Карън Рафърти
Докосването на нощта (15)

Глава четиринадесета

„Няколко силни инстинкта и няколко прости правила.“

Уилям Уърдзуърт, „Уви! Каква е ползата от дългите, мъчителни съмнения“, 1.2

 

— Е, сега какво ще правим? — неспокойно попита Ариел, докато гледаше как Лусиен се навежда, за да постави на пода последната от свещите, затваряйки по този начин пентаграмата.

— Първо се успокой — отговори Лусиен, като стана и я погледна в очите. — Няма защо да се притесняваш. За да сработи магията, трябва да я приемеш доброволно. До последния миг преди консумацията можеш да промениш решението си.

Ариел почувства как се изчервява и сведе поглед.

— Искам да ти кажа нещо, Лусиен. Не съм сигурна, че съм добра в секса. Просто исках да го знаеш, в случай, че този проблем може да затрудни магията.

Лусиен объркано погледна сведената й глава. Какво искаше да каже с това, че не е добра в секса? Беше я посещавал в сънищата й и знаеше, че не само е добра, но е направо изумителна.

Но когато се свърза с ума й, разбра, че тя, уви, е напълно сериозна. Щом влезе по-надълбоко, за да открие причината, Лусиен възкликна шокиран:

— Ти си девствена!

Ариел рязко вдигна глава и го изгледа раздразнено.

— Няма нужда да го казваш така, сякаш страдам от някаква ужасна болест.

Всъщност, от гледна точка на Лусиен, девствеността й наистина звучеше като ужасна болест. Девствеността или поне смисълът, който влагаха в този термин простосмъртните нямаше място в културата на сборището. Въпреки ограничените си възпроизводителни способности, расата му се отличаваше със силно активно либидо. Щом навлезеха в пубертета, младите магьосници и вещици биваха насърчавани да изпробват сексуалността си чрез любовни сънища. След като достигнеха зрялост беше напълно нормално приемано, дори очаквано, да имат по някоя любовна връзка от време на време. След като намереха спътник в живота си, те се превръщаха в предани, моногамни съпрузи, но междувременното подтискане на техните естествени биологични нужди би било счетено за определено ненормално.

Ето защо Лусиен не искаше да повярва, че Ариел бе сдържала толкова дълго време страстта си. Девственица или не, тя имаше страстна натура. Самите й сънища го бяха доказали.

Изведнъж му се мярна мисълта, че Ариел всъщност не беше сдържала страстта си — ето затова се бяха появили подобната на стая в публичен дом спалня и сексапилното бельо. По този начин можеше да се обясни дори защо толкова лесно бе приела правенето на любов по време на сън. Готов беше да се обзаложи, че през главата й минаваха доста фантазии, докато спеше в онази спалня.

— Знам, че девствеността ми може да се окаже спънка — каза Ариел, прекъсвайки мислите му. — Но след като знаеш за нея, вероятно можеш да компенсираш моите несъвършенства, нали?

— Може да се окаже спънка ли? Да компенсирам твоите несъвършенства ли? — недоверчиво повтори той. — Казваш го така, сякаш слагаме основите на съвместен бизнес. Не мога да повярвам, че водим този разговор! Защо, между другото, си все още девствена на твоите години? Страх ли те е от секса?

— Не, не ме е страх от секса — възмутено отвърна тя. — Просто съм една от онези старомодни хора, който вярват, че когато се прави любов, между партньорите наистина трябва да има любов. И понеже никога не съм се влюбвала, никога не съм правила любов.

— Въпреки, че този разговор ми се струва извънредно забавен, боя се, че нямаме време за него. Точно в този миг Гейлън събира силите си и замисля нов план за нападение. Трябва да обмисля как да го отблъснем.

— Вече намерихме начин — напомни му тя. — Ще ми направиш магия за любов.

— Това беше, преди да разбера, че си девствена — поклати глава той.

— Какво общо има магията с девствеността ми? — нетърпеливо запита тя.

— Има много общи неща — намръщено рече той. — Първо, не знам дали ще сработи при девственица. Магьосниците и вещиците не ценят целомъдрието по същия начин като простосмъртните. По времето, когато започваме да използваме тази магия, ние сме вече опитни любовници. Второ, след като магията влезе в сила ти няма никога да имаш възможността да правиш любов с някой друг. Наистина никога, Ариел. Ако имаше поне някакъв опит, можех да предположа, че знаеш какво правиш. Без този опит определено не можеш да разбереш от какво се отказваш. По тази причина съвестта ми не ми позволява да те оставя да вземеш такова неинформирано решение.

— Откога имаш съвест? — гневно попита Ариел. — Нещо повече, как смееш да вземаш решения вместо мен? Говорим за моя живот, следователно аз решавам какво да правя с него!

— По дяволите, Ариел, току-що ми каза, че никога не си правила любов, защото никога не си се влюбвала! — отвърна й той също тъй гневно. — Това е принцип, който си спазвала през всичките тези години. Как можеш точно сега да му обърнеш гръб?

— Аз не се отказвам от принципите си — възрази тя. — Ти ще ми направиш любовна магия, нали така? Така че когато правим любов, аз вече ще съм влюбена.

— Грешиш! — дрезгаво каза той и започна да кръстосва напред-назад пентаграмата. — Магията няма да влезе в сила, докато не стигнем до едновременен оргазъм, което е още една причина, пораждаща проблеми. От това, което съм чувал, за простосмъртните жени е почти невъзможно да получат оргазъм още първи път. Това означава, че ще трябва да правим любов, докато се получи както трябва.

Лусиен спря, обърна се с лице към нея и безмилостно я попита:

— Готова ли си за това, Ариел? Можеш ли да правиш продължителен, лишен от задръжки секс — имам предвид напълно лишен от задръжки и предразсъдъци секс — с мен? Защото ще стане точно това и няма да има дори грам любов.

Ариел се смути силно и отново заби поглед в краката си. Докато Лусиен бе говорил за любовната магия, тя беше останала с убеждението, че действието й започва от самото начало. Можеше ли да направи това, което той предлагаше? Способна ли беше да прави любов, без да изпитва обич към партньора си?

Лусиен се появи неочаквано пред нея.

— Ариел, няма нужда да се измъчваш. Просто ми дай кристала и аз ще се опитам да намеря друг начин да се справя с Гейлън.

Ариел рязко вдигна глава при думите и рече с обвиняващ глас:

— Значи затова беше всичко! Просто си искал да си върнеш кристала и се опитваше да ме изплашиш, за да ти го дам и по този начин да избегнеш любовната магия. Защо не искаш да се подложиш на магията, Лусиен? Страх ли те е?

— Не се опитвам да те изплаша, за да ми върнеш кристала! — процеди Лусиен през стиснати зъби, като мушна ръце в джобовете на панталоните си. Само така можеше да се сдържи да не я сграбчи и да не й налее малко разум в главата. Предлагаше й изход, по дяволите! Защо тогава Ариел не искаше да бяга?

— Казвам ти чистата истина — продължи той, — а ти си дяволски права, че ме е страх. Всеки магьосник, който е с всичкия си също ще се бои от това, което ни чака, но аз имам причини да се страхувам още повече. Аз съм мелез и не знам дали съм достатъчно силен, за да победя Гейлън. За нещастие аз съм единственият, който може да се бие с него, тъй като само аз не съм му се клел във вярност. Ето защо не мога да си позволя да поемам рискове, а ако изпробвам върху теб любовната магия точно сега би било огромен риск. Доколкото ми е известно, твоята девственост може да причини обрат в магията и по този начин ще стана по-слаб, отколкото съм в момента.

Ариел сложи ръце на хълбоците си и го изгледа свирепо.

— Това обяснение е най-голямата глупост, която някога съм чувала! Нещо повече, мислех, че целта на магията е да използваш любовта ми към брат ми, за да победиш Гейлън. Ако наистина е така, тогава не виждам какво общо има това с моята девственост. Тя не променя моята любов към брат ми.

— Ами принципите ти? — предизвика я той. — Какво ще стане с решението ти да не правиш любов, ако не обичаш партньора си?

— Ще има любов — непреклонно рече тя. — Обичам брат си достатъчно, за да направя всичко за спасението му, дори ако това означава да правя... Как го нарече? „Напълно лишен от задръжки и предразсъдъци секс?“ Това, разбира се, не значи, че няма да съм смутена. Но ако магията се получи и всички успеем да се измъкнем живи от тази каша, тогава ще знаем, че си е струвало.

— Но ако магията успее и се измъкнем живи от тази каша, ти ще си осъдена да водиш пуст, самотен живот — мрачно й напомни той. — Не се шегувах, когато казах, че никога няма да взема за жена простосмъртна. Ще си отида, Ариел, ще те изоставя. Никога повече няма да познаеш интимност.

Ариел повдигна фаталистично рамене.

— Пропускаш най-важното, Лусиен. Не ми пука какво ще правиш с мен. Няма да изоставя брат си. Що се отнася до интимностите... е, през последните двайсет и седем години успях да преживея без секс. Не мисля, че остатъка от живота ми ще бъде труден без него, особено ако алтернативата е смърт. Както виждам, ако не направиш магията и умрем, тогава никога няма да разбера какво представлява правенето на любов. А така поне ще имам това изживяване и ако си поне наполовината този магьосник, за когото те мисля, тогава съм сигурна, че ще ме накараш да помня тази нощ до края на живота си.

— Наполовината този магьосник, за който ме мислиш ли? — повтори той, а очите му се присвиха заплашително. — Какво, по дяволите, трябва да означава това?

— Извинявай — трепна тя. — Употребих неправилна дума. Просто исках да ти кажа, че ти имам доверие. Знам, че мога да ти вярвам във всичко.

— Грешиш, Ариел. Не можеш да ми вярваш — заяви Лусиен, тъй като се почувства предизвикан. Току-що й беше казал, че ще я изостави, а тя му казваше, че му вярва във всичко? Сигурно беше луда! — А ако го правиш само защото мислиш, че можеш да го правиш, тогава по-добре веднага излез от тази пентаграма. Пукната пара не давам за теб и за брат ти. Всичко, което ме интересува съм аз и сборището ми.

Ариел се намръщи, сякаш обезпокоена от думите му.

— Добре, Лусиен. Готова съм да приема и това, защото, ако спасиш сборището, ще спасиш също и брат ми. Така че, какво ще кажеш да спрем да спорим и да се хващаме на работа?

Лусиен впи поглед в решителните й очи и стигна до заключението, че той също е луд, защото вече знаеше, че ще се подложи на магията заедно с нея. Ариел беше права. Целта на магията беше да извлече любовта й към брат й и девствеността й нямаше нищо общо. Ако между двете изобщо имаше някаква връзка то тя най-вероятно се изразяваше в това, че девствеността й бе направила обичта й към брат й по-силна и чиста, защото Ариел никога не бе обичала друг мъж и следователно във връзката с близнака й нямаше пробиви. Верността й винаги е била насочена само към него. Лусиен не можеше да се начуди какво ли е да бъдеш обект на такава преданост. След като направеше магията, можеше да иска от нея това и дори нещо повече.

Но този път водеше в опасна посока. Изхвърли тези мисли от главата си и каза:

— Добре. Ще рискувам да направя магията.

Гласът й не беше по-силен от шепот, когато каза печално:

— Видя ли, знаех си, че ще вземеш правилното решение.

Лусиен не беше сигурен, че е взел правилното решение, но това щеше да се разбере след време. Магията не засягаше само Ариел, Арманд и него. Ставаше дума за цялото сборище. Трябваше да направи всичко, което беше по силите му, за да ги спаси, дори ако това означаваше да пожертва заради тях една простосмъртна девственица.

Щом осъзна значението на това, което си бе помислил, го заля вълна от вина. Ариел заслужаваше повече от една нощ, прекарана с един полу-магьосник. Ако в желанието си да хване Гейлън на местопрестъплението не бе замесил брат й, сега нямаше да я очаква самотно бъдеще.

Като въздъхна уморено, Лусиен реши, че поне за едно Ариел беше права. Щеше да я накара да запомни тази нощ до края на живота си. Нямаше да е толкова трудно за постигане. Вече бяха съединени от свързващата магия, а кристалът щеше да привлече магическите сили на пещерата, за да отслаби задръжките й. Щеше да се постарае преди нощта да е отминала да са се сбъднали всичките й фантазии. Съвестта му настояваше да направи поне това, след като щеше да я използва за целите си.

 

Ариел гледаше как Лусиен разгъва големия вързоп, който беше оставен в средата на пентаграмата. Представляваше бяла пухкава кожена завивка, достатъчно голяма да покрие легло. Интуитивно се досети за какво е кожата. Щяха да правят любов върху нея.

Тогава защо не се чувстваше поне малко нервна, учуди се тя, докато го гледаше как сваля обувките си и след това пренася кошницата, стъклениците и купата върху кожата. Щеше да отдаде девствеността си на този мъж — не, на този магьосник. Ако можеше да му се вярва, когато свършеха той щеше да владее душата й. Само това трябваше да е достатъчно да я изплаши до смърт, защото ако Лусиен беше сатанист, нямаше ли тогава да предаде душата си на Дявола и да се осъди на вечен ад?

Но веднага си отговори, че едва ли това щеше да бъде съдбата й. Силите на Лусиен надхвърляха способността й да разбира и нямаше никакво съмнение, че е опасен. Но интуитивно усещаше, че не е зъл. Освен това чувстваше със сърцето си, че, ако зависи от него, никога няма да позволи да й причинят болка.

„Възможно ли е да се влюбвам в него?“ — зачуди се тя, оглеждайки тялото му.

Бързо заключи, че този въпрос беше толкова глупав, че граничеше с абсурда. Та той току-що бе казал, че не дава пукната пара за нея и брат й. Освен това я презираше задето е простосмъртна и откакто го познаваше не бе правил нищо друго, освен да спори с нея и да я тероризира. Тези неща трудно можеха да породят любов. Въпреки това чувстваше силно физическо привличане към него и то от първата вечер, когато го срещна. Защо иначе би имала еротични сънища с него?

Привличането нарасна, когато Лусиен отиде до края на кожата, подаде й ръка и я покани с тих, прелъстителен глас:

— Ела при мен, Ариел.

Дори да искаше, нямаше да може да откаже на поканата му. Приближи се до него, като спря само за да свали сандалите си. Пристъпи върху кожата, която беше дебела и галеше като кадифе ходилата й и хвана ръката му.

Щом пръстите им се преплетоха, Лусиен повдигна с другата си ръка брадичката й и се взря в нея със сребристите си очи.

— Няма от какво да се страхуваш — успокои я той. — Магията ще промени не действията ти, а желанието ти да се обвържеш с мен. Ако се почувстваш неудобно, просто го кажи. Имаме пред нас цялата нощ и няма да ти се разгневя заради това, нито ще те принуда да правиш нещо, което не искаш. Така че просто се отпусни.

Колкото и странно да беше, тя наистина почувства, че се отпуска. Когато Лусиен я заведе в средата на кожата и я побутна да седне срещу стъклениците и купата, тя го направи с желание. След като тя бе седнала, той се настани до нея с кръстосани крака. Като отвори бурканите, Лусиен извади по една щипка сушени листа от всеки от тях и ги пусна в купата. Ариел се намръщи, защото в действията му имаше нещо толкова познато.

Сякаш усетил безпокойството й, Лусиен погледна към нея и каза:

— Всичко е наред, Ариел. Нищо тук няма да ти причини болка.

Челото й се смръщи още повече, защото думите му изглеждаха така познати като действията му.

— Чувствам се така, сякаш вече съм правила това.

— Донякъде е така, но това не трябва да те безпокои — каза той, като хвана брадичката й. — Засега трябва да се съсредоточим върху самите нас. Това е много важно. В този момент не трябва да мислиш за никой друг, освен за нас, иначе магията няма да сполучи. Просто се отпусни и остави всичко на мен.

Щом спря да говори, Лусиен прекара палеца си по устните й. По тялото й се разля приятна тръпка. Изглежда, че той бе усетил реакцията й, защото го направи отново, след което се наклони напред, като притегли устните й към неговите.

Целувката му не беше нещо повече от докосване до устните й, но по тялото й премина вълна от болезнено сладостно желание.

— Точно така — окуражи я той, като вдигна глава, така че да погледне право в очите й. — Мисли за нас, Ариел. Мисли, за всичко, което искаш да правя с теб, за всичко, което ти искаш да направиш с мен. Тази нощ е твоя и ще осъществим всички твои фантазии.

Погледът му беше толкова напрегнат, че Ариел не можеше да откъсне очи от него. Усещаше едва-едва как пръстите му разкопчават горните копчета на блузата й. Изохка от удоволствие, щом Лусиен плъзна ръка под плата и я прекара от основата на шията й до гънката между гърдите й, където лежеше кристала.

Прекара пръсти по дължината на кристала. Ариел почувства топлината му с кожата си. Като от хвърлен камък през тялото й преминаха наелектризиращи вълни от желание.

— Лусиен! — дрезгаво прошепна тя.

— Знам — глухо промърмори той като я накара да се отпусне по гръб и сам легна до нея. Като се подпря на лакът, той отново прекара пръст по кристала, изпращайки дори още по-силно желание в тялото й.

Когато Лусиен простена тихо, той прошепна до ухото й:

— Болката е сладка, нали? Но ще става още по-добре, Ариел. Много, много по-добре. Просто затвори очи и се остави да те водят чувствата ти. Затвори очи и чувствай.

„Аз съм омагьосана!“, помисли си Ариел, докато клепачите й се затваряха сами, но това не я изплаши. Лусиен галеше кристала, разпращайки тръпка, след тръпка из нея, докато накрая Ариел не можеше да мисли за нищо друго, освен изтънченото удоволствие, което поглъщаше тялото й.

„Ти си толкова различна от обикновена жена, Ариел — предизвикателно прошепна гласът на Лусиен в ума й. — Ти си вълшебница, прелъстителка, изкусителка. Съблазни ме, Ариел. Омагьосай ме. Прелъсти ме!“

„Не знам как!“

„Напротив, знаеш. Просто изживей фантазиите си. Превърни ги в истина.“

Тези мисли още отекваха в главата й, когато устните на Лусиен покриха устата й. Целувката му беше едновременно мека и твърда, колеблива и настойчива. Сякаш Лусиен чувстваше целия въртоп от чувства в нея и я водеше по неравната им повърхност. И през цялото време не докосваше тялото й, а продължаваше да гали кристала.

Ариел простена, щом устните им се разделиха. Лусиен прекара пътечка от целувки от бузата до ухото й. Обходи мидата му с език, преди да промърмори:

— Гладна ли си?

До този момент гладът или поне гладът за храна беше последното нещо в ума й, но изведнъж се почувства изгладняла.

— Умирам от глад — отвърна тя след една дълбока въздишка, тъй като Лусиен леко стисна меката част на ухото й със зъби.

— Тогава да ядем.

Отдръпна се от нея толкова рязко, че Ариел отвори изненадано очи. Седна и видя, че Лусиен седи пред купата със сушените листа. Наведе се напред и внимателно духна към листата. Щом от тях изведнъж изскочи пламък, който се издигна към тавана, Ариел отново се почувства така, сякаш вече беше изживявала това. Знаеше, че вече е виждала този пламък, но щом се опита да се съсредоточи, споменът й убягна.

— Не мисли за него, Ариел! — властно рече Лусиен, като вдигна лице към нея. — Просто дръж кристала, гледай в пламъка и мисли за кристалната пещера. Направи го, Ариел. Направи го сега.

„Наистина съм омагьосана!“, помисли си тя, докато ръката й автоматично хващаше кристала в отговор на подканващия му поглед. Погледът й се закова в пламъка. В ума й незабавно изплува образа на кристалната пещера и то с такива детайли, та Ариел се досети, че спомена не е само неин. Лусиен го подсилваше със своите спомени. Той беше в ума й и контролираше мислите й!

Ариел се опита да се противопостави на властта му. Но колкото и да опитваше, не можеше да изхвърли от ума си представата за пещерата, нито можеше да пусне кристала. Можеше само да се взира в пламъка и да си спомня, че Лусиен искаше от нея да си представя, да вижда това, което той искаше да вижда.

Изведнъж пламъкът трепна и стана толкова ярък, че Ариел извика изплашено и затвори очи. Когато ги отвори миг по-късно вече не бяха в пентаграмата. Намираха се в кристалната пещера!

Но това беше невъзможно! Сигурно беше илюзия, каза си тя, като прекара ръка пред очите си. Но щом я свали, пещерата все още беше там.

— Яж, Ариел — дрезгаво заповяда Лусиен, като побутна кошницата пред нея и отвори капака й.

Едва сега Ариел разбра какво правеше той. Беше споменал, че Гейлън е искал от нея да яде в пещерата, за да се освободи от задръжките си. Очевидно Лусиен беше решил да използва същата хитрина. Разбираше какви са основанията му. Щом искаше да прави с него любов, лишена от задръжки, е, тогава трябваше да се освободи от тях. Но въпреки че разбираше основанията му, тя се възмути от това, че Лусиен използва трикове.

Възмущението й обаче не отслаби ни най-малко апетита й. Все още беше прегладняла и погледна в кошницата. Имаше бутилка бяло вино, голяма кутия шоколадови бисквити, буркан с мед, две зрели праскови и два банана. Не би избрала точно такова меню, но в момента всяка храна беше по-добра от нищо.

Шоколадът беше нейната страст, така че Ариел грабна кутията със сладкишите. Разкъса опаковката й и погълна три бисквити, като гледаше лицето на Лусиен. Когато преглъщаше третата бисквита вече бе решила, че харесва вида му. Истина беше, че чертите му бяха прекалено остри, за да го направят класически красив, но в тях имаше някаква сурова привлекателност.

Неочаквано изпита непреодолимото желание да докосне лицето му, да изследва всяка черта и извивка. Все пак се сдържа, защото усети, че подтикът не е естествен, а предизвикан от пещерата.

Отново изпита възмущение и в този миг лицето на Лусиен стана загрижено. Едва тогава се досети, че той чете мислите й и това я подлуди. Ако възнамеряваше да я прелъсти с пещерата си, поне можеше да й даде малко емоционална неприкосновеност.

Взе си друга бисквита и отхапа от нея, преди да попита:

— Какво има, Лусиен? Нещата не се ли развиват според плана?

Лусиен учудено вдигна вежди при подигравката й. Беше искрено учуден от внезапния й гняв, но докато я гледаше как яде бисквитата осъзна, че тази реакция е можело да се предположи. След първата хапка задръжките й са започнали да изчезват. Първите емоции, които се разкриваха, естествено бяха гнева и страха. Беше се съгласила на тази магия, за да спаси брат си, а не от желание да стане жена на Лусиен. Едва когато чувството на възмущение останеше назад, Ариел можеше да се поддаде на сластта.

— Нека просто кажем, че не реагираш по начина, по който очаквах — отговори той.

— Е, нали знаеш какви сме ние, простосмъртните — каза тя с красноречиво свиване на раменете. Довърши курабийката и се протегна за още една. — Винаги можеш да очакваш от нас нещо непредвидено.

— Така си знаех.

— Знам какво правиш — обяви тя. — Опитваш се да се отървеш от задръжките ми.

Лусиен я изгледа замислено.

— Това плаши ли те?

— Ти си магьосник, не Зигмунд Фройд, така че престани да ме анализираш — каза тя. — Освен това не съм задължена да отговарям на въпросите ти. Можеш да ги прочетеш в ума ми, нали си спомняш?

— Няма от какво да се боиш, Ариел.

— Лесно ти е да го кажеш. Не ти ще загубиш власт над себе си — рече тя в самозащита.

Лусиен осъзна, че думите й не само разкриват мислите й, но и са напълно уместни. Досегашният й любовен живот се бе състоял от фантазии, а над тях тя винаги бе имала пълна власт. Но сега бе изправена пред истинско правене на любов, което означаваше, че ще бъдат замесени нуждите и желанията на двама души. Можеше да разбере кое точно я притеснява.

— По-лесно ли ще ти бъде, ако ти поемеш контрола? — попита той.

Ариел го изгледа подозрително.

— Опитваш се да ме измамиш.

— Не — поклати глава той. — Както ти казах, за да се осъществи магията трябва да влезеш в нея доброволно. Това означава, че не мога да използвам измама.

— Ако това е вярно, тогава защо ти беше нужна пещерата? — запита тя.

— Вече ти обясних за пещерата — отвърна той. — Тя е неделима част от нашия брачен ритуал. При нормални условия щях да те отведа в нея. Тъй като не мога да го направя, налага се да разчитам, че кристала ще доведе магическите й сили при нас.

— Значи съм била права. Кристалът е от пещерата — каза тя, като вдигна ръка към него.

— Да, той е от пещерата — успя да каже той, преди Ариел да го е докоснала. Едва тогава Лусиен осъзна, че тъй като тя вече бе изяла няколко бисквити задръжките й вече не съществуваха и гневът й не се ограничаваше от нищо.

Емоционалният й смут го удари със силата на взрив. Сякаш хиляди зли демони на Гейлън бяха пуснати в главата му и пищяха в ушите му. Опитвайки се да се освободи от напиращия порой от чувства, той затвори очи и притисна с длани слепоочията си. Атаката спря изведнъж, без предупреждение.

Когато отвори очи Ариел беше коленичила пред него. Гледаше го загрижено, а в глава й се чувстваше паника.

— Какво има, Лусиен? Моля те, отговори ми! Добре ли си?

Не можеше да й отговори, но не заради емоционалната атака, която бе изтърпял. Не можеше да й отговори, защото почувства, че безпокойството й за него е искрено.

„Разбира се, че ще се безпокои за теб. Ако с теб се случи нещо, тя няма да успее да спаси брат си.“

Но в същия момент разбра, че това обяснение не е вярно. В ума й нямаше нито една мисъл за Арманд. Цялото й внимание беше фокусирано върху него. Тя се безпокоеше за него. Беше толкова загрижена за него, че тази тревога бе избутала назад собствените й емоции, което обясняваше защо атаката й беше спряла толкова рязко.

Толкова време бе изминало, откакто някой истински бе чувствал загриженост за него, че Лусиен остана да се взира зашеметен в нея. Най-накрая възвърна гласа си, щом тя повтори отчаяно:

— Лусиен, моля те, отговори ми! Добре ли си?

— Нищо ми няма — навъсено отвърна той.

Ариел седна на петите си, а по лицето й все още бе изписано безпокойство.

— Сигурен ли си?

— Разбира се — потвърди той. — А сега, докъде бяхме стигнали с разговора? А, да. Говорехме за контрола и дали няма да е по-лесно, ако той е у теб. Искаш ли го, Ариел? Искаш ли тази нощ властта да е у теб?

Ариел се намръщи от смущение. Отново й убягваше и не знаеше дали да му викне или да го удари. Току-що я бе изплашил до смърт и явно нямаше никакво намерение да й каже какво се бе случило. Всичко, което знаеше, беше, че в единия миг Лусиен седеше там с напълно нормален вид — или поне доколкото можеше да се счита за нормален вида на един намусен магьосник — а в следващия притискаше слепоочията си с длани, сякаш главата му щеше да експлодира.

Искаше да го попита — не, настояваше да й каже какво бе станало, но усещаше, че ако упорства само ще предизвика нов двубой. Освен това сега Лусиен изглежда напълно добре. Толкова добре, та Ариел заподозря, че дори за миг не е губил форма. Дали това не беше още един от номерата му да получи онова, което желаеше?

Като отстъпи назад на три фута от него, тя седна, притисна колене към гърдите си и прегърна глезените си.

— Като се има предвид неопитността ми, не мислиш ли, че ако тази вечер дадеш властта в мои ръце, ще бъде все едно, че даваш ключовете от колата си на слепец?

Лусиен донякъде наподоби позата й, тъй като сви единия си крак и обхвана коляното си с ръка.

— Истината е, че когато настъпи време за истинското свързване аз ще трябва да поема контрола до някъде, но искам ти да насочваш събитията до този момент.

— Не съм сигурна, че разбирам значението на думите ти — недоверчиво го изгледа тя.

— Исках да кажа, че ти давам власт над събитията между нас до преди самия край. Ще направя каквото и когато го поискаш.

Ариел се замисли известно време, след което отвърна:

— Значи, ако аз създам някакви правила, ти ще ги спазваш?

— Правила ли? — вдигна вежди той.

— Да, правила. Нали знаеш, списък от неща, които не можеш да правиш.

— Знам какво е правило, Ариел! — нетърпеливо додаде той. — Обаче не това имах предвид.

— Но нали това означава контрола да е у мен — отвърна тя. — Някой създава правила, които другите спазват. И така, договорихме ли се?

— Мисля, че това зависи от правилата — предпазливо заяви той.

— Не, Лусиен. Искам просто да ми отговориш с да или не.

— Нека изберем компромисен вариант — предложи той. — Ти ще ми кажеш правилата, а аз ще ти кажа кои от тях ще спазвам.

Ариел поклати непреклонно глава.

— Когато се съгласих на магията не исках такива отстъпки от твоя страна, така че не е справедливо да го искаш сега от мен. Всичко, което искам от теб е да кажеш да или не.

Всички инстинкти в Лусиен му шепнеха да каже не. Но разумът му подсказваше, че е прекалено подозрителен. В края на краищата тя беше само една девственица, така че каквито и правила да избереше, нямаше да бъде толкова трудно да ги преглътне.

— Добре — съгласи се той, макар и с известна неохота. — Ще спазвам правилата ти.

Ариел въздъхна облекчено и каза:

— Добре, ето какви са те: Първото правило е, че трябва да ядеш заедно с мен. Тук. В тази илюзорна пещера.

— Добре — съгласи се Лусиен, без да си направи труда да й каже, че така или иначе трябва да яде, защото в противен случай магията няма да влезе в действие. Освен това разбираше какъв е произходът на изискването й и трябваше да признае, че за простосмъртна беше дяволски хитра. Беше й казал, че Гейлън няма да яде в пещерата с нея и сега тя искаше да се увери, че не я използва по същия начин като Гейлън.

— Второто правило е, че никога, наистина никога, дори след като в края ти вземеш контрола в свои ръце, няма да нарушаваш моята неприкосновеност, като четеш мислите ми. Искам напълно да напуснеш ума ми, освен ако не те поканя.

Лусиен се намръщи на това правило.

— Ариел, като чета мислите ти, мога да разбера какво искаш и кое е най-добро за теб. Това ще ми помогне да увелича удоволствието ти.

Ариел отново поклати непреклонно глава.

— Говоря сериозно, Лусиен. Не искам да влизаш в главата ми, освен ако не ти дам разрешение за това.

Не беше особено щастлив, но все пак каза:

— Добре. Ще стоя извън мислите ти, освен ако не ме поканиш.

Ариел кимна и притисна по-здраво колене към гърдите си. Лусиен отново се намръщи. Тя се затваряше в себе си, а не от това състояние на тялото й имаше нужда.

— Третото правило е, че не искам да използваш кристала нито преди, нито когато правим любов — обяви тя.

— Не мога да се съглася с него — незабавно отвърна той. — Кристалът засилва мощта ми. Той ме прави магьосник. Трябва да го използвам.

— Искаш да кажеш, че ако не го използваш, магията няма да влезе в сила?

— Ариел — намръщи се той, — просто казах, че кристалът засилва мощта ми.

— Това не е отговора на въпроса ми — заинати се тя. — Нужен ли ти е кристала, за да направиш магията?

— По дяволите, Ариел! — извика той.

— Да или не? — извика тя в отговор.

— Защо правиш това? — изрева той и скочи на крака.

Ариел го изгледа с упорито стиснати устни.

— Нуждаеш ли се от него, за да направиш магията? Да или не, Лусиен!

Трябваше да й отговори истината. Никога досега не бе изпитвал към нея такъв яд.

— Не! — дрезгаво отговори той.

Ариел кимна.

— В такъв случай не искам да докосваш кристала, дори в края.

— Защо? — попита той, разярен и в същото време раздразнен.

— Защото аз съм жена, а не вещица — отвърна тя. — Не искам да правя любов с магьосник, който ме манипулира. Искам да правя любов с мъж. И така, ще спазваш ли това правило? Ще оставиш ли кристала на мира?

Лусиен прекара ръка през косата си.

— Не знам дали мога да го направя, Ариел. Никога не съм правил любов без кристала.

— Е, предполагам, че това ни прави равни, защото аз изобщо не съм правила любов — каза тя.

Той я изгледа свирепо.

— Това ли е последното ти правило?

— Като изключим, че приемам предложението ти да контролирам събитията, които ще се случат, да, това е — отговори тя толкова жизнерадостно, че Лусиен беше готов да я удуши с удоволствие.

Обърна й гръб и впи поглед в пламъка на една от свещите. Щеше ли да може да я люби без силата на кристала? Е, „може“ вероятно беше неправилно избрана дума. Ариел беше дяволски привлекателна. Беше го забелязал още първата вечер, когато я видя. Въпросът беше не толкова дали „можеше“ да я люби, а дали „щеше“ да го направи.

Поклати глава удивено, щом осъзна, че си играе със смисъла на думите, точно както беше склонна да прави Ариел. Щом мислеше като нея, значи бе прекарал прекалено много време сред простосмъртните.

— Чакам отговора ти, Лусиен — обади се тя.

Той се обърна и я погледна. Погледът му обходи красивото й лице и Лусиен разбра, че не можеше да си тръгне и че решението няма нищо общо нито с брат й, нито със сборището. Истината беше, че цял живот се бе борил да бъде забелязан, да бъде приет за някой и нещо. Но тази нощ нямаше нужда да се бори и да се бои от провал, защото щеше да прави любов като простосмъртен с простосмъртна. Дори усещаше как една негова необяснима и напълно чужда част се радва от знанието, че ще бъде първият и единствен мъж, който ще я докосне по начина, по който той щеше да го направи тази нощ. Тя щеше да бъде завинаги негова.

— Съгласен съм — кимна той.

Ариел не отговори. Вместо това му протегна ръка. Той я взе и седна срещу нея, подозирайки, че прави грешка, за която ще съжалява цял живот. Наистина беше глупаво, но имаше чувството, че ще си струва.