Едгар Алън По
Сам

От детство бях си по-различен

от другите и непривичен

бе погледът ми, а очите

от свой вир черпеха сълзите.

От място собствено струеше

тъгата ми и трудно беше

да свиря с други бодра нота.

Обичах всичко сам в живота.

Но после, после във зората

на пътя ми трънлив, недрата

на естеството се откриха

пред мен и тайна ми дариха:

тайна, скрита във потока,

във скалата най-висока

и във слънцето от злато,

потъмняло в късно лято,

във светкавица небесна,

дето преди миг ме стресна,

във гърма и урагана,

и във облак, който стана

(както свода бе в лъчи)

демон в моите очи.