Ханс Магнус Енценсбергер
Тенекиената паничка

За бедността вече всичко е казано.

Че твърдоглава е, жилава, лепкава

че не интересува никого,

освен бедните. Скучна е.

Така усърдно работи, че няма време

да се оплаче от скука.

Тя е като мръсотията. Там долу

винаги в низкото,

пречи, заразява, смърди.

 

Поразително всеприсъствие.

Сякаш е вечна.

Божествени атрибути. Отзивчиви

светци я търсят, монаси

и калугерки са нейни годеници.

Всички останали, онези, които цял живот

бягат от нея, тя настига

със своята тенекиена паничка

на следния уличен ъгъл

 

величествена и неподвижна.