Нелсън Демил
Катедралата (31)

Глава 31

Брайън Флин стоеше до органа и държеше слушалката, притисната до рамото си, докато палеше цигара.

— Шрьодер, соленото месо беше жилаво. Нали не сте заклали коня?

Гласът на преговарящия долетя с нотка на потиснат смях:

— Не, сър. Ако желаете още нещо, само кажете.

— Това и ще направя. Преди всичко, радвам се, че знаете името ми. Вече сте наясно, че си имате работа с най-големия патриот на Ирландия. Нали така?

— Да, сър.

— Някой ден в Дъблин и в свободен Белфаст ще ми издигнат паметници. А вас никой няма да ви помни.

— Да, сър.

Флин се засмя неочаквано:

— Чувам, че пишеш, Шрьодер. Какво написа? „Мегаломания“?

— Не, сър. Просто си водя бележки.

— Добре. Сега слушай и си запиши. Първо… — Флин запрелиства автобиографията на Шрьодер, без да спира да говори, — в никой случай не загасяйте градинските прожектори около катедралата. Изглежда великолепно, окъпана в тази синя светлина. Освен това, то няма да позволи на момчетата от корпуса за бързо реагиране да се изкатерят по стените. Има мои хора с бинокли в съседните небостъргачи. Ако видят нещо да се движи отвън, ще сигнализират на постовете в кулите или направо ще ми се обадят. Което ме подсеща за точка номер две: не пипайте външните ми телефонни линии. Точка три: ако светлините тук вътре дори само премигнат, ще застрелям всички. Четири: никакви психологически атаки, като онзи банален номер с разкарването на тъпата ви бронирана кола около катедралата.

Моите хора в кулите имат ракети М-72. Пък и ние сме виждали повече бронирани коли, отколкото ти таксита, Шрьодер. Не се плашим от тях. Пето: никакви хеликоптери. Ако забележат хеликоптер от кулите, ще стрелят по него. Шесто: кажи на хората си, че планираме това от доста време и една атака ще им струва скъпо. Не ги жертвайте, ще ви трябват по-късно. — Флин изтри потта от челото си. — Седмо: отново повтарям, никакви отсрочки. Гледайте да се оправите до зори. Осмо: искам хубав двайсет и един инчов телевизор. Ще ти съобщя кога да го донесе Бърк. Девет: искам до сутринта да видя подробно предаване по новините за ставащото тук. Десет: възнамерявам да дам пресконференция в залата за журналистите под ризницата. Начало, десет и трийсет тази вечер, на живо. Записа ли всичко?

След продължително мълчание се чу гласът на Шрьодер. В него се долавяше леко напрежение:

— Да, сър. Ще се помъчим да задоволим всичките ви искания.

— Ще го направите. Какво казват от Дъблин, Лондон и Вашингтон?

— Осигурена е постоянна връзка с представителите им, които са тук, в резиденцията на кардинала. Мисля, че има напредък.

— Радостно е, че съюзниците работят толкова добре заедно. Надявам се и те като нас да съумеят да сдържат нервите си. Какво съобщиха от Червения кръст и Амнести?

— Готови са да съдействат по всички възможни начини.

— Браво на тях. Добри хора. Винаги готови да протегнат ръка за помощ. А какво става с осигуряването на имунитет за мен и хората ми?

Шрьодер се изкашля леко:

— Главният прокурор на щата обсъжда въпроса с главния прокурор на Съединените щати. Засега това, което мога да обещая, е…

— Справедлив процес — прекъсна го Флин. — Прекрасна страна, няма що. Но аз въобще не искам никакъв процес, Шрьодер.

— Засега не мога да обещая…

— Позволи ми да изясня нещо. В момента, в който ми кажеш, че затворниците са освободени, искам да ми гарантираш този имунитет, иначе сделката се проваля. Ще застрелям заложниците и ще вдигна катедралата във въздуха.

Флин чуваше тежкото дишане на Шрьодер в слушалката. След малко той каза:

— Всичко, което искате, се взема под внимание, но тези неща изискват време. Най-важното за мен в момента е безопасността на заложниците…

— Шрьодер, престани да ми говориш, сякаш съм някой побъркан престъпник. Запази този номер за следващия си случай, ако ти възложат такъв. Аз съм войник и искам да ми се говори като на такъв. Към заложниците се отнасяме коректно. Тонът ти е прекалено покровителствен.

— Съжалявам, не исках да ви обидя. Опитвам се само да се уверя в добрите ви намерения. Работата ми е да договоря споразумение, от което всички да са доволни и…

Флин рязко се изправи и повиши тон:

— Как можеш да наречеш това преговори, след като не възнамеряваш да отстъпиш?

Шрьодер не отговори.

— Правил ли си някога истински отстъпки през цялата си кариера като преговарящ за заложници, Шрьодер? Никога. Ти дори не слушаш какво ти говоря, по дяволите! Няма да е лошо да започнеш да ме слушаш, защото когато тази катедрала е в развалини и навсякъде се въргалят трупове, ще се разкайваш, че не си ми обърнал достатъчно внимание и си действал както си знаеш.

— Но аз слушам. И действам…

— Капитан Берт Шрьодер, ти ще бъдеш запомнен като човека, който не е успял да спаси катедралата „Свети Патрик“ и е изцапал ръцете си с невинна кръв.

Никога няма да можеш да ходиш с вдигната глава и мисля, че няма да получаваш толкова много покани за интервюта.

За първи път, доколкото тези, които слушаха можеха да си спомнят, гласът на Шрьодер се развълнува:

— Не съм те излъгал, нали? Не сме се опитвали да използваме сила, нали? Поискахте храна, донесохме ви. Поискахте…

— Платих шибаната храна! Сега ме чуй внимателно. Знам, че си само посредник на цял куп копелета, но… — Флин погледна снимката на Шрьодер върху корицата на неговата книга. Беше снимка по време на действие след обир на банка, при който са били взети заложници. Шрьодер, за разлика от предшественика си, който винаги носеше бейзболна шапка и яке, бе облечен елегантно, в раиран костюм от три части. Лицето и масивното тяло напомняха за бейзболния тип, но Шрьодер се опитваше да търси собствен стил. Флин изучаваше лицето на корицата. Красив профил. Волева челюст, изправена стойка. Но очите му не можеха да скрият уплахата. Лоша снимка. Флин продължи: — Но аз ти вярвам, Шрьодер, вярвам, че можеш да използваш влиянието си и да ни помогнеш. Желая да продължаваш да разговаряш с мен през цялата нощ, капитане. Искам да предаваш съобщенията ми на хората около теб.

Гласът на Шрьодер прозвуча изненадано при този внезапен израз на доверие.

— Да, сър. Ще направя това. Можете да разговаряте с мен. — И двамата мъже помълчаха до минута, после Шрьодер рече: — Сега бих искал да поискам от вас две услуги.

Флин се усмихна и разсеяно прелисти автобиографията пред себе си:

— Казвай!

— Ами, първо, заглушаващото устройство обърква взаимодействието на полицейските сили, а не бихме искали да стане някой инцидент поради липса на комуникации. Освен това пречи на радио и телевизионните излъчвания.

Флин хвърли настрана книгата.

— Няма да стане. Но ще си помисля. Какво друго?

— Бих искал да разменя по няколко думи с всеки заложник.

— Може би след пресконференцията.

— Добре. Справедливо е. Има още едно нещо.

— Винаги има още едно, нали?

— Да, но понеже се опитваме да стигнем до разбирателство, да установим доверие помежду си, а аз съм единственият, който говори с вас, чудя се дали не можете да направите същото и за мен. Искам да кажа, че говорих с господин Хики преди това и…

Флин се изсмя и се огледа, Хики не се виждаше наоколо.

— Джон малко те е поизмъчил, нали, капитане? Обича да си прави неприятни шеги. Просто не му обръщайте внимание. Обича да дрънка. Ирландец, какво да се прави.

— Да, но може да се получи недоразумение. Вие сте шефът и аз искам да контактувам свободно с вас и…

Флин пусна слушалката върху телефона и запрелиства книга с нотни текстове. Искаше да намери нещо нерелигиозно, което да отвлече мислите му от катедралата. Измежду всички забравени от Бога места, на които беше стъпвал кракът му, никое не му изглеждаше по-странно забравено от тази катедрала. И все пак другите, помисли той, чувстваха тук присъствието на божествения дух. Осъзна, че празнотата, която усещаше, беше само вътре в него. Намери „Розата на Тралий“, завъртя ключа на органа и засвири, като си пееше тихо:

Когато слънцето бавно се скри зад морето, и над планината зелена луната изгря, към Тралий тръгнахме с мойта любима —

да открием извор с кристална вода.

Берт Шрьодер дълго гледа замлъкналата слушалка,

скръстил ръце на бюрото и потънал в мисли, Флин говореше за имунитет, което показваше, че мисли за бъдещето и следователно наистина желаеше да не утежнява престъплението си. Нямаше намерение да убива никого, най-малкото себе си. И което беше по-важно, започваше да зависи от него то винаги се случваше. Беше неизбежно, защото осъзнаваше, че гласът на Шрьодер е единственият, който е от значение. Шрьодер вдигна глава.

— Мисля, че вече имам представа за този тип. Бърк отбеляза:

— Звучеше така, сякаш има представа за теб. Очите на Шрьодер се стесниха и той кимна неохотно:

— Да, изглежда познава някои от методите ми. Боя се, че медиите отделят твърде много внимание на моето бюро — и добави: — Никога не съм търсил публичност.

— Искаш да кажеш, че твоята автобиография е публикувана без одобрението ти? Божичко, можеше поне да почакаш да излезеш в пенсия. — Бърк се усмихна: — А сега изпускаш най-важната глава от нея. Трябва да обсъдиш това с агента си. — Бърк вложи помирителна нотка в гласа си: — Виж, Берт, аз не знам всички отговори, но…

Шрьодер се изправи:

— Не, не знаеш. И ми омръзна да играеш преден защитник по фланга!

Всички занемяха. Бърк стана и тръгна към вратата. След него Шрьодер подвикна:

— Не се отдалечавай много! Флин може да поиска след малко кафе.

Бърк се обърна:

— До този момент се сблъскахме с двойни игри, некомпетентност и малко обикновена глупост. И въпреки това досега имахме адски късмет, но ако до сутринта не обединим усилията си, ще станем свидетели на кръвопролитие и светотатство, и ще трябва много да обясняваме. Загледан пред себе си, Шрьодер отсече спокойно:

— Остави всичко на мен.