Георги Стоев
СИК 3 (10)

Глава X

На Маджо също не му се прибираше вкъщи. Знаеше, че любовницата му Милкана очаква да мине през апартамента, който наскоро й беше купил. Схемата за достигане до малката жилищна кооперация винаги беше различна. Този път охраната избра възможно най-дългия обходен маршрут, мина през половин София, направи още два-три безсмислени кръга около квартала и накрая колите паркираха около малко блокче, заградено с цветни лехи. Междувременно Маджо глътна две чаши уиски за настроение. Слезе от колата леко пиян и дори не се обърна да види как са се разположили неговите хора. А те тутакси заградиха кооперацията, сякаш беше правителствена резиденция. Преди това изтарашиха целия апартамент. Надникнаха дори в гардеробите с дрехи и в тоалетната чиния. Това беше задължителната част от системата за охрана. Трима от тях се изкачиха заедно с него и седнаха безцеремонно пред вратата на апартамента. Пропускаха само живеещите, които познаваха по име и по лице, и много рядко някой случаен гост, при условие, че този, който го е поканил, слезе да го вземе.

Милкана без никакво съмнение обичаше истински Маджо и правеше впечатление на добро и кротко момиче. Не лакомееше за пари, задоволяваше се с най-необходимото. Скучаеше по цял ден вкъщи. Понякога ходеше да пазарува в съседните магазини и винаги се радваше на неговите посещения.

— Какво да ти направя, миличък? — посрещна го от вратата тя. — Уиски ли искаш, кафенце?

— Остави ме, Милкано! — отпрати я както обикновено Маджо.

Той също изпитваше силна привързаност към нея, но понякога му досаждаше със своята глупост и сервилност.

— Искам малко да си почина.

— Да ти наготвя нещо?

— Казах ти, че не желая нищо.

— Направила съм тортичка.

— Млъкни най-сетне! — ядоса се Маджо. Всъщност той посещаваше Милкана твърде рядко.

Извеждаше я обикновено с приятели, които също поддържаха любовници или, когато имаше възможност, я водеше на десетдневни почивки в Гърция. Харесваше я наистина заради добротата й и скромността й, пък и тя се вписваше в конфигурацията на всичките му приближени. Маджо не понасяше фукльовци. Още по-малко търпеше хора, които постоянно се бутат да заемат първите страници на жълтите вестници. Той обичаше тишината, спокойствието и сигурността. В това отношение се различаваше от всичките си съдружници и често се случваше да се вбесява от техните ненужни демонстрации със скъпи коли и ефектни жени. Даваше си сметка, че това се отразява лошо на бизнеса, а от друга страна озлобява както действащата власт, така и обикновените хора. Стратегически разсъждаваше много по-добре, много по-мъдро от останалите босове. Все някой ден бизнесът им трябваше да излезе на светло. А това в никакъв случай не можеше да стане с компрометирани гангстери. Сега обаче мисълта му отново се върна към настоящето.

Макар че прекара полупиян трите дни, след като Генерала го беше заплашил, че ще го пусне да замине от България без никакви пари, Маджо предприе няколко решителни стъпки. Първата беше свикването на общото събрание и предупреждението към Пашата, който без съмнение имаше доста тесни контакти с Гоцев. След това, макар и малко случайно, успя да поръча на бай Миле Кимбата от „Аполо“. Това беше изключително сериозна стъпка. Отстраняването му щеше да разтърси целия ъндърграунд. При това без да е искано разрешение от Генерала. Именно поради тази причина той предпочете да говори първо с Поли какви са възможностите да се отърват от дъртия. Прекрасно осъзнаваше какво му дължи, но вече усещаше, че двамата са взаимно обвързани. Беше крайно време да се премерят на кантара. Според Маджо, вече тежаха еднакво и никой не можеше безнаказано да налага волята си над другия.

Генерала никога не ползваше мобилен телефон. Маджо също. Опита да подари един на дъртака, но той го изхвърли заедно с него. Направо побесня. Милкана обаче имаше стационарен телефон, с какъвто разполагаше и Гоцев.

— Здравей, началник — обади се Маджо. — Какво ще кажеш за едно гости?

— Имаш ли арменско сладко? — засмя се онзи.

— Ще ти намерим.

— А къде ме каниш?

— Моите хора ще дойдат да те вземат.

— Дадено — затвори Генерала.

Маджо кръстоса нервно хола под наплашения поглед на Милкана, надникна през прозореца, сипа си чаша уиски, глътна я на екс и отвори външната врата.

— Я идете да вземете тате! — нареди той на охраната.

— Бай Миле те чака долу — извинително разпери ръце едно от момчетата. — Нямам представа как те е намерил.

— Нищо де, кажи му да се качи!

Бай Миле винаги бе поддържал добри отношения с бодигардовете на Маджо. Обичаше да се заговаря с тях и да им разказва лакардии от измисления си живот в бивша Югославия. Повечето от тях му вярваха безпрекословно, защото Маджо му пазеше авторитета. Не го обиждаше публично, а когато беше в добро настроение, дори потвърждаваше авантюрите му с Аркан, Цеца Величкович и всякакви други измишльотини. Това влизаше в стратегията му да държи около себе си верни и предани хора. Пък и без съмнение беше печеливш ход.

Междувременно Маджо извади една пачка пари, дръпна от нея две-три банкноти, а останалите връчи на Милкана.

— Я се поразходи малко и си напазарувай! — целуна я небрежно по бузата той. — Охраната ще те откара.

— Ама то вече всичко е затворено бе, Младене! — ококори с тя.

— Заминавай, заминавай! Ще наредя да отворят. Милкана и Милчо се срещнаха на стълбището. Бай Миле галантно целуна ръка на дамата и пъшкайки се добра до нейния апартамент. Маджо му отвори веднага.

— Не може ли да сложите тука един асансьор, да го еба! — оплака се бай Миле. — Дано не съм блъскал напразно по тия стълби, като някой алпинист.

— Милкана е сготвила свинско с картофи, доколкото разбрах — обърна му гръб Маджо. — Взимай тенджерата и направо почвай да мааш!

— Не съм дошъл за това.

— Спешни ли ти трябват? — извади останалите от Милкана банкноти Маджо.

— Трябват ми, ама не толкова мизерни. Нали знаеш, че сега ще събирам бандата човек по човек, ще ги храня и ще ги поя, както си е по схемата и най-малко една седмица ми е нужно да ги подготвям.

— Добре де, колко искаш? — изтегна се на дивана Маджо. След две-три чаши уиски, той винаги проявяваше щедрост. Пък и бай Миле, въпреки простащината си, му беше симпатичен.

— Твърда сума, братко!

— И колко ти е твърдата сума?

— Десет хиляди долара.

— Имаш я — отпрати го небрежно с ръка Маджо. Гледаше да го махне час по-скоро, за да не се заварят с Генерала. — Иди в ресторанта отсреща, ще ти ги донесат след половин час. А после ще мина да ти платя и сметката.

— Така става — ухили се бай Миле. — Да знаеш, че много обичам свинско с картофи, ама сега нямам време — измъкна се през вратата той.

Генерала пристигна час по-късно. Обиколи хола и гордо си показа часовника.

— Англичанин — вдигна показалец той. По такъв начин се хвалеше с точността си, макар че в случая изобщо нямаше час за срещата.

Междувременно, Маджо се беше обръснал и излял върху себе си толкова парфюм, че миришеше на магазин за парфюмерия. Въпреки това умората от тридневното пиене си личеше.

— В криза ли си бил, бойчик? — изгледа го внимателно Гоцев.

— Поуморен съм малко — отвърна колебливо Маджо.

— Този апартамент мирише на хубава жена. Ако не бях гей, щях да ти я отнема тази Милкана, да знаеш!

— Е, началник…

— Ами Димата навсякъде разправя, че съм педераст.

— Той те напсува и на днешното общо събрание — изтърси Маджо.

— Не се учудвам. Дори бях сигурен.

— Пашата ли ти каза?

— Виж к’во, Младенчо! Пашата никога не ми е казвал нищо от това, което вие си говорите. Научавам го единствено от теб. Я ми кажи какво ти е продал, че си му толкова ядосан?

— Да ми продаде ли? — изненада се Маджо. — Ние нямаме такива взаимоотношения.

— Не ме разбра добре — погледна го косо Генерала. — Винаги съм му казвал, че трябва да купува, вместо да продава. Много приказки само на пазара…

— Ясно — кимна Маджо.

В хола съвсем се смрачи и двамата мъже останаха повече като силуети, отколкото като живи хора. Всъщност май вече си бяха казали всичко, заради което се срещнаха. На Маджо, разбира се, не му минаваше дори през ума да отпрати Генерала, а Генерала внезапно се приближи до него и надникна в очите му с благ поглед:

— Винаги съм мислел, че имам телепатична връзка с теб. Искаш ли да проверим дали съм прав?

— Да проверим — съгласи се Маджо.

Генерала взе едно листче хартия и написа на него отчетливо с едри букви „Кимбата“. После спокойно го изгори.