Йохана Браун, Гюнтер Браун
Фа и Тво

Спешно търсим нединам. човек, без фантаз., абсол. неинициативен, може работосп. пенсионер, за обществ. важна задача.

Гарант, добро запл. + доп. възнагр.

Само сериозни отг. изпра, на VII 3876–771

Такова е сега положението навсякъде, рече господин Филип Ностал. И то от седмици. Онова съобщение например стои там още от Великден. Оградено в дебела рамка, в оранжево и освен това със светещ шрифт. Въпреки всичко не се обажда жива душа без въображение, а няма и да се обади.

Нощно време, когато слизам надолу по улиците, за да гаврътна една малка бира, ме преследват и ме заслепяват виковете за помощ:

Назначаваме веднага: жени и мъже

без творчески способности.

Желателно е медицинско удостоверение.

Търси сепартньорза спокоен съвместен живот

без всякаква фантазия и внезапни приумици. Изискване: интерес към нищо.

Текстовете се въртят като фойерверки, буквите се сипят подобно на падащи звезди и се подреждат в думи, на всяка втора стена се прокрадва рекламна картина. Дебело човече седи в голямо меко кресло, заобиколено от детински механични играчки, бурканчета със сладко и женски фигурки, покрити с цветна глазура: Ето колко хубаво си живее тати, защото е доказано, че не притежава абсолютно никакво въображение.

Господин Филип Ностал попита внука си, който предприемаше опити да подпали килима, като при това, без каквато и да е скица, започна да прогаря доста сложна шарка, признай си, ама честно, че ти също не можеш да си представиш как човек би могъл да бъде без капка фантазия. Но ще се съгласиш с мене, че така, както е сега, не може да продължава повече, катастрофата чука вече на вратата.

Оплакванията ти произтичат от това, отвърна внукът на господин Ностал, без да вдига очи от заниманието си, че като дете си живял при други условия. И сега непрекъснато правиш сравнения. Аз познавам само описанията от книгите по история, на които не вярвам, също както не вярвам и на твоите покъртителни разкази колко много им е липсвало въображение на баща ти и на дядо ти и как са се страхували от големи затруднения, защото ти си бил първото дете в семейството, надарено с творчески способности и богата фантазия. След това обаче те все пак са се зарадвали. Ти непрестанно нещо си разглобявал или си го конструирал наново, така че те не са скучали повече. Естествено имало е и недоразумения, понеже постоянно си променял функциите на разни предмети, за чиито възможности и предназначение родителите ти са имали едностранна представа, но в края на краищата са били щастливи, че са се съгласили да ти бъде извършена генна обработка преди раждането. Мнозина го правят, казали са си те. Щом днес всеки е въоръжен с високоразвита фантазия и нашият син трябва да бъде също такъв. Иначе как ще се оправя в живота? Съжалявали са, че вече не е било възможно да им се проведе лечение за Фа и Тво и на тях самите. Липсата на фантазия ги е белязала като стари, изостанали, вкаменелости. И действително не след дълго са ги пенсионирали преждевременно. Но ти си ги обичал лудо, знам аз, знам.

На двамата никога не им хрумна нещо, каза господин Ностал, което да ме смути сериозно. Всяка сутрин баща ми се качваше на уличната лента, която го закарваше до линията на тръботранспорта. Улична лента 897. Точно в седем часа и двадесет и една минута баща ми стъпваше от прага на къщата направо върху лентата и аз го виждах как се отдалечава, а осем минути по-късно лентата отнасяше и майка ми. Точно в четири и тридесет и една следобед лентата ги връщаше обратно. Никога не разказваха по-подробно къде ги отвежда тръботранспортът, казваха самотна работа. А какво работеха, не обясняваха. Забелязах, че това изобщо не ги интересуваше. Би било нетактично да ги разпитвам. Същото се отнасяше и за баба ми и дядо ми. Поради тази причина можех да използувам напълно фантазията и творческите си умения.

В тези стари книги пише, продължи внукът, че по-рано заради лишените от въображение държавници или родители, учители и други такива потиснически личности животът на надарените с фантазия бил ужасен. Те непрекъснато и изцяло са били възпрепятствувани в творчеството си, а също така затваряни или дори пребивани до смърт, ако не са се самоубили дотогава.

Възможно е да са се случвали такива неща, каза старият Ностал, по времето, когато фантазьорите и творческите личности са се срещали още рядко, когато са били само рожби на случайността, старинни създания на природата и следователно обществото ги е възприемало като нарушение на нормата. В моето детство хората тъкмо започваха да свикват, че още преди раждането си децата се надаряват с фантазия и творческа сила, с Фа и Тво. Родителите ми ме изслушаха търпеливо, учудваха се на всичко, което чупех и цапах, и възприеха като най-висше Тво, когато откачих отточната тръба на ваната и пуснах да пръска фонтан в кухнята, въпреки че при това вечерята ни отплува някъде. Разбира се, понякога нервите им не издържаха, например когато конструирах нови прозорци, тъй като ставаше непрекъснато течение, защото те висяха едва закрепени за рамките и през тях духаше, макар и да се преливаха в много хубави цветове. Именно поради факта, че понякога родителите ми ме ругаеха и по този начин усещах полъх на потисничество, тогава въображението и творчеството ми се засилваха. Но сега мисля, че трябваше да оставят неколцина слабо надарени или въобще лишени от Фа и Тво или да въведат степени и доминираща наследственост. И понеже не го направиха, днес цари такъв хаос на Земята. Затова живеем в такава беда, просто защото няма вече жива душа, която да се вслуша с учудване, недоверие, гняв или с тъп поглед в някого, която да ни пречи поради липса на въображение. Чувствувал ли си се някога възпрепятствуван в твоите Фа и Тво?

Да, и то непрестанно, отговори сърдито внукът, най-малкото от брътвежа ти, точно когато трябва да се концентрирам върху шарката на килима. Ето че една дупка стана по-широка при прогарянето.

Направи едно голямо цвете от нея.

Трябва ли постоянно да ми се месиш в това, което правя. Шарката си е моя, сам си я разработвам.

Върху моя килим, рече Ностал.

Това е също моя собствена идея. Как изобщо ти идва наум да ми я откраднеш, като казваш, че килимът е твой? Аз сам го измислих, че трябва да бъде именно твоят килим, защото той е толкова влакнест и мирише по-добре на изгорял прах, когато му се прогарят дупките, отколкото килима на майка ми. Тъй като разработвам също и модел на миризма.

Аз не ти преча, момчето ми. Обаче ако погледнеш градовете ни — недостроени сгради, започнати в един стил, а после продължени в шест съвсем други, след което изоставени, руини… Та може ли този обществен кошмар да се нарича все още град? Да, по-рано всички жилищни блокове си приличаха. Срещаха се само отсечените форми, взети от училищната геометрия. Улиците бяха като изпънати по конец и човек не можеше да сгреши посоките, лентите го откарваха точно на желаното място. Признавам, че беше малко скучно, но именно на основата на тази скука, на този сив белезникав фон се появиха камарите изпочупени и наклепани с боя материали, развалините от творчеството във всяко домакинство, които изтичаха от шахтите за отпадъци и предизвикваха възбуда и изумление. Съвсем малко бяха родителите, които не се гордееха да имат пред вратата си най-голямата планина от Фа и Тво. По-късно взеха да се оценяват разнообразието и нюансите на цветовете. Беше толкова забавно да се разхожда човек и да се рови из купчините. Какво богатство на идеите! Научни комисии от различни клонове на промишлеността непрекъснато обикаляха наоколо и извличаха от продуктите полезни хрумвания.

Камарите си останаха. Но сивият фон е изчезнал. Правите като стрели булеварди ги няма вече, има само завои, криволичещи улички, лабиринти без изход, внезапно прекъснати пътища. Нито една къща не трябва да прилича дори и отдалеч на някоя друга. Моят дом е във формата на продълговат лимон, порите му са прозорци, а от върха му се спускаме надолу с помощта на алпинистко въже. Бях много горд, че съм го конструирал. Добре, на теб не ти харесва. Но какво ще кажеш за бутилката, в която живее нашият съсед и от която трябва да се измъква пълзешком? В града разполагаме с двадесет най-различни транспортни системи: движещи се ленти, тръби, търкалящи се валяци, в които човек си изпотрошава краката. Неотдавна пристигнах уморен до смърт на едно събрание, тъй като останалите седемнадесет системи отново се бяха объркали. В залата, в която се провеждаха обсъжданията, не стигнахме до никакво решение на проблема с транспорта. Трябва все пак да призная, че от време на време, някой се позоваваше на изказалия се преди него, но само за да развие по-нататък идеята му. Да си поиграе с нея. Да я измени по всякакъв начин. Накрая останахме с куп варианти. А сега естествено ще се стигне до реализиране на всичките. За съжаление всеки от нас е еднакво надарен с тази голяма сила да осъществява идеите си. След събранието си тръгнах към къщи с моя стар приятел Лео. С изненада установихме, че ни се яде една и съща рибена салата. Но магазинчето се беше променило. Предлагаше само гъби, все пак приготвени по различни начини, че дори и мухоморки, на които бе извлечена отровата. Нашата рибена салата трябваше да се продава някъде другаде, обаче там тя вече не беше нашата, имаше странен вкус, червен вместо лилав цвят и изобщо не светеше на тъмно. Стигнахме с развалено настроение до улицата на Лео, който искаше да ми покаже новата си къща във форма на аспержи. Но тогава налетяхме на един насип от Фа и Тво, където заседнахме в отпадъчните продукти на новото поколение.

Ако съществуваше поне един-единствен човек, каза приятелят ми Лео, който да може вярно и добре да програмира постоянно един верен и добър компютър от стария тип, така че да организира оптималното отстраняване на купищата Фа и Тво!

Бихме могли да използуваме още един такъв човек, рекох аз, който в продължение на една година или поне на половин година да се грижи да бъде запазена една транспортна система. Но ние сме така устроени, продължих тъжно, че сме в състояние непрекъснато — да измисляме нещо ново, да го разработваме, да го реализираме в практиката, но не успяваме да се справим с разни тъпи дейности. Отпадъците от изобретателството продължават да се натрупват. Когато приготвим някакво ново ястие, вече не се намира кухненски компютър, който да измие чиниите. Напротив, той сам доразвива по собствено усмотрение сготвеното от нас и ние се отвращаваме, като го опитаме после, а същевременно се получават още повече мръсни съдове.

Ах, продума Лео, за такива неща въобще не се замислям. Но наистина ли не могат да се намерят поне няколко, да речем, дефектни същества, болни от недостиг на Фа и Тво? Не е възможно при всички намесата преди раждането да е протекла успешно.

Кой би си признал, че при него не е сполучила? Тогава би станал жертва на страшната, с нищо неудържима фантазия на лекарите. Поради недъга си не би разполагал с достатъчно Фа и Тво, за да се излекува сам. Затова е по-добре да се крие или да се преструва, че може да фантазира и твори. Измамата изобщо няма да се забележи, защото никой не се интересува от другите. Обаче ако един такъв болен се заеме с отстраняването на камарите Фа и Тво, той веднага би бил разкрит. Лекарите ще се нахвърлят върху му с най-различни методи, които непрестанно ще доразвиват и променят, а към тях ще се присъединят и компютърните фирми за Фа и Тво. Никога никой няма да се обади. В случая не помагат и най-примамливите предложения.

Ако можеше да се осъществи присаждане на слабост в новото поколение вместо силата, с която човек се реализира, въздъхна Лео.

Но този път да не е всеобщо.

Смяташ ли, запита след известно време Лео, че онзи, на когото е хрумнало да заложи у всички Фа и Тво, е бил природно надарен с фантазия, истински творческа личност?

Не знам, рекох аз.

Кажи ми откровено, помоли Лео, самият ти би ли искал да притежаваш Фа и Тво, ако не ти ги бяха присадили, без да те питат?

На този въпрос не можах да му отговоря.

Възможно ли е идеята да е дошла от някой бюрократ, предположи Лео.

Какво е това бюрократ, попита внукът на господин Ностал. Не е ли космато същество с люспи по краката, нещо като полуземно-полуводно животно? Такъв тип ми харесва особено много.

Господин Ностал не бе в състояние да му даде точно обяснение.