Нелсън Демил
Катедралата (30)

Глава 30

Патрик Бърк извървя дългия подземен път от ризницата, покрай мълчаливите полицаи в коридора. Забеляза, че подразделението за тактическо наблюдение беше заменено от Службите за бързо реагиране. Носеха черни униформи и черни бронирани жилетки. Въоръжени бяха с пушки, снайпери, автомати и пистолети със заглушители. Нямаха нищо общо с обществената представа за ченге. Очите им постоянно шареха, телата им бяха прекалено напрегнати, в стиснатите им устни димяха цигари.

Бърк влезе в мазето на енорийския дом и тръгна нагоре по стълбището към кабинета на монсеньор. Мина през претъпкания външен офис и влезе в другата стая, като плътно затвори вратата зад себе си. Срещна погледите на дванайсетте човека вътре — мислено ги бе нарекъл Отчаяната дузина. Застана в средата на стаята.

Най сетне Шрьодер се обади:

— Защо се забави толкова?

Бърк отиде до един стол и седна:

— Каза ми да се опитам да го преценя.

— Никакво преговаряне, Бърк. То е моя работа. Не познаваш процедурата…

— Ще си тръгна на мига, само кажи. Нямам желание да попадна на предната корица на „Тайм“.

Шрьодер скочи от мястото си:

— Започва да ми писва от напомняния за онази шибана статия в „Тайм“…

Заместник-комисарят Рурк се намеси:

— Хайде, момчета, престанете. Очаква ни дълга нощ. — Обърна се към Шрьодер: — Искаш ли Бърк да си тръгне, след като ни осведоми?

Шрьодер поклати глава:

— Флин го направи своето момче за поръчки, а ние не можем да си позволим да разстройваме господин Флин.

Лангли се обади: — Какво иска Флин, Пат?

Бърк запали цигара и мълча по-дълго, отколкото се считаше за учтиво.

— Каза, че в известен смисъл катедралата ще се саморазруши на зазоряване.

Всички мълчаха, докато не се обади Белини:

— Ако трябва да я завзема със сила, не е лошо да предвидите достатъчно време за сапьорите да прегледат всеки инч. Сега разполагат само с две кучета: Сали и Бренди… — Той поклати глава: — Каква бъркотия, мамка му!

— Каквито и устройства да са заложили, те могат да забавят действието им — обади се Шрьодер. — Ще ги убедя да направят отсрочка.

Бърк го погледна:

— Мисля, че не разбра какво съобщих. Лангли отново попита:

— Какво друго каза той, Пат?

Бърк се облегна назад и им представи редактирана версия на разговора си с Флин. От време на време поглеждаше майор Мартин, застанал срещу камината в класическа поза. Доби впечатлението, че Мартин мислено попълва липсващите изречения.

Бърк спря вниманието си върху Арнолд Шеридан, квинтесенция на представата за държавен служител — пестелива усмивка, приятни маниери, обработен глас, който не казваше нищо. Беше назначен в отдела по безопасността, но вероятно намираше за проява на лош вкус дори факта, че само привидно е ченге. Бърк разбираше, като човек, който присъства в центъра на събитията, Шеридан можеше да промени поведението на администрацията във всички възможни посоки. Твърда линия, умерена линия или липса на определено становище. Вашингтон можеше да принуди Лондон да отстъпи, а след това, като плочки от домино, Дъблин, Олбъни и управата на Ню Йорк щяха да се надпреварват кой първи да го последва. Но докато гледаше Шеридан, той установи, че няма представа какво става зад тези учтиви безизразни очи.

Докато говореше, Бърк погледна и Шрьодер. Този човек бе съвършен слушател, така както беше съвършен говорител. Чуваше и запомняше всяка дума, дори интерпретираше нюансите, правеше анализ и стигаше до заключения. Но в крайна сметка, по силата на някакъв невероятен процес в мозъка му, никога не разбираше същността на казаното. Бърк тръсна пепелта в чашка от кафе:

— Не мисля, че този тип е банален случай от буквара. Смятам, че няма да се огъне в исканията си и няма да допусне отсрочки, Шрьодер.

Шрьодер настоя:

— Всички правят отсрочки, Бърк. Искат да изиграят пиесата докрай и мислят, че отстъпката ще дойде през следващата минута, или през следващия час, или на другия ден. Такава е човешката природа.

Бърк завъртя глава:

— Не разчитай на вероятността да ти дадат повече време.

Майор Мартин се намеси в разговора:

— Ако може да кажа нещо… Анализът на лейтенант Бърк е погрешен. Разправям се с ирландци от десет години и знам, те са ужасни лъжци, мошеници и блъфьори. Флин ще даде отсрочка, ако продължавате да му давате надеждата за…

— Глупости! — стана Бърк.

Ирландският генерален консул също се изправи:

— Майоре, мисля, че е непочтено да характеризирате ирландците…

Майор Мартин насила вложи дружелюбна нотка в гласа си:

— О, извини ме, Томас! Говорех само за ИРА, разбира се. — Той обходи с очи стаята: — Нямах предвид ирландците в Америка. Комисар Рурк, господин Хоган, лейтенант Бърк и — той погледна усмихнато Шрьодер, — вашата по-добра половина.

Комисар Рурк кимна, за да покаже, че няма лоши чувства:

— Всички сме малко напрегнати. Хайде да приемаме всичко по-спокойно. Съгласни ли сте? — Той погледна Бърк: — Лейтенант, майорът има повече опит в тези неща. Той ни осигурява ценна информация и ни позволява да вникнем в нещата. Знам, че ирландските проблеми са твой специалитет, но този не е от ирландско-американско естество. Сега нещата са по-различни.

Бърк огледа присъстващите:

— За малко искам да го превърна в чисто американски проблем. По-точно, искам да разговарям с комисар Рурк, капитан Шрьодер, инспектор Лангли и господин Хоган насаме.

Комисар Рурк се чудеше какво да предприеме. Майор Мартин тръгна към вратата:

— Трябва да отида до посолството.

Томас Донахю също се извини и го последва. Монсеньор Даунс кимна и излезе. Арнолд Шеридан стана и погледна часовника си:

— Ще се обадя в министерството. Белини попита:

— Искаш ли да остана, Бърк?

— Това не засяга теб, Джо. Белини отвърна:

— Надявам се да е така — и тръгна навън. Помощникът на губернатора внезапно се разбърза:

— О! трябва да тръгвам — и излезе.

Робърта Шпигел се облегна назад в люлеещия се стол и запали нова цигара:

— Или вървете да си говорите в мъжката тоалетна, макар да не гарантирам, че няма да ви последвам, или говорете тук.

Бърк реши, че няма нищо против нейното присъствие. Дръпна Лангли в далечния край на стаята и попита тихо:

— Още ли нямаме връзка с Джак Фъргюсън?

— Свързахме се с жена му. Тя е на легло. И на нея не се е обаждал.

Бърк поклати глава. Обикновено смяташе за своя първостепенна отговорност безопасността на информатор, който е в опасност, но сега нямаше време за Джак Фъргюсън. Фъргюсън сигурно го разбира — и, надяваше се, че разбира също опасността за живота си. Бърк застана в средата на стаята и се обърна към хората, които бяха останали:

— През всичките тези години съм участвал в дъното на какви ли не игри, обаче никога не съм се сблъсквал с по-объркана работа. И понеже аз съм този, на когото едва не гръмнаха главата днес следобед, надявам се, разбирате защо съм толкова вбесен. — Той погледна Крюгер и Хоган. — Мисля, че вие ни дължите някакво обяснение. — Дръпна силно от цигарата си и продължи: — Помислете върху следното. Тук имаме добре планирана и отлично финансирана операция. Дори прекалено добре. Като имаме предвид какво знаем за ИРА, тукашната и онази оттатък. Тук виждам ръката не толкова на революционерите, колкото на контрареволюционерите, на държавни мъже. — Той погледна Крюгер и Хоган. Никой не проговори. — Брайън Флин ми каза, че майор Бартолъмю Мартин му е предложил осъществяването на операция в Америка и е осигурил необходимите средства за извършването й. Ако това е вярно, то аз мисля, той не би могъл да го направи без помощта на някой от вашите хора, или поне без вашия до болка познат талант да се завъртате натам, накъдето ви е изгодно. Лангли се изправи:

— Внимавай какво говориш! Бърк го прекъсна:

— Зарежи това, Лангли! Ти също имаше някакви подозрения. — Обърна се към мъжете пред себе си: — Цялата работа е била постановка, но е излязла извън контрола ви, защото Брайън Флин е отказал да играе определената му роля. Може би от него се е очаквало да обере някой арсенал или да взриви банка. Но му дошла по-добра идея и сега нашите задници са накиснати в последиците от това.

Крюгер скочи:

— Не съм чувал по-параноидни…

Хоган се протегна, постави дланта си върху ръката на Крюгер и пое инициативата:

— Слушай, Бърк в това има известна доза истина — той спря, после пак продължи: — ФБР наистина очакваше да спечели от този инцидент разбира се, когато всичко приключи, ще паднат няколко високопоставени глави, но анализът ще покаже колко безпомощни сме били да го предотвратим. И може би ще получим малко власт и пари за това. — Наклони се още малко напред и в тона му прозвуча сериозност: — Но дори и намек за това, че сме…

Бърк махна с ръка, за да прекъсне отричанията:

— Нямам истинско доказателство, и не ми е нужно. Искам само да знаете, че Патрик Бърк е наясно с всичко. И едва не го застреляха, докато се опитваше да установи истината. Но ако Брайън Флин започне да прави публични изявления, хората ще му повярват и вашите две служби ще затънат в неприятности за кой ли път.

Хоган поклати глава:

— Той няма да отправи публични обвинения към помощниците си отвън, защото не иска да признае пред ирландците, че е работил с британското разузнаване…

Крюгер го изгледа строго:

— Затвори си устата, Хоган!

Дъглас Хоган направи пренебрежителен жест:

— За Бога, Крюгер. Няма смисъл да се хитрува — той погледна четиримата представители на полицията: — Знаехме нещо, но както каза Бърк, то излезе извън контрол. Мога да ти обещая, че каквото и да стане, ние ще те прикрием… стига и ти да направиш същото за нас. Каквото станало, станало. Сега трябва да направим така, че да излезем от тази ситуация не само чисти, а и с благороден вид. — Разпери ръце и заговори увещаващо: — Предоставена ни е чудесната възможност да постигнем някои важни промени в разузнавателната работа в тази страна. Промяна, която да подобри имиджа ни.

Комисар Рурк се изправи:

— Вие всички сте… луди! Лангли се обърна към него:

— Сър, мисля, че трябва да се занимаем с проблема, пред който сме изправени. Не можем да променим веригата от събития, които ни доведоха дотук, но трябва да направим така, че изходът да не е катастрофален… Щом трябва, ще работим заедно.

Комисарят погледна мъжете от ФБР и от ЦРУ, после своите двама разузнавачи. Ясно осъзна, тяхната логика не беше негова логика, техният свят не бе негов свят. Разбра също, че всеки, който може да направи онова, което са направили Крюгер и Хоган, е опасен и отчаян човек. Погледна Робърта Шпигел. Тя му кимна и той седна.

Бърк се огледа:

— Важно е да разберете, че Бартолъмю Мартин е заплаха за всичко, което може да се постигне с преговорите. Иска да види катедралата унищожена и кръвта на заложниците пролята. — Той се обърна към Рурк и Шрьодер: — Лош приятел е за вас. — Погледна Крюгер и Хоган: — Най-многото, на което Мартин се е надявал, е било кражба на оръжие или взривяване на банка. Но Флин му предостави уникалната възможност да повлияе на общественото мнение в Америка така, както стана във Великобритания с убийството на лорд Маунтбетън, извършено от ИРА. Обаче ако Флин излезе от катедралата, без да пролее нито капка кръв и затворниците бъдат освободени, той ще се превърне в герой за по-голямата част от ирландското население. Никой няма да повярва, че е имал намерение да навреди на някого или да разруши катедралата. А майор Мартин не може да допусне то да се случи. — Бърк отново се обърна към Крюгер и Хоган: — Искам да бъде неутрализиран! Не, това не е оня евфемизъм, който използвате за убийство. Не изпитвайте такова неудобство. Неутрализиран, значи лишен от възможност да действа. Да бъде наблюдаван. Искам редовен служител на Британското външно министерство, който да представя страната, не Мартин. Предоставям ви уникалната възможност да спасите задниците си.

Крюгер погледна Бърк с неприкрита враждебност в очите. Хоган кимна:

— Ще сторя каквото мога. Робърта Шпигел се обади:

— Край на обсъждането — погледна Шрьодер: — Капитане, вие сте на ход.

Шрьодер кимна и включи високоговорителите в двете сгради. Поръча на оператора да го свърже с катедралата и докато чакаше, огледа присъстващите. За тях започва нова игра, помисли си той. Но неговата не бе променена кой знае колко. Най-важната му грижа беше личността на Брайън Флин. Целият му свят се бе свил до електронните импулси, които минаваха между двамата. Вашингтон, Лондон и Дъблин можеха да го улеснят с капитулацията си, ала не можеха да направят нещата по-трудни, отколкото вече бяха. Гласът му в слушалката го накара да трепне:

— Здравейте, господин Флин. Тук е капитан Шрьодер.