Михаел Крюгер
За сънищата

Дядо ми, трезвомислещ селянин,

със сухи като шкурка ръце,

твърдеше, че по принцип сънувал

сънищата на другите.

Бе бедно време, войната

бе оставила на двора тежките си

оръжия и много бяха забравили,

какво са забравили.

Човек можеше да се лиши от почти всичко,

от въпроси, от кафе и от топлина.

А и от желания, за да не наруши

спокойствието на света. Но това, някой

съвсем сериозно да твърди,

че би могъл да се лиши от собствените си сънища —

дори у нас бе невероятно.