Елизабет Лоуел
Есенен любовник (18)

18.

Елиса отвори уста да каже нещо, но откри, че устата й е напълно пресъхнала. Голите гърди на Хънтър блестяха на лунната светлина, която нахлуваше през прозореца.

Гледаше като прикована мъжката красота, изградена от мускули, сухожилия и косми, черни като нощ.

Толкова интимно беше да остане сама с Хънтър в спалнята му, че я заля потоп от кипящи емоции.

— Палавке?

— А!

Елиса преглътна и облиза устните си. Помисли си да помоли Хънтър да си сложи риза, но се отказа. И без това мнението му за нея не беше особено високо.

— Просто исках да… — започна тя, но гърлото й отново пресъхна.

Хънтър чакаше.

Пълната му неподвижност я дразнеше.

„Ето ме тук, застанала толкова близо, че мога да усетя дъха му — мислеше си гневно тя, — а той ме гледа така, сякаш за него не значи нищо да бъде полугол в спалнята си с жена.“

Изведнъж проумя каква е причината.

„Разбира се, глупачке, той е бил женен. За него не е нищо ново да бъде с жена в спалнята си.

Или в леглото си.“

Елиса преглътна мъчително. После изпъна рамене и се опита да потуши бунта на нервите си. Беше твърдо решена да не се държи детински пред този дразнещ я мъж.

— Не кокетнича с Мики — започна отново Елиса.

— Сдържай гласа си.

— Добре! — разгневено прошепна тя. — Чу ли какво ти казах?

— По дяволите, сигурно са те чули половината каубои в ранчото.

— Изслушай ме! Не съм флиртувала нито с Мики, нито с Бил или с който и да е друг мъж на земята.

— Така казваш ти.

— Така е наистина!

— Тогава как ще наречеш косите погледи към мен. Какво ще ми кажеш за устните си, които облизваш така, сякаш не можеш да чакаш да провериш дали съм така вкусен, както изглеждам?

Елиса се надяваше, че на лунна светлина не си личи колко се е изчервила. Чувстваше се готова да потъне в процепите между дъските на пода. Не беше дори помисляла, че действията й са така прозрачни.

— Само към теб, Хънтър — болезнено прошепна Елиса. — Гледам само към теб.

— А-ха!

Това възклицание трябваше да значи съгласие, но Елиса беше сигурна, че Хънтър не бе имал нищо такова предвид.

— Хънтър Максуел, ти имаш по-лоши обноски и по-малко ум от магаре — заяви тя с тих, напрегнат глас. — Не съм такава, каквато е била жена ти!

Хънтър почувства, че всеки миг ще се изсмее на глас. Елиса стоеше пред него и настояваше, че е невинна, макар да бе дошла в стаята му посред нощ, облечена в будоарна дреха, която караше мъжката кръв да кипи.

Но, като беше станало на въпрос, тя винаги се обличаше така и възпламеняваше мъжете край себе си.

— Ти си нещо, Палавке — тихо отвърна Хънтър. — Наистина си нещо.

Хънтър благоразумно премълча какво точно нещо има предвид. Не искаше да я разгневи до такава степен, че да събуди всичко живо в Ладър Ес.

— Трябва да ми повярваш — прошепна тя.

— Защо?

Елиса премигна от изненада.

— Защото е важно — объркано отвърна тя.

— Защо?

— Мили Боже, всички мъже ли са толкова глупави или ти си специален случай? — кипна тя.

Хънтър се усмихна леко. Беше забавно да наблюдава как Елиса поддържа невинността си с такава сила, че гърдите й се полюляваха прелъстително под атлазения халат.

— Хънтър?

— Слушам те.

— Ти си най-упорития мъж, когото познавам — просъска тя, извадена от кожата си. — Понякога ми се иска да те разтърся така, че зъбите ти да изтракат.

— Тогава защо дойде в спалнята ми посред нощ? — промърмори Хънтър.

— Защото някой от нас може да умре утре и аз…

Гласът на Елиса затихна. Не можа да каже „обичам те“ на мъжа, който я гледаше с такова внимателно, почти хищно търпение.

„Проклета да е жена му — каза си мрачно Елиса. — Тя е разрушила безвъзвратно Хънтър за всички други жени.“

— Е? — подкани я Хънтър.

— Аз…

Елиса направи лек, безпомощен жест и впи нямо поглед в Хънтър.

— Искаш ме — тихо каза той. — Всяко момиче, което е достатъчно безсрамно, за да влезе по този начин в една мъжка стая, би трябвало да не се срамува от подобни думи.

— Хънтър! — прошепна Елиса.

— Кажи го.

Елиса разтреперано пое дъх.

— Кажи, че ме желаеш — повтори Хънтър.

Елиса отвори уста. Не се чу нито звук.

Хънтър направи стъпка напред. Тя го отведе толкова близо до Елиса, че можеше да усети как тялото й излъчва топлина през лъскавия халат.

— Това не е тайна за мен — каза й той с тих, примамващ глас. — Очите ти те издават всеки път, когато погледнеш към мен.

— Аз…

Гласът й умря безвъзвратно. Близостта на Хънтър я смазваше. Не се бе чувствала по този начин от нощта в градината, когато бяха танцували и се бяха целували, и още, и още.

— Очите ти — прошепна Хънтър — ми казват, че помниш какво усещаше, когато целувах гърдите ти, а ти стенеше.

По тялото й пробяга лека тръпка, ехо от дивата страст, която бе изпитала, докато устните му я галеха.

— Искаш отново да изпиташ същото, нали? — прошепна Хънтър. — Нали?

Елиса преглътна. Топлина заля тялото й. Един сладостен, неочакван огън я накара цялата да затрепери.

Хънтър беше прав. Искаше отново да се почувства по същия начин.

Елиса бавно затвори очи.

— Искам те — прошепна тя.

— Толкова ли беше трудно да кажеш истината?

Дъхът му докосна челото на Елиса, страните й, ъгълчетата на устните й.

По тялото й премина трепетна вълна, която почувства не само тя, но й Хънтър. Той пое рязко дъх и си позволи да си спомни как се бе почувствал, когато я бе разпалил само с няколко ласки. Нито една жена не бе отвръщала така на допира му.

Никога.

Не можеше да забрави отговора на тялото й.

— Хънтър — прошепна Елиса, — би ли ме целунал? Силно. Много силно. Както го направи в градината.

Думите й извлякоха от гърдите му тих стон. Ръцете му се обвиха около Елиса. Хънтър наведе глава към нея. Когато устните му я докоснаха, устата й вече го чакаше, отворена и гладна. Езикът му се стрелна между зъбите й, за да й дадат онова, което самата тя бе поискала.

Силна, много силна целувка.

Отговорът на нейния език не беше нито свенлив, нито колеблив. Елиса помнеше какво значи да бъде галена и погълната от целувката му. Беше копняла за нея, беше я сънувала, беше жадувала за нея със сила, която едва сега осъзнаваше.

Елиса изстена дрезгаво, обви ръце около шията на Хънтър и се притисна към него. Искаше да бъде близо до него, дори по-близо, отколкото беше сега.

Трябваше да бъде по-близо до него.

Реакцията на Елиса и усещането за гърдите й, които се притискаха към тялото му през тънкия атлаз накараха Хънтър да забрави всички доводи, поради които той би се сметнал за глупак дори само за това, че я бе целунал. Вкусът на устните й струеше като вино по вените му и го изпълваше с глад и огън.

Желаеше вече много повече от горещата й целувка и допира до гърдите й.

И смяташе да го получи.

Елиса изведнъж се озова вдигната във въздуха. Силата на ръцете му я примамваше и обещаваше. Без да мисли за последствията Елиса му се отдаде изцяло.

А после пламъкът на целувките му изгори всичко друго от мислите на Елиса. Някак отдалеч тя осъзнаваше, че натиска под гърба й е от завивките на леглото, но този факт нямаше друго значение освен това, че я приближаваше до тялото на Хънтър.

Със страстно стенание Елиса плъзна длани надолу по напрегнатия гръб на Хънтър. Възбудената тръпка, която пробяга по тялото му й подейства опияняващо като чисто уиски.

Тя повтори ласката си. Мачкаше тялото му и вкусваше силата му с ръцете си. Езикът й опитваше вкуса на устата му така дълбоко, както й той вкусваше от нея. Отначало колебливо, а след това без всякаква предпазливост ноктите й погалиха дългите мускули покрай гръбнака му.

Гърленият звук, който се изтръгна от гърдите му беше направо зашеметяващ за нея. Една непозната, превъзходна топлина пробяга през тялото на Елиса и я накара цялата да се напрегне. Тя изви тялото си и го притисна към него, опитвайки се да облекчи напрежението в гърдите си.

— Искам… — накъсано промълви тя.

Ръката на Хънтър грубо запуши устата й.

— Тихо — прошепна той в ухото й. — Знам какво искаш.

Другата му ръка се плъзна надолу и сръчно развърза халата на Елиса. Хънтър наведе глава и намери с устни едната й гърда. Без да обръща внимание на тънката коприна на нощницата й, той всмука едното й зърно в устата си.

Огънят лумна в Елиса. Тя се изви на дъга, търсейки още от това парещо усещане.

Хънтър й го даде със зъби и език, и с дивия, променлив натиск на устата си.

Възбудата все повече и повече напрягаше пружината на стегнатото й тяло, докато накрая тя започна да стене. Накрая усещанията й избухнаха и я обляха с течен огън. Тя изстена, потрепери цялата и потърси още наслада.

Хънтър се изсмя гърлено и повтори ласката върху другото й зърно.

Елиса се изви на дъга под устата му. Тя не се противеше на мъжката ръка, която заглушаваше непредпазливите й викове. Всъщност дори не го забелязваше. Цялото й същество се бе съсредоточило върху изтънчения пожар, пламтящ в плътта й.

Свободната ръка на Хънтър се плъзна надолу и потъна между бедрата на Елиса. Тя се стегна от изненада, но Хънтър не забеляза. Топлината и влагата й прогониха всички мисли от главата му. Ръката му се изви покрай нежната й плът. Дългите му пръсти се изпънаха и я погалиха.

През тялото й прелетя яростен изблик на чувства. Сепнатият й вик не стигна по-далеч от твърдата длан, която запушваше устата й.

После ръката му отново се плъзна между краката й. Възбудата пак прониза тялото й. Този път викът й беше от страст, а не от изненада.

— Проклятие — промърмори под носа си Хънтър. — Следващият път ще трябва да си намерим по уединено място за забавления. Искам да чуя всеки звук, който успявам да те накарам да издадеш.

Ръката му се сви и потъна дълбоко в мекотата на Елиса. Тялото й се изпъна в дъга, досущ напрегнат лък. Самият той едва успя да приглуши собствения си стон, който реакцията й извикваше в него.

— Разтвори си краката — прошепна той в ухото й.

Елиса почти не разбра какво й каза Хънтър. Краката й се движеха неспокойно в търсене на още от дивото, пронизващо удоволствие, което току-що беше опознала.

Но ръката на Хънтър вече не беше между краката й, за да я гали с истински пламък. Тя разтърси глава и се опита да каже нещо. Искаше да му каже, че иска още от приятното му докосване.

— Ш-шт, Палавке. И аз горя от нетърпение като теб.

Елиса почувства, че Хънтър се движи. Усети го как се намества между коленете й и разтваря бедрата й. Твърдите му пръсти отново се плъзнаха нагоре. Този път под тях нямаше тъкан, която да замъгли усещането от допира им.

Обля я вълна от удоволствие. Елиса инстинктивно повдигна бедрата си в търсене на нова ласка.

Палецът му се раздвижи повторно и приятната вълна наново се разля из тялото й.

— Господи! — дрезгаво простена Хънтър.

Тялото му се напрегна, бедрата му натиснаха силно и той потъна в нея.

Единствено силата, с която Хънтър притискаше устата й предпази вика на Елиса от болка и изненада да проехти из цялата къща. Тя се изви и се опита да отблъсне раменете му, за да измести парещата между краката й тежест.

Хънтър издаде гърлено, дрезгаво стенание и отново влезе в нея. Този път се напрегна целият, тялото му потрепери от главата до петите. После изведнъж се отпусна върху нея.

Замаяната Елиса обърна глава настрани, за да се освободи от ръката на Хънтър. Този път той се поддаде на натиска върху раменете си и се претърколи настрана.

Без да каже нито дума Хънтър обърна гръб на Елиса, стана и започна да оправя дрехите си.

Тя го изчака да заговори, да каже нещо.

Нито дума.

Тишината се разпростираше с всеки удар на сърцето й, докато накрая Елиса започна да се задушава под тежестта й. Тъкмо когато бе изгубила напълно надежда Хънтър заговори с нисък, лишен от емоции глас.

— Върви си в стаята, Палавке. Утре ни чака дълъг ден.

Отначало Елиса не повярва, че това е всичко, което Хънтър има да й каже.

— Ка-какво? — прошепна тя.

— Забавлението свърши за днес. Върви си в спалнята.

Истината се стовари върху нея като черна, ледена вълна. Елиса затвори очи под силата на удара й.

Помисли си, че сега вече знаеше какво бе тласкало Хънтър към нея. Беше търсил не любовта й, а насита за похотта си.

От това бяха загубили и двамата.

Болката от това прозрение беше непоносима.

Но Елиса инстинктивно почувства, че не трябва да й се оставя да я погълне. Не още. И не тук.

Не в леглото на Хънтър.

„Няма да плача.

Грешката е моя. Един Господ знае колко пъти Хънтър ме предупреждаваше. Просто не му повярвах.

Глупачка.

Няма да плача.“

— Палавке?

Без да каже нито дума Елиса изскочи от леглото на Хънтър. Движеше се толкова бързо, че халатът й се повдигна и се развя след нея като пречупени крила.

Вратата на спалнята се отвори и затвори беззвучно.

Хънтър се намръщи и изруга под нос. Беше свършил прекалено бързо. Опитал се бе да забави темпото, но реакцията на Елиса го бе накарала да изгуби контрол над себе си. Никога не бе пожелавал една жена така, както нея.

— По дяволите — промърмори Хънтър, отвратен от самия себе си.

Навярно Елиса беше чакала някоя нежна дума или ласка от него. Много му се искаше наистина да го бе сторил.

Но не си го бе позволил.

Проклет да бъде, ако се оставеше на Елиса да го командва като кукла на конци само защото беше взел онова, което тя сама му бе предложила.

Дори при това положение следващият път щеше да бъде различен, обеща си мислено той. Следващият път нямаше да позволи на сладките й малки нокти и на тялото й да го отблъснат точно накрая.

Мисълта да има отново Елиса извика в тялото му гореща тръпка.

Нямаше съмнение, че ще има следващ път.

Страстно момиче като Палавка съвсем скоро щеше да изпита глад отново. И тогава тя щеше пак да почука на вратата му посред нощ.

А той щеше да я чака.

Сигурно няма да мине дълго време.

Хънтър се усмихна леко, запали свещта и отиде да се измие на легена. Смъкна панталона и бельото си и посегна за кърпата.

Видът на кръвта размазана по бавно омекващата му плът го накара да замръзне.

Какво беше това, по дяволите!

Та той не я бе обладал толкова грубо, че да я разкърви! Наистина, беше свършил бързо, но тя беше готова да го приеме.

Хънтър изобщо не се съмняваше в правотата си. Всъщност именно хлъзгавият, влажен прием на тялото на Елиса бе разчупило щита на самоконтрола му.

Сигурно беше първият ден от цикъла й.

От другата стая се дочу тих, приглушен звук.

Хънтър застина, наведе глава и се ослуша. След няколко секунди реши, че навярно Елиса плачеше.

Хънтър неспокойно се изми. Приглушените, накъсани звуци продължаваха да долитат от съседната стая.

Както беше гол той отиде до стената между спалните им и се заслуша съсредоточено. Звуците не идваха от леглото на Елиса. Тя не правеше това, което имаше навика да прави Белинда — да лежи в леглото и да ридае шумно, докато не получеше каквото си е намислила.

Всъщност звучеше така, сякаш Елиса се мъчеше всячески да не издава никакъв шум.

Навярно я беше наранил.

Хънтър изруга. Не можеше да повярва, че се бе държал с нея по-грубо, отколкото един буен простак като Мики.

Раздразнен и разгневен от това, че бе загубил самоконтрол, Хънтър се облече бързо и отиде до стаята на Елиса.

Щом отвори вратата плачът се чу по-отчетливо. Остра миризма подразни ноздрите му. Сякаш някой гореше плат.

Хънтър затвори вратата на спалнята зад гърба си. Един бърз поглед му показа, че Елиса вече беше в леглото. В малката камина тлееше нещо.

— Палавке? — повика я тихо Хънтър.

Плачът секна сякаш срязан с нож.

Без да издаде никакъв шум, Хънтър отиде до леглото й и седна в края.

Елиса почувства, че дюшекът поддава под тежестта на Хънтър. Прииска й се да избяга. Беше обаче напълно гола. Изцапаните останки от нощницата и халата й тлееха в камината.

Подобно на хванато в капан животно Елиса лежеше напълно неподвижно и мълчаливо чакаше Хънтър да си отиде. Фактът, че я бе заварил да плаче, добавяше само още един ред към дългия списък от униженията на тази нощ. Едва ли можеше да понесе повече.

Елиса трепна, щом усети Хънтър да я гали по косата. Той усети издайническото й движение и изруга.

— Извинявай — просто рече той. — Не исках да бъда груб.

Следващият път, когато Хънтър погали косата й, Елиса се постара да не показва никаква реакция. Въпреки това не можеше да спре тръпките, които пробягваха през тялото й. Просто нервите й бяха обтегнати до точката на скъсване.

— Беше по-тясна, отколкото очаквах — тихо каза Хънтър. — Отдавна не го бях правил. Ти беше съвсем готова, а аз те исках направо адски.

Елиса не каза нищо и не направи нищо. Просто лежеше и трепереше под нежната, но нежелана ласка на Хънтър.

Неприкритото треперене на тялото на Елиса беше като сол в прясната рана нанесена на самомнението му.

— Успокой се — промърмори той. — Отсега нататък ще съм нежен с тебе като слънчев лъч. Следващият път ще ти хареса повече. В теб има толкова много страст, Палавке. В това поне си пасваме идеално.

Палавка!

Омразният прякор накара Елиса да изгуби самоконтрол. Тя издаде нечленоразделен вик и започна да удря Хънтър като животно, хванато натясно. Извитите й като хищни нокти пръсти търсеха лицето му.

Хънтър без да мисли хвана китките й.

— Успокой се, Палавке. Чуваш ли? Казах ти, че повече няма да те нараня.

— Мразя те — изсъска Елиса с тих, яростен глас. — Махай се оттук, преди да съм се разкрещяла така, че да събудя всички!

— За Бога, успокой се и престани да се държиш като изнасилена девственица.

— А защо не? Нали съм точно това. Или, по-точно, бях.

— Какви ги говориш? Жена ми никога не е кървяла, дори при първия път.

— Любовник! — изсумтя Елиса. — Готова съм да заложа цялото ранчо, че изобщо не си бил наблизо, когато жена ти го е направила за първи път!

Едва сега поразен започна да разбира какво се бе случило.

Не опитните движения на една кокетка, а болките на девственицата бяха накарали Елиса да се напрегне под него и да се мъчи да го отхвърли от себе си.

А той бе държал устата й запушена през цялото време.

— Исусе Христе! — ужасено прошепна Хънтър. — Защо не ме спря?

— Опитах!

Обхвана го ярост, щом осъзна към какъв извод водеше казаното от Елиса.

— Проклета да си, Палавке! — изрече той с нисък, заплашителен глас. — Не съм те изнасилил и ти го знаеш много добре! Желаеше ме през цялото време, чак до мига, когато аз…

Хънтър млъкна на средата на изречението, щом осъзна накъде го водят думите му. Елиса наистина беше го следвала чак до мига, в който бе разкъсал девствената й ципа.

Хънтър изруга продължително и богохулството му увисна във въздуха като лютивия дим от съсипаната нощница на Елиса. Елиса се вслуша в думите му и оголи зъбите си в усмивката на диво животно. Поне тук бе получила едно малко удовлетворение, защото най-сетне бе успяла да премине през всичките бариери, които Хънтър бе поставил пред себе си. Хънтър видя пародията на усмивка на лицето й и разбра, че яростта й е дълбока поне колкото неговата.

— Можеше да ме отблъснеш — каза той. — Защо не го направи, преди да е станало твърде късно?

— Мислех, че те обичам — отвърна му Елиса с тих, зъл глас. — Мислех, че и ти ме обичаш. Смятах, че се съпротивляваш да го покажеш заради първата си жена.

Шокираното мълчание беше единственият отговор на Хънтър.

— Малка глупачка! — тихо каза той накрая.

— Най-сетне мненията ни съвпаднаха поне по един въпрос.

— Защо не ме чу какво ти казвам? — запита Хънтър. — Говорил ли съм някога за нещо друго, освен за похот между нас?

Унижението и гневът се бореха за надмощие над езика на Елиса. Спечелиха и двете.

— Никога. Но сега те слушам внимателно, любовнико. Цялата съм в слух.

— Прекалено късно е — изръмжа той.

По тази точка Елиса също не възрази.

Тишината надвисна в стаята.

— Какво мирише така? — попита най-накрая Хънтър.

— Дрехите, които бяха на мен, когато излязох от стаята ти.

Хладната прецизност на думите й и непрестанния поток сълзи, които се стичаха по лицето й подсказаха на Хънтър колко неуверен е самоконтролът й.

Това не значеше, че я вини. В момента самият той не беше сигурен дали се владее напълно.

— Боже, каква каша! — прошепна той.

Елиса не му обърна внимание. Всичките й усилия отиваха за запазване на самообладанието й.

Никога не го бе постигала с по-голямо усилие.

— Е, нищо не може да се направи — тихо заяви Хънтър. — Ще трябва да се оженя за теб.

Елиса недоверчиво завъртя глава към него.

Хънтър не го забеляза. Беше прекалено погълнат от бъркотията, която бе произлязла от онова, което трябваше да бъде една кратка, проста любовна връзка.

— Утре ще обявим на всички, че сме се сгодили — добави Хънтър. — Веднага щом се оправим с бандата на Кълпепърови, ще намеря свещеник и ще се оженим.

Елиса изгледа Хънтър така, сякаш беше полудял.

След това Хънтър се обърна и я прониза с мрачния си, гневен поглед. А щом заговори гласът му прозвуча като леден камшик.

— Но, Бог ми е свидетел, Елиса Сътън, ако не пораснеш и не бъдеш добра майка на децата ми ще оплакваш деня, в който си ме подмамила да се оженя за теб.

— Не! — яростно отвърна тя.

— Какво?

— Не! Няма да се омъжа за теб!

— Не ставай глупава — нетърпеливо додаде Хънтър. — Нали това си искала през цялото време.

— И двамата признахме, че съм била глупава. За разлика от теб, Хънтър, аз се уча от грешките си. Няма да се омъжа за теб.

— Защо?

— Ако се венчаем ще имаш правото да правиш с мен същото когато си пожелаеш.

— Ти също ще го желаеш. Аз ще се погрижа за това. Просто никога не съм помислял, че си девствена. Помисли само как ми отвръщаше — като суха слама на клечка кибрит.

Хънтър се усмихна на този спомен.

Усмивката засегна дълбоко Елиса и сложи последната точка в списъка на униженията й.

— Чуй ме добре, самодоволно копеле! — изръмжа тя. — Няма нито един закон, който да ме задължава цял живот да страдам от мъжките грубости. Ще се постарая това положение да се запази.

Хънтър се намръщи.

— Нали ти казах, че следващия път ще ти хареса.

— Боже мой, ти сигурно наистина си мислиш, че съм глупава. „Следващият път ще ти хареса…“ — изимитира го тя. — Ама че гадост!

— Успокой се и използвай главата си, вместо острия си език. Мислиш ли, че толкова много жени щяха да се омъжват, ако брака беше нещо лошо?

— След като веднъж брачният възел е затегнат около шията на жената, тя няма голям избор, нали? — язвително отвърна Елиса. — Нищо чудно, че църквата иска момичетата да бъдат девствени, преди да са се омъжили. Иначе те никога не биха се съгласили на подобно страдание.

Хънтър преглътна хапливата забележка и се опита да намери някакъв по-мил довод за неразумната си любовница.

— Ами ако си бременна? — попита той.

— Ами ако не съм?

— Ами ако си? — настоя Хънтър.

Елиса го погледна с диви, блеснали очи. Самообладанието й я напускаше с всеки дъх.

— Махай се, Хънтър! Вече не те искам. Никога! По никакъв начин!

— По дяволите, Палавке! Не можеш просто…

— Ма-хай-се!

Хънтър рязко стана и тръгна гордо към вратата.

— Ще поговорим отново утре сутрин, като се успокоиш — подхвърли й той на излизане.

Затвори вратата на спалнята зад себе си, застана неподвижно в коридора и се заслуша.

От спалнята на Елиса не се чуваше никакъв звук.

Дори звукът от плач.

(Този файл е изтеглен от bezmonitor.com.)

Мълчанието на Елиса върза на леден възел стомаха на Хънтър. Тя не се държеше така, както винаги бе постъпвала Белинда. Покойната му жена използваше сълзите и думите си, докато от мъжката му гордост не останеше ни следа. Сексът с Белинда беше една малка, но дива игра.

Но Елиса не приличаше на Белинда. С Елиса сексът изобщо не беше игра.

„Вече не те искам. Никога! По никакъв начин!“

Хънтър си каза, че на сутринта Елиса ще се чувства по друг начин. Под женската й ярост се криеше прекалено много интелигентност, за да не разбере, че бракът им сега вече беше необходимост.

Той беше отнел девствеността й.

Фактът, че не беше го разбрал нямаше значение. Беше разкъсал девствената ципа, беше разпилял семето си в нея, значи трябваше да се ожени за нея.

Щом Елиса се успокоеше, пак щеше да дойде при него, успокояваше се той.

Абсолютната тишина от другата страна на вратата подсказваше на Хънтър, че греши в това си предположение така, както бе сбъркал в останалите си заключения за Елиса Сътън.

Елиса не беше Белинда.

Изводите, които следваха от тази проста истина, не дадоха мира на Хънтър през остатъка от дългата, безсънна нощ.