Елизабет Лоуел
Есенен любовник (22)

22.

Елиса желаеше треперенето на тялото й и на гласа й да спре, но не можеше да ги овладее. Затова, вместо да се опитва да говори, тя просто се опря на силата на Хънтър и се надигна на пръсти към устата му.

Той я пресрещна на половината път, после я вдигна във въздуха. Елиса издаде странен звук, щом почувства че цялото й тяло се подпира върху Хънтър.

Той я чу и понечи да остави Елиса обратно на земята. В отговор тя инстинктивно обви ръце около шията му. По този начин тялото й остана плътно притиснато към него.

— Не исках да те изплаша — каза Хънтър в ухото на Елиса.

— Не се изплаших.

— Извика и потрепери.

— Толкова беше хубаво — прошепна тя.

— Когато те вдигнах?

— Да те усещам с цялото си тяло от главата до петите.

Страстното напрягане на тялото на Хънтър, последвало в отговор на думите й, не можеше да бъде прикрито, особено когато тя беше така плътно притисната към него. Хънтър издаде дрезгав звук и се помъчи да обуздае дивото желание, което го обземаше.

Елиса отметна глава назад, за да може да види лицето му.

— Боиш ли се? — попита го тя с разтреперан и същевременно предизвикателен глас.

— Кой, аз ли? — недоверчиво й отвърна Хънтър.

— Извика и потрепери.

Усмивката на Хънтър беше така бавна и гореща, както целувката, която сложи върху шията на Елиса.

— Палавница чак до мозъка на костите си — промърмори той. — Харесвам те такава.

— Така ли? — изненадано попита тя.

— М-мм.

Мъркащият звук, който се откъсна от гърлото му, беше още една нова ласка, която погали шията й.

— То е част от страстта в теб — добави той.

Хънтър извърна глава. Погали лицето й с устните си. Връхчето на езика й се стрелна и очерта усмивката му. Започнала като закачка, целувката бързо се превърна в бездна от страст.

За известно време Елиса забрави коя е, къде е, какво прави. Усещаше само вкуса на Хънтър, топлината му, бавното, ритмично проникване на езика му… и огъня на тялото си, който се разгаряше в отговор на желанието му.

Целувката бе последвана от още една и още една, и още една, докато Елиса се замая и започна да диша учестено. Всеки неин дъх се откъсваше от гърдите й в подобие на стон.

За Хънтър всеки неин звук беше като пламък, който облизваше тръпнещото му от копнеж тяло. Притисна Елиса по-близо до себе си, по-силно, а тя му отвърна със същата яростна прегръдка.

Преди още да беше свършила последната им целувка, Елиса цялата трепереше и се напрягаше да бъде по-близо до Хънтър. Тялото й се извиваше към него с всеки неин дъх.

Хънтър откъсна устни от Елиса и се опита да овладее обзелата го страст, която беше по-силна от всичко, което познаваше. Накъсаният, умоляващ звук на името му, който се отрони от устните на Елиса пречупи остатъка от самоконтрола на Хънтър.

Отпусна се бавно върху постелята, като взе Елиса със себе си. Не беше го планирал по този начин. Просто коленете му отказваха да го държат повече.

— Хънтър?

— Всичко е наред. Няма да те нараня. Просто… — той пое рязко дъх. — Подкосиха ми се коленете.

Елиса се вгледа в разширените му, сиви като дим очи и почувства как я пробожда същия огън, който вече пламтеше в него.

— Така е честно — заяви тя.

— Как така?

— И ти правиш същото с мен. Винаги си го правил. Просто не знаех защо.

— А сега ти го правиш с мен?

— Никой не може да стои върху огъня — прошепна Елиса. — Можеш само да се потопиш в него… и да го оставиш да те изгори.

Хънтър с недоумение се почуди колко дълго още ще успее да се сдържи.

Не знаеше.

Но беше сигурен, че скоро ще узнае.

— Хънтър? — промълви Елиса. — Какво има? Изглеждаш толкова свиреп.

Той се усмихна. Подобно на изражението му усмивката на Хънтър не изглеждаше особено цивилизована.

— Няма нищо — каза той. — Всъщност нещо е съвсем, съвсем наред.

— Така ли?

— Тези ботуши не ти трябват, нали? — попита Хънтър, като същевременно ги смъкна от краката й.

Елиса премигна, сепната от рязката промяна на темата.

— Ъ-ъ, не — рече тя. — Обикновено не ги нося в леглото.

Хънтър се изсмя и поклати глава. Пръстите му не се поколебаха, докато събуваха ботушите и яркочервените чорапи от краката на Елиса.

— Бил ти е избрал хубаво име — подхвърли Хънтър с усмивка. — Палавка.

Галещият тон на гласа му лишиха прякора й от цялото му жилещо съдържание.

Елиса се усмихна на Хънтър, въпреки бързите удари на сърцето си и неравното си дишане. А той в това време галеше краката й, глезените й, извивките на прасците й под широките крачоли.

Чувството беше неописуемо. Искаше й се да се извие в дъга и да се притисне под ласките му като котка.

— Тихите ти, примамливи стонове ме съблазняват да смъкна от теб тези мъжки дрехи и да видя каква е жената, която се крие под тях.

Едновременно с това ръцете му се плъзнаха към кръста на Елиса. Копчетата на панталона бързо бяха разкопчани.

Елиса ококори очи при мисълта да бъде абсолютно гола пред Хънтър. Понечи да възпре мъжките ръце, които вече смъкваха плътната тъкан на панталоните надолу към хълбоците й.

— Но ние не бяхме… — започна тя. — Преди аз не бях…

— Гола? — подсказа й Хънтър.

Елиса колебливо кимна.

— Грешката беше моя — рече тихо той. — Трябваше да бъдеш гола като цвете. А аз трябваше да те покрия цялата като топъл, нежен дъжд.

По тялото на Елиса пробяга тръпка.

Хънтър спря да дърпа панталоните й надолу. Макар това да беше последното нещо, което му се искаше, той откъсна ръце от дрехите й.

— Срамуваш ли се?

— Никога не съм се мислила за срамежлива — прошепна Елиса. — Но…

— Това ще помогне ли? — попита той, като взе едно тънко памучно одеяло и го разстла върху Елиса. — Сега по-добре ли е?

Тя стисна горният край на одеялото с две ръце и кимна.

— Мога ли да продължа? — запита Хънтър.

Елиса извърна поглед от напрегнатите му очи, но кимна утвърдително.

— Кажи ми, ако промениш решението си — напомни й той.

После се наведе и целуна Елиса бавно и внимателно. Преди още целувката им да беше свършила, Елиса дишаше бързо и учестено, сякаш беше бягала.

Горещината, с която Елиса му отвръщаше заплашваше да се превърне в негова пагубна страст. Хънтър искаше още и още от гладните, чувствени целувки, но не беше сигурен докъде се простира самоконтрола му. Комбинацията от срамежливост и самоотдаване в Елиса го възбуждаха повече от всичко друго.

Вместо да търси под одеялото панталоните й Хънтър започна да развързва ловджийската й риза. След няколко мига ръцете му се плъзнаха в създадения от тях отвор. Дланта му нежно погали едната й гладка, топла гърда. Зърното й се втвърди в миг от докосването му.

Хънтър стисна зъби, за да овладее напора на възбудената си плът. Дъхът му се процеди със свистене. Хънтър измъкна ръката си толкова бавно, че движението му се превърна в една бавна, сладостна ласка.

— Нужна ми е помощта ти? — дрезгаво рече той.

— Как? — прошепна Елиса.

— Искам да сваля ризата си, но така, както си стиснала одеялото…

Хънтър изчака.

Елиса изпусна дъха, който до сега беше сдържала и остави одеялото да се свлече в скута й. После хвана ризата и понечи да я измъкне през глава.

Дългите силни пръсти на Хънтър се мушнаха под кожата. Отначало ръцете му помагаха на Елиса да измъкне нагоре ризата. После сякаш от само себе си обхванаха гърдите й.

Изпод кожената риза, оплетена около главата на Елиса, се чу приглушен вик. Тя дори не разбра, че е извикала. Знаеше само, че ръцете на Хънтър я галят с най-сладкият огън, който се спускаше на вълни от гърдите към бедрата й.

Ризата падна на земята до постелята. Елиса не беше забелязала, че заедно с кожената риза е свалила и бельото си. Осъзна го едва когато усети топлината на устните на Хънтър там, където до преди малко я бяха галили пръстите му.

Гърбът й се изви в дъга в отговор на ласката му. Пръстите й се преплетоха в гъстата му черна коса. Като се извиваше бавно под допира на устните му, Елиса притисна Хънтър по-силно към себе си. От гърлото й се откъсваха тихи викове — ехо на горещата наслада, която я обливаше на вълни и се стичаше в непознати кътчета на тялото й.

Яростният й отговор на целувките му прониза Хънтър и го накара да се разтрепери от желание. Покри гърдите й с леки, хапещи целувки и получи в отплата накъсаното й, настойчиво дишане.

— Мога ли да довърша събличането ти? — попита с тих глас Хънтър.

Езикът му се плъзна първо по едното й зърно, а после по другото. Елиса нямаше с какво да отвърне на тази разтърсваща ласка. Вместо това просто започна да смъква разкопчаните си панталони.

Хънтър вдигна ръката й към устата си. Целуна дланта й, захапа леко възглавничката от плът в основата на палеца й и се усмихна на тръпката, която видимо пробяга по тялото й.

— Остави на мен да те съблека — прошепна той.

— Да, да! Моля те!

Въпреки това, щом Елиса почувства, че панталоните й се смъкват надолу, тя инстинктивно посегна да задържи меките си, ленени гащи. Панталоните изчезнаха, като оставиха върху нея само тънката тъкан на гащите й.

Миг по-късно дългите пръсти на Хънтър се плъзнаха към кръста на Елиса. Ръцете му бавно погалиха плътта й под отворената предница на гащите.

Елиса трепна, сякаш ударена от мълния.

Очите й се разшириха, щом осъзна, че бельото й даваше свободен достъп на Хънтър до влажната, чувствителна плът между краката й. Крачолите й се съединяваха само на кръста и от двете страни на краката й. По средата бяха напълно отворени.

Елиса не беше сигурна дали този факт я възбужда или я плаши. Същото се отнасяше и за ръцете на Хънтър, които се въртяха толкова близко до нейните най-интимни части. Желанието и страха се бореха за надмощие в ума й.

Хънтър спря точно преди да достигне до русите, гъсти къдри, които знаеше, че се крият под тънката материя на гащите й. Бавно, целенасочено той плъзна дланите си нагоре, към корема й.

— Харесва ми да галя кожата ти — промълви той. — Толкова е гладка! Толкова е топла! Кара ме да се чудя каква ли е на вкус. Обзалагам се, че има вкус на сметана. Сметана подправена с канела.

От гърлото на Елиса се откъсна странен звук, щом Хънтър я целуна точно под пъпа.

— Страх ли те е или ти е приятно? — попита той, без да вдига устни от кожата й.

Елиса не можа да му отговори. Беше онемяла от страх пред докосването на пръстите му през отвора на гащите й.

Хънтър погали горещия цвят на желанието й, а отговорът на Елиса се разля по пръстите му.

— Удоволствие — дрезгаво рече той с облекчение примесено със страст. — Чисто, неподправено удоволствие.

Хънтър повтори нежното докосване и отново беше възнаграден от горещия, безпомощен отговор на Елиса. Всяко бавно движение на ръката му извикваше още топлина и удоволствие между краката й, и даваше повече свобода за ласките му. Най-сетне той разтвори нежните, хлъзгави листа на цвета й и намери скритата под тях чувствителна издатинка.

Елиса затвори очи. Вълната от диво удоволствие я разтърси и я накара да повдигне тялото си към ръката на Хънтър. После я заля още една вълна и още една, и още една, докато не започна да вика дрезгаво при всяко свое дишане, при всяка негова ласка.

Пръстите на Хънтър бавно се плъзнаха в кръг, после внимателно опитаха дълбокия извор на удоволствието й. Влажната й топлина караше цялото му тяло да се напряга от копнеж. Много внимателно той плъзна в нея първо един пръст, после още един.

Всяка клетка от тялото му копнееше той самият да се слее с нея, вместо само да я дразни, а себе си да измъчва.

Нарастващото удоволствие в тялото на Елиса върна отведнъж разума й. Нахлуха спомените за първия път. Първо изтънченото удоволствие. После натиска.

И накрая болката!

— Хънтър, аз…

Думите й се загубиха в дрезгавия стон от удоволствие, щом палецът му потърка гладкия, трептящ възел от страст, който той бе събудил за живот.

— Всичко е наред — нежно я успокои той. — Напрегната си, но аз го очаквах. Няма да те нараня. Нали помниш какво ти обещах? Само удоволствие и никаква болка.

Елиса само издаде един трепетен стон, щом натрупаното в нея удоволствие избухна.

През притворените си клепки Хънтър попиваше образа на Елиса, която лежеше напълно гола с изключение на тънките гащи, които служеха по-скоро да подчертаят, отколкото да прикрият издутите листенца на желанието й.

Желанието в собственото му тяло се надигна като буря.

Хънтър целенасочено движеше ръката си като галеше Елиса и същевременно я преценяваше. Натискаше, галеше, разтягаше уютната, невероятна мекота на тялото й. С всяко негово движение той внимателно съблазняваше същата тази плът, която веднъж вече беше взел в един пристъп на страст и незнание.

Когато вече не можеше да проникне по-дълбоко, той се наведе към трептящата от страст подутинка, която сега лежеше открита. Върхът на езика му тръгна в кръг около късчето плът и го погали. После изведнъж Хънтър го засмука гладно.

Изненадата и силното удоволствие се смесиха в Елиса.

— Хънтър!

Ръцете и устата му й отговориха с бавни, галещи движения.

От гърлото на Елиса се откъсваха дрезгави викове. Тя лежеше безпомощна, отворена, доброволна робиня на един мъж, чиято неочаквана любов я изгаряше цялата.

Хънтър чуваше, усещаше, вкусваше отговора й и се насилваше да запомни всички причини, поради които не можеше да разкопчее панталоните си и да се хвърли сам в огъня, който изгаряше двама им живи.

Екстазът парализира изневиделица Елиса, накара я да се извие в дъга и да остане така разтреперана и всецяло отдадена на Хънтър. Дивата песен на удоволствието й подобно на горещите, скрити конвулсии на тялото й бяха едно горчиво-сладко мъчение за него.

Най-накрая Хънтър неохотно се отдръпна от тялото на Елиса. Зави я с тънкото памучно одеяло и едва тогава реши, че може да се довери достатъчно на себе си, за да я прегърне. Притисна я в скута си и я залюля нежно, опитвайки се да успокои и двама им.

Екстазът бавно отхлаби свирепата хватка, в която беше стиснал ума и тялото на Елиса. Тя пое дъх дълбоко, отвори очи и погледна към Хънтър.

Той се усмихна почти тъжно на учудването в синьо-зелените й очи.

— Добре — каза той. — Така трябваше да бъде й първия път.

Възхитителното ехо на екстаза беше отнело възможността й да говори и още я караше да трепери.

— Нямам думи — додаде Елиса след миг.

Надигна се и погали с целувка устните на Хънтър.

Нежната ласка усука вътрешностите му в още по-здрав възел. Хънтър затвори очи и се противопостави на бурния протест на тялото си.

Когато се успокои малко, той отвори очи и отново погледна Елиса, която го наблюдаваше обезпокоено.

— Нещо не е ли наред? — попита той.

— Ти.

— Какво аз?

— Първият път болката беше за мен, а удоволствието остана за теб — поясни Елиса. — Вторият път аз изпитах удоволствие, а ти болка. Винаги ли е така: единият го боли, а другият е безпомощен от удоволствие?

— Не ме боли така, както тебе.

— Изглеждаш някак… напрегнат.

— Ще ми мине.

Елиса се намести така, че да може да вижда Хънтър по-добре. Движението притисна хълбока й към корема му. Дъхът му се процеди със свистене през стиснатите му зъби.

— Боли те — бързо рече тя. — Мога ли да направя нещо за тебе?

— Не ме изкушавай — процеди Хънтър под носа си.

Но Елиса го чу.

— Изкушавам ли те? — бързо запита тя. — Как?

Хънтър затвори очи и се опита да не мисли за всичките начини, по които едно страстно момиче като Елиса би могло да го съблазни.

А след това да го задоволи чак до пръстите на краката му.

От гърлото на Хънтър се откъсна тих стон. Налагаше му се с усилие да се съпротивлява на копнежа, който пулсираше в тялото му. Беше направил това, което бе обещал сам на себе си. Беше задоволил Елиса напълно по единственият начин, който можеше да си позволи след бързането и грешната си преценка при първия им път.

— Хънтър? — прошепна Елиса.

Той не можа да й отговори. Можеше само да си спомня как беше лежала пред него, отворена, отдадена му всецяло, разтреперана от екстаза, който той бе довел в тялото й.

Елиса покри лицето на Хънтър с леки, бързи целувки, като шепнеше името му между ласките. Ръцете й се обвиха около кръста му. Тя го притегли към себе си, като се опита да го утеши.

Одеялото незабелязано се свлече в краката й.

Тялото на Хънтър потръпна. Ръцете му понечиха да отблъснат Елиса. Миг по-късно почувства допира на гърдите й. Без да мисли той погали зърната й с пръсти. Стегнатите връхчета в миг се надигнаха под допира му.

Трепетната й реакция изненада Хънтър. Не очакваше Елиса да изпита удоволствие от докосването му толкова скоро след като бе получила оргазъм.

Белинда определено не обичаше да я галят. След като се бяха оженили тя бе загубила интерес към секса. Сещаше се за правенето на любов само когато искаше да получи нова рокля или по-хубави пердета за гостната си.

Хънтър погледна към нежните гърди на Елиса, които почиваха под дланите му. Дори в сумрака на пещерата можеше да се различи наситения розов цвят на зърната им, който контрастираше с млечната белота на кожата й. Елиса изглеждаше толкова крехка под силата на ръцете му, но тръпките по тялото й не бяха извикани от страха.

— Толкова е приятно да те докосвам — прошепна Хънтър до косата й. — Мога да се опияня само като те галя.

— Мога ли да… те докосна?

Ръцете на Хънтър се поколебаха. Мисълта да остави на Елиса да гали тялото му караше тялото му да се стяга от желание.

— Не мисля, че е добра идея — възрази той.

— Не обичаш ли да те докосват?

— Умирам да усетя ръцете ти върху себе си. Искам го дори прекалено много.

Елиса разбра единствено, че Хънтър иска ласките й. Напрежението се надигна като стегната пружина в последвалата тишина и продължи да нараства с всеки негов дъх, докато Елиса разкопчаваше ризата му.

— Искаше ми се да направя това, откакто те видях гол до кръста в градината — призна Елиса.

— Идеята не е добра.

— Защо?

— Не искам да те взимам сега — обясни мрачно той. — Исках само да те науча на удоволствията от собственото ти тяло. За да се реванширам задето те нараних.

— Като причиниш болка сам на себе си?

— Както вече казах ще ми мине.

— Ще ти помогна.

— Елиса…

Дъхът на Хънтър заседна в гърлото му и остана там. Ризата му беше разкопчана. Голите й гърди се полюляваха и се докосваха до него, докато Елиса измъкваше пешовете на ризата от панталоните му.

С доволно и одобрително мърморене Елиса прекара длани по мъжката територия, която току-що беше открила.

Хънтър я наблюдаваше през притворените си клепачи. Знаеше, че трябва да я спре.

Но не можеше да го направи.

Току-що сам беше направил едно откритие — дивото, горещо удоволствие да бъде гален от една жена, в чиито очи грее възхищение, а не студена пресметливост.

Колкото по-дълго Хънтър беше с Елиса, толкова по-добре разбираше каква студена, нечестна жена е била Белинда. Елиса се държеше неразумно и от време на време го подлудяваше, но никой не можеше да я обвини в липса на страст.

Ръцете на Хънтър обхванаха гърдите на Елиса. Палците започнаха да масажират в кръг зърната й. Гърленият стон, който отговори на ласката му го накара да се усмихне.

— Хънтър? — дрезгаво прошепна Елиса.

Той й отговори само с неясно ръмжене.

— Мога ли и аз да те целуна? — попита тя.

Хънтър се наведе и потърси устните на Елиса, но откри, че тя бе имала предвид друга целувка. Устните, езика и зъбите й вече си проправяха път към гърдите му, докато ръцете й мачкаха мускулите му с очевидно удоволствие.

Изглежда, че еластичността на космите по гърдите на Хънтър предизвикаха особен интерес у Елиса. Тя подръпваше чувствено плетеницата от косми, заравяше пръсти в нея и промушваше езика си през нея, за да вкуси плътта отдолу.

Скоро откри малките гладки дискове на мъжките гърди. Езикът й се втурна в кръг около малкото колкото глава на пирон зърно в средата.

Милувката накара Хънтър да изстене.

Любопитните, гладни ласки на езика й в миг секнаха. Елиса вдигна глава към лицето му.

— Заболя ли те?

— А това боли ли? — попита той и леко подръпна зърното на едната й гърда.

Елиса сепнато пое дъх и изстена. После разбра, че е получила отговора на въпроса си.

Усмихна се бавно.

Безразсъдното любопитство и предчувствието в усмивката на Елиса изпълниха вените на Хънтър с огън.

— Ами това? — попита тя.

Ръцете й бавно се плъзнаха надолу по тялото му. Хънтър пое рязко дъх, когато почувства, че пръстите й разкопчават панталона му, а после и бельото му.

Елиса много бързо откри тънката ивица кожа, която се достигаше през дрехите. Деликатните й пръсти го погалиха и се плъзнаха надолу, към гъстите косми, които растяха там.

На Хънтър му се искаше едновременно да изругае и да каже молитва.

— Боли ли така? — попита Елиса, като само отчасти искаше да го подразни.

— Не повече от това — отвърна той, като прекара показалеца си през прореза на гащите й, премина през гъстите къдри и я погали чувствено.

Тялото на Елиса рефлексивно потръпна. Хънтър се усмихна в отговор. Не откъсваше очи от лицето й, докато тя търсеше път през дрехите му и го даряваше с ласки.

Хънтър затвори очи и потрепера от необуздано желание.

— Хънтър?

— Опасно е — процеди той през стиснатите си зъби. — Дяволски опасно е.

— Защо?

Пръстите на Хънтър се плъзнаха в Елиса и откриха, че тя е дори още по-гореща, отколкото си я спомняше.

— Защото искам това — каза той прямо.

— Тогава то е твое — прошепна тя.

Бавното, умишлено движение на Елиса около ръката му, както и течната коприна, с която й отговаряше тялото му пречупиха самообладанието на Хънтър. Той се протегна неочаквано и я повлече със себе си върху постелята. Едновременно с това той освободи възбудената си плът от затвора на дрехите си.

Преди Елиса да е успяла да си поеме дъх, Хънтър вече беше между краката й и ги разтваряше. Натиска на милувката му я накара да извика от неочаквано удоволствие.

Хънтър изведнъж осъзна какво беше направил. Пак беше съборил Елиса по гръб и разтваряше краката й, без да й даде възможност да възрази или да го отблъсне.

Отново.

Хънтър се застави да спре, точно преди да обладае Елиса. Тя беше толкова близо до втвърдената му плът, че той можеше да почувства как топлината й го достига, облива го и му обещава яростно забвение.

Тялото му се тресеше от сексуалното напрежение, което го разкъсваше.

— Проклятие! — изръмжа Хънтър. — Съжалявам, мила. Не исках да… отново…

Покри с целувки клепачите й, бузите й, устните й, гърлото й. При всяка целувка шепнеше думи на несдържано желание, които я караха да трепери.

Топлината на тялото му караше Елиса да се чувства трескава. Искаше й се да му даде облекчение, което да спре напрежението, тресящо цялото му тяло.

— Покажи ми какво искаш — прошепна Елиса. — Покажи ми!

— Ти си толкова малка, а аз…

— Но не съм чуплива — бързо го прекъсна тя.

Хънтър потрепери. Никога не се бе чувствал по-твърд и по-готов. Въпреки това знаеше, че го очаква копринената еластичност на тялото й. Ако внимаваше тя щеше да го приеме като в хлъзгава, копринена ръкавица.

Тази мисъл го накара да простене.

— Хънтър, направи каквото трябва — умолително рече Елиса. — Всичко е наред.

За миг Елиса си помисли, че той не я е чул. После усети търсещите, интимни ласки на пръстите му между краката си. Възхитителното усещане дойде отново.

Елиса почувства, че вълната на удоволствието отново я поглъща от главата до петите. Вълната се разби и се разпръсна в гореща пяна между тях. Чувственият, милващ натиск се засили и се плъзна по-дълбоко.

— Хънтър — възрази тя с накъсан глас. — Трябва аз да ти доставя удоволствие, а не ти на мен.

Той се опита да й отговори, но не можа. Горещият, уютен прием, който му даваше тялото й направо спираше дъха му. Бедрата му се напрегнаха и той се притисна по-дълбоко в нея.

Нова вълна се надигна и се разля в тялото на Елиса. Всеотдайният й, копринен отговор, с който тя го посрещаше го накара да забрави за света и да захвърли всичко наоколо надалеч. Наместо това се озоваха там, където край тях бушуваха само пламъци.

Елиса викаше името му. Тялото й се извиваше в дъга от поривите, които предизвестяваха идващия екстаз. Главата й се мяташе от едната страна на другата. Пожарът на страстта им се впиваше в тялото й — пожар, разпален от ласките му, от жаравата, която се разгаряше между краката й с всяко негово движение. Хънтър я изгаряше жива.

А тя копнееше за всеки нов огнен език на този пожар.

— Не е честно — промълви тя. — Ти ми даваш всичко… и… не вземаш… нищо… за себе си.

Хънтър нямаше думи, с които да отговори на Елиса. Тялото й го приемаше така горещо. Елиса му пасваше идеално. Проникна дълбоко в нея, после още по-дълбоко. Привлече краката й отстрани на тялото си, за да я отвори още повече.

Течният огън, който му отговори, го подканяше да усили натиска си, да го задълбочи, да го забърза.

— Хънтър — прошепна Елиса. — Аз…

Дишането й се накъса от острите, златни нокти на екстаза. От гърлото й се изтръгна тих вик.

Хънтър впи устни в нейните. После промуши езика си така дълбоко в нея, докато устните им не се сляха така интимно, както телата им.

Когато вече не можеше да проникне по-дълбоко в Елиса, Хънтър започна да се движи. Всяко движение на хълбоците му извикваше стон от гърлото й. Елиса се вкопчи в него и започна да се движи в ритъма на тялото му, за да сподели разтърсващите чувствени импулси, които я пробождаха. След всяко движение огънят в телата им се разгаряше по-силно и се впиваше по-дълбоко в плътта им.

Хънтър изведнъж спря тласъците си. Главата му се изви назад. Цялото му тяло потрепери диво веднъж, после още веднъж. Устните му извикаха името в дивия порив на екстаза.

Звукът на името й, което се откъсна от устните му погълна изцяло Елиса. Тя извика, вкопчи се в него с цялата си сила и се отдаде на огъня, който изгаряше слетите им тела.

Измина доста време, преди Хънтър да успее да събере достатъчно сили, за да погледне към Елиса и да види дали необузданата му жар не я беше наранила.

Тя лежеше мълчаливо под него със затворени очи и се наслаждаваше на отшумяващите вълни на екстаза, които без предупреждение преминаваха през тялото й.

Хънтър не я беше наранил ни най-малко.

Той внимателно се освободи от топлината на тялото й, подпря се на ръце и се претърколи настрана. Прегърна Елиса и я погали бавно, като се наслаждаваше на допира на тялото й. Никога досега не се бе чувствал така с жена — едновременно спокоен и могъщ като бог.

„Сигурно лесно мога да свикна с тези чувства — помисли си той. — С изключение на токата на колана, която се е впила в задника ми…“

Той се разсмя без глас, едновременно удивен и развеселен от силата на страстта, която двамата с Елиса успяваха да разпалят един в друг.

— Моето сладко, палаво момиче — промърмори Хънтър, като целуна Елиса нежно. — Другият път ще трябва наистина да не бързам, за да успея да се съблека както трябва.

Елиса му се усмихна и сгуши лице в гърдите му.

— Може би след като се оженим — лениво добави той.

Елиса почувства как я пронизва мраз, щом си спомни първия път, когато Хънтър беше споменал, че трябва да се ожени за нея.

„… Бог ми е свидетел, Елиса Сътън, ако не пораснеш и не бъдеш добра майка на децата ми ще оплакваш деня, в който си ме подмамила да се оженя за теб.“

— Не е нужно — отвърна му Елиса със спокойствие, което всъщност не изпитваше.

— Какво? — сепна се Хънтър.

— Не съм девствена. Не е нужно да го правиш, само защото…

Гласът й замря. Не знаеше как да опише това, което те бяха един за друг.

— Ние сме просто любовници — продължи тя след миг. — Не е нужно да си даваме обещания. Не е нужно да се женим.

Хънтър не вярваше на това, което чуваха ушите му.

А също и на онова, което не чуваха.

Неочаквано Хънтър осъзна, че въпреки всичките сладки стонове, които беше изтръгнал от Елиса, любовта й към него беше останала неизказана на глас.

Едва сега го забелязваше.

— Не ставай глупачка — грубо рече Хънтър.

— Точно така — отвърна му тя. — Радвам се, че постигнахме съгласие.

— Ще изпратя да извикат свещеника, веднага щом…

— За какво ни е? — попита го Елиса с непроницаем глас. — Ако ти липсват неделните служби, можеш да отидеш в Кемп Халък.

— По дяволите, Палавке! Това, което имаме е прекалено хубаво, за да го изоставим просто така!

— Да, но то не е достатъчно, за да си дадем доживотна присъда.

— Измежду всичките проклети глупачки…

— Нали искаш за съпруга истинска жена, а не едно палаво момиче? — прекъсна го с лишен от емоции глас Елиса. — Искаш жена, която да уважаваш и на която можеш да довериш отглеждането на децата си. Но това не съм аз, нали?

За миг Хънтър се поколеба, погълнат от спомените, които го заляха като черна вълна. Последният път, когато бе оставил на желанието да му избере жена, децата му бяха платили грешката му с живота си.

Колебанието му беше целият отговор, от който се нуждаеше Елиса. Тя тихо затвори очи и се опита да не плаче.

„Този път той ме люби толкова внимателно, че си помислих… Всъщност, Хънтър е прав.

Аз съм глупачка!“

Хънтър почувства промяната в тялото й. Усети как напрежението идва на място на спокойствието и как отчуждението прогонва взаимното доверие. Елиса се опита да се надигне, но той я притисна към себе си.

— Не мислех за близкото минало, нито за теб — каза й той.

Елиса само поклати глава.

— По дяволите, мила! Не е така, както си го приела.

Елиса погледна към Хънтър. В загадъчния сумрак на пещерата очите й проблесваха като повърхността на езерото.

— Сигурно щеше да настояваш да се оженим, ако бях вдовица?

Хънтър изгледа Елиса, неспособен да повярва, че тя можеше да се надигне от постелята, която до преди малко бяха делили и да се държи така, сякаш не се бе случило нищо особено.

„… ние сме просто любовници…“

Никакви неизказани обещания за любов.

„… просто любовници…“

Задоволството, което го бе обхванало, се смени с гняв.

— Ти не си вдовица — възрази й Хънтър. — Ти си една гореща, неразумна девойка, която си мени решенията всяка минута.

Хънтър чу собствените си думи и осъзна, че разпаленият му нрав му копаеше достатъчно голяма яма, за да го погребат в нея. Прехапа устни, за да не изругае и се опита да поведе разумен разговор с Елиса.

„… просто любовници…“

— Ти си една млада жена — започна наново той, като внимаваше много, — а аз съм достатъчно възрастен, за да съм препатил повече от тебе. Мисля, че съм готов да направя онова, което е най-правилно.

Гневът се раздвижи във вените на Елиса.

— А аз не съм!

— Проклятие, Палавке! Само преди няколко дни ми каза, че ме обичаш!

Думите на Хънтър се забиха като ножове в Елиса. Тя пое болезнено дъх.

— Така ли? — попита тя с остър глас.

— Така е и ти го знаеш много добре.

— Е, какво друго очакваш от една гореща, неразумна девойка, освен момичешки признания в любов?

Хънтър трепна, като чу собствените си думи. Погали нежно дългата, преплетена коса на Елиса и се опита да я притисне към себе си. Тялото й си остана все така напрегнато.

Ласката на Хънтър прати една чувствена тръпка през тялото на Елиса. Макар и гневна и наранена, тя не можа да възпре тялото си да му отговори. Всъщност, това вече не я изненадваше.

Елиса никога не бе изпитвала нещо близко до изгарящото удоволствие, с което Хънтър я бе дарил. Потрепваше цялата дори само при мисълта да слеят отново телата си.

— Да, в леглото безразсъдната ми страст ти допада — обвинително продължи Елиса. — Но в брака има повече от секс.

— Ще се вслушаш ли в гласа на разума?

— Винаги го правя. Но самият ти не винаги си разумен.

Елиса продължи да говори, преди Хънтър да успее да й отвърне. Тъжното примирение в гласа му сякаш принадлежеше на някоя много по-възрастна жена.

— Не оставяй на съвестта ти да те измъчва — продължаваше да говори тя до шията му.

Пръстите на Хънтър погалиха косата й и продължиха надолу към устните й. Не знаеше какво да каже. Сякаш всяка негова дума само правеше нещата от лоши по-лоши.

— Знам, че не съм любовта на живота ти — добави Елиса. — Но любовта не е нужна нито за получаването на удоволствие, нито за самия брак, нали?

— Палавке, аз…

— Току-що го доказахме — прекъсна го тя. — Нали?

Елиса стисна устни върху шията му не съвсем нежно. Щом искаше от Хънтър само тялото му, значи щеше да получи само него. Ръцете й целенасочено се плъзнаха по тялото му, докато не достигнаха до мястото, където беше най-различен от нея.

Хънтър присви очи от неочаквания, невъзможен скок на плътта си. Пръстите й го галеха като живи пламъци, обхождаха всяка чувствителна издатина по плътта, всяка промяна в повърхността на кожата му, изучаваха нарастващата му сила в пълно мълчание, което гореше душата му.

Горещата, гладна уста на Елиса се плъзна надолу по тялото на Хънтър, вкусвайки всичко, до което се докоснеше.

— Сега разбирам защо някои жени си взимат любовници — каза Елиса така, че дъхът й докосна възбудената му, болезнено чувствителна плът.

С дрезгав стон Хънтър вдигна Елиса нагоре, претърколи се отгоре й и потъна в нея, като сложи край на едното сладостно мъчение, само за да постави началото на друго. Проникна в нея, без да й спести нищо от потентността си. Виковете й и острите й нокти му подсказаха, че й харесва силата му.

Третият път, когато Елиса се изви в екстаз в ръцете му, Хънтър доброволно остави тялото си да го води и забрави за желанието си да се сдържа. Безкрайното му, пулсиращо задоволство го изцеди напълно и той дълго не можа да вдигне глава.

Едва по-късно, много по-късно, Хънтър осъзна, че повече не бе казана нито една дума за взаимни задължения, за съвест или за брак.

Или за любов.