Райнер Мария Рилке
Пак у дома съм между ден и сън…

[1] Обичам аз една липа навън — дървото с неговото мощно извисяване в небето, почерпило сили от мрака на Земята, е за Рилке един от най-великите символи на живота. Ще го открием и в стихотворенията: „Встъпление“, „Вечер“, „Благовещение“, „За фонтаните“, „Зрящият“, „Аз живея живота си в бавни спирали“, „Откривам те във всичките предмети“, „Ябълковата градина“, „Четвърта Дуинска елегия“, „Първи Сонет към Орфей“ из Първа част, „Седемнадесети Сонет към Орфей“ из Първа част, „О, докосни ни! — молят те нещата“, „Плодът“. ↑