Андреас Грифиус
Сълзите на отечеството, година 1684

Сега сме вече ний съвсем опустошени,

жестоки племена и меч, потънал в кръв,

и тежък, тътнещ топ погълнаха със страх

потта ни и плода на всяко въжделение.

 

Задушен зной тежи над черкви разрушени

и кметството лежи във ужас — знакът пръв,

пред огън, чума, смърт, позор и мазна връв

сърцето и дъхът замлъкват поразени.

 

Навред се плиска кръв и рухнал е градът,

трикратно шест лета реките в кръв текат

и мили мъртъвци отвличат надалече.

 

Все още аз мълча пред този странен ад,

по-зъл и див от смърт, от чума, зной и глад.

Душите ни сега ограбени са вече.