което е тук. — Тя посочи малкото кожено портмоне, което бе пришила от вътрешната страна на роклята си. — Ще трябва да се обадя у дома да ми изпратят.

— Няма време, Лиа. — Като свърши с простирането, той клекна до огъня. — Трябва да побързаме. На север вече вали. Ако ирокезите са взели сина ти, ще трябва да отидем при големите планини. Ако чакаме твърде дълго, може да не го намерим до пролетта.

— Пролетта! Не! — извика тя. — Той не би могъл да живее дълго така. Той е просто едно дете, Харисън. Едмънд не знае как да се грижи за него! Той…

Погледите им се срещнаха.

— Разбирам те и затова трябва да побързаме.

Тя погледна отново пламъците на огъня.

— Съжалявам. Не исках да викам. Просто се страхувам за него.

Той стисна ръката й.

— Гладна ли си?

Тя кимна, като все още гледаше огъня.

— Добре. — Харисън се измъкна навън и след малко се върна. Държеше средно голяма пъстърва, изкормена и почистена.

Лиа плесна с ръце удивена.

— Как я хвана без въдица?

Той набучи рибата на една пръчка и я доближи до огъня, за да я опече.

— Индианска тайна, която няма да узнаеш.

Тя коленичи и като че ли за момент забрави всичките си неволи. Просто се радваше, че е с него.

— Индианска тайна ли? Каква? Нагази във водата и се помоли на шоунската богиня на водата рибата да се покаже.

Той се разсмя.

— Ние нямаме богиня на водата.

— Знам! Знам! — Тя хвана ръката му и го дръпна да седне до нея. — Щом си велик ловец, не е необходимо да викаш богинята на залива! Просто се гмуркаш в студената вода и хващаш пъстървата с голи ръце!

Той изпъна колене и размърда босите си крака.

— Мисля, че се подиграваш с мен.

Тя се засмя и опря глава на рамото му.

— Не се подигравам.

— Да, подиграваш се. Аз съм добър ловец. Мога да тръгна по дирите на сърна, да я следя с дни, да я убия с една-единствена стрела и да я занеса у дома на гърба си.

Той не се хвалеше, казваше самата истината.

— Е, тогава, как хвана тази риба? — прошепна тя в ухото му.

— В действителност отливът я бе изхвърлил на брега. — Той сви масивните си рамене. — Хванах я, докато беше още жива.

Лиа се разсмя, а той я събори на земята и се хвърли върху нея. Тя бе гола, а той — със скъсаните си панталони и ризата на моряка.

— Спри! Спри! Остави ме! — извика тя, като се смееше толкова високо, че от очите й покапаха сълзи.

Харисън се наведе съвсем близо до нея.

— Как смееш да се подиграваш с един шоунски воин! — Той сложи топлите си ръце под гърдите й.

Тя се опита да се освободи.

— Не, не, велики ловецо, аз съм една глупава бяла курва.

— Екуева.

— Екуева — повтори тя.

— Не, ти се подигра с мене и трябва да си платиш за това.

Тя завъртя глава и продължи да се смее.

— И какво е наказанието, о, мой ловецо?

Той хвана ръцете й и ги вдигна над главата й, като притисна тялото й към своето.

— Целувка…

Тя престана да се смее, макар че усмивката все още бе на устата й.

— Целувка? Каква целувка? Братска ли? — Тя бързо го целуна по бузата и отметна глава назад.

Той поклати бавно глава.

— Не, бяла жено. Престъплението ти е ужасно и затова трябва да получа съответната целувка. Истинска целувка. Този мъж иска истинска целувка от своята пленница.

Тя издърпа ръцете си и ги сключи около врата му. Леко наклони главата му. Когато устните й докоснаха неговите, целувката не бе непорочна, а изпълнена със страст и желание. Тези чувства Лиа бе съхранила за Харисън в продължение на девет години. Тя докосна с върха на езика си устните му и след това дълбоко впи своите в тях.

Харисън се обърна по гръб, без да я пуска. Когато устните им се разделиха, тя бе върху него. Той я притисна към себе си.

— О, Лиа. Какво ще правим сега? — прошепна той. — Как бих могъл да те оставя?