Колийн Фолкнър
Албина (14)

Глава 13

Сега? — запелтечи отецът, като чешеше сънено корема си. — По това време на нощта?

— Да се оженя за теб? — изригна Албина, която накрая бе осъзнала значението на думите му. — Да се оженя за теб? Няма да го направя никога!

Ловеца се обърна.

— Не, ще го направиш. — Той погледна пастора, който стоеше на прага. — Да, ожени ни. Тази нощ. Сега. В този момент.

— Сега… това е просто невероятно и необичайно. Е, добре. Но аз дори не съм облечен. — Той повдигна вежди. — Булката не е облечена, младоженецът също… — Той посочи голата гръд на Ловеца.

Албина се разхождаше из малката стая.

— Няма значение дали съм облечена или не. Същото се отнася и за него. Целият този разговор е излишен. — Тя докосна с показалец гръдта на Ловеца. — Няма да се оженя за теб. Не и тази нощ. Нито облечена, нито съблечена. Никога.

Ловеца се опита да я прегърне.

— Сега, мила…

— Махни ръцете си от мен. — Тя го блъсна. — Да ни си полудял? Ако това е някаква шега, не виждам хумора в нея. Може би си страшно пиян! Така ли?

Той се наведе към нея, за да не го чуе отецът. Гласът му бе топъл и дрезгав.

— Не съм по-луд от теб. Не се шегувам. Пил съм малко, защото иначе нямаше да имам търпение, но разбирам какво правя. Поне веднъж бъди сговорчива. Нека да свършим това. Искам да те имам тази нощ, и то да те имам както трябва. Цялата церемония ще трае само миг и след това ще продължим това, което бяхме започнали да правим в леглото ти. — Очите му се насочиха към леглото със смачкани завивки.

Тя хвана главата му с две ръце, като почти изкрещя в лицето му:

— Не ме ли чуваш, твърдоглав мошенико? Казвам ти, че няма да се оженя за теб.

Той я хвана за яката на халата и я привлече по-плътно.

— Ти ще се ожениш за мен, и то сега. Това е най-разумното нещо, което трябва да направиш. Ще го разбереш сутринта. — Той й намигна. — Обещавам ти.

Тя се обърна към пастора напълно объркана. Той стоеше все още на прага. Ако Ловеца няма разум, то поне човекът на църквата…

— Сигурно няма да венчаете жена против собствената й воля?

Очите на отеца се разшириха.

— Не, не, разбира се. — Той погледна Ловеца за подкрепа. — Не, ако тя определено отказва да се венчае.

Ловеца я стисна за лакътя и я заведе до пастора.

— Тя иска да се венчае. Тя е лудо влюбена в мен. Избяга от дома си с мен. Трябва да се оженя за нея тази нощ, иначе репутацията й ще бъде осквернена.

— Лъжец!

Ловеца затвори с ръка устата й и се усмихна доволен.

— Това е само булчинска треска. Направи това, което ти повелява санът.

Албина се опита да се откопчи, но Ловеца я държеше здраво. Ръката му все още покриваше устата му.

Не можеше да мисли. Сигурна бе, че се шегува. Не можеше да се ожени без нейно съгласие.

— Ела, ела! — настоя той. — Нека го направим, сър! Както виждаш, аз съм нетърпелив младоженец.

Почтеният отец млъкна за миг и след това вдигна ръка.

— Роднини, ние сме се събрали…

Албина дръпна ръката му от устата си.

— Не, не е законно! — Дишаше тежко. Трябваше да измисли нещо! — Няма свидетели! Няма документ! — Тя сграбчи ръката на Ловеца. — Не може да се венчаеш така. Няма да важи пред съда.

Ловеца погледна Албина и след това преподобния пастор, който се успокои от нейните думи.

— Да, тя е права! — Ловеца въздъхна и прехапа долната си устна. — По дяволите! Искам да е законно! Не искам никой да обвинява децата ни, че са незаконни.

— Децата ни! — Албина стисна още по-здраво мускулестата му ръка, като се опитваше да се контролира. — Ловецо, не можеш…

— Ще млъкнеш ли, жено? Само веднъж през живота си затвори сладката си уста. Не виждаш ли, че мисля?

— Ловецо…

— Да, разбрах. — Той я хвана за китката и я повлече като фурия покрай отеца. — След пет минути, отче. Давам ти пет минути, за да намериш хартия, перо и мастило и да се върнеш. Годеницата ми е права. Всичко трябва да бъде в съгласие с английските закони.

Преди достолепният отец да отговори, Ловеца се втурна в тъмния коридор, като я водеше със себе си.

— Хайде, Алби! Това е най-доброто, което може да се случи. Ще видиш, че съм прав, като размислиш.

Албина се опитваше да се изкопчи от него. Опитваше се да избяга, но напразно. Той бе по-силен и твърдо решен да се венчае. Босите му нозе се търкаха по неравния дъсчен под, докато я мъкнеше със себе си.

— Моля те, не прави това, Ловецо.

Изведнъж той спря и я притисна до една дървена стена. Приближи лицето си до нейното и независимо от студения въздух, тя усети, че се стопля.

— Кажи ми, че не ме искаш, Алби — прошепна той дрезгаво. — Кажи ми, че не искаш да спиш с мен. Кажи ми, че не харесваш, когато те докосвам. — Той мушна ръка под гърдата й, като галеше с палец зърното през меката тъкан на халата й. — Ето така… — Той сведе устата си към шията й. — И така. Кажи ми.

Тя отметна глава. Усещаше грубата дървена стена зад гърба си и нарастващото желание у Ловеца. Бе като в капан. Стисна затворените си очи. Да, да, тя го желаеше страстно. Желаеше го дори сега, когато неговото докосване бе малко грубо, целувките му малко по-настоятелни. Искаше да се люби с него. Искаше да знае какво е да бъдеш истинска жена, какво става между мъжа и жената, за което поетите пишеха, откакто свят светува.

Но да се ожени? Тя се страхуваше от него. Страхуваше се от непредсказуемостта на неговите действия. Страхуваше се от чувствата, които възбуждаше у нея, добри и лоши.

— Албина! — Той повдигна китките й над главата, като търкаше тяло в нейното. Устните му потърсиха шията й. — Чакам.

— Да — прошепна тя нещастно.

— Какво?

Той я целуваше отново. Объркваше я. Възбудата й нарастваше, губеше всякаква представа за реалността.

— Чувам те, мила. Говори по-високо.

— Да…

— Какво да?

— Да, желая те. — Тя се бореше със сълзите си. — Желая те, Ловецо.

Той притисна силно устата си към нейната.

— И аз те желая. Няма нищо лошо в това, мила. Ние и двамата сме пълнолетни. Никой не е женен за друг. Нормално е аз да те желая, и ти мен.

— Но аз не искам да се женя за теб.

— Защо не? — Гласът му бе дрезгав. — Кажи ми, по дяволите! Може би имаш по-добро предложение?

— Не.

— Може би искаш да отидеш в манастир?

— Не.

Той прокара пръсти през косата й.

— Погледни ме.

Тя отвори очи. Дори в мрака видя лешниковите му очи, очи, които пронизваха душата й.

— Тогава защо?

— Защото, защото…

— А, разбрах! Не знаеш какво да кажеш. Ти си жена, а всички жени никога не знаят какво искат и защо! — Той грабна ръката й и двамата тръгнаха по коридора. — Затова нека да го направим, преди да съм размислил и да съм се отказал.

— Ловецо. — Тя тичаше с него, като се страхуваше да не падне. — Ловецо, моля те…

Той спря и зачука с юмрук по една врата.

— Мога ли да вляза, Йън? — Завъртя топката и влезе.

Слаба жълта светлина осветяваше малката стая. На отсрещния край, който не бе много далеч от вратата, Албина забеляза тъмната глава на Йън, някакви преплетени дълги и голи крака и гола гръд. Тя се сепна изумена, но Ловеца не обърна внимание на това. Опита се да се върне. Знаеше, че умира от срам, но Ловеца я държеше здраво за ръката.

Той тръгна към леглото и дръпна завивката.

— Йън.

— По дяволите! — измърмори ядовито Йън. От купчината върху леглото се чу високо хихикане.

Ловеца хвана края на чаршафа и го дръпна, за да види лицето на Йън.

— Имам нужда от теб, приятелю. Само за малко и след това ще можеш да се върнеш при твоето съкровище.

Йън се завъртя по гръб и изумено погледна Ловеца.

— Ти сигурно си загубил разсъдъка си.

— Ловецо? — чу се глас под завивките. — Ти, Ловецо на шоуните.

Албина зяпна от учудване, когато изпод чаршафите се появи едно женско лице. Жената се усмихна, една прекрасна руса коса и очарователно лице.

— Фрида! — Ловеца кимна като на позната. — Радвам се, че те виждам. Как е сестрата ти Вега?

— Ловецо! Това ти ли си? — От завивките се чу ново кикотене, след което се показа друга руса коса. Жените бяха близначки, приличаха си като две капки вода.

Албина зяпна с отворена уста.

— По дяволите, Йън.

След това, когато изведнъж разбра, че близначките бяха познали Ловеца, тя дръпна ръката си, която той все още държеше здраво.

— Познаваш ли тези леки жени?

Той се ухили глупаво.

— Албина, запознай се с Фрида и Вега — каза той и допълни — наши приятелки.

Втората близначка се протегна и хвана ръката на Ловеца.

— Йън каза, че си нещо зает. Но сега може да дойдеш, ако искаш. — Тя се захили лукаво.

— Не, не, съжалявам, но не мога, Вега. — Той нежно освободи ръката си. — Албина е моята годеница.

Вега погледна с дълбоките си сини очи и протегна ръка на Албина.

— О, съжалявам. Можете и двамата да дойдете при нас, Албина.

Когато момичето понечи да й стисне ръката, Албина се дръпна, като че ли се бе опарила от огън. Сигурно Ловеца не би участвал в такава вакханалия!

— Мисля, че няма да можем — измърмори тихо тя.

Йън плъзна краката си надолу и преди да може да се обърне, Албина видя, че е напълно гол.

Чу мекия смях на Ловеца.

— Йън, ти се повече от мъж. Имам предвид, че правиш любов и с двете.

Албина чу как Йън навличаше панталоните си.

— Просто ми кажи, защо по дяволите ме викаш сега?

Албина видя, че той посегна към една полупразна чаша с уиски. Надигна я на екс. — Това е просто лудост, повярвай ми.

— Трябва да го спреш, Йън — изрече тя на един дъх. — Иска да се оженим. Не ме слуша. Той…

— Да се ожениш за нея? — Йън протърка лицето си, като гледаше недоверчиво спътника си. — Не можеш да се ожениш за нея! Твоят баща не би харесал една крава!

Албина сложи ръка на хълбока си, обидена от това, което чуваше.

— Какво? Мислиш, че не съм го заслужила? Трябва да знаеш, че баща ми е граф на Монтроп. Семейството ми от хиляди години е едно от най-уважаваните. — Тя го погледна презрително. — Ще ти кажа само едно нещо — никой от моето семейство няма индианска кръв.

Йън преглътна още веднъж, като прокара ръка в черната си коса. Той я погледна косо, очевидно бе объркан.

— Мислех, че не искаш да се омъжиш за него.

Тя бе сложила ръце на кръста си.

— Да… аз не искам, но не защото съм неподходяща, за да бъда жена на лорд Червенокосия! Той е луд! Не аз! Баща ми ще бъде този, който ще се вбеси, ако се върна вкъщи с него!

Ловеца сграбчи ръката на Албина.

— Защо не обсъдите тези неща утре. Сега, Йън, ти ни трябваш.

— Боже господи! Но аз не се женя за нея! За какво ти трябвам?

— За свидетел. — Ловеца тръгна към вратата, като дръпна Албина със себе си. — Искам венчавката да е законна. Можеш да ми станеш кум.

Йън го последва, като се опитваше да разговаря с Ловеца.

— Правиш голяма грешка. Ще съжаляваш утре.

Ловеца го изгледа през рамо.

— Но затова пък ще имам една дяволска нощ.

— Прекарай тази нощ тук. — Йън посочи към стаята на близначките. — Вземи едната, или двете. Зависи от теб. Ще спя в коридора.

— Ще се оженя за нея. — Ловеца тръгна по тесния и тъмен коридор, като теглеше след себе си Албина. — Не можеш да ме спреш, Йън.

— Но аз не искам да се оженя за теб — протестираше Албина.

— Ти също не можеш да ме спреш.

Йън въздъхна, като тичаше след тях.

— Това да не би да е от чувството ти за вина? Това ли е? Защото, ако е така…

— Млъквай, Йън.

— Ловецо…

— Ти си с мен, нали, Йън? — Ловеца не спираше, но тонът му бе стоманен. — Ще ми помогнеш, нали? Защото ако не искаш, може да се върнеш при близначките. Вече съм решил. Няма нищо общо с миналото. Ще се оженя за нея със или без твоята благословия. Просто исках да бъдеш при мен.

— Не съм облечен. И, по дяволите, тук е студено. — Йън хлопна голата си гръд.

— Не мога да повярвам, че ще приемеш това, Йън — намеси се Албина. — Не мога да повярвам, че ще му позволиш насила да ме вземе.

Йън сви рамене и тримата влязоха в полутъмната стая на Албина.

— Какво да кажа, мила? Ловеца е най-добрият ми приятел. Той е всичко, което имам. Щом иска да се ожени, аз ще му стана свидетел.

Албина видя, че отецът вече бе дошъл и стоеше до огнището по нощница и топлеше ръцете си. Върху масата имаше тънка хартия, перо и шише с мастило.

— Не мога да повярвам, че ще се случи — измърмори тя изплашено.

Ловеца сложи ръка около кръста й и тя се приближи до отеца.

— Ето свидетел! Има и хартия! — Ловеца удари с длан по голата си гръд. — По дяволите, прилича на истинска сватба.

Албина покри с ръце очите си. Защо бе необходимо да се бори с него? Да се бори с някого от тях? Те щяха да направят това, което бяха решили. Винаги правеха това, което искат.

Ловеца даде знак за началото на церемонията. Отецът започна да произнася задължителните слова. Албина стоеше като онемяла. Опита се да се дръпне, но Ловеца я бе хванал здраво. Когато жалкото подобие на отец стигна до мястото, където тя трябваше да даде съгласието си, Албина стисна здраво устни. Могат да се оженят насила за нея, но да бъде проклета, ако даде съгласието си! Но Ловеца я ръчна отстрани и тя неволно извика.

Отецът взе това като знак на съгласие.

Когато стигнаха до тази част на церемонията, където младоженецът трябва да сложи венчалната халка, отецът реши да мине по-нататък, но Ловеца го прекъсна.

— Не, почакай! Имам пръстен.

Албина наблюдаваше страшно изненадана как той свали медната обица от ухото си и като хвана треперещата й ръка, я сложи върху пръста й.

— И с този пръстен, аз ви венчавам…

Гласът на Ловеца звънеше в ушите й, когато той я поведе към масата, за да подпише документа. Той сложи подписа си и след това й подаде перото.

— Проклета да бъда, ако подпиша — процеди тя през зъби.

Ловеца грабна ръката й и я насочи към определеното място, като надраска едно Х.

— Не знае да пише — обясни той на отеца.

— Не мога да пиша! Как смееш…

Ловеца я целуна бързо, като не помръдваше, докато тя не започна да губи дъх. Когато се отдръпна, тя жадно започна да си поема дъх.

— Целунах вече булката, нали? — забеляза той.

— Сега, ако нямате нищо против, господа, аз и жена ми искаме да останем сами. Утре ще ти платя, отче. — Ловеца грабна току-що подписания документ и го подаде на Йън. — Заключи този документ и го пази. — Той се усмихна на Йън.

— Ще съжаляваш за това — измърмори Йън, като следваше отеца. — Знай, че ще съжаляваш.

— Лека нощ — извика Ловеца. — Не ни чакайте рано сутринта. — Той махна с ръка.

Йън излезе и затвори вратата след себе си. След като заключи, той пусна ръката на Албина.

— За наше здраве, жено — каза той, като вдигна една халба бира, очевидно забравена от отеца.

— Нека прекараме много дни заедно и да имаме още повече синове.

Албина сви юмрук и блъсна халбата от ръцете му, бирата се разля по гърдите му.