Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Wenn ein kleines Vogerl aus dem Nest fällt, 1979 (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- Венцеслав Константинов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
История
- —Добавяне (от сайта на преводача)
Първа сцена
(Дневна, обзаведена в стил кавказки орех. Нужно е канапе. Три врати — едната води към антрето, другата към кухнята, третата към съседната стая. В средата маса, около нея четири стола. Рези стои до масата. Изпълнена с очакване, тя гледа към антрето. Влиза Херман.)
РЕЗИ
Съкровище, идваш ли си! — Пак ли нищо?
(Херман свива рамене)
РЕЗИ
От три седмици обикаляш. — Не можеш да се решиш или какво?
ХЕРМАН
Иди ти някой път, та да видиш.
(Херман сяда, пъшка, събува си обувките. Рези му донася пантофи, отнася обувките.)
ХЕРМАН
Ченгетата от Западната гара вече ме познават. — Вече ме заглеждат…
РЕЗИ
Вече ме заглеждат, вече ме заглеждат!
ХЕРМАН
Накрая ще решат, че съм джебчия.
РЕЗИ
Сякаш няма нищо друго освен Западната гара.
ХЕРМАН
Какво ти проумява главата? — Вече зная къде е най-добре. Разбираш дръжки, нищо не разбираш!
РЕЗИ
Ама какво ти става! Само си приказвам.
ХЕРМАН
Откъснаха ми се краката от ходене, а ти се заяждаш.
РЕЗИ
Как ще се заяждам с моето съкровище! Просто съм малко разочарована. — Искаш ли кафе?
ХЕРМАН
Сякаш сам не зная, че има и друго освен Западната гара.
РЕЗИ
Попитах те дали искаш кафе.
ХЕРМАН
А тортичка?
РЕЗИ
Направила съм сладкиш с извара.
ХЕРМАН
Гладен съм.
(Рези тръгва към кухнята.)
ХЕРМАН
Какво друго има освен Западната гара?
РЕЗИ
Само си приказвам.
ХЕРМАН
Да не би някога да ми е излязъл късметът на Южната гара?
РЕЗИ
Само си приказвам.
ХЕРМАН
Виждаш ли!
(Пауза. Рези донася табла с две чаши кафе и сладкиш. Ядат.)
ХЕРМАН
Понеже не отивам в Пратера.
РЕЗИ
Никой не иска това от тебе.
ХЕРМАН
При простолюдието.
РЕЗИ
Хайде, това не е вярно.
ХЕРМАН
При простолюдието! Знаеш ли какъв бой ми хвърлиха, задето не им дадох веднага портфейла си?
РЕЗИ
Не, не, повече не бива да се излагаш на опасност. Просто си мисля за онзи от Първомайския празник, а и за другия от двореца Белведере при подписването на Държавния договор — спомняш ли си?
ХЕРМАН
Беше като пихтия — и глупав. Почти не разговаряхме с него.
РЕЗИ
Много пък искаш. — Но виждаш ли, пак трябва да идеш на подобно нещо. Или да обиколиш, където пее някой пощурял фукльо, там сигурно ще откриеш нещо!
(Двамата ядат, после Херман се изтяга на канапето.)
РЕЗИ
Вкусно ли беше?
ХЕРМАН
Много. — Ама като почне да остарява човек, в нищо не му върви.
РЕЗИ
Хайде, престани. — Не бива да се оплакваме.
(Рези отнася приборите за кафе в кухнята, като си приказва нещо, връща се, сяда на масата.)
РЕЗИ
Разбира се, някой младок, който се кълчи и си дере гърлото… Помниш ли Валтер? Майчице! Ама как хубаво пееше. Направо ти се разиграва сърцето. Помниш ли как плачехме, докато пееше? (пее) „Оседлай ми пак жребеца…“ — Знаеш ли какво, сега се вдигаме и отиваме право в Гринцинг!
ХЕРМАН
Не, днес няма да пием младо вино. Уморен съм, не мога да си помръдна краката. Ако сега гаврътна една четвъртинка, веднага падам под масата. Утре ще идем. Утре.
РЕЗИ
Утре ли? Няма да стане! Утре пристига английската кралица. Толкова височайша особа не се вижда всеки ден.
ХЕРМАН
Господи, кралицата! — Виждаш ли, толкова съм уморен, че направо бях забравил.
РЕЗИ
Затова пък мисля аз, съкровище. — Боже мой, знаеш ли на кого ми прилича?
ХЕРМАН
Кой?
РЕЗИ
Ами съпругът, не ти ли напомня…
ХЕРМАН
Кой съпруг?
РЕЗИ
Ами Филип, принцът, на Новотни. По-напет е, разбира се. По-напет и изискан, но фигурата му, и както стои с ръка в панталона…
ХЕРМАН
Не познавам никакъв Новотни.
РЕЗИ
Разбира се, че го познаваш. Преди десет години се мъкнеше с Мими.
ХЕРМАН
С Мими Янешиц?
РЕЗИ
Виждаш ли, как веднага се сети.
ХЕРМАН
Но не казвай на никого, че ти прилича на принц.
(Рези рови в чекмеджето, измъква едно списание, разлиства го и го завира пред очите на Херман.)
ХЕРМАН
Господи, ама да! Точно като Новотни: две очи, един нос, дори две уши си има…
РЕЗИ
(перва го със списанието през лицето)
Прави другиго на глупак!
(Херман се опитва да я ритне, после се обръща към стената, за да спи. Рези прибира списанието, отива в кухнята и се връща с пълен комплект месарски сечива, слага ги на масата, донася парцали и препарат за чистене и грижливо ги излъсква. При това умишлено вдига шум, за да дразни Херман. След известно време той се извръща.)
ХЕРМАН
Можеш да скъсаш нервите на човек с тези твои упреци.
РЕЗИ
Да съм казала нещо?
ХЕРМАН
(примирено махва с ръка)
Горещо е. — За сезона е много горещо.
РЕЗИ
Да. — Скоро птичките ще почнат да падат от гнездата, малките птички.
ХЕРМАН
(отново се обръща към стената)
С тези твои намеци, с тези твои упреци ще ми скъсаш нервите.
ЗАВЕСА