Херберт Бергер
Щом дроздът се обади (4)

Трета сцена

 

ТОЙ

 

Ерна! Ерна!

 

ТЯ

 

Но какво има?

 

ТОЙ

 

Хвръкнала е! — Нищо не е останало от нея! Трябвало е да я събори.

 

ТЯ

 

Нали още вчера ти казах, че той нещо работи там отзад.

 

ТОЙ

 

Ако бях позволил, можеше и да не я пипа.

 

ТЯ

 

Тази барака наистина смущаваше.

 

ТОЙ

 

Получи си го.

 

ТЯ

 

И други не могат да строят, както им скимне.

 

ТОЙ

 

Изобщо не знаех, че вече са му връчили заповедта за разрушаване. Действат бързо в общината, наистина.

 

ТЯ

 

Сега тя може да си потърси друга сауна. Казваше: „Така запазвам младежкия си тен.“

 

ТОЙ

 

А и глоба трябва да плати.

 

ТЯ

 

Изобщо няма младежки тен, лицето й прилича на стар смачкан пергамент.

 

ТОЙ

 

Щеше да се отърве само с глобата, ако аз не бях настоял да се събори бараката.

 

ТЯ

 

Съвсем изхабена изглежда. Човек ще й даде много повече от четиридесет и три, нали, Франц-Карл?

 

ТОЙ

 

Е, трябват й още няколко годинки, за да стане на толкова, на колкото изглежда.

 

ТЯ

 

Просто е много слаба и стои в кожата си като в прекалено голям чувал. Има бръчки на седемдесетгодишна.

 

ТОЙ

 

Сега той ме мрази. Трябваше да го видиш при разглеждането на случая, когато тук бяха чиновниците от строителната служба. Пребледня като платно и не каза нито дума, когато настоях да се махне бараката. Навярно можеше да си я запази, но и в електрическата инсталация нещо не беше в ред. Сам си я бил направил. И всичко построено на зидана основа, това бе решаващото.

 

ТЯ

 

Сега поне ще разбере, че не може да върши, каквото му скимне.

 

ТЯ

 

Но, Франц-Карл!

 

ТОЙ

 

Ха-ха! Това е победа, трябва да я отпразнуваме.

 

ТЯ

 

Сега ще си седнем, ще си отворим бутилка вино и ще си чуем прелюдията на Лист.

 

ТОЙ

 

Все пак не може ли да опитаме нещо друго. Отдавна не сме го правили.

 

ТЯ

 

Ама, Франц-Карл, вече сме прехвърлили годинките.

 

ТОЙ

 

Наскоро четох, че…

 

ТЯ

 

Ах, не ми говори! Каквото съчиняват днес, е просто депримиращо.

 

ТОЙ

 

Наистина си в състояние да вгорчиш на човек всяка радост! (сяда, гледа навъсено) Във всеки случай не съм чак толкова стар.

 

ТЯ

 

Сега ще донеса виното.

 

ТОЙ

 

Знаеш ли какво правят други мъже, когато жените им са толкова хладни?

 

ТЯ

 

Добре де, от мен да мине, ама не посред бял ден. Наистина е победа, която трябва да се отпразнува. Наздраве, Франц-Карл.

 

ТОЙ

 

Лицето на Айнцингер, трябваше да го видиш. И знаеш ли какво каза?

 

ТЯ

 

Мислех, че не е казал нищо.

 

ТОЙ

 

Накрая, съвсем накрая, каза: „Тепърва има да съжалявате за това.“

 

ТЯ

 

На тебе ли го каза?

 

ТОЙ

 

Ако можеше да ме убие с поглед, сега щях да съм мъртъв.

 

ТЯ

 

Да, този човек е опасен.

 

ТОЙ

 

Не ме е страх. Сега добре знае, че с мен шега не бива. И ако този урок не му стига, може да се опари. Само да направи нещо.

 

ТЯ

 

Но ще трябва да се пазим. Казвам ти, този Айнцингер може да стане опасен.

 

ТОЙ

 

Имам ловна пушка, а той не.

 

ТЯ

 

Не говоря за това. Той постоянно ще се опитва да ни стори нещо. Щом ти е казал, че тепърва има да съжаляваш, това е вече заплаха, явна заплаха.

 

ТОЙ

 

Точно затова сега отново го държа в ръцете си. Веднага ще се увериш.

 

ТОЙ

 

Строителните наредби и наказателният кодекс, с тях държа всички наоколо в ръцете си. Всички. (прелиства, цитира) „Който заплаши опасно другиго с цел да го приведе в състояние на страх и безпокойство, се наказва с лишаване от свобода до една година.“ Така пише!

 

ТЯ

 

Нали знаеш какви са съдиите, винаги са на страната на престъпниците. Ако някой каже „Тепърва има да съжалявате за това“, те може и да не открият тук нищо лошо.

 

ТОЙ

 

Ама моля те, ако ме приведе в състояние на страх и безпокойство, както тук пише?

 

ТЯ

 

Може да каже, че не го е мислел като заплаха.

 

ТОЙ

 

Сега ти на моя страна ли си, или на негова?

 

ТЯ

 

Бих искала само да не се впускаме в необмислен съдебен процес.

 

ТОЙ

 

И аз не го желая. Но ако той не миряса, ще му натреса такъв процес, че изобщо няма да излезе от дранголника. Наздраве! (прелиства кодекса) Ама тук има чудесни неща. — Злословие… Какво каза той за мен пред госпожа Драйзенбах, след като го издадох за нелегалната му сауна? Какво каза?

 

ТЯ

 

Това е безполезно, тя за нищо на света няма да свидетелства пред съда.

 

ТОЙ

 

Но каза, че съм злобна дърта маймуна. Така ли е?

 

ТЯ

 

Да, но…

 

ТОЙ

 

Съвпада, съвпада съвсем точно! (цитира) „Който в присъствието на трето лице“ — третото лице е госпожа Драйзенбах — „вмени на другиго някакво унизително качество или възглед…“ — така може да му лепнат шест месеца или до една година условно. Ами параграф 115: Обида.

 

ТЯ

 

Всичко това е безполезно, щом нямаш свидетели.

 

ТОЙ

 

Ако я посоча за свидетелка и тя застане пред съдията, тогава вече ще говори.

 

ТЯ

 

Тя каза, че ако я въвлечем в съдебен процес, ще отрича всичко. Страхува се от Айнцингер.

 

ТОЙ

 

Ще поприказвам с нея. От Айнцингер не бива никой да се страхува. Защото ще го смачкам, ако пожелая. (крещи) Защото Айнцингер, това е едно съвсем малко, незначително лайно! (крещи все по-силно) Едно лайно! Лайно!

 

ТЯ

 

Франц-Карл! Могат да те чуят и на сто метра!

 

ТОЙ

 

Какво от това? И без друго всички го знаят! Айнцингер е едно лайно! — Ха-ха, сега ми олекна. Ела, Ерна!

 

ТЯ

 

Франц-Карл, ти си полудял!

 

ТОЙ

 

Хайде, ела!