Метаданни
Данни
- Серия
- Годеницата (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Hostage Bride, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Ваня Пенева, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 87гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- Xesiona(2010)
- Сканиране
- ?
Издание:
Джейн Фийдър. Откраднатата годеница
ИК „ИРИС“, София, 2001
Редактор: Правда Панова
Коректор: Виолета Иванова
ISBN 954–455–044–8
История
- —Добавяне
11.
Руфъс се насочи право към стаята, която използваше при всяко свое пребиваване в къщата на Фани. Стиснал бутилката между зъбите си, той отвори вратата към помещението в края на галерията, влезе и я затвори с крак.
Остави свещника на камината, бутилката върху кръглата масичка, после със замах се освободи от трофея, който носеше на рамото си.
— Аз спечелих — проговори задъхано Порция и приглади косата си назад.
— Готов съм да оспорвам — отговори Руфъс и я улови под брадичката. Целуна я с корави и в същото време нежни устни. Тя усети брадата му като коприна върху кожата си. Беше същото като сутринта, но с добавка на ново измерение, чувство за абсолютна неизбежност и съдбовност. Порция отговори на целувката му с плам, който отговаряше на ускореното биене на сърцето й. Музика, викове, тропот долитаха от залата, а тя все още усещаше ритъма и страстта на танца в стъпалата си.
В следващия момент тя осъзна почти болезнено как силно пулсираше кръвта й, вдъхна аромата на кожата му, вкуси устата му, виното на езика му. Ръцете му се плъзнаха по тялото й, тя се надигна на пръсти и уви с ръце шията му, за да се сгуши по-плътно в него.
Руфъс се засмя предизвикателно. Обхвана с една ръка главата й и я задържа, а с другата измъкна ризата от панталона си, задърпа нетърпеливо копчетата и я свали от раменете си. През цялото време я целуваше по устата, докато ръцете й се плъзгаха по гърба му и се впиваха в раменете.
Когато отстъпи назад, за да свали обувките си, тя се засмя и го последва с устни. Той също се засмя, сграбчи я за тила и привлече лицето й към своето. Езикът му нахлу устремно в устата й, затърси меките й ъгълчета и тя се отвори изцяло за него, пое езика му дълбоко и не го пусна дори когато той се освободи от панталона и трябваше да балансира на единия крак, после на другия, за да го свали.
Тя усети пръстите му да разкопчават ризата й, ръцете му се плъзнаха навътре, помилваха гърдите и ребрата, после се вдигнаха към раменете и смъкнаха ризата. Голите й гърди се отриха в неговите и връхчетата им затрептяха в ново, прекрасно усещане. Тя се отдръпна леко и му позволи да откопчее колана й и да го махне. Панталонът и долните гащи се плъзнаха по стройното й тяло и кожата й затрепери под милувките на опитните му ръце.
След едно леко докосване тя се озова по гръб на леглото. Руфъс вдигна краката й, за да изуе ботушите, и ги хвърли през рамо към перваза на камината. Чорапите, панталонът и гащите изчезнаха по същия прост, бърз начин и едва сега Порция отбеляза с крайчеца на съзнанието си какво става.
Това беше само бегъл миг. Свързана с него беше увереността, че трябваше да каже само една дума, за да сложи край на всичко това, но и знанието, че именно тя бе отправила предизвикателството и мъжът, който се готвеше да й отнеме девствеността, нямаше представа, че тя е девица.
Чувството за реалността отлетя много скоро. Ръцете му се плъзнаха по краката й, обходиха ги от петите до бедрата. Той ги раздели внимателно и започна да милва нежната кожа от вътрешната им страна. Ядрото на нейната женственост, най-тайното място на тялото й, запулсира, открито, ранимо, измъчвано от желание, което не можеше да бъде изразено с думи. Тя погледна в сините му очи, ясни и светли като лятното небе. Очи, от чиито дълбини говореше душата му, които зададоха въпрос, нежен и изискващ едновременно. Макар и неопитна, тя разбра, че той иска да види и усети реакцията й.
Инстинктът й подсказа да го докосне и тя усети как плътта му се притиска в дланта й. Той се приближи до разтворените й крака, отначало внимателно, после все по-настойчиво. Тя видя как очите му блеснаха учудено, когато усети съпротивата, с която се сблъска желанието му, но преди да е успял да реагира, тя се вкопчи в него и го притегли в себе си с властно движение. Той изръмжа нещо неразбрано и когато нахлу дълбоко в нея, тя почти не усети болка, само прекрасно отваряне дълбоко в женската си същност, което засегна всички нерви на тялото й.
Когато първите признаци на непозната досега сладост я заляха като могъщи вълни, Руфъс се изтегли от тялото й. Рухна тежко върху нея, дъхът му излизаше на тежки тласъци, кожата му беше влажна като нейната, но тя остана с чувството на обезпокояваща празнота, която настойчиво изискваше удовлетворение.
Руфъс се надигна бавно на лакът и я погледна със смръщено чело. В замъглените й очи ясно се четеше, че не е получила своето и страда от това.
— Защо не ми каза? — попита беззвучно той.
— Няма значение. Не е важно — отговори също така тихо тя, борейки се с разочарованието, което бе проникнало до последното ъгълче на тялото й. Тя се бореше със сълзите си, толкова силно беше отрезвяването и добре познатото, този път подлудяващо чувство, че го е разочаровала и самата тя е била разочарована.
— Сърдиш ли ми се? — Въпросът прозвуча едва чуто.
— Ако се сърдех, щеше веднага да го забележиш — отвърна сухо той.
— Това не е важно — повтори тя, чувствайки се все по-неловко от напиращите сълзи.
— Важно е, повярвай. — Руфъс се отпусна по гръб и сложи ръка на корема й. — Нямам навика да се занимавам с девственици. Ако знаех, нямаше да… — Той въздъхна тежко. — Но откъде можех да зная?
— Разбира се, че не можеше да знаеш. — След тази неприкрита покана беше съвсем естествено той да приеме, че тя има сексуален опит. Освен това знаеше как е живяла досега, познаваше произхода й.
Тя преглътна сълзите си и скрито извърна глава, за да изтрие очите си в крайчеца на чаршафа. Руфъс седна в леглото.
— Ако знаех, щях да постъпя другояче — обясни глухо той.
— Как по-точно? — Въпреки жалкото си положение, Порция усети любопитство. — Мислех, че има само един начин.
— Така е — потвърди той, наведе се над нея и помилва гърдите й. — Но съществуват разнообразни… варианти.
— Аха. — Тя усети как пулсът й се ускори и впи поглед в очите му. Не можеше да разгадае израза им, не знаеше за какво говореха, но незадоволеността постепенно отстъпи място на радостно очакване.
— Кажи ми какво чувстваш. — Той сложи ръка върху едната й гърда и я покри изцяло.
Порция смръщи чело и затърси подходящите думи, докато кожата й тръпнеше под милувките му, а връхчето се втвърди и щръкна.
— Нещо трябваше да се случи, но не стана.
Руфъс се засмя приглушено.
— Точно така. Бедното ми врабченце. — Той сведе глава към другата й гърда и плъзна устни по зърното. Отново осъзна колко коприненомека беше кожата й. Тя беше като най-скъпоценната тъкан, а на светлината на свещите изглеждаше невероятно бяла. Езикът му закръжи около зърното и то потръпна.
Руфъс вдигна глава и видя учудването в очите й. Безумието на танца беше угаснало, опиянението, което ги доведе тук, отлетя. Сега в очите й имаше само любопитство и бавно надигащо се желание.
Руфъс продължи да я милва и плъзгането на силната му ръка й отне дъха. Тя отметна глава, замаяна от щурма на чувствата и горещото пулсиране на кръвта. Ръката му проникна между затворените й бедра и тя разтвори крака за него, дишайки тежко от тръпнещо очакване. Тялото и настойчиво изискваше да бъде задоволено и когато пръстите му проникнаха в утробата й, тя изплака от объркване и удоволствие.
Руфъс отново завладя устата й, а опитните му пръсти я приближаваха неотстъпно към сладостния миг, от който я бе лишил първия път. Кожата й тръпнеше, мускулите се опъваха болезнено; бедрата й се сключиха около ръката му в напразен опит да забавят идващото, но и в безнадеждно желание да се изгуби във всепоглъщащата страст.
Тъкмо когато тя повярва, че се е загубила, той оттегли ръката си. Тялото й копнееше за задоволяване и болката от загубата изтръгна от устата й дълбок стон. Руфъс мушна ръка под седалището й и го повдигна, после устремно нахлу в утробата й. Влажната, крехка плът го обхвана плътно, той докосна ъгълчето на устата й с устни и зашепна успокоителни думички.
Руфъс целуна клепачите й, връхчето на носа, докато едната му ръка притискаше дупето й, а другата милваше набъбналата гръд. Кожата й пламтеше, от устните й излизаха гърлени звуци на наслада. Той проникна дълбоко и когато очите й му показаха, че е готова, увеличи темпото и усили тласъците. Тя се хвана като удавница за раменете му и го последва в лудия ритъм. Надавайки дрезгав вик, тя се понесе във вихъра на страстта.
Руфъс я задържа, когато бе обзета от конвулсивни тръпки. Държа я, докато отвори очи, дишайки тежко, и го погледна смаяно. След малко се усмихна, докосна нежно устата му с връхчето на пръста си и той се възхити на красивото същество под себе си. Страстта я бе преобразила.
Той се раздвижи внимателно и тялото й почти незабележимо се нагоди към ритъма му. Тя докосна отново устата му, после плъзна ръка надолу и го учуди с милувка, с докосване, което го доведе дотам, че изстена дрезгаво и достигна експлозивен оргазъм, който го разтърси до основи.
Тя притисна главата му към гърдите си и го държа дълго така. След минути той се отдели от нея и се отпусна тежко на матрака. Дишането му бавно се успокои и двамата лежаха дълго неподвижни, докато шумът отвън продължаваше с неотслабваща сила, а врявата и тропането ставаха все по-необуздани.
След известно време Руфъс отвори очи й се опря на лакът. Очерта с пръст високите й скули и се усмихна лениво.
— По-добре ли е сега?
— Прекрасно — отговори с чувствен смях тя.
Руфъс се ухили, стана от леглото и взе бутилката от масичката. Отпи голяма глътка и я поднесе към устните на Порция. Тя пи жадно и се отпусна доволно във възглавниците.
— Иска ми се да знам дали съм нарушила пакта — прошепна тя със самодоволно хихикане.
— Какъв пакт? — Руфъс беше възхитен от гърлените звуци.
— Някога Оливия, Фийби и аз сключихме пакт — обясни сериозно тя. — Подпечатахме го с кръв и се заклехме, че никога няма да бъдем като другите. Между другото това означаваше, че никога няма да се омъжим, но аз не съм съвсем сигурна дали сме имали предвид и отнемането на девствеността. Може би трябваше да остана завинаги девствена…
Руфъс вдигна едната си вежда, челото му се смръщи.
— Коя е Фийби?
— Малката сестра на Даяна. Срещнахме се на сватбата. — В усмивката на Порция имаше горчивина. Припомни си какво ги бе събрало и въздъхна. — Всички се чувствахме нежелани. В един слънчев следобед се състоя кратка среща на три момичета, които не бяха на мястото си сред гостите на сватбата и си измислиха собствена игра.
През последните часове Руфъс бе забравил Катон Гранвил. Беше забравил и защо това момиче влезе в живота му, както и въпроса какво би трябвало да стори с него.
— Какво има? — попита стъписано тя, като видя как погледът му се помрачи и устата му се опъна в корава линия.
Той поклати глава.
— Утре ни предстои дълъг път. Да се опитаме да заспим въпреки шума.
В стаята се спусна тъмна сянка, омаята на Порция изчезна и остави студена празнота. Явно необмислените й забележки бяха напомнили на Руфъс, че е спал с една Гранвил. Самата тя му го бе напомнила. Тя беше от семейство Гранвил и като се отдаде на Руфъс Декатур, предаде името на семейството си. Дали Джак щеше да сметне това за предателство? Вероятно не. Самият той търсеше безгрижно удоволствията си, без много да се замисля за принципи и последствия.
Ала сянката не можеше да бъде прогонена. Какво я чакаше сега? Какво се бе променило? Какво искаше тя да й се случи?
— Аз не съм уморена — извика тя, скочи от леглото и прикри мрачните мисли с лукава усмивка. — Чувам гайдата. Хайде пак да слезем долу. — Тя се приведе да събере дрехите си.
Руфъс се поколеба, но при този шум и без това не можеше да се спи.
— Ти си неуморна — промърмори той и също започна да се облича.
Едва малко преди разсъмване в къщата на Фани се възцари тишина. В залата цареше пълна бъркотия — преобърнати маси и пейки, разлени напитки, кучета, който ровеха за остатъци от храна и се движеха тихо между спящите, останали там, където бяха паднали пияни.
Руфъс беше между последните, които се оттеглиха. Намери Порция в ъгъла до камината, където я беше надвил сънят. Вдигна я внимателно, отнесе я в стаята си и я зави грижливо. Щеше да даде на хората си само два часа сън. Възрастните мъже бяха длъжни да понасят търпеливо последствията от пиянството.
Катон Гранвил вдигна глава от купчината писма, когато на вратата на кабинета му се почука.
— Влез!
Когато в стаята плахо се промъкна дъщеря му, той остана безкрайно учуден. Не помнеше Оливия да го е търсила в кабинета. Придаде на лицето си приветлив израз и зачака.
Оливия направи реверанс и известно време остана неподвижна пред него. Каква грозна рокля, помисли си неволно Катон. Мътното жълтеникавокафяво изобщо не подхождаше на тъмните коси и я правеше бледа и безлична. После му хрумна, че много отдавна не беше виждал дъщеря си в рокля, която да й отива. Реши да помоли Даяна да осигури на завареницата си по-добър гардероб.
— Загрижена с-съм за П-порция, сър — заговори най-сетне Оливия. — Кога ще се в-върне? — Черните й очи го погледнаха с болезнена настойчивост, пръстите й бяха здраво стиснати.
— Виж, детето ми, работата е сложна — отговори незаинтересовано Катон. — Не знам какво ще се случи.
— Н-но това не е ч-честно — възпротиви се Оливия, сякаш устремила поглед навътре, към мястото, където оформяше изреченията. — Всъщност т-трябваше да отвлекат мен, не П-порция. Длъжен си да я върнеш.
Катон беше колкото учуден, толкова и ядосан от това предизвикателство на иначе сдържаната си дъщеря.
— Оливия, това изобщо не те засяга — отговори остро той. — Поведението ти не ми харесва. Можеш да си вървиш.
Зачервената Оливия приклекна мълчаливо и напусна заднешком светая светих на баща си. Щом излезе навън, се облегна на затворената врата, за да се овладее. Разговорът й бе струвал много усилия, а не бе постигнала нищо, само разгневи баща си.
Часовникът на кулата удари четири и тя си припомни, че трябваше да помага на Даяна в склада. Няколко делви със сладка бяха изчезнали и Даяна бе решила да подложи слугините на строг разпит. Заварената й дъщеря, която трябваше да овладее всички тънкости на домакинството, беше задължена да присъства на разпита.
Оливия се отдели от вратата и се запъти мрачно към жилищното крило. Ала когато зави зад ъгъла, един глас я спря:
— Я виж ти, ама това било Оливия, моята сладка сестрица!
Оливия вдигна глава и стомахът й се преобърна. Брайън Морз, несъщият син на баща й, й препречи пътя. Значи все пак беше дошъл! А Порция не беше тук да й помага, въпреки че бе обещала. Какво да прави сега?
Брайън Морз, строен мъж с продълговато лице и кафяви очи, напръскани със светли точки, с ниско чело, увенчано с дълъг светлорус кичур, стоеше пред нея и я гледаше очаквателно.
Порция нямаше да се уплаши.
— Аз не съм ти с-сестра — проговори сковано момичето.
— Ау, к-какво уп-порито малко момиче — изимитира я той и протегна ръка да докосне рамото й.
Оливия отскочи назад, бледа, с широко отворени очи, пълни със страх и отвращение.
— Н-не ме д-докосвай!
Мъжът се изсмя подигравателно.
— Сменила си тона, сестричке!
— Не! — Тя се приведе и мина покрай него. За първи път в живота си пожела отчаяно Даяна да е наблизо.
Брайън Морз я проследи с поглед. На устните му се появи тънка усмивка. Оливия растеше и скоро щеше да се превърне в млада жена. Висока за възрастта си, с красиво оформен бюст. Кратката среща обаче му бе показала, че тя все още беше едно малко, достойно за съжаление същество, което не си струваше да дразни. А той предпочиташе истински предизвикателства…
От друга страна обаче… Сатанинска усмивка разкриви чертите му. Може би си струваше да разбере доколко може да се възползва от малкото момиче при това посещение. Преди четири години бе успял забележително лесно да я докара до истерия. Все едно беше лишил едно бебе от биберона му.
Той се запъти към кабинета на втория си баща, почука кратко и влезе, след като бе поканен.
Като видя посетителя си, Катон се надигна недоволно.
— Брайън, не знаех дали да те очаквам при дадените обстоятелства.
— Милорд, тази война разкъсва много семейства. — Брайън улови протегнатата ръка. — Уважавам решението ви, макар да не мога да го приема.
— Хмм. — Катон му посочи един стол и се отпусна в креслото си. Брайън винаги се изказваше в съответствие с обстоятелствата, но повърхностно. — А, прощавай… — Задълженията на домакин го накараха да се изправи отново. — Желаеш ли вино? — Наля две калаени чаши и подаде едната на госта си. — Погрижиха ли се за придружителите ти?
— Дойдох сам.
— Така ли? — Той вдигна учудено едната си вежда. — От доста време насам не е препоръчително да се пътува без свита.
— Аз съм един от тайните емисари на принц Рупърт — Брайън се усмихна самодоволно и разклати виното в чашата си.
— Запази го в тайна — посъветва го хладно Катон. — Колко време ще останеш?
Брайън побледня, но се овладя бързо.
— Ако посещението ми не е добре дошло, трябва само да ми кажете, милорд.
— Като привърженик на краля мястото ти не е тук — отвърна замислено Катон. — Но като член на семейството можеш да останеш, колкото желаеш.
— Посещението ми е от чисто светски характер, тъй като отдавна трябваше да изкажа почитанията си на лейди Даяна. Дълбоко съжалявам, че не можах да присъствам на сватбата ви.
Катон отпи глътка вино и кимна безизразно. Точно тогава завареният му син беше в парижки затвор заради неизплатени дългове. Може би дори не подозираше, че баща му е осведомен.
— Преди малко срещнах Оливия — продължи Брайън. — Станала е красива млада дама. Няма и следа от малкото момиче, което помня от последното си посещение.
— Така е — съгласи се сериозно Катон и посегна към шнура на звънеца. — След пътуването имаш нужда от почивка и освежаване… Бейли, отведи мистър Морз в една от стаите за гости и му дай слуга.
Икономът се поклони и отстъпи настрана, за да пропусне Брайън.
— Щом се освежиш, ще те представя на лейди Гранвил — добави Катон.
След като вратата се затвори зад неканения гост, Катон се отпусна в креслото си, сложи крак връз крак и се заигра с едно перо. Защо беше дошъл Брайън? Наистина ли шпионираше за принц Рупърт? Може би искаше да прецени големината и силата на войската му? Но това не беше тайна. Даже беше по-добре роялистите да знаят какво се върши в областта.
Най-важното обаче беше никой да не узнае за съкровището, скрито в подземията на Гранвил Касъл. Никой не биваше да знае, че Катон е събрал огромно богатство за парламентарната партия. Щом дойдеше моментът, щяха да изнесат скъпоценностите и тогава Брайън Морз трябваше да изчезне.
Катон посегна към чашата си и на устните му заигра усмивка. Неприятна, дори коварна усмивка. Съкровището щеше да му послужи да удари двама врагове едновременно. Руфъс Декатур беше готов да стори всичко, за да се сдобие с доходите от имотите си и да ги използва в служба на краля. Врагът му беше готов да рискува всичко, за да заграби съкровището, скрито в подземията на замъка. Това беше сладка примамка за капана, който щеше да отведе Руфъс Декатур направо на бесилката. Ако дъщерята на Джак беше само невинен залог в играта на Декатур, залавянето на похитителя й щеше да й донесе свободата.