Рада Москова
Звезден град

Спят децата,

и щурците,

и листата,

и врабците.

Не заспиват

само любопитните звездички,

но и те сънливо

мигат със очички.

 

Когато вечер се стъмни

и по прозореца се настанят звездите,

не ви ли спомнят те за светлинките

на някакъв далечен град?

През тъмното запалени блестят,

по склона на небето затрептяли —

разпръснати са звездните квартали,

но всичките си имат имена.

(Как иначе ще се оправите в небесната страна?)

Корона, Лебед, Малка и Голяма мечка…

а помежду им — не пътечка,

самият Млечен път извива.

Къде започва, накъде отива?

Не може никой да ни каже,

не знае и Луната даже,

макар че цяла нощ в небето гледа.

(Тя от безсъние е толкоз бледа.)

 

Знам — няма ни едно дете, което

не е готово да остави топлото легло,

да се разходи вместо нея по небето,

по звездните пътеки да покара колело.

В небесните квартали ще надзърне,

на всеки ъгъл със звънеца ще звъни,

а щом му домъчнее за земята — ще обърне

и със колелото

право на леглото

ще се приземи.

 

С безброй очички

звездички

небето поглежда

през тъмнината.

Те всички

премигат —

гледат с надежда

дали не пристигат

на гости децата.

 

След време към звезди и към слънца

ще литне

и ракета със деца,

та нали всяко дете смята —

родителите

най-добре да си останат на земята.

 

В кабината ще има сложни апарати,

ще работят машини непознати.

Ракетата ще управлявате самички,

ще сте облечени в скафандри всички

и който най от смятане разбира,

естествено, ще бъде командира.

А за родителите — да не се тревожат,

огромни телевизори ще сложат —

да могат най-грижливо да следят

дали ще спазвате редът.

Че може да се случи всичките

да почнете да се боричкате.

А може някой да пропуска

да се нахранва на закуска.

Внимание!

И в Космоса ще има наказание!

Едва ли ще ви е приятно

да ви накарат да се върнете обратно?

 

В далечината

някъде земята

със шал от облаци ще се намята.

А слънцето като хиляда полилеи

в небесния таван ще грее.

 

Но още много време ще измине,

докато прекосите небесата сини

и стигнете до селището на звездите.

Трептят

в далечината светлинките

на този чуден нощен град.

Блещукат звездните квартали,

по склона на небето засияли,

намигат ви приятелски звездите

и чакат да ги доближите.

 

Спят децата,

и щурците,

и листата,

и врабците.

Звездите само не заспиват

в мракът —

те гости от земята търпеливо

чакат.