Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Целувката (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Kissed by Shadows, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 52гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona(2010)
Сканиране
?

Издание:

Джейн Фийдър. Прегръдка в здрача

ИК „ИРИС“, София, 2003

История

  1. —Добавяне

1

Уайтхол, Лондон, август 1554 година

 

Пипа усети ярката слънчева светлина още преди да отвори очи. Остана да лежи неподвижна, докато се събуди напълно. Вече знаеше, че устата й ще е пресъхнала, крайниците натежали, а ставите изпълнени с тъпа болка. Така беше винаги, когато се успиваше.

За нея беше необикновено да спи толкова дълго. Обикновено се будеше още при първия зов на петлите и скачаше, готова да започне новия ден. Ала през последните седмици, след като кралицата стана съпруга на Филип Испански, все по-често се случваше след събуждане да усеща оловна умора и безучастие, а болката зад очите й отслабваше едва след няколко часа.

Тя се раздвижи предпазливо и леглото й изскърца. До нея лежеше Стюарт, който миналата вечер си беше легнал много късно — в последно време това се случваше все по-често. Дъхът му миришеше на вино. Сигурно се беше разделил едва на разсъмване с приятелите си и с картите и заровете, голямата му страст.

Тя се обърна настрана, защото още не й се искаше да позвъни за камериерката си и да се подложи на уморителната процедура на обличането.

Когато разтвори крака, изпита лека неловкост. Усети по бедрата си нещо лепкаво, вече засъхнало. Защо? — запита се ожесточено тя. Защо Стюарт се доближаваше до нея само когато спеше? Никога не го беше отблъсквала. Точно обратното — през първите седмици от брака им правеше всичко, за да бъде любовта им вълнуваща и примамлива. Спомняше си, че и тогава мъжът й не проявяваше особена страст, но поне я любеше в будно състояние.

Стюарт се раздвижи до нея. Пипа се надигна с новосъбудена енергия и се опря на лакът да го погледа. Дори спейки и с лош дъх съпругът й беше красив. Гъсти руси къдрици обрамчваха широкото алабастрово чело, дълги кестеняви мигли лежаха като полумесеци върху високите скули, кожата му беше позлатена от слънцето. Лорд Нилсън беше страстен ловец, който обичаше забавленията на открито почти колкото игралните маси. Мъж, който се наслаждаваше на живота и това не се отразяваше на външността му.

Сякаш усетил погледа на жена си, Стюарт отвори очи. Зениците им бяха сини като аквамарин, а бялото около тях ясно като на дете.

— Защо не ме събуди, щом си искал да ме любиш, Стюарт? — попита остро Пипа. — Защо?

Видимо смутен, той помилва ръката й.

— Ти спеше толкова сладко, Пипа. Имах силно желание за любов, но не исках да смутя съня ти.

Пипа седна в леглото и бутна ръката му.

— Защо искаш само ти да изпиташ удоволствие? Това става за четвърти или пети път този месец. Нима ти е приятно да се любиш с труп?

Светлото му лице се оцвети в тъмночервено. Стюарт отметна завивката и стана от леглото.

— Това беше ужасно от твоя страна — прошепна той, обърнат с гръб към нея.

— Може би — отговори Пипа и също стана. — Но трябва да ми простиш, защото и за мен е ужасно да ме използваш, докато спя.

Тя знаеше, че е склонна към ненужна острота, и се стараеше да смекчава тона си, когато общуваше с мъжа си, защото Стюарт лесно се обиждаше и дълго се сърдеше. Ала когато беше в добро настроение, ставаше много забавен и весел, остроумен и кипящ от енергия, идеално допълнение към нейния темперамент. Точно по тази причина се беше омъжила за него. И заради външните му предимства.

Гризейки ноктите си, Пипа проследи с намръщено чело как мъжът й облече домашния си халат, все още обърнат с гръб към нея. Тя не беше толкова повърхностна, че да се задоволи с външната красота на мъжа. Стюарт Нилсън я беше спечелил и с физическата си смелост, с таланта си да я разсмива и не на последно място с предаността и възхищението си от нея.

— Отивам в гардеробната си — проговори той от вратата. — Да повикам ли Марта?

— Да, ако обичаш — отговори Пипа, отпусна се на възглавниците и затвори очи. Яркото слънце засилваше глухото бучене в главата й.

Естествено за женитбата й бяха изиграли роля и друга фактори. Щом навърши двайсет и пет години, тя с учудване установи, че в живота й нещо липсва. Преди да стигне до това прозрение, упорито твърдеше, че бракът е нещо второстепенно. Забавляваше се твърде добре с младите придворни, за да се ограничи в общуването с един-единствен мъж и в раждането на деца. Ала след като сестра й Пен се омъжи за Оуен д’Арси, животът на Пипа изведнъж стана празен. Колкото и приятно да й беше да танцува и да флиртува с пламенните си обожатели, това вече не беше достатъчно.

Тихо чукане на вратата извести за идването на Марта. Камериерката донесе гореща вода в голяма стомна и поздрави господарката си в най-добро настроение.

— Добро утро, мадам. Денят е прекрасен.

— Да. — В отговора на Пипа имаше такова униние, че камериерката я погледна загрижено.

— Пак ли главата, мадам?

Пипа въздъхна и притисна пръсти в слепоочията си.

— Да. Това е същински ад, Марта. Никога преди не съм страдала от главоболие.

— Може пък мадам да е в благословено очакване — подметна с тънка усмивка Марта. — След седем месеца брак това е напълно възможно.

— Още няма седем месеца — поправи я механично Пипа. Седнала на ръба на леглото, тя сведе поглед към дебелите дъбови дъски на пода, излъскани до блясък. Беше се омъжила за Стюарт през януари и цели шест седмици се беше наслаждавала на брачния живот. След въстанието на Томас Уайтс несъщата сестра на кралицата, лейди Елизабет, бе обвинена в държавна измяна и затворена в Тауър. Като една от най-близките й приятелки Пипа беше сред малкото дами, които получиха правото да споделят затворничеството й.

Когато в края на май лейди Елизабет бе освободена, Пипа отново се събра със съпруга си, но по заповед на кралицата се раздели с приятелката си. Мери, която навсякъде подушваше предателство, настоя свитата и надзирателите на несъщата й сестра да са само чужденци и я сложи под домашен арест в двореца Удсток в Оксфордшайър.

Когато Пипа и съпругът й получиха заповед да се явят в двора, за да може Стюарт да участва в приготовленията за женитбата на кралицата с Филип Испански, брачният им живот продължи.

— Минаха повече от два месеца, откакто се върнахте в двора, милейди — отбеляза Марта и остави каната на масичката за миене.

— Два месеца — промърмори с отсъстващ вид Пипа. Понякога й се струваше, че е тук от цяла вечност — много по-дълго, отколкото трите ужасни месеца в Тауър, където всеки ден виждаше под прозорците си ешафода, на който бяха посекли нещастната лейди Джейн Грей. Мери го остави там да напомня на всички как постъпва с предателите.

Откакто се бе върнала в двора, Стюарт съвсем не се проявяваше като пламенен любовник. Сега тя се опита да си спомни какъв беше през малкото седмици след сватбата им, преди тя да отиде с лейди Елизабет в Тауър. Плахостта му през първата им брачна нощ не я изненада особено, а при последвалите смутове и по време на въстанието, вдигнато от Уайтс, предвид масовите екзекуции и опасността за Елизабет и привържениците й, двамата почти нямаха време да мислят за любов.

А сега Стюарт се доближаваше до нея само когато тя спеше дълбоко.

Дали мъжът й се отвращаваше от любенето? Дали го възприемаше само като досадно брачно задължение, което е най-добре да се изпълнява бързо и с минимален контакт?

Тази мисъл беше толкова ужасна, че тя скочи и изплака от острата болка зад очите.

Може би Стюарт не се отвращаваше от самото любене, а от жена си? Той вече не я желаеше, защото по време на пребиваването й в Тауър си беше намерил любовница, жена, която му харесва повече.

Пипа се изправи бавно и свали нощницата си.

— Марта, искам повече вода. Трябва да се окъпя.

— Да, мадам. — Марта се втурна навън.

Пипа отиде до сребърното огледало и критично огледа тялото си. Не биваше да се самозалъгва: тя беше мършава. Костелива. Суха. И лейди Елизабет беше слаба, но изглеждаше много елегантна — докато за приятелката й подхождаше по-скоро думата „стройна“.

Тялото, което Пипа виждаше като неясен образ в огледалото, беше толкова мършаво, че изобщо не можеше да бъде определено като елегантно.

Странно, тъкмо тя, която никога не се измъчваше от съмнения относно външността си, сега огледа с критично око всички подробности от тялото си. Бялата кожа, обсипана с безброй лунички, беше направо безнадеждна, но косо разположените зелени очи, които под слънцето ставаха златни, бяха много красиви, а буйната коса беше с много приятен цвят.

— Моля ви, мадам, идете зад паравана… мъжете носят юдата.

— О, не те чух да влизаш. — Пипа завърши набързо огледа на женските си достойнства и се скри зад красиво изработения параван, за да почака, докато в покоите й отново настане тишина и врата се затвори зад грубите слуги.

Най-сетне тя излезе и с доволна въздишка се отпусна в медната вана. Имаше усещането, че тялото й е било използвано, и чувството за неловкост я караше здраво да стиска устни. Защо? Какво ставаше в брака й? Тя посегна към парче платно и енергично изтри вътрешната страна на бедрата си.

След като на трона се възкачи кралица Мери, Пипа се присъедини към придворните на лейди Елизабет, несъщата сестра на владетелката. По време на споровете за наследството и след като Мери успя да се наложи над дук Нортъмбърленд и да разбие заговора му, Пипа вярваше, че животът в двора на умната и жизнена Елизабет ще й носи само вълнения и приключения. През първата половин година след коронацията на Мери беше точно така.

Стюарт Нилсън, далечен роднина на Елизабет по майчина линия, се появи в двора точно по това време и веднага започна да обсипва Пипа със знаци на внимание, излизащи далече извън забавните флиртове, които й доставяха такова удоволствие.

Пипа затвори очи и се отдаде на приятните усещания в топлата вода. Припомни си първата среща със Стюарт по време на един от турнирите, организирани в Уайтхол по случай коронацията, когато хвърли противника си от седлото с добре прицелен удар на копието. По време на празничния банкет същата вечер всички дами го обсипваха с внимание, защото освен смел воин беше и отличен танцьор. Така Стюарт си спечели много обожателки, и омъжени, и необвързани, които не скриваха възхищението си от впечатляващата му мъжественост.

Пипа се зае да сапунисва краката си. Поласкана ли се почувства, когато Стюарт показа открито предпочитанията си към лейди Филипа Хадлоу? Сега, с поглед назад, не го вярваше. В продължение на шест години тя се беше наслаждавала на дворцовата галантност и беше имунизирана срещу ласкателства, които не я забавляваха.

Стюарт я ухажваше упорито. Майка й и вторият й баща я окуражаваха, сигурно защото вече бяха загубили надежда тя да се омъжи. Сестра й Пен буквално я хвърли в обятията на Стюарт, а несъщият й брат Робин, който иначе беше изключително критичен по отношение на флиртовете й, се сприятели със Стюарт и заяви, че е напълно съгласен с избора й.

Пипа се опита да се усмихне, но лицето й се разкриви в гримаса. Робин беше изказал становището си с обичайната си категоричност. Макар че държеше на мнението му, тя често го обвиняваше в прекалена дързост.

— Време е вече да се облечете, мадам — напомни й дискретно Марта и я изтръгна от нерадостните мисли.

Пипа се изправи сред дъжд от капки и се уви в голямата, добре затоплена хавлия.

— Смятам да облека гълъбовосинята роба и розовата долна рокля — каза тя на камериерката си. Спешно й беше необходимо нещо, което да подобри настроението й. Потиснатостта и неразположението бяха толкова необичайни за нея, че й струваше значителни усилия да мисли за радостите, които щеше да й донесе новият ден.

— Да ви приготвя ли прахче за главоболието, мадам?

— Да, моля те. После ще закуся. Само ейл и малко хляб със сирене. — Пипа захвърли хавлията и отиде до сводестия прозорец, от който се разкриваше гледка към парка. По настланите с чакъл пътеки се разхождаха пъстро облечени придворни. Група испанци крачеха през моравата към терасата под прозорците й с ръце върху дръжките на мечовете. В двора никой не обичаше испанците, по улиците на града често ги нападаха и пребиваха. Мелодичният, неразбираем за Пипа език стигна до нея през открехнатия прозорец.

Пипа стисна устни, красивото й носле потръпна. Като цяло тя намираше испанците арогантни, надути и без чувство за хумор. Но от известно време нямаше друг избор, освен да се усмихва и да танцува, когато я поканеха, както и да ръкопляска на веселбите им.

По-добре да бях споделила домашния арест на Елизабет в Удсток, помисли си тя и се обърна към чакащата с бельото й Марта.

Когато след половин час, вече облечена и с парче хляб със сирене в ръка, отново разгледа образа си в огледалото, Пипа със задоволство установи, че с избора на роклята само е спечелила. Ярките цветове и гладката, блестяща материя бяха точно за ден като този. Те прикриваха мършавостта й и придаваха на светлата й кожа отблясък, който правеше луничките не толкова забележими. Буйните коси бяха прибрани във фина златна мрежичка, която подчертаваше цвета на златнокафявите очи.

Да, облечена изглеждаше почти добре, макар да не беше красавица в традиционния смисъл на думата. Но щом съпругът й я потърсеше в леглото, тя можеше да му предложи само мършаво, изпито тяло.

Главата й отново забуча. Тя намокри кърпичката си с лавандулова вода и я притисна към слепоочията си. Този път облекчението, което трябваше да й донесе прахчето, се бавеше.

Вратата на стаята й се отвори и тя си обърна. Влезе усмихнатият Стюарт.

— Виж ти колко добре се допълваме — проговори признателно той, като видя роклята й. — Опитах се да отгатна какво ще избереш днес и както виждам, съм се оказал прав.

Усмивката ти е само фасада, каза си с горчивина Пипа. Усмивката и очарователният тон. Не беше в състояние да определи дали под повърхността му беше скрит гняв заради спора, който бяха водили преди малко, или имаше и нещо друго.

Въпреки това тя отговори на усмивката му. Общото им предпочитание към луксозни материи и красиви цветове беше между факторите, задълбочили взаимната им симпатия. Стюарт винаги се стараеше при излизането си в обществото двамата да представляват хармонична картина. Днешната сутрин не правеше изключение. Жакетът от топазено синьо копринено кадифе, чиито ръкави бяха подплатени с тъмносин сатен, стоеше отлично на раирания панталон и образуваше перфектната рамка за нейната пауновосиня комбинация.

Той отиде при нея и внимателно отстрани една трошичка от устните й, преди да улови ръката й и да я целуне леко в ъгълчето на устата. Съобразявайки се с присъствието на Марта, пошепна тихо в ухото й:

— Прости ми, че миналата нощ се държах толкова лошо, скъпа Пипа. Бях пил много и мислех само за собствените си желания.

Тя си каза, че трябва да му вярва. Така беше много по-лесно. По-късно щеше отново да се занимае със собствените си въпроси и съмнения. Усмивката му изглеждаше топла и искрена, освен това тя знаеше, че съпругът й обича да си пийва повечко, когато играе карти с приятелите си.

— Обещай ми това да не се случва повече — помоли тихо тя.

Той я целуна отново и тя не видя сянката, затъмнила очите му.

— Елате, скъпа съпруго — подкани я ведро той. — Трябва да се явим в залата за аудиенции. Испанците са организирали турнир с тояги и всички трябва да участваме. Това е жалък спорт, но нали трябва да сме учтиви към гостите.

Тонът му издаваше известна горчивина, която учуди Пипа, но тя я сметна за нещо маловажно. Предпочитанието на испанците към боя с тояги вместо към двубоите с копия даваше на английския двор постоянни поводи за насмешки и подигравки. Нищо чудно, че заслужил участник в турнирите като Стюарт презираше тази форма на състезание. Въпреки това учтивостта повеляваше да приемат толерантно необичайните навици на испанската свита — защото Филип беше съпруг на кралицата.

Двамата излязоха под ръка. По широкия коридор пред покоите им се тълпяха придворни и слуги. В преддверието към залата за аудиенции имаше много хора, но всички с готовност направиха място на лорд и лейди Нилсън. Двамата влязоха в залата и тежката двойна врата се затвори безшумно зад тях.

Испанският посланик Симон Ренар стоеше до трона на кралицата под държавния балдахин. Филип Испански обаче не присъстваше. Тук бяха само мъжете от свитата му и бъбренето им звънеше в ушите на Пипа като цвърчене на птици.

Кралицата се направи, че не забелязва влезлите, и Пипа се усмихна на гневната реакция на Стюарт. Но мъжът й нямаше друг избор, освен да си държи езика зад зъбите, след като съпругата му беше в немилост пред Мери. В тежките за Мери времена семейството на Пипа беше на нейна страна и й служеше вярно. Сега, когато беше кралица, тя отново можеше да разчита на лоялността им, но когато Пипа реши да влезе в свитата на Елизабет, Мери го изтълкува — абсолютно неоснователно — като нарушение на клетвата за вярност. Така Пипа загуби доверието на кралицата и съветниците й и сега беше в двора само по милостта на съпруга и семейството си.

Пипа изобщо не се тревожеше, че е изпаднала в немилост, съжаляваше само, че това обстоятелство е неблагоприятно за мъжа й. Пусна ръката му и огледа залата в търсене на познати лица.

— Ах, ето го и Робин. — Тя пусна ръката на съпруга си и беше готова да отиде при несъщия си брат, който стоеше малко настрана от другите.

Ала Стюарт я задържа и обясни полугласно:

— Пипа, докато Нейно величество не те е поздравила, нямаш право да говориш с другите.

За съжаление той беше прав. Пипа въздъхна и се отказа от намерението си. Трябваше доста дълго да чакат незабелязани, докато камерхерът им даде знак, че кралицата благоволява да ги поздрави.

Лорд Нилсън бе удостоен с усмивка, но при вида на съпругата му кралицата смръщи чело.

— Надявам се, че се радвате на добро здраве, лейди Нилсън? — Тонът й беше дистанциран.

— Да, благодаря ви, Ваше величество. — Пипа направи дълбок реверанс и смирено сведе глава.

— Изправете се.

Когато стана и грижливо подреди полите си, Пипа изпита чувството, че Мери я измерва с преценяващ поглед.

— Пишете ли си с лейди Елизабет?

— Ваше величество не разреши — отговори Пипа с тон, който издаваше предпазливо учудване от въпроса.

Мери вдигна едната си вежда и хвърли бърз поглед към Ренар.

— Точно така, не разреших — отговори тя и категорично поклати глава. — И не разрешавам и за в бъдеще.

Пипа отново направи реверанс и се отдалечи заднешком от кралската близост. Съпругът й остана при кралицата, която бе показала с вдигнат пръст, че желае присъствието му.

— Лорд Нилсън, днес ще участвате в турнира. Кралят с нетърпение очаква да премери силите си с противник от вашия ранг.

— За мен ще бъде чест да кръстосам тояга с Негово величество, мадам.

Мери кимна и след кратко колебание прибави:

— Сигурно ще се погрижите противниците на Негово величество да отговорят с подобаваща сръчност на изискаността, която изисква тази испанска състезателна игра.

Игра, при която се чупят тояги, помисли си кисело Стюарт и увери своята кралица, че и най-лек намек за презрение от английска страна няма да помрачи удоволствието на испанците.

Пипа, която най-сетне можеше да се движи свободно, отиде при несъщия си брат, който разговаряше с френския посланик Антоан дьо Ноа. Французинът също беше в немилост пред кралската двойка. Ала не беше стигнала до него, когато погледът й падна върху мъж, застанал самотен до тясната врата зад кралския трон. Вратата, която водеше към частните покои на кралицата.

Той бе облегнал гръб на рамката и изглеждаше напълно отпуснат. Върху скромна бяла риза и гълъбовосив жакет носеше къса наметка от тъмносива коприна. Ризата беше отворена на врата и това беше предизвикателство към официалната обстановка. Погледът й се спря върху мускулестата шия и по кожата й пробягаха тръпки. След това втренчи поглед в очите му — раздалечени, хлътнали, невероятно сиви.

Пипа едва не се спъна в полите си. Къде беше виждала тези очи? Защо шията на този непознат й се струваше странно позната? Неведом страх пропълзя нагоре по гръбнака й, боязън и обърканост завладяха съзнанието й и събудиха в нея чувството, че трябва да излезе от някакъв кошмар.

Никога преди това не го беше виждала. Просто знаеше, че е така. Не само, че пронизващата яснота на очите му се запомняше завинаги, но и цялото му лице беше невъзможно да бъде забравено. Странно насечено и с черти, които изглеждаха произволно събрани, то притежаваше своя собствена симетрия.

Мъжът стоеше неподвижен, небрежно облегнат на вратата, но след малко я погледна и й се усмихна. В усмивката му имаше толкова дружелюбие, толкова разбиране и едновременно с това спокойствие, че Пипа с мъка удържа на напора да прекоси цялата зала и да отиде при него.

Тя спря, защото краката отказваха да я отнесат при Робин. Обзе я смущение. Усмивката му и страхът, паднал върху раменете й като невидим облак, бяха по някакъв начин свързани… но това беше невъзможно!

— Пипа? — Гласът на Робин я изтръгна от обърканите мисли. Облекчена, тя видя пред себе си добре познатата, обичана, както винаги небрежна фигура на брат си.

— Исках да поговоря с теб. — Гласът й прозвуча несигурно.

— Приличаш на жената на Лот — упрекна я шеговито той. — Вцепенена като статуя. Какво си видяла?

— Нищо — отговори тя и изпъна рамене, сякаш можеше да се отърси от черните сенки. — Безпощадността на Мери ме потиска. Знам, че Стюарт се обижда.

Робин я огледа изпитателно. Обяснението звучеше разумно, но не и за Пипа. Той знаеше много добре, че сестра му не страда ни най-малко от положението си в двора. Отношението на Мери само я подтикваше да остане вярна на Елизабет.

— Изглеждаш изтощена — отбеляза тихо той. — Зле ли се чувстваш?

— О, не, не… добре съм — отговори категорично тя.

Робин знаеше от опит, че с упорство няма да постигне нищо.

— Имам вести от Пен — съобщи радостно той. — По-точно посланикът е получил писмо от Оуен, в което Пен е добавила няколко изречения.

— О, трябва веднага да го видя! — Пипа решително обърна гръб на мъжа до вратата. Имаше чувството, че трябва да се завърти на 180 градуса, и усети, че се движи сковано като оловните войничета на племенниците си. Дори когато се обърна с гръб към непознатия и отиде при застаналия в еркера френски посланик, усещаше погледа му в тила си.

— О, лейди Пипа. — Антоан дьо Ноа я поздрави с интимността на стар приятел. — Имам вести от шевалие д’Арси. Сестра ви е добавила няколко думи за вас.

— Много ви благодаря. — В бързането си Пипа почти изтръгна пергамента от ръката му. Ала когато го разгърна, отново погледна през рамо към непознатия.

— Кой е мъжът до онази врата, Робин? — попита тя, стараейки се гласът й да звучи спокойно, после пробяга с поглед по писъмцето на сестра си, без да възприеме съдържанието му.

Робин огледа любопитно залата.

— Имаш предвид Аштън?

— Нямаше да те питам за името му, ако вече го знаех — отговори остро тя. — Имам предвид мъжа с тъмносива наметка, който стои на вратата към частните покои. Струва ми се познат, но не мога да си спомня къде съм го срещала.

— Казва се Лайънъл Аштън, лейди Филипа — френският посланик побърза да й даде исканите сведения. — По рождение е англичанин, но има тесни връзки със съпруга на кралицата. Известен е с острия си ум и с таланта си да изпълнява възложените му задачи без много шум. Обикновено не се явява често в двора, затова не е чудно, че още не сте го виждали.

Посланикът се почеса и огледа внимателно пълната зала.

— Какво ли го е накарало да се покаже днес? Доколкото си спомням, именно той беше натоварен да посредничи дискретно и уравновесяващо между английския и испанския двор. Възможно е отношенията между двете страни да са стигнали до точка, която изисква извънредни мерки. — Последното беше казано с подигравателен тон. Между френското и испанското посолство не цареше особена любов.

— Разбирам.

Англичанин, който прави сделки с испанците. Откъде може да го познава? Сигурно съм си въобразила, каза си Пипа. Обикновено не беше склонна към фантазиране. Вероятно беше виновно прахчето за глава, което най-сетне бе започнало да действа.

Пипа стисна зъби и внимателно прочете редовете, написани от сестра й.

— Господи, наистина ли? Пен пише, че се надява да се върнат в Англия за Коледа.

Робин засия от радост.

— Трябва да уведомим лейди Гуинивиър и баща ми.

— Аз ще го направя — кимна Пипа. — Веднага ще им пиша. — Тя хвърли бърз поглед към трона, питайки се дали можеше да се измъкне незабелязано от залата. Нали кралицата й беше дала да разбере, че не желае присъствието й.

Стюарт разговаряше оживено с Руй Гомес, най-близкия приятел и съветник на крал Филип. Пипа остана с впечатлението, че разговорът не беше особено приятен за мъжа й. Пълните му устни изглеждаха странно разкривени, на горната светеха капчици пот. Сякаш усетил погледа й, той се обърна към нея. В очите му имаше напрежение. Кимна й едва забележимо, но не отговори на усмивката й. Руй Гомес не я удостои с поглед. Приятното му лице, ъгловато и с тъмна кожа, остана неподвижно и хладно, сякаш се намираше в ледена стая, а не в горещата, препълнена с хора зала за аудиенции в жаркия августовски ден.

Скоро Стюарт остави Руй Гомес и се запъти към Лайънъл Аштън. За съжаление разговорът с него се оказа също така неприятен, като този с испанеца. Пипа видя това и замислено се намръщи. Без да съзнава какво прави, тя прекоси залата и се приближи до двамата мъже зад кралския трон.

На минаване кимаше на познатите си, спираше за малко, за да размени по някоя дума, при което усещаше колко изкуствена е усмивката й. Ядоса се, когато Стюарт се раздели с Аштън точно когато беше съвсем близо до тях. Шансът да бъде представена на непознатия пропадна.

Лайънъл Аштън остана на мястото си. Не се помръдна, когато тя стигна до него, сякаш изобщо не я забеляза. Ала когато мина покрай него, сложи ръка на рамото й и само след миг я отдръпна.

— Прощавайте — промърмори той и продължи да оглежда препълнената зала.

Пипа усети топлината на докосването му през фината коприна на тесния си ръкав.

Веднага разбра, че и друг път я беше докосвал.