Едгар Алън По
Сън в съня

На раздяла дай страни

за целувка и помни

дълги, дълги дни:

права си била тогаз.

Сън в съня живея аз.

Ала щом и в зрак, и в мрак

вярата отлита пак,

ние, спящи или не,

как ще върнем миг поне?

Всичко нощем и деня

си остава сън в съня.

 

И стоя сред бесен вой,

вслушан в морския прибой,

и държа в ръце слънца —

златни пясъчни зрънца.

Как през пръстите сега

всяко тича към брега,

и струи тъга, тъга…

Боже! Няма никой път

пръсти да ги удържат!

Боже! Как поне това

от вълна да отърва?

Всичко нощем и деня

само сън ли е в съня?