Колийн Фолкнър
Албина (20)

Глава 19

Ловеца побягна, когато чу вика на Албина. Тичаше като сляп през храстите, без да обръща внимание на бодливите шипки и клоните, дерящи лицето му.

Беше закъснял! Кейн го бе изпреварил! Щеше да му отнеме Албина, също както бе му отнел и Смеещия се Дъжд…

Ловеца загуби контрол над чувствата си и не видя сянката на човека пред себе си. Съзря краката на мъжа, обути с мокасини, едва когато се спъна в тях и падна по лице.

Извика, но викът му бе приглушен от земята, тъй като нападателят бе скочил върху гърба му и натиснал лицето му в пръстта.

— Тихо! — заповяда му ирокезът. — Тихо, защото ще ни чуят. И двамата ще умрем.

Инстинктивно Ловеца се опитваше да се пребори с човека, който го притискаше към земята. Питаше се как можеше да е толкова глупав и да попадне в този капан? Как можа да изгуби основните си инстинкти, които го направляваха? Как щеше да помогне на Албина, след като всеки момент можеха да го убият и скалпират?

— Казах ти: тихо, или другите ще дойдат и ще ни намерят — чу, че му шепнат в ухото. — Ще ти прережа гърлото — продължи индианецът. — Жената е на сигурно място. Не са я докоснали, поне засега.

Като разбра, че няма друг избор, Ловеца утихна. Не можеше да се бори, след като лежи на земята без оръжие. По-добре да лежи така и да чака удобен момент. Да се моли за този шанс, каза си Ловеца.

— Няма да ти позволя да станеш, докато не се закълнеш, че ще мълчиш, но, повярвай ми, няма да можеш да ме излъжеш.

Имаше нещо познато в гласа на мохаука. Ловеца познаваше този мъж.

В момента, в който нападателят намали натиска си върху него, Ловеца скочи. Дори и в сянката на здрача той го разпозна. Това бе Гарвана.

Индианецът сведе поглед.

— Ти си глупак, Ловецо на шоуните, след като тичаш така из гората като подгонена сърна. Ти си един, а те са много. Не можеш да спасиш жената, ако не мислиш с главата си.

Ловеца погледна Гарвана. Раните по лицето му, оставени от Кейн, вече зарастваха. Ръката на ирокеза все още беше омотана с парцали.

— Какво, за Бога, правиш тук и какво искаш от жена ми?

Гарвана се сви и посочи с ръка към форта. Във въздуха се носеше миризмата на катран и овъглено дърво. Ловеца коленичи до Гарвана. Все още не можеше да се довери на този мъж, но той все пак бе спасил живота му и знаеше нещо за Албина.

— Жена ми — попита го той, — какво знаеш за нея?

— Капитанът дойде за нея ден след като ти напусна. Проследих го дотук. Твоите пътеки не се пресякоха с неговите.

— Трябваше да спра. Някой бе ранил смъртоносно един стар воин от шоуните в гората. Хората, които го бяха придружавали, бяха убити. Предполагам, че това е дело на бандата на Кейн. Той се движи с ирокези. Гарвана кимна с глава.

— Той води братята ми със себе си.

— Три дни. Казваш, че е дошъл преди три дни. — Ловеца погледна през храстите, като се опитваше да види Албина или поне нещо наоколо. Димът от огъня се издигаше високо. Този дим идваше от пространството извън форта.

— Ако е тук от три дни, защо все още не е успял да постигне целта си? Защо не я е взел и защо лагеруват извън форта?

Гарвана го погледна и глупаво се ухили.

— Бялата жена, жената, която ти сега смяташ за своя, удържа форта.

Ловеца погледна към форта. По-голямата част от северната стена бе закрита от дърветата. Изведнъж видя една червена униформа. Погледна отново към Гарвана.

— Войниците, искаш да кажеш. Войниците удържаха форта.

Гарвана бързо поклати глава.

— Водачът на форта излезе навън със своите хора. Наблюдавах този глупак. Хората на Кейн ги убиха всичките, но някой залости отвътре вратите. Виждам, че часовите са малки момчета. Твоята жена даваше заповеди.

Ловеца изруга тихо.

— А къде е тя сега? Това бе тя. Чух я да вика.

Гарвана постави ръката си върху рамото на Ловеца, за да му попречи да стане.

— Казвам ти, че засега е жива и здрава. Капитанът няма да й направи нищо. Поне засега. Той продава жени. Нищо няма да му дадат за един труп.

Ловеца знаеше, че казаното от Гарвана е самата истина. Той бе сам, а те — много. Не можеше току-така да се втурне. Ако направеше това, щеше да умре. Сигурно бе, че и Албина щеше да умре. Трябваше да си състави план за действие.

— Колко души са? — попита гой. Преди Гарвана да отговори, той сграбчи ръката му. — Чакай! Откъде знаеш всичко това? Как така ти си тук, а не си с братята си, тези кучета мохауки. Или това е капан? — Той го хвана здраво в ръцете си. — Защото, ако това е капан, ще те убия. Ще свлека кожата от костите ти и ще я провисна на дърветата като мърша за ястребите.

Гарвана вдигна черните си очи и погледна Ловеца.

— Не е капан. Не е измама. Отидох във форта, за да предупредя жена ти. Тя не ми каза, че те няма. — Той кимна с глава. — Но когато затвори вратата, разбрах, че не си сред войниците.

Ловеца го пусна.

— Ти я предупреди?

Той кимна.

— Тя не ме послуша. Мислеше, че я лъжа. Но когато дойде капитанът, разбра, че този мъж не лъже.

— Не мога да разбера нищо. Защо си предупредил жена ми? Защо изобщо си тук? Кейн ще те убие, ако разбере, че си го предал.

— Това няма значение. — Гарвана се обърна настрани. — Трябва да решим как ще действаме. Скоро ще се стъмни. Ще я отвлечем, когато дойдат нощните духове.

За момент Ловеца не сваляше поглед от Гарвана. Разумът му говореше да не се доверява на този човек. Той бе безскрупулен, без чест. Убиец и крадец. Но нещо в гласа му го накара да му повярва.

— Ние? Искаш да кажеш, че ние с теб ще я вземем? Искаш да ми помогнеш?

Той кимна.

— Стига вече приказки. Искаш ли да ти помогна или не? Кажи ми.

Разумът отново предупреди Ловеца да не се доверява. Чуваше вътрешния си глас, който му нареждаше да го отпрати.

— Да, този мъж приема твоята помощ и ти благодари. Сега трябва да видя жена си. Трябва да знам дали е добре.

Гарвана сви пръст и му направи знак да го следва.

— Тези братя няма да ги наричам братя. Те винаги са били мързеливи и глупави. От три дни се въртя наоколо и те не ме виждат. — Наведе се под клоните на един бор, коленичи и започна да пълзи към форта. — Ела да видиш жена си, но, предупреждавам те, не говори нищо, защото тя ще умре. Братята ми са жадни за кръв. И двамата ще умрем, ако разберат, че сме тук.

Ловеца кимна.

Той започна да лази след Гарвана, без да обръща внимание на студената влага и храстите, които деряха кожените му дрехи. Гарвана проправяше пътека през непроходимите храсти. Промъкваха се все по-близо и по-близо до форта, докато започнаха да различават гласовете на отделни хора. Той чу Кейн и един друг войник, след това някакъв ирокез и накрая гласа на Албина.

Ловеца почти се усмихна. Тя не плачеше и не молеше за живота си. От това разстояние не можеше да долови какво казва, но по гласа й разбираше, че ги ругае. „Добре — помисли си Ловеца. — Продължавай да ругаеш, мила. Това ще те предпази, поне за известно време…“

Промъкваха се все по-близо и по-близо, докато Гарвана не се обърна и не сложи пръст върху устните си. Той се премести настрани и разтвори клоните на боровете. Ловеца внезапно изпита гняв, но се опомни, преди да е привлякъл вниманието на негодяите.

Краката и ръцете на Албина бяха завързани и тя седеше под едно смокиново дърво. Един войник със синя униформа я връзваше за дървото. Кейн седеше на няколко фута от нея и спореше с няколко мохауки. Обсъждаха въпроса за това дали да напуснат мястото тази нощ.

Един от мохауките, на чието ухо висеше кост от човешки пръст, пристъпи към Кейн. Очевидно той бе водачът на ирокезите. На развален английски той предупреди Кейн, че е глупаво да остават през нощта. Кейн му каза, че не се интересува какво искат мохауките. Заяви, че има нужда от топла храна и добър сън, преди да тръгне към страната на ирокезите.

Разговорът ставаше все по-разгорещен. Мохаукът внезапно пристъпи към Кейн и му изкрещя на своя език. Кейн извади пистолет от палтото си и стреля, преди индианецът да се опомни. Ехото от изстрела бе последвано от сподавен вик и от звука на падащо тяло. Дори и от разстояние Ловеца усети миризмата на барут, примесена със сладката миризма на кръв и парчета мозък. Вечерта бе студена и от дупката, направена в черепа на индианеца, се вдигаше пара.

— Решихме конфликта, нали? — каза Кейн, като погледна другите индианци. — Някой да има да каже нещо?

Индианците се дръпнаха изплашени. Кейн сви рамене.

Ловеца усети, че му се повдига. Той бе боец от шоуните. Бе виждал неведнъж смъртта, но това коварно убийство го накара да се почувства зле. Кейн бе негодник. Боже, за него това бе по-страшно от всичко друго.

— Убиец — изкрещя Албина. — Дано костите ти гният в кървавия пъкъл.

— Не — прошепна Ловеца. — Недей, мила. Поне веднъж си затвори устата.

Искаше да извика Албина. Да й каже, че е до нея, че й трябва малко време и не бива да настройва срещу себе си това копеле. Но тя отново плещеше, преди да помисли, като нападаше един човек, който лесно би могъл да я убие, както бе убил мохаука, когото в момента извличаха настрани.

— Какво каза? — попита Кейн, като не вярваше на това, което бе чул. Той се обърна към Албина, чиито ръце бяха завързани зад гърба й.

— Нарекох те убиец — изкрещя тя. — Син на курва! Страхливец!

Кейн се приближи до нея.

— Не ме предизвиквай, чудесно създание, за да не загубиш живота си така бързо, както го загуби този човек.

Тя избухна в смях.

— Добре, убий ме. Защо не? Направи го сега — каза тя, като издаде напред брадичката си и го загледа с очи, пълни с омраза. — Убий ме, както уби Смеещия се Дъжд.

— Смеещия се Дъжд?

— Първата жена на съпруга ми. Ти я уби. Той се усмихна.

— А, да. Ловеца на шоуните. Сега разбирам. Кейн извади ножа от колана си и бавно започна да го трие нагоре-надолу в кожените си панталони.

— Не исках да я убивам. Щях да взема добри пари за нея. Но мръсницата ме нападна. Прободе ме. Трябваше да свърша с нея. Това бе самозащита. — Той се засмя зловещо. — Двете жени на Ловеца. Какво съвпадение.

— Той ще дойде за теб — подигра му се тя. — Ловеца ще дойде за теб и ти ще умреш. Убий ме, ако искаш. Въпреки всичко ти ще умреш и ще гориш във вечния пъкъл.

Кейн докосна долната й устна с върха на своя ловджийски нож.

Ловеца се изпъна. Беше твърде далеч, за да го убие със стрела или копие. Ако го направеше, имаше опасност да улучи и нея. Но като наблюдаваше Кейн, Ловеца изпитваше желание да скочи.

— Защо не затвориш устата си, преди да съм ти отрязал езика? — предупреди я Кейн.

Една едра капка кръв се появи върху устната й. Тя понечи да каже нещо, но замълча. Ловеца въздъхна облекчен. Кейн се засмя.

— Отлично. Обичам жените, които се подчиняват на мъжа. Почакай още една или две нощи, докато останем насаме, и ще ти покажа какво може да направи една жена за един мъж, когато иска да му се подчинява. Ще те накарам да забравиш твоя Ловец, кълна се в това.

Един войник извика Кейн и капитанът остави Албина, поне за момента.

Гарвана леко докосна Ловеца по рамото. С глава му показа да го следва. Ловеца не искаше да оставя Албина, но знаеше, че трябва да съставят план с Гарвана. Трябваше добре да обмислят всичко, преди да влязат в лагера.

Запълзяха през тунела от храсти, докато се отдалечиха на безопасно разстояние.

— Песоглавец — измърмори Ловеца, като се изправи и протегна дългите си крака. — Трябва да отидем сега. Не можем да я оставим така.

— Не.

Ловеца погледна Гарвана.

— Не? Кой си ти, по дяволите, че ми казваш не? — Той блъсна Гарвана с длани. Гарвана изпусна копието си. Ловеца го сграбчи за кожената дреха и го разтърси. — Ако не беше ти, Албина никога нямаше да изпадне в това положение! Трябваше да те убия веднъж завинаги!

Гарвана не искаше да гледа Ловеца. — Убий ме, ако искаш, Ловецо на шоуните — каза той твърдо. — Но по-добре е да почакаш и да ме убиеш, след като ти помогна да спасиш жена си от хората, които наричам свои братя.

Той бе прав. Ловеца знаеше, че е прав. Имаше нужда от помощ. Блъсна назад Гарвана, като се питаше къде, по дяволите, бе Йън. Ако Йън бе тук, нямаше да има нужда от Гарвана.

Ловеца дишаше тежко, като се опитваше да се контролира. Той не би могъл да помогне на Албина по този начин. Трябваше да запази спокойствие и да следва гласа на разума. Нямаха много време, а разполагаха само с един шанс.

Погледна Гарвана.

— Смяташ ли, че трябва да почакаме, докато се стъмни?

Мохаукът кимна с глава.

— Слънцето вече залязва. Капитанът и неговите хора са мързеливи. Те ще останат тук.

— Ще изчакаме да си легнат и след това ще се промъкнем, така ли? Като страхливци?

— Това е единственият начин да спасим жената — отговори Гарвана.

Ловеца въздъхна. Кейн разполагаше най-малко с дузина мъже, а с часовоите бяха дори повече. Той и Гарвана, независимо, че бяха добри бойци, няма да могат да се справят с толкова много мъже в открита битка. Единственият им шанс да се измъкнат живи, бе да се промъкнат тихо, докато по-голямата част от хората на Кейн спяха. Въпросът бе, щеше ли Албина да издържи?

— Кейн може да я изнасили — каза той глухо, сякаш на себе си.

Гарвана кимна.

— Ще наблюдаваме и ще чакаме. Ако трябва, ще атакуваме по-рано. А сега да се приготвим.

Ловеца смъкна стрелите от гърба си.

— Не мога да повярвам — каза той високо. — Бях се заклел, че ще те убия, като те срещна, а сега се съгласявам да се бия заедно с теб.

— Този мъж се бие за теб. — Гарвана започна да се съблича. — Сега ще слезем към брега на реката. Ще направим така, че да не ни видят.

Ловеца погледна човека, когото смяташе за свой враг.

— Сериозно ли говориш? Ще умреш, за да ми помогнеш да я отведа оттук.

Гарвана вдигна ръка в знак за помирение.

— Да умреш, като се бориш, значи да умреш достойно. — Той сведе поглед. — Този мъж отдавна не е бил достоен.

Ловеца пусна лъка си на земята и започна да се съблича. Опитваше се да разбере Гарвана, но не можеше. Защо човекът, който бе продал една жена, сега искаше да я спаси? Един мохаук със съвест? Трудно бе за вярване. „Дали всичко това не е заради тази чест?“

Гарвана бе гол, но като че ли не чувстваше студа. Той препаса колана на кръста си, провери ножа и взе копието си.

— Казах ти, че няма значение. Искаш ли да ти помогна, или не? — Той сви рамене. — Зависи от теб, този, когото шоуните наричат Ловеца.

Ловеца се съблече напълно, като остави само кожената превръзка около слабините си, и потрепери от студ, докато се навеждаше да вземе колана си, стрелите и лъка.

— Ще се възползвам от твоята помощ, но те предупреждавам. Ако ме предадеш, ще бъдеш прокълнат за хиляди години.

Гарвана кимна в знак на съгласие и след това се затича към гората по посока на река Нониак. Ловеца го последва.

Стъмни се. Луната се показа на небето, но Ловеца и Гарвана все още чакаха, свити върху студената земя.

— Пълнолунието е лош знак — промълви Гарвана.

Ловеца поклати глава.

— Луната е винаги добър знак за ловеца. — Той не погледна Гарвана, който правеше заклинание срещу лоша участ. Шоуните винаги твърдяха, че мохауките са страшно суеверни.

Ловеца наблюдаваше скрит в храстите, убеден в силата на магическите шарки върху себе си. Долу край реката, той се бе покрил с кал. След това бръкна дълбоко в торбата си с лекарства и намери малките шишенца с бойни бои, които винаги носеше със себе си. Като смеси боите с вода, той боядиса тялото си и лицето си така, както това правеха воините на шоуните, когато отиваха на битка. По бузите и по ръцете си изрисува символите на шоуните, които го бяха осиновили. Те го свързваха с историята на техните подвизи. С всеки символ самочувствието му, както и силата му нарастваха. С всяка отделна линия, която правеше, той събираше в един юмрук силата на своите прадеди шоуни. Ловеца знаеше, че ще победи врага си. Когато завърши ритуала, той бе сигурен, че ще спаси Албина. Знаеше, че ще отмъсти за смъртта на Смеещия се Дъжд.

Само трябваше да избере подходящия момент, за да даде ход на събитията.

Ловеца погледна човека, който някога бе негов враг, а сега му предлагаше живота си. Гарвана също се бе татуирал, но смисълът бе друг — да изглежда смел и наперен. Лицето му бе покрито с червени линии, които му придаваха гневен вид.

— Вече заспаха — каза Ловеца. Гласът му бе тих като октомврийски вятър. — Четирима часовои, двама мохауки и един войник. Ще ги обезвредим един по един. Тихо. Ще взема Албина и след това ще се върна за Кейн. Когато той умре, ще тръгнем.

Гарвана кимна и извади ножа си от колана.

— Нека боговете на войната бъдат с теб — каза той.

— Бог да те пази — промълви Ловеца.

Двамата мъже се разделиха, невидими в тъмнината. Ловеца се промъкна зад първия часовой мохаук. Мъжът, дали защото бе полузаспал, или усещанията му бяха притъпени от уискито, не се помръдна. Ловеца преряза гърлото му и остави тялото му да падне на земята.

Вторият бе по-труден. Ловеца трябваше да го приближи съвсем плътно. Той смъкна лъка от рамото си, постави стрела и леко му извика на езика на ирокезите. Този мъж носеше колан с човешки скалпове. Той се завъртя и стрелата прободе сърцето му. Листата около краката му прошумоляха, когато той падна.

Сега, когато убиха четиримата, Ловеца можеше спокойно да се приближи до лагерния огън. Заобиколи внимателно осветения кръг и се доближи до Албина. Тя бе вързана за дървото и се бе сгушила в наметалото си. Бе отпуснала главата си изтощено. Кейн спеше завит под меча кожа само на няколко крачки от нея.

Ловеца се промъкна лазешком зад смокиново го дърво, чиито листа бяха обрулени от есенния вятър. Той се помоли всичко да мине добре, за да бъде Албина свободна и здрава.

Пое дълбоко дъх и внимателно, като обгърна дървото с ръце, запуши устата й. Албина се събуди, като захапа меката длан на Ловеца. Не се чу и звук от устата й.