Херберт Бергер
Щом дроздът се обади (3)

Втора сцена

 

ТЯ

 

Франц-Карл, кафето! — Франц-Карл!

 

ТОЙ

 

Веднага! — Идвам веднага!

 

ТОЙ

 

Тъй. — В нашата градина зарзалата му няма да пуска клони.

 

ТЯ

 

Тази сутрин срещнах госпожа Айнцингер…

 

ТОЙ

 

Това е само началото.

 

ТЯ

 

Глупава особа, наистина, с нищо не отстъпва на мъжа си по пункт глупост.

 

ТОЙ

 

Ходих да се осведомя в общината…

 

ТЯ

 

Представи си, влизам в магазина на Грайслер, а тя вече там и като отворила една уста. Колко тежка операция била прекарала…

 

ТОЙ

 

Бараката със сауната, разбираш ли, половината е зидана…

 

ТЯ

 

Не я слушах дълго, накрая казах, че бързам и че имам да пазарувам.

 

ТОЙ

 

Трябвало е да представи проект и да поиска разрешително за строеж.

 

ТЯ

 

Най-после казах: „Не разбирам как някои хора вдигат такъв шум заради една операция на сляпото черво.“

 

ТОЙ

 

Ако го издам, ще трябва да събори сауната.

 

ТЯ

 

А тя казва — истински възмутена беше тази гъска, че не съм уважила нейните терзания — тя казва: „Има вече толкова хора, умрели при операция на сляпото черво.“

 

ТОЙ

 

Кой е умрял?

 

ТЯ

 

Изобщо не ме слушаш, Франц-Карл!

 

ТОЙ

 

Не е вярно, слушам те, естествено. — И ако го издам, тогава сауната ще хвръкне.

 

ТЯ

 

Да не се надува толкова, й казах, защото вече зная какво е тежка операция. Идеше ми да я перна през лицето, тази ординарна особа. — Искаш ли торта?

 

ТОЙ

 

Да, моля…

 

ТОЙ

 

На нея ме е яд само, дето кара дебелия си пудел да сере винаги на нашия тротоар.

 

ТЯ

 

Франц-Карл, не бих желала сега изведнъж да нагаждаш речника си към тези съседи.

 

ТОЙ

 

Навсякъде само кучешки изпражнения.

 

ТЯ

 

Винаги съм го казвала. Там трябва да се напръска нещо химическо, някаква киселина, та това мръсно животно да се откаже от навиците си.

 

ТОЙ

 

Толкова хубаво ни беше, толкова хубаво.

 

ТОЙ

 

И изведнъж се появява някакъв злобен, свадлив психопат, и всичко рухва.

 

ТЯ

 

Не само той е виновен, казвам ти, тя е не по-малко лоша от него. Живее само от плодове и зеленчуци, за да си запазела фигурата. Изобщо има ли фигура, питам те като мъж, има ли хубава фигура?

 

ТОЙ

 

Ами…

 

ТЯ

 

Ами, ами! — Мършава е! И си отглежда пудел! Нали е дама! Хайде де! — Когато преди половин година я поканих на кафе, започна да ми разказва, че била от добро семейство. Едва се сдържах да не се изсмея в лицето й. Защото вече я бях чула как се кара с Майерхофер заради мястото за паркиране, е, тогава… брр, да знаеш само как умее да ругае и проклина! — Значи, смяташ, че има хубава фигура?

 

ТОЙ

 

Права си, много е слаба.

 

ТЯ

 

Ама струва ми се, че все пак това ти харесва! И как само се гримира! Сигурно ти прави впечатление! Като проститутка.

 

ТОЙ

 

Да, и аз мисля същото. Много е стара, за да се цапоти толкова.

 

ТЯ

 

Тази сутрин, когато пазарувах, трябваше да я видиш!

 

ТОЙ

 

Донесе ли ми тел?

 

ТЯ

 

Каква тел?

 

ТОЙ

 

Нали те помолих, рано сутринта те помолих да вземеш едно руло тел за цветя.

 

ТЯ

 

За какво ти е пък сега тел за цветя?

 

ТОЙ

 

И това ти казах: за розите.

 

ТЯ

 

Нищо не си ми казал.

 

ТОЙ

 

Забравила си.

 

ТЯ

 

Ако не си ми казал нищо, не мога нищо да забравя.

 

ТОЙ

 

Да, но ако съм ти казал нещо, значи си забравила.

 

ТЯ

 

Истина е, каквото казвам аз, Франц-Карл! Невинаги си прав.

 

ТОЙ

 

Никога не съм прав. Винаги всичко ми оспорваш.

 

ТЯ

 

Ах, моля те, престани най-после да спориш с мене.

 

ТОЙ

 

Какво ще правя сега без тел?

 

ТЯ

 

И утре ще продават тел за цветя.

 

ТОЙ

 

Но ми трябваше днес.

 

ТЯ

 

И без друго е вече късно да се залавяш с нещо.

 

ТОЙ

 

Винаги ли трябва да знаеш всичко по-добре?

 

ТЯ

 

Ама аз отстъпвам много по-често от тебе.

 

ТЯ

 

Хубава ли беше тортата?

 

ТОЙ

 

Чудна. (пауза) Откога живеем тук? Има ли двайсет години?

 

ТЯ

 

През март ще станат двайсет и две.

 

ТОЙ

 

Двайсет и две — и никога сме нямали неприятности или спорове със съседи.

 

ТЯ

 

Хайде, хайде — спомни си стария Хаузер. Как изведнъж поиска да му поправим оградата.

 

ТОЙ

 

Ами той не беше нормален. Вече бе съвсем склерозирал, старческо твърдоглавство и тъй нататък — не, не беше нормален.

 

ТЯ

 

А може би Айнцингер е нормален? Възрастен човек, който се крие зад храстите и подвиква на съседите си л… ругатни?

 

ТОЙ

 

Естествено, не е нормален. Това е инфантилност, изостаналост. Но такива хора могат да станат опасни. Трябва да внимаваме.

 

ТОЙ

 

Орехът.

 

ТЯ

 

Нашият орех?

 

ТОЙ

 

Сега се реваншира за клона от зарзалата. Ако беше преглътнал, всичко щеше да е наред, щяхме да сме квит — но сега ще разбере кой съм аз, сега ще го издам.

 

ТЯ

 

Моля те, Франц-Карл, не се ядосвай толкова, заради такъв един!

 

ТОЙ

 

Ще види колко бързо ще трябва да си събори сауната.

 

ЗАВЕСА