Нелсън Демил
Катедралата (26)

Глава 26

Флин почна:

— Здрасти, Бърк.

Бърк спря в подножието на ризницата, Флин отбеляза:

— Поисках да изпратят теб, за да изпъкнеш в очите на началниците си.

— Благодаря — Бърк вдигна голяма желязна халка с ключове. — Това ли искаш?

— Подай ми ги.

Бърк изкачи стъпалата и провря ключовете през решетката на вратата, Флин извади сензора за скрити микрофони и го прекара покрай тялото му.

— Казват, че напредъкът на технологиите действа дехуманизиращо, но тази джунджурия прави ненужно претърсването, което винаги създава напрежение. По този начин изглежда сякаш почти си вярваме — той прибра устройството.

Бърк рече:

— Какво значение има дали нося скрит микрофон или не? Няма да обсъждаме нищо, за което не бих докладвал.

— Остава да го проверим — той се обърна и викна на Педар Фицджералд, който стоеше на площадката: — Свободен си да почиваш.

Фицджералд преметна автомата през рамо и си тръгна, Флин и Бърк се гледаха известно време, после Флин заговори:

— Как разбра за нас, лейтенант?

— Не е твоя работа.

— Разбира се, че е. Майор Мартин ли ти каза?

Бърк осъзна, че се чувства по-свободен да говори без предавател, който да препраща думите му в енорийския дом. Той кимна и видя как някакъв странен израз премина по лицето на Флин.

— Той да не е някой от твоите приятели?

— Познанство на професионална основа — отговори Флин.

— Добрият майор съобщи ли ти истинското ми име?

Бърк не отговори. Флин се приближи още към вратата.

— Има една стара пословица сред разузнавачите: „Не е важно кой е изстрелял куршума, а кой е платил за него“ — погледна внимателно Бърк. — Кой е платил за куршумите?

— Ти ми кажи.

— Британското военно разузнаване осигури всичко необходимо за фенианската армия.

— Британското правителство не би поело такъв риск, само заради дребната ви война.

— Говоря за хора, преследващи собствени цели, които може да съвпадат, но може и да не съвпадат с целите на техните правителства. Тези хора говорят за някакви исторически съображения, за да оправдаят онова, което вършат…

— Ти правиш същото.

Флин не обърна внимание на прекъсването:

— Тези хора са невероятни егоисти. Животът им придобива смисъл само ако могат да манипулират, мамят, интригантстват и елиминират враговете си, истински и въображаеми, от другата или от тяхната собствена страна. Самоутвърждават се само в ситуации на криза и смут, които често самите те създават. Това са твоите хора от разузнаването, или тайни ченгета, или каквито там още се наричат. Това е майор Бартолъмю Мартин.

— Помислих, че описваш себе си.

Флин се усмихна студено:

— Аз съм революционер. Тези, които са контрареволюционери, са далеч по-окаяни.

— Може би трябва да започна да се занимавам с разследване на кражби на коли.

Флин се засмя.

— Ах, лейтенант, ти си честно ченге. Вярвам ти.

Бърк не отговори и Флин продължи:

— Ще ти кажа още нещо. Мисля, че някой в Америка е помагал на Мартин. Наложило се е. Пази се от ЦРУ и ФБР.

Бърк отново не отговори и Флин зададе въпроса:

— Кой печели най-много от това, което става днес?

Бърк вдигна очи:

— Не и ти. Скоро ще бъдеш мъртъв и ако това, което казваш, е вярно, тогава в какво се превръщаш ти? В пешка. Незначителна пешка, пожертвана от британското разузнаване и може би от ЦРУ или ФБР, заради собствената им игра.

Флин се усмихна.

— Да, знам го. Но пешката е взела топа и се намира в неговото квадратче. Пешките не бива да се подценяват. Когато стигнат до края на шахматната дъска, те могат да се превърнат в офицери.

Бърк разбра Брайън Флин. Попита:

— Ако приемем, че майор Мартин е такъв, какъвто казваш, тогава защо ми разказваш всичко това? Да не би да очакваш от мен да го разоблича?

— Не, то ще ме компрометира, нали разбираш? Просто го дръж под око! Сега, когато послужих за постигане на целта му, той иска да ме види мъртъв. Иска заложниците да умрат и катедралата да бъде разрушена, за да покаже на света какви диваци са ирландците. Внимавай какви съвети дава на твоите началници! Разбираш ли?

— Разбирам, че си попаднал в ситуация, от която не можеш да излезеш победител. Забъркан си в лоша сделка, която си мислел, че можеш да преобърнеш, но сега не си толкова сигурен.

— Целта ми не е компрометирана. Само от британското правителство зависи дали ще освободят тези хора. Тяхна ще бъде грешката, ако…

— За Бога, човече, откажи се от това — гласът на Бърк издаде нетърпението и гнева му. — Ще ти дадат няколко години условна присъда за тежка степен на физическо насилие, или за каквото успееш да се споразумееш с прокурора.

Флин сграбчи железните пръчки пред себе си:

— Престани да говориш като шибано ченге, Бърк! Аз съм войник, а не презрян престъпник, който прави сделки с прокурорите.

Бърк въздъхна тежко и промълви:

— Не мога да те спася.

— Не съм те молил. Но фактът, че го спомена, ми говори повече за ирландеца Патрик Бърк, отколкото иска да признае полицаят Патрик Бърк.

— Дрън-дрън.

Флин пусна пръчките.

— Погрижи се само за майор Мартин и ще спасиш заложниците и катедралата. Аз ще спася фенианите. Сега тичай обратно като добро момче и донеси соленото месо. Може пак да си поговорим.

Бърк вложи деловитост в гласа си:

— Искат да приберат тялото на коня.

— Разбира се. Примирие за прибирането на телата на мъртвите — отново се беше овладял и се усмихна: — Само да не вземат да приготвят от него солено месо. Един мъж с въже и открита платформа. И без номера.

— Без номера.

— Имаше достатъчно номера за един ден — Флин се обърна и се заизкачва по стъпалата, после спря внезапно и се обърна: — Ще ти докажа, че съм почтен човек, Бърк. На всички е известно, че Джак Фъргюсън е информатор на полицията. Кажи му да се измита от града, ако му е мил животът.

Обърна се отново и изтича нагоре.

Бърк го гледаше как се скри зад ъгъла на площадката. „Аз съм войник, а не презрян престъпник“. Каза го със следа от болка, все пак болка имаше.

Брайън Флин се изправи пред кардинала, който седеше на трона си.

— Ваше високопреосвещенство, искам да ви задам много важен въпрос. Кардиналът наклони глава. Флин попита:

— Има ли някакви тайни пътища, някакви коридори, през които може да се влезе в катедралата?

Отговорът на кардинала дойде незабавно:

— Даже и да имаше, не бих ги разкрил. Флин отстъпи назад и посочи към високия таван, в една точка над криптата, където на някаква жица висяха червените шапки на починалите архиепископи на Ню Йорк.

— Искате ли и вашата шапка да увисне там?

Кардиналът го погледна студено:

— Аз съм християнин, който вярва във вечния живот и не се боя от заплахите за смърт.

— Ах, кардинале, исках да кажа, че ще накарам хората си горе да отсекат с брадва този красив таван.

кардиналът леко изпъшка, после рече тихо:

— Доколкото ми е известно, такива тайни ходове не съществуват. Но това не означава, че наистина няма.

— Не, не означава. Защото подозирам, че съществуват. Спомнете си, когато за пръв път архиерейският наместник ви показа вашата нова катедрала. Може да е споменал за някакъв път за бягство, в случай на метеж. Скривалище на свещениците, каквито имаме в Ирландия или Англия.

— Не смятам, че архитектът е помислил за нещо такова. Тук е Америка.

— С всяка изминала година това все повече губи значение. Помислете си, Ваше високопреосвещенство. Ще спасите човешки живот, ако успеете да си спомните.

Кардиналът се облегна назад в трона си и огледа огромния храм. Да, тук имаше кухи стени и стълбища зад тях, които водеха нанякъде; пътища, които никога не се използваха. Но не можеше честно да каже, че ги помни или знае дали извеждат навън. Погледна през мраморния под пред себе си. Отдолу се намираше криптата, а около нея имаше ниско подземие. Но те знаеха това. Беше видял Мегън и Хики да се спускат през бронзовата плоча до олтара.

Две трети от подземието бе високо само колкото да пропълзиш. Представляваше тъмница, където под мраморния под се гонеха плъхове. Над нея всяка година минаваха шест милиона души да се молят на Бог, да размислят, или просто да погледат. Но тъмнината под краката им стоеше затворена до този ден. А сега преминаваше през пода и навлизаше в съзнанията и душите на хората в катедралата. Станаха важни тъмните места, а не благословените олтари на светлината. Кардиналът вдигна очи към фигурите в галериите и на балкона на църковния хор. Стояха напрегнато, като пазачи върху черни назъбени скали, като воини върху стените на някой град. Вечните стражи, уплашени и самотни, които шепнеха: „Какво от това, че е нощ?“

Кардиналът се обърна към Флин:

— Не мога да се сетя за никакъв път за влизане, а за ваша зла участ, и за излизане от катедралата.

— Пътят, от който ще изляза, е предният вход.

Той разпита подробно кардинала за предполагаемото подземие под нефа, за коридорите, които свързваха помещенията отдолу и за ниския тунел около криптата.

Кардиналът непрестанно клатеше глава:

— Глупости, обичайните глупости, които се разпространяват за църквите. Това е Божи дом, не пирамида. Тук няма тайни, има само чудеса на вярата.

Флин се усмихна:

— И никакви планини от злато, нали, кардинале?

— Да, има планина от злато. Плътта и кръвта Христови, които се намират в нишата на олтара, радостта и добрата воля и любовта, които царуват тук, това е нашата планина от злато. Каня ви да си вземете малко от нея.

— И може би няколко ценни бокала и златото от олтарите.

— Можете да вземете всичко това.

Флин поклати глава:

— Не, от тук няма да излезе нищо, освен ние. Задръжте си златото и любовта. — Той огледа катедралата: — Надявам се да оцелее — и погледна кардинала. — Е, може би една обиколка наоколо ще опресни паметта ви. Елате с мен. Кардиналът стана и двамата излязоха от светилището. Тръгнаха към предната част на сградата. Отец Мърфи проследи с поглед кардинала и Флин. Мегън не се виждаше. Бакстър седеше на края на скамейката, а Джон Хики до органа разговаряше по полевия телефон. Мърфи се обърна към Морийн:

— Отчаяно желаеш да направиш нещо, нали?

Тя го погледна. Катарзисът след избегнатата смърт я караше да чувства успокоение, почти блаженство, но импулсът за действие все още бе жив. Кимна бавно.

Отец Мърфи поразмисли малко и попита:

— Знаеш ли някакъв код, например Морзовия?

— Да, знам Морзовия код. Защо?

— Ти си в смъртна опасност и мисля, че трябва да се изповядаш, в случай че нещо се случи… неочаквано.

Морийн погледна свещеника, но не каза нищо.

— Довери ми се.

— Добре.

Мърфи почака Хики да затвори телефона и викна:

— Господин Хики, мога ли да говоря с вас?

Хики погледна през парапета на светилището:

— Използвай онази в стаята на младоженците, само я избърши след това.

— Госпожица Малоун иска да се изповяда.

— О — изсмя се Хики, — то може да отнеме цяла седмица.

— Не е нещо, с което да се шегувате. Тя усеща, че животът й е в смъртна опасност и…

— Така е. Добре, никой не ви спира.

Отец Мърфи се изправи, последван от Морийн. Хики видя, че тръгнаха настрани към парапета.

— Не можете ли да го направите тук?

Мърфи отговори:

— Не може пред всички. Отиваме в изповедалнята.

Хики изглеждаше недоволен.

— Добре, но не се бавете!

Слязоха по страничните стъпала и прекосиха вътрешната галерия към изповедалнята до стаята на младоженците. Хики вдигна ръката си към снайперистите отгоре и извика след двете отдалечаващи се фигури:

— Не си и помисляйте да направите някоя глупост! Държат ви на мушка. Отец Мърфи покани Морийн да влезе зад завесата и мина през свода отстрани до нея. Влезе в изповедалнята през вратата, определена за свещениците, и седна в малката тъмна кабина. Дръпна шнура, за да свали черната преграда. Морийн Малоун коленичи и погледна неясния силует на свещеника.

— Толкова отдавна не съм го правила. Не знам как да започна.

Отец Мърфи каза с тихия доверителен шепот, предназначен специално за тайнството на изповедта:

— Започни първо с откриването на бутона на звънеца върху дървената рамка.

— Моля?

— Там има един бутон. Ако го натиснеш, той звъни в горния салон на енорийския дом. Използва се в извънредни случаи, за да повикаш свещеник, ако се нуждаеш от незабавно опрощение на греховете. — Той се изсмя тихо на онова, което тя определи като професионален виц на енорийските свещеници.

Морийн промълви развълнувано:

— Искате да кажете, че можем да влезем във връзка…

— Не можем да получим обратен отговор, а и не бихме искали това да се случи. Пък и не знам дали някой ще ни чуе. Бързай сега. Предай съобщение, нещо полезно за хората отвън.

Морийн дръпна още малко завесата, за да скрие ръката си. Прокара пръстите си по дъбовата рамка и откри бутона. Натисна го няколко пъти, за да привлече вниманието на някого, после започна да почуква сигналите на Морзовия код.

ТУК Е МАЛОУН. ОТЕЦ МЪРФИ Е С МЕН.

Какво трябва да съобщи? Припомни си отново обучението, през което беше преминала — кой, какво, къде, кога, колко?

В КАТЕДРАЛАТА ИМА 13–15 ВЪОРЪЖЕНИ ХОРА. НА ВСЯКА ГАЛЕРИЯ ИМА СНАЙПЕРИСТ. ЕДИН СТОИ В БАЛКОНА НА ХОРА. ЧОВЕК НА ПЛОЩАДКАТА ПРЕД РИЗНИЦАТА С АВТОМАТ „ТОМСЪН“. ПО ЕДИН ИЛИ ДВАМА МЪЖЕ ИЛИ ЖЕНИ ВЪВ ВСЯКА КУЛА. ДВАМА ИЛИ ПОВЕЧЕ НА ТАВАНА. ПОСТОВЕТЕ СЕ СВЪРЗВАТ ЧРЕЗ ПОЛЕВИ ТЕЛЕФОНИ. ЗАЛОЖНИЦИТЕ СА В СВЕТИЛИЩЕТО.

Тя спря и си спомни откъслечните разговори, които беше дочула. Продължи по-бързо и уверено:

КУПЧИНИ СВЕЩИ НА ТАВАНА. ВЕРОЯТНО ИМА БОМБА ПОД СВЕТИЛИЩЕТО.

Отново спря и отчаяно се опита да мисли — кой, какво, къде?… Продължи отново:

МАКМЕЙЛ Е БРАЙЪН ФЛИН. ДЖОН ХИКИ Е НЕГОВАТА ДЯСНА РЪКА. ТРЕТИ КОМАНДИР Е МЕГЪН ФИЦДЖЕРАЛД. ВРАТИТЕ СА МИНИРАНИ. ЗАБЕЛЯЗАХ СНАЙПЕРИСТКИ ПУШКИ, АВТОМАТИ, ПИСТОЛЕТИ, РАКЕТИ М-72, ГАЗОВИ МАС…

— Спри! — чу се тревожният глас на отец Мърфи. Тя дръпна ръката си от бутона. Мърфи Продължи

малко по-високо:

— Разкайваш ли се за греховете си?

— Да, отче.

— Кажи веднъж молитвата за опрощение — отговори свещеникът.

Гласът на Хики отекна в изповедалнята:

— Само веднъж? Аз бих я държал на колене до Великден, ако разполагаме с повече време. Излизайте!

Морийн излезе от кабината, а отец Мърфи се подаде от свода. Той кимна на Хики:

— Благодаря. По-късно бих искал кардиналът да чуе моята изповед.

Набръчканото лице на Хики се разля в присмехулна усмивка.

— Вие пък какво сте сторили, отче?

Той се приближи до Хики.

— Ще изслушам изповедите и на вашите хора, преди да свърши нощта.

Хики изсумтя презрително:

— В катедралата няма атеисти, а, отче? — отдръпна се от свещеника и кимна. — Някой беше казал: „Докато настъпи нощта, атеистът започва да вярва в Бог“. Може и да си прав. До зори всички ще се обърнат към теб, щом видят смъртта да се смее неприлично, притиснала лице към тези красиви прозорци. Но аз няма да се изповядам пред никой смъртен. Както и Флин. Или онзи дявол, с който той спи.

Лицето на отец Мърфи почервеня.

— Мисля, че Харолд Бакстър също ще пожелае да се прости със света в мир.

— Този езичник? В католическа църква? Не бих се обзаложил. — Хики се обърна и погледна самотната фигура, седнала на скамейката в светилището. — Цялата тази операция си заслужава, само за да видиш това протестантско копеле на колене пред католически свещеник. Хайде да се връщаме в обора!

Морийн се обърна към Хики:

— Надявам се да живея достатъчно дълго, за да видя как ти ще посрещнеш смъртта. — Тя се извърна и тръгна мълчаливо до свещеника към мястото за причастие. След малко добави: — Този човек… има нещо зло в…

Свещеникът кимна. Когато стигнаха до мястото за причастие, тя попита:

— Мислиш ли, че ни чуха?

— Не знам.

— Знаеш ли Морзовия код?

Той се пресегна и бутна вратичката.

— Не, но ти ще ми напишеш тези точки и тирета, преди да направя своята изповед.

Махна й разсеяно да влезе. Докато минаваше, тя стисна ръката му. Внезапно той се напрегна:

— Чакай.

Тя се обърна на стъпалата:

— Какво има?

Погледна Хики, който стоеше близо до изповедалнята и ги наблюдаваше. Бръкна под расото си и извади молитвена броеница.

— Върни се там и коленичи до парапета. Тя пое броеницата и хвърли бърз поглед към Хики.

— Каква глупачка съм.

— Грешката е моя. Само се моли да не заподозре нещо.

Свещеникът се върна в светилището. Морийн коленичи до парапета и пусна зърната на броеницата да висят между пръстите й. Тя се обърна. Очите й се вдигнаха да огледат катедралата. Черни като гарвани фигури стояха на мрачните балкони, обърнати към нея. Мегън се движеше като сянка към предния вход и някаква неземна тишина обгръщаше студения сив камък. Спря погледа си върху Джон Хики. Гледаше към изповедалнята и се усмихваше.