Рада Москова
Кучето Вили

Има истории разни —

истории полезни, истории напразни,

истории, които още чакат ред,

истории — отзад напред,

истории като въздишки кратки,

истории — шеги, истории — загадки,

истории — ужасно поучителни,

истории — с по десет удивителни,

истории с въпроси и тиренца,

истории с въздишки и цветченца,

истории с каквото се случи,

а тази е —

история с куче.

 

Живее то,

не знам защо,

на ъгъла под къщата,

не другата, а същата.

 

Брои листата по брезата,

буболечките по клечките,

мравките по незабравките,

не лае,

не играе,

не казва „ей“,

нито „здравей“!

Мисли по цял ден:

— Кой знае името ми освен мен?

Деца тук идват милички и мили,

със цел, а даже и без цел,

по цял ден викат „Вили, Вили“,

а аз се казвам Вилхелм Тел!

 

Не ми се лае,

не ми се играе,

не ми се дава лапа,

искам да хапя!

 

Седи си то до къщата,

разбира се, все същата,

идват децата

от махалата,

казват му: — Здрасти,

искаш ли пасти?

То казва: — Не!

— Сладолед поне?

 

— Не ща сладолед,

искам арбалет!

 

— Искаш ли геврек

топъл, за лапане?

 

— Не, не ща геврек!

Дайте ми човек

за хапане!

Децата, много ясно,

се разтревожиха ужасно.

Какво да направят,

как да го доставят?

Питат милиционерите,

а те казват: — Да не се катерите

по оградите!

Омръзна ни да падате!

Омръзна ни да питате!

Дъвчете си най-хубаво бисквитите!

 

Питат ученичките,

отговарят: — Птичките

имат пера.

 

Финландия е пълна с езера,

и три на куб, и десет на квадрат,

и Питагор, и Цезар, и Сократ,

и Северният полюс е далече,

стига вече!

 

Питат един пенсионер,

той казва: — Хайвер!

А кучето зад къщата

казва все същото:

— Никакъв хайвер,

даже не и чер,

никакви пасти,

никакви здрасти,

никакъв геврек,

само човек!

 

Децата тогава

дадоха обява

във „Вечерни новини“.

„Търси се човек за хапане, един на брой,

всякакъв по ръст може да е той.“

Мина ден, мина два… Вече осем дни

отговор няма. А Вили стои

и брои,

чеше се с лапи,

чака да хапе.

 

Тогава едно от децата

пак от махалата,

както връщаше празни шишета,

се сети: — А арбалета?

Шишетата си нареди под ред

и грабна своя арбалет.

Затича се към къщата,

разбира се, все същата,

а Вили, както стоеше

и броеше каквото броеше,

вдигна глава: — Какво е това?

— Какво ли? Арбалет!

Ти каза вместо сладолед!

 

— А, значи, това е онова! —

извика кучето. — Нима!

Арбалета взема,

изведнъж се прицели

и взе, че уцели

цял брезов лист.

 

Децата направо

завикаха: „Браво!“

Завикаха: „Бис!“

Кучето се поклони

(виж снимката „Вечерни новини“)

и каза: — Занапред

само с арбалет!

Видяхте колко съм умен,

не „Вили“ — вече Вилхелм Тел!

 

Седи си то до къщата,

разбира се, все същата,

но вече не отзад — отпред,

листата на брезата мери,

а сто деца и осем пенсионери

стоят и чакат ред

за арбалет!

 

Когато някой ден не ти се искат пасти,

не ти се казва даже „здрасти“,

адреса ще ти дам,

децата сигурно са още там

и още чакат ред

за арбалет!

 

Има истории разни —

истории полезни, истории напразни,

истории за две пари и грош,

истории за „добър ден“ и „лека нощ“,

истории, които ти се струват лично твои,

истории, които обиколят с хиляди завои,

истории — напряко, без извивка,

а тази е —

история-усмивка!