Едгар Алън По
Победител — червей

О, нощ на изискано празненство — гала

в самотни години за сетния път!…

Сонм ангели бели, закрити с воали,

през сълзи в театра следят

към тъмната сцена, де в тягостна смяна

Надежда и Ужас безспир се редят.

А странен маестро разплаква оркестра

и струни неземни трептят…

 

Там жалки палячовци — с образ на Бога —

на сцената с мъка заекват, крещят;

дохождат, отхождат и в смъртна тревога

насам и натам като кукли сноват.

А водят ги сенки, огромни и странни,

декорите блъскайки в техния път,

навявайки с черни крила непрестанно

прокоба на тъмна, невидима смърт!

 

О, пъстрата драма — ти никога няма —

щом видиш, след туй да забравиш — уви!

След призрак невзрачен тълпата се влачи

с напразни усилия да улови!

А той се изплъзва и в кръг пак забързва

в изходната точка да свий

и да си послужи с Безумие, с Ужас,

сюжета до край да развий!

 

И ето че в миг сред тълпата кафява

пролазва, пълзяща, безформена гад —

червена от кръв се проточва гнуснава

и челюст разтваря, и трака със жад.

Тя лази, извива и челюсти впива

в актьорите сгърчени — плячка и стръв.

И в плач всеки ангел очи в миг закрива,

зъбите на червея плуват във кръв!

 

Угасват в миг факли, свещи и лампади.

И ето над жалкия гърчещ се рой

със полъх на саван завесата пада

сред вопли, скимтение, вой…

И ангелски сонм отлетява далеко

и с плач възвестява в небесний покой,

че тази пиеса се казва „Човекът“,

а червеят — нейни герой!