Паулу Коелю
Вероника решава да умре (13)

* * *

Д-р Игор взе един тефтер, сложи го на масата и се приготви да си запише някои неща, но се отказа. Изгаси и остана така в едва осветения от изгряващото слънце кабинет. Бе успял!

След малко щеше да си запише необходимото и да разкаже за единствения начин за лекуване на витриола: осъзнаването на живота. Щеше да назове и лекарството, което бе използвал в първия си голям експеримент с пациенти: осъзнаването на смъртта.

Може би съществуваха и други лекарства, но д-р Игор бе решил да посвети докторската си дисертация на единственото, което бе имал възможност да изпробва научно благодарение на това момиче, което, без да иска, бе станало част от съдбата му. Бяха я докарали в много сериозно състояние, с тежко отравяне и начален стадий на кома. Почти цяла седмица бе на границата между живота и смъртта — достатъчно време, за да му хрумне блестящата идея за този експеримент!

Всичко зависеше само от едно: дали момичето ще оцелее. И то бе оцеляло! Без никаква сериозна последица или трайно увреждане. Ако се грижи за здравето си, ще живее колкото него, дори и повече.

Но единствено д-р Игор знаеше за това. Знаеше също така, че неуспелите самоубийци имат склонността рано или късно да повторят опита си. Защо да не я използва като опитно животно и да се опита да отстрани витриола — или горчилката — от организма й?

И д-р Игор изготви план.

Предписа й лекарство, известно под името фенотал, за да предизвика признаци, подобни на тези на сърдечния пристъп. То й бе инжектирано в продължение на една седмица и тя сигурно много се бе изплашила, защото бе имала време да мисли за смъртта и да направи равносметка на собствения си живот. По този начин според дисертацията на д-р Игор („Осъзнаването на смъртта ни стимулира да живеем по-дълго“, това щеше да е заглавието на последната глава от труда му) момичето бе започнало да изхвърля витриола от организма си и вероятно нямаше да повтори постъпката си.

Днес трябваше да се срещне с нея и да й каже, че благодарение на инжекциите е успял да я излекува напълно от сърдечните пристъпи. Бягството на Вероника му бе спестило неприятното задължение да излъже още веднъж.

Това, което д-р Игор не бе предвидил, бе заразяващият ефект от лекуването на отровен с витриол. Много хора във „Вилет“ се изплашиха, осъзнавайки колко бавна и неизбежна може да бъде смъртта. Всички те сигурно се бяха замислили какво ще изгубят и бяха принудени да направят преоценка на собствения си живот. Мари бе дошла с молба да я изпише. Други болни настояваха да провери отново състоянието им. Положението със сина на дипломата беше много по-тревожно, защото той чисто и просто бе изчезнал — сигурно за да помогне на Вероника да избяга.

„Може би още са заедно“, помисли си д-р Игор. Така или иначе, синът на дипломата знае адреса на „Вилет“, ако реши да се върне. Д-р Игор бе прекалено радостен от резултатите, за да обръща внимание на такива маловажни неща.

За няколко мига го обзе друго съмнение: рано или късно Вероника ще разбере, че няма да умре от сърце. Сигурно ще отиде при специалист и той ще й каже, че организмът й е съвсем здрав. И тогава тя ще си помисли, че лекарят, който я е лекувал във „Вилет“, е голям некадърник. Но всеки, който се осмели да работи върху забранени теми, се нуждае от известен кураж и малка доза неразбиране.

А всички тези дни, които тя ще изживее в страх от неизбежната смърт?

Д-р Игор дълго претегля аргументите и накрая реши, че това не е чак толкова лошо. Тя щеше да възприема всеки нов ден като чудо — и то наистина си е така, като се има предвид вероятността да ни се случи нещо неочаквано във всяка секунда от крехкото ни съществуване.

Забеляза, че слънчевите лъчи стават все по-силни, което означаваше, че по това време пациентите пият сутрешното си кафе. След малко чакалнята пред кабинета му щеше да е пълна и ежедневните проблеми щяха да се върнат, затова бе най-добре веднага да си запише бележките към дисертацията.

Започна да описва подробно експеримента с Вероника, като остави за по-късно рапорта за липсата на условия за сигурност в сградата.

Денят на Света Бернадет, 1998 г.