Райнер Мария Рилке
Островът

Последен прилив пак ще заличи

през плитчината пясъчния път,

но островът ще взира към брегът

над бента стар немигащи очи.

 

И впримчените жители насън

ще скитат в свят с променчивост богат.

А в своя бит — те повече мълчат,

и редки думи с епитафен звън

 

напомня Онова — необяснимо,

смразяващо в застиналост нетрайна,

от детство още с безогледност зрима.

 

Оная прекратимост, уж случайна —

незнайната и многолика тайна —

и в самотата — непреодолима.