Нелсън Демил
Катедралата (21)

Глава 21

Отец Мърфи се обърна към Морийн и Бакстър, които седяха до него на скамейката:

— Искам да разговарям с Негово високопреосвещенство. Ще дойдете ли с мен?

Морийн поклати глава. Бакстър каза:

— След малко ще дойда.

Отец Мърфи прекоси мраморния вход. Коленичи пред трона и целуна епископския пръстен. После се изправи и заговори тихо на кардинала. Морийн ги погледа известно време и се обърна към Бакстър:

— Не мога да остана тук и минута повече.

Той я погледна внимателно. Видя очите й да мятат безумни погледи наоколо, тялото й отново се тресеше. Обгърна раменете й с ръка:

— Наистина трябва да се вземеш в ръце.

— О, върви по дяволите! Как можеш да ме разбереш? За мен това е като да седя в стая, пълна с оживели кошмари.

— Я да видя дали не мога да измоля нещо да пийнеш. Може би имат транквиланти…

— Не! Слушай, боя се от…

— Говори, ако това ти помага.

Морийн се опита да успокои треперещите си нозе.

— Има много неща, от които се страхувам… От него. Флин. Той може… Има силата… Не, не сила… Умение да те накара да направиш нещо, за което после да съжаляваш и да се чувстваш ужасно. Разбираш ли?

— Мисля, че…

— И… тези хора… Те са от моите хора, и все пак не са ми близки. Вече не. Не знам как да се отнасям към тях… Прилича на семейно събрание, на което съм извикана, защото съм направила нещо нередно. Не казват нищо, само ме гледат… — Тя поклати глава. Веднъж влязъл, оставаш докрай. Тя започваше да разбира какво всъщност означава това. То нямаше нищо общо с тях, а с нея. Погледна Бакстър: — Даже и да не ни убият… има по-лоши неща.

Бакстър стисна рамото й:

— Да… мисля, че разбирам.

— Не се изразявам много добре.

Тя познаваше онова пълно потискане на личността, което превръщаше заложниците в зомбита, охотно участващи в драмата. И след това смесените чувства, объркването, вината. Спомни си какво беше казал един психолог: „Ако веднъж си бил заложник, оставаш такъв до края на живота си“. Тръсна глава. Не! Няма да позволи да й се случи. Не.

— Не!

Бакстър стисна дланта й:

— Може и да трябва да умрем, но ти обещавам, че няма да им позволя да злоупотребят с теб… и с нас. Няма да има циркаджийски процес, няма да има публични отричания от думи и постъпки, няма… — усети, че му е трудно да изрече на глас онова, от което тя се боеше. — Няма да има садистични игри, нито психологически тормоз…

Тя разгледа внимателно лицето му. Той притежаваше много по-голяма способност да вниква в нещата, отколкото бе очаквала от един дипломат от старата школа.

Той се изкашля и продължи:

— Ти си много горда жена… Всъщност, това ме улеснява. Ненавиждам ги и всяко нещо, което ми направят, ще унижи тях, не мен. Ще бъде от огромна полза, ако установиш подходящите връзки между себе си и тях.

Тя поклати глава:

— Да. Чувствам се като изменник, а съм патриот. Чувствам се виновна, а съм жертвата. Как е възможно това?

— Когато намерим отговора, ще знаем как да се справим с хора като Брайън Флин.

Тя се насили да се усмихне:

— Съжалявам, че те обремених с всичко това. — Бакстър понечи да я прекъсне, но тя продължи: — Сметнах, че имаш право да го знаеш, преди аз…

Бакстър сграбчи ръката й, обаче тя се прехвърли над задната скамейка, после скочи на последната редица и се хвана за двете дървени колони на резбования параван. Залюля се с крака, вдигнати над перилата, преди да скочи в покритата галерия, шест фута отдолу.

Франк Галахър се наведе от горната галерия. Насочи пушката си точно към главата й, но толкова трепереше, че не можа да стреля.

Иймън Феръл се прицели от другата страна на светилището в гърба й, ала отмести ръката си наляво от целта и пусна единичен изстрел, който изтрещя в тишината на катедралата.

Джордж Съливан и Аби Боулънд погледнаха бързо откъде идва изстрелът, после погледнаха в какво се цели Феръл, но никой от тях не помръдна.

Лиъри беше предусетил какво ще стане, още преди Морийн да направи първото движение. Когато тя излезе от скамейката, той се надвеси над парапета на балкона и я проследи през оптичния прибор. Когато тя се люшна над перилата, той стреля.

Морийн чу рязкото изпукване от изстрела на Феръл и куршумът свирна от лявата й страна. Почти едновременно чу отекването на другия изстрел от балкона и усети как куршумът докосна косата й. От дървената колона до лявото й ухо в лицето й се пръснаха трески. Внезапно две силни ръце я сграбчиха за раменете и я преметнаха назад върху скамейката. Видя над себе си лицето на Харолд Бакстър.

— Пусни ме! Остави ме на мира!

Бакстър не спираше да повтаря възбудено:

— Не мърдай! За Бога, не мърдай!

Звук от бягащи стъпки достигна в светилището и Морийн видя Мегън да се хвърля върху скамейката и да насочва пистолет в лицето й. Изсъска тихо:

— Благодаря — и обра спусъка.

Бакстър се разпростря върху тялото на Морийн:

— Не! За Бога, недей! Мегън изкрещя:

— Махай се, тъпо копеле! Дръпни се! — Тя го удари в тила с пистолета си, после завря цевта в устата на Морийн.

Кардиналът, който беше стигнал до средата на светилището, извика:

— Спри! Пусни ги!

Отец Мърфи се приближи бързо до Мегън, хвана я под мишниците, вдигна я високо във въздуха, и като се завъртя, я хвърли на пода. Мегън се плъзна по гладкия мрамор, след което бързо застана на колене и се прицели в свещеника.

От мястото за причастие долетя ясният глас на Брайън Флин:

— Не!

Мегън се врътна настрана и се втренчи в него, все още насочила напред пистолета си. Флин прескочи оградата на светилището и се изкачи по стъпалата към олтара:

— Качи се на балкона и стой там!

Мегън се наведе. Пистолетът се тресеше в ръката й. Всички около нея стояха неподвижно. Появи се и Джок Хики:

— Ела с мен, Мегън — приближи към нея, наведе се над гърба й и взе двете й ръце в своите. — Хайде. Това беше.

Изправи я на крака и свали ръката с пистолета до бедрото й. Поведе я по стъпалата и двамата се отдалечиха по централната пътека.

Флин отиде до скамейките и погледна надолу:

— Колко галантно, Бакстър. Колко рицарско! И глупаво.

Харолд Бакстър се изправи, дръпна Морийн до себе си. Флин я погледна:

— Няма да се измъкнеш толкова лесно. Едва не уби сър Харолд.

Морийн не отговори. Бакстър притисна с носна кърпичка бузата й там, където я бяха одрали треските, Флин вдигна ръка и го блъсна настрана. Продължи да говори спокойно:

— И не си мисли, че Лиъри е лош стрелец. Ако беше стигнала до вратата, щеше да покоси и двата ти глезена. Това се отнася също за Негово високопреосвещенство и за добрия отец. Ако по някакво чудо някой се измъкне оттук, друг ще умре вместо него. — Огледа един по един: — Дали да не ви вържа всички заедно? Бих предпочел да не го правя. — Отново ги огледа студено: — Не напускайте светилището! Ясни ли са правилата? Добре. Седнете. — Флин мина зад олтара и се спусна по стъпалата до площадката пред криптата. Попита тихо Педар Фицджералд: — Има ли някакво раздвижване тук?

Фицджералд отговори също тихо:

— Вдигаха шум в коридорите, но сега се умълчаха. Има ли някой прострелян? Сестра ми добре ли е?

— Всички са добре. Не напускай този пост, независимо какво ще чуеш отгоре.

— Знам. Внимавай с Мегън, моля те!

— Всички внимаваме с нея, Педар.

Един полицай от подразделението за тактическо наблюдение се втурна в кабинета на монсеньор и нахлу задъхан във вътрешния офис:

— Сержант!

Тесик и Бърк едновременно вдигнаха поглед. Патрулът съобщи задъхано:

— Хората в коридорите са чули два изстрела вътре.

Тесик погледна Бърк:

— Това е. Сега вече ще влезем.

Той бързо го заобиколи и тръгна към вратата. Бърк го сграбчи за раменете и блъсна гърба му в камината. Тесик възвърна равновесието си и извика на патрула:

— Арестувай този тип!

Полицаят се поколеба и измъкна служебния си пистолет. Телефонът иззвъня.

Бърк се протегна към него, Тесик го дръпна настрани и вдигна слушалката:

— Сержант Тесик, полицейско управление на Ню Йорк.

Седнал на пейката пред долния орган, Флин започна:

— Обажда се Фин Макмейл.

Гласът на Тесик беше развълнуван:

— Какво става там при вас? За какво е цялата тази престрелка?

Флин запали цигара.

— Два изстрела не могат да се нарекат „престрелка“, сержант. Не е лошо да прекараш следващия си отпуск в Белфаст. Там майките стрелят по два пъти в детската стая, само за да събудят децата си.

— Какво…

— Няма прострелян — прекъсна го Флин. — Един автомат даде случаен изстрел — и рече внезапно: — Започваме да ставаме нетърпеливи, сержант.

— Само не се вълнувайте!

— Крайният срок за изпълнение на нашите условия е до изгрев, а изгревът няма да се забави, само защото вие се туткате и не можете да откриете началниците си.

Той затвори и дръпна от цигарата си. Мислеше за Морийн. Трябва да я върже за нейно добро и за доброто на всички тях. Но може би й дължеше правото на свободен избор и възможността да следва съдбата си без негова намеса. В някой момент, преди да е изгряло слънцето, те ще се освободят един от друг, или отново ще бъдат заедно, независимо по какъв начин.