Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Wenn ein kleines Vogerl aus dem Nest fällt, 1979 (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- Венцеслав Константинов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
История
- —Добавяне (от сайта на преводача)
Трета сцена
(Стаята е празна. Херман отключва входната врата, влиза. Рези идва от кухнята, избърсва си ръцете в престилката. Херман мъкне натъпкана до горе пазарска чанта с продукти и една стара пишеща машина. Слага всичко на масата, изтяга се на канапето, веднага щом Рези му снема палтото и той си е свалил обувките.)
РЕЗИ
Колко струва?
ХЕРМАН
Машината ли?
РЕЗИ
Машината.
ХЕРМАН
Шестстотин деветдесет и пет.
РЕЗИ
Едва така разбираш колко евтини са хранителните продукти.
ХЕРМАН
А като я продадем обратно, ще вземем най-много четиристотин и петдесет. Смахнато хлапе! За какво ли му е? Попита ли го?
РЕЗИ
С него не може да се разговаря.
ХЕРМАН
Закуси ли вече?
РЕЗИ
Исках да му занеса в стаята, но се заключи.
ХЕРМАН
Това е нещо ново.
РЕЗИ
Няма и две седмици, откак е тук, а вече върши, каквото си иска.
ХЕРМАН
Такива са всички. Няма благодарност, няма почит.
РЕЗИ
Пуснал си е косата още по-дълга. И въобще не се къпе.
ХЕРМАН
Такова нещо при Хитлер не можеше да има, но днес само го спомени, и веднага те обявяват за нацист.
РЕЗИ
Не се ядосвай, съкровище, не е в наши ръце да променим хода на света.
ХЕРМАН
Ама целият свят се е сдушил, за да погуби света.
РЕЗИ
Хайде, не му мисли.
(Рези изравя от пазарската чанта пакет кръгли бисквити, сяда до Херман на канапето, пъха в устата му бисквита след бисквита.)
РЕЗИ
Е, вкусни ли са? Харесват ли ти… още едничка… едничка за Херман и едничка за Рези… (сама си взима) Толкова обичам да те угоявам…
(Волфи излиза от стаята си, прегърнал едно момиче. Двойката се спира, целуват се. Рези остава с отворена уста, после раздрусва Херман, който се обръща по корем и също се втренчва в двамата. Волфи и момичето излизат в антрето.)
РЕЗИ
Сънувам ли?
ХЕРМАН
Ти ли си я пуснала?
РЕЗИ
Не!
ХЕРМАН
Била е вътре цялата нощ!
(Волфи е пуснал момичето да си върви, влиза, протяга се.)
ВОЛФИ
Значи, искате ли да знаете подробности, или само най-общо?
РЕЗИ
Кога е влязла тази особа?
ВОЛФИ
Снощи. (посочва телевизора) По време на телевизионната загадка. Тогава гледате като ударени с мокър парцал. — Ах, пишещата машина. Крайно време беше, иначе още днес офейквах.
(Волфи чука по клавишите на машината.)
ХЕРМАН
Тук не е публичен дом.
ВОЛФИ
Това моя стая ли е или не? А в моята стая мога да водя, когото си искам, така ли е? — Ако не, веднага си отивам.
РЕЗИ
Няма да споря. — Но поне можеше да ни я представиш.
ВОЛФИ
Я остави. Сякаш е от значение. Вече никога няма да дойде.
РЕЗИ
И се захващаш с такава една?
ВОЛФИ
Тя не е такава една. Вчера си е взела матурата и е решила, че вече й е време. — Ама това е стара таратайка.
ХЕРМАН
Струва шестстотин деветдесет и пет шилинга.
ВОЛФИ
Виждам, понеже знаете ли колко струва една порядъчна пишеща машина?
РЕЗИ
Отивам да ти приготвя закуската.
(тръгва към кухнята)
ВОЛФИ
Стой тук! — Иска ми се поне веднъж да съм с празен стомах. Караш ме да плюскам, тъпчеш ме, та не мога да се помръдна, а после се чудиш, че трябва да се поразкърша. — Стой тук, няма да ям.
РЕЗИ
Не, не, трябва да ядеш. Толкова си мършав.
ВОЛФИ
Мършав ли? Не съм и предполагам колко лой може да натрупа човек за две седмици. — Да, някога и аз бях гимназист, но за жалост съм едностранчиво надарен. — Какво загива с мен те изобщо не разбират, изобщо не ги е еня! (чука по пишещата машина) Но сега! — Сега ще видят!
РЕЗИ
Стихове ли ще пишеш?
ВОЛФИ
Тази гъска си е взела матурата. Но когато през нощта започнах малко да философствам, не можеше да се мери с мене.
РЕЗИ
Какви стихове смяташ да пишеш?
ВОЛФИ
Кой ти пише днес стихове? — Вас ще ви опиша… Хубаво ще ви опиша! Ще ви вляза под кожата, ще ви накълцам на хиляди малки парченца. И не се противете, не се преструвайте, иначе си отивам.
ХЕРМАН
Добре, добре, пиши си!
ВОЛФИ
(подиграва Херман)
Добре, добре, пиши си! — Търпите всичко, само и само да остана. Това е вашата лудост. Отсега нататък ще правите всичко, каквото пожелая, иначе няма да ви продумам и си отивам, ясно ли е? — (качва се на масата) Хайде, на колене!
(Херман и Рези коленичат.)
ВОЛФИ
Аз съм кайзер Волф! Ликувайте, овце такива! — Ликувайте!
ХЕРМАН и РЕЗИ
(един през друг)
Слава! — Слава! — Слава!
ВОЛФИ
Хайл! Аз съм фюрерът Аволф!
ХЕРМАН и РЕЗИ
(в хор)
Хайл! Хайл! Хайл!
ВОЛФИ
Ставай! Хайде! Сега сте бежанци! Вечна дружба! Хайл! Слава! — Но какво има? Бягайте!
(Херман и Рези тичат с последни сили около масата, крещят „Вечна дружба! Хайл! Слава!“. Волфи имитира картечница, замеря ги с продукти от чантата.)
ВОЛФИ
Хленчете! Издавайте викове на ужас! Бъдете нещастни! Страхувайте се! — И не забравяйте да ликувате!
(Херман и Рези с хленч и ликуване тичат около масата, накрая Херман пада на канапето. Рези се спира изтощена, обляга се на един стол, после сяда.)
РЕЗИ
Не мога повече.
ХЕРМАН
И това ли смяташ да опишеш?
ВОЛФИ
Никакви въпроси! Ставай!
(Волфи скача от масата, смъква обувките на Рези.)
РЕЗИ
Смили се, Волфи, Волфи, смили се…
ВОЛФИ
Добре, ще се смиля, сега ще дойде онзи, когото очакваш.
РЕЗИ
Трябва да отдъхна, остави ме да отдъхна.
ВОЛФИ
Ти чакаш твоето спасение. От облаците ще слезе той, принцът съкровище…
РЕЗИ
Смили се.
ВОЛФИ
Къде е той? (домъква Херман пред Рези) Ето го! Открий копнежа у твоята кралица!
РЕЗИ
(закрива лицето си с ръце)
Издъхвам. Умирам, умирам…
(Рези се плъзва от стола, Херман и Волфи я изправят.)
ВОЛФИ
Виждаш ли, вече съм добър, обърнах другата страница. Там вече няма нищо!
ХЕРМАН
Тя няма толкова мръсна фантазия като тебе.
ВОЛФИ
Не ми пука, трябва да дам назад, да се върна обратно в Резерл.
(Волфи рови в едно чекмедже, измъква връзка евтини медицински романи, избира един и се качва на масата.)
ВОЛФИ
Не се страхувай, Резерл, сега ще те успокоя! (чете) „Чувство на приласканост я изпълни цялата. Но само за кратък миг. Дали той ще забележи? Подобният на исполин широкоплещест, млад и русокос помощник-лекар й хвърли бърз, хладен поглед. «Свалете си дрехите» — каза той. С еластична походка пристъпи към нея, сякаш малко учуден, че тя още се колебае. Дали разбираше, че копнеж — ах, какъв копнеж! — и свян се борят в нея с равна сила? Ала тогава тя решително отметна главица и д-р Браун нямаше как да не забележи стелещото се великолепие на русите й къдрици. Нещо като възхищение припламна в очите му…“ (Волфи скача от масата) Резерл, той ти се възхищава, една мечта се сбъдва, твоите стелещи се руси къдрици карат очите му да припламват. Трябва да се съблечеш, иначе той ще забележи нещо. Разголи твоя копнеж. (тласка Херман към Рези) Пред теб стои подобният на исполин русокос д-р Браун със стоманеносините очи сред остро изсеченото лице. — Разбра ли ме?
РЕЗИ
(изправя се)
Значи трябва да…
ВОЛФИ
Сваляй всичко! Нали затова си дошла в кабинета му, сега го покажи, този твой копнеж, ти си млада и красива и той е млад и красив, и всичко ще стане, както в романа. Можеш да го изпиташ, аз имам власт над това!
ХЕРМАН
Той има власт, Резерл!
(Рези съблича роклята си.)
ВОЛФИ
Още! Къде е копнежът?
ХЕРМАН
Ами ако божият гняв се излее върху теб, хлапако!
ВОЛФИ
Ще бъде вече нещо! Трябва да опиша копнежа й. Или има нещо повече в тебе? — Още!
(С беззвучно ридание Рези съблича комбинезона си.)
ВОЛФИ
Още, още, още…
ЗАВЕСА