Колийн Фолкнър
Албина (15)

Глава 14

Ловеца тресна халбата на масата и докосна голата си, широка гръд. Пенестата бира се стичаше към широките панталони.

— Ужасна жена! Какво ти става.

— Какво ми става ли? — Тя пристъпи към него. Беше твърде ядосана, за да изпитва страх. Усещаше тежестта на пръстена. — Какво ми става ли? Ти току-що ме накара насила да се омъжа за теб и на всичко отгоре ме питаш какво ми става.

Той грабна от един стол роклята, която бе носила вечерта, и избърса с нея бирата.

— В продължение на седмици не чувам нищо друго от теб, освен приказки за това как да си намериш съпруг. Предоставям ти такъв и ти се палиш!

— Ти не ми предлагаш съпруг! Ти просто се жениш за мен!

Той сви рамене и захвърли роклята на земята.

— Каква е разликата? Сега ти си една уважавана омъжена жена. Булка, която все още не е докосната! Ценна находка за лондонското общество!

Тя сви юмруците си вбесена.

— Отклоняваш се от въпроса!

Той тръсна глава с широко отворени очи.

— И какъв е въпросът, моля? Кажи ми!

— Въпросът е — тя говореше бавно, като на дете, — че това не е мой избор.

— И още какво? — каза той насмешливо. — Може би си избирала онези двама мъже, които са те излъгали?

Тя мълчеше.

— Така ли? — попита я той.

— Не!

Той вдигна ръце като за молитва.

— Тогава нещата са ясни. Жените не избират съпрузите си. — Той насочи показалеца си към нея. — Но това, което е ново за теб, е, че мъжете също нямат това право. Всичко е политика. Решенията се вземат от семейството. Един мъж е щастлив, ако някога е виждал булката, преди да я поведе към олтара! Грозна или стара като майка му, той е свързан с нея до края на живота си.

Изведнъж тя си спомни обстоятелствата около първия си годеж. Наистина бе така! Семействата им бяха изготвили годежния документ. Джефри Рордън никога не я бе виждал. Тя бе имала тази възможност, да се убеди, че не е гърбав или сакат. Но не и той. Джефри Рордън щеше да я види на празненството, организирано по случай годежа. Никога преди това не бе мислила колко несправедливо бе всичко това.

Албина се обърна. Бе толкова ядосана, толкова объркана. Не знаеше какво да каже.

— Ние поне сме се срещали, Албина — каза меко Ловеца. — Говорили сме. Смели сме се заедно. Имахме достатъчно време, за да разберем, че това е нашият шанс да бъдем щастливи. — Той се приближи към нея и тя усети ръката му върху рамото си. — Знаем, че независимо от различията помежду ни, кръвта ни кипва от една целувка. Според мен това е хубаво начало за един брак. Когато я обърна към себе си, тя бе затворила очи. Не искаше да го гледа. Не искаше да признае, че някъде дълбоко в себе си разбира, че той е прав. Не искаше да признае дори пред себе си, че се вълнува от мисълта, че е омъжена за този див, непредсказуем и смел мъж.

— Целуни ме, Алби — каза тихо той, като леко повдигна брадичката й.

— Не — прошепна тя със затворени очи. — Все още съм ядосана. Трябваше да ме попиташ.

— И какво щеше да ми кажеш, ако бях паднал на колене и бях поискал ръката ти?

Тя повдигна клепките си и го погледна. Чувствуваше горещия му дъх.

— Разбира се, щях да кажа не.

Устата му я докосна.

— Разбира се — промърмори той. Грабна китките й и вдигна ръцете й, като ги постави върху раменете си. — Ти направи това, което една англичанка трябваше да направи. Но невинаги това е най-добрият начин. Понякога трябва да следваш първичните си инстинкти, запомни това. — Той леко притисна със зъби крайчето на ухото й. — Понякога трябва да следваш законите на сърцето си.

Целуна я отново и този път тя откликна. Докосна езика му с връхчето на своя. Усети вкуса на бира и възбуждащата вълна на страстта.

— О, мила Албина — промълви той в ухото й, като с едната си ръка я притисна здраво до себе си. — Кажи ми, че искаш да се любиш с мен. Кажи ми, че си съгласна.

Тя прокара пръсти през голите му гърди, все още мокри от бирата. Беше очарована от здравината на мускулите му и меките къдрици, които падаха върху гърдите му.

— Кажи ми — прошепна той, като притискаше устните си към шията й. — Нека се любим, жено. Нека ти покажа това, което една жена трябва да знае. Нека ти покажа удоволствието, което трябва да изпиташ.

Ръката й погали твърдия му мускулест торс и тя го притисна към себе си, както той бе притискал нейния. Облегна се назад, докато той целуваше вдлъбнатината между гърдите й, като бавно разтваряше нощницата й.

— Кажи ми — повтори той.

— Да — чу се тя да казва толкова чувствено, като че ли не бе тя. — Люби ме. Покажи ми.

С едно внезапно движение той я вдигна на ръце и я понесе към тясното легло. Сложи я да легне, придърпа свещта по-близо и се разположи до нея. Ръката му галеше разтрепераното й тяло.

— Загаси свещта — прошепна тя. Чувстваше, че се изчервява. Беше казала да. Беше дала съгласието си. Нямаше връщане назад.

— Не, не — измърмори той в ухото й. — Правенето на любов е акт, който трябва не само да се чувства, но и да се гледа, да се чуе. — Той прилепи устни към нейните, като плъзна ръката си по тялото й. — А сега легни по гръб и се отпусни. Няма да те насилвам. Имаме цяла нощ пред себе си.

Като следваше неговите искания, тя се отпусна и легна по гръб на мекия дюшек. Изгони всички страшни мисли от ума си. Беше омъжена, нали? Има право да опита удоволствието със собствения си съпруг.

Ловеца бавно разгърна нощницата й до кръста, махна леката материя и се наведе, като захапа зърното на едната й гърда. Дразнеше розовото зърно с върха на езика си, а тя повдигаше и извиваше гръб, като стенеше тихо.

Прокара пръсти през дългата му коса, като усещаше пръстена върху ръката си. Вълните на удоволствието преминаваха през тялото й, а думата съпруг отекваше в съзнанието й.

Когато Ловеца смъкна дрехите й напълно, тя не се възпротиви. Милувката на неговите загрубели ръце бе твърде възбуждаща. Целувките му бяха горещи. Това, което единствено имаше смисъл за нея, бе ласката на ръцете му и нежните думи, които шепнеше.

Той я милваше с върховете на пръстите си, плътта му докосваше нейната. Усещаше тръпки на очакване. Когато ръката му се придвижи надолу към къдравото гнездо, тя неволно се изпъна. Но той я целуна нежно, като я окуражаваше. Противно на себе си, тя усети, че мускулите й се отпускат. Никога не бе изпитвала такова изключително удоволствие.

Когато Ловеца се измъкна от леглото, за да се съблече, Албина отвори очи, за да го разгледа на светлината на свещта. Съзря усмивката върху устните му, когато той събу панталоните си, за да види колко е мъжествен.

Може би щеше да се шокира от гледката на неговия нараснал член. Бе чувала достатъчно много приказки от слугите си за това, че някои нежни жени припадат при такава гледка, но за нея в този момент той бе дивно красив.

Ловеца й се усмихна, когато отново легна, и се наведе над нея.

— Не си толкова свенлива, колкото мислеше — подразни я той.

Тя повдигна бедрата си, за да посрещне неговите, като усети твърдия му член, който докосваше тялото й. Изпита сладка, изгаряща болка, болка, която само той можеше да облекчи.

Ловеца притисна бедрата си към нея в едно ритмично движение и отново покри лицето, врата и гърдите й с целувки.

„Колко съвършено се сливат телата ни — мислеше си тя, като разтвори краката си съвсем естествено. — Колко съвършен е този акт между мъжа и жената.“

— Опитвам се да контролирам страстта си — прошепна той в ухото и, — но за съжаление избързвам. — Готова ли си, мила?

Албина чуваше ударите на сърцето си. Опитваше се да поеме дълбоко дъх, но не успяваше.

— Готова съм — прошепна тя.

Протегна ръка, погали я нежно и членът му проникна в нея. Първата й реакция бе учудване.

— О — промълви тя. Очакваше болка или поне някакво неудобство. Нищо подобно не се случи, само едно всеобхващащо чувство за нещо, което трябва да стане.

— Добре ли си — прошепна й той.

— Да, да… — Инстинктивно тя повдигна бедра, за да й бъде по-удобно.

Ловеца дишаше тежко в ухото й. Чуваше как бие сърцето му. Бавно той се раздвижи нагоре и надолу, като постепенно я изпълваше.

— Ловецо — извика тя, като вдигна ръце зад главата си, извивайки тялото си в екстаз, предизвикан от неговите добре отмерени движения.

— Алби, сладката ми Алби… — мълвеше той.

Времето като че ли спря. Почувства, че кожата й се затопли от възбуда. Очакванията й нарастваха. Все по-бързи и по-бързи ставаха движенията им. Бяха едно потръпващо цяло. Тя усети, че забива нокти в горещата плът на гърба му, като се прилепваше все по-плътно и по-силно към него. Мислеше само за едно — да достигне онзи момент, който щеше да бъде за нея висшето удоволствие от този акт.

След това, без да го предупреждава, тя извика екзалтирано. Бе толкова учудена от това внезапно, бурно удоволствие, че отвори очи. Видя Ловеца, който я наблюдаваше с усмихнати очи.

Усмивката му бе изпълнена с нежност и разбиране. Даде й възможност да си отдъхне и след това започна отново да я люби. Албина се вкопчи в него, като се движеше в ритъма на неговото тяло. Искаше да му предложи същата радост, която той й бе дал. Накрая той направи едно продължително и силно движение, простена и зарови лице в косата й, която се бе разпиляла върху възглавницата. Тялото му замря. Не се чуваше нищо друго, освен възбуденото им дишане.

След малко, а според Албина бе изминало твърде дълго време, Ловеца се отмести от нея и я прегърна. Когато заговори, тя усети, че му се спи, но е доволен.

— След тази сватбена нощ трябва да се захвана да работя здраво, за да се усъвършенствам — промърмори той.

Тя погали грубата му брада, като искаше завинаги да запази чувството, което изпитваше.

— Значи това бе само един приличен първи опит, така ли? — Бе доволна от себе си, както и от него. Бе дала и получила удоволствие.

— Дяволски приличен. — Той се изправи, целуна я страстно по устата и легна на възглавницата. — А сега престани да бърбориш и поспи. Дай ми малко почивка и може би сутринта ще ти покажа някой трик.

Албина вдигна ръка. Свещта почти бе изгоряла и сега се топеше в дървения свещник. Но дори и в полумрака можеше да различи пръстена. Сложи ръка върху голата му гръд и затвори очи, като се сгуши край него. Реши да не мисли за последиците от тази нощ. Беше премного изморена, а също и напълно задоволена.

Сутринта щеше да разполага с достатъчно време за съжаления.

 

 

Ловеца седеше на масата, подпрял главата си с ръка. Подаде чашата си, за да му я напълнят отново с гъсто, черно кафе. Прислужницата Марта я наля до върха и му я подаде. Той отпи шумно голяма глътка.

Йън влезе, облечен в току-що изгладена риза и широка вратовръзка. Бе обут в износени, но добре ушити панталони. През рамото си бе преметнал сако.

— Добро утро, любовнико. — Той потупа приятелски Ловеца по рамото и седна до него. — Какво пиеш?

— Кафе.

— Боже господи, кафе! — Йън щракна с пръсти към Марта, която сервираше закуската на други войници. — Бира за мен и моя приятел.

Момичето кимна и продължи да дъвче бисквити.

Йън изгледа Ловеца.

— Главоболие ли имаш?

— Сърцебиене.

— Не искаш ли бира?

— Твърде много ми дойде.

Йън се ухили. „Но ти искаше да се ожениш — показа му той с мимика. — Знаеше какво правиш.“

Ловеца вдигна глава, като избърса уста с ръката си. Снощи бе сигурен, че е взел правилно решение, като се ожени за Албина. Това бе най-малкото, което трябваше да направи, преди да я заведе в Лондон. Но тази сутрин, докато я наблюдаваше как спи в ръцете му с коса, мека и разпиляна върху гръдта му, той се питаше дали не е направил грешка. Не бе минало много време от смъртта на Смеещия се Дъжд. Бе несправедливо по отношение на Алби… нечестно спрямо Смеещия се Дъжд.

— Кой казва, че съжалявам?

— Не ми приличаш на щастлив младоженец.

Ловеца сръбна от кафето си.

— Колко щастливи младоженци си виждал през живота си?

Прислужницата донесе две бири и чиния с току-що изпечени бисквити. Йън взе една и я потопи в бирата си.

— Можеше просто да скъсаш доказателството. То е в багажа. Кажи й, че е било шега.

Ловеца отказа бирата, която Йън му подаде.

— Никога няма да направя това.

— По дяволите! — Йън отхапа пак от бисквитата си. — Сигурно е била дяволски хубава брачна нощ.

Ловеца гледаше мрачно в кафето.

— Да, наистина — каза той по-скоро на себе си, отколкото на Йън, и погледна разсеяно. — Но вече е време да тръгваме. Трябва да видим Синьо-зеленото Око. Изморен съм от това преследване. Готов съм да го убия.

Йън вдигна обутия си крак, като го постави на масата.

— Снощи чух интересни клюки. Няма смисъл да ходим във форт Морис.

— Защо?

— Дочух двама войници да говорят, когато отивах да се облекча. Интересува ли те?

— Да.

— Изглежда, армията е загубила контрол над един от своите хора. Той вече не докладва на началниците си. Не изпълнява заповедите. Решил е, че армията не е нещо доходно, и е започнал да се занимава със собствен бизнес.

Ловеца вдигна вежди.

— И какъв е този бизнес?

— Търговия с жени.

Ловеца изруга тихо. Погледна настрани.

— Кой е той?

— Важна клечка или поне семейството му е достатъчно известно, за да не го закача никой.

— Името му, Йън — каза тихо Ловеца. — Как се казва?

— Йън Кейн. Капитан Йън Кейн.

— Къде е той?

— Армията го издирва. Движи се от форт на форт. Не могат да го настигнат. Очевидно е известен с това име сред индианците. Те го презират. Предполагам, нашето правителство смята, че някой от тях ще му смъкне скалпа. — Той привърши с останалата бисквита. — Досега армията няма късмет. Изглежда, ирокезите имат голяма нужда от жени. Капитан Кейн им продава жени.

— Алби… — промълви Ловеца тихо. Затова я бе искал. Затова я беше купил от Гарвана — да я продаде на ирокезите…

Йън взе и бисквитата на Ловеца.

— Да, това си помислих и аз. И нещо друго, научих го сутринта. Този кучи син има едно синьо и едно зелено око.

Ловеца се отпусна назад.

— Искаш да кажеш, че копелето, което уби Смеещия се Дъжд, е същият, за когото говореше Гарвана? Същият човек, на когото Гарвана е продал Албина?

Йън сви рамене.

— Това е странно съвпадение, но нещата стоят точно така. Колко английски капитани може да има, които купуват и продават жени?

Ловеца погледна Йън. Мислите му се избистриха. Няма да даде на този касапин отново жена си, не и Алби. Никога няма да я даде.

— Къде е той, Йън?

— Казах ти, че военните не знаят. Но на теб ще ти хареса нещо. За последен път са го видели преди два дни, на запад от Чесапийк. Там се намира лагерът, освен ако Гарвана лъже.

— В земите на шоуните?

— Може би търси отново Албина.

Ловеца стана.

— Може би търси Албина, но това, което ще намери, съм аз. — Той тръгна към вътрешната врата решително и с големи крачки. Внезапно изпита желание да прегърне Албина, да почувства сърцето й до гърдите си. Трябваше да се увери, че е на сигурно място. — Оседлай катъра и се сбогувай с твоите близначки, Йън. След половин час тръгваме на юг.

Ловеца затвори леко вратата след себе си.