Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1980 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead(2011)
Издание:
Рада Москова. Тигърчето Спас
Редактор: Кръстьо Станишев
Художник: Надежда Йончева
Художествен редактор: Елена Маринчева
Технически редактор: Виолета Кръстева
Коректор: Добрина Имова
Издателство „Български писател“, София, 1980
ДПК „Димитър Благоев“, София, 1980
История
- —Добавяне
Скакалчето Николай,
се роди през месец май.
Вече бяха нацъфтели
разни маргаритки бели,
сини незабравки. Всички
нарисувани с боички
от художничка, която
хората наричат Лято.
И над тези цветове
скочи цели педи две
скакалчето,
после ето —
викна силно на полето:
— По-отгоре цяла педя
все по-иначе се гледа —
вижда се кое какво е.
Маргаритко, тези твои
листица стърчат неравно,
подреди ги незабавно!
Ти, глухарче кръгло, стига
над тревите се надига,
търсиш вятърът къде е,
а пък той ще те отвее!
А цветята си мълчаха
и усмихнати стояха,
простодушни и спокойни
в цветовете милиони
на картината, която
хората наричат Лято.
Вятърът с въздушни длани
клонче някое ще хване.
Мръдва лекичко полето,
пак подскача скакалчето:
— Шипко, бабичко бодлива,
розово не ти отива!
Тази твоя цветна кърпа
вятърът ще я издърпа!
Кой да чуе? В светлината
дреме шипката клоната,
клонче дребно се подписва,
птиче с песен се залисва.
Кой ще различи гласчето
тъничко на скакалчето?
То подскочи към небето
с всички сили — цяла педя
и отново се огледа
над полето цветнооко:
— Вижте колко съм високо!
Хей, врабецо, не така!
Хвъркай като мен с крака!
И направо! Туй какво е —
на зигзаги и завои!
Виж му ти акъла птичи,
уж лети, а криволичи! —
И с един подскок
висок
скакалчето се отблъсна —
от земята се откъсна.
Вятър изведнаж подскочи,
хвърли се, ръка проточи,
взе го леко, след което
го запрати към небето
със замах висок и бавен.
— Аз съм високопост…тавен
скак…калец и даже май
се нарич…чам Николай!
Въртележката въздушна
над ливадата го люшна.
През дърветата се мерна
скакалчето — точка черна,
завъртя се и изчезна
в синята, небесна бездна.
По тревистия покой
с пъстри цветове — безброй
кротко лятото рисува,
нито вижда, нито чува.
Над рисунката ливадна
сянката на облак падна
и заплува по вълните
на цветята и тревите.
— Ких! — глухарчето от скука
кихна силно и се спука,
а камбанката от страх
се изви и каза: — Ах!