Едгар Алън По
Ленора

Разбит е златният кристал! Духът отлитна в миг!

Скърби, ридай — той може би е край брега на Стикс!

Сломен сега, плачи в тъга, че там под бял покров

ковчег стои и в него спи тя — твоята любов!

О, скръбен глас, над всички нас вести злочестини!

О, тих псалом с камбанний звон на царска смърт звъни!

Тя дваж умре, затуй че мре невинна в младини!

 

„Не с гордостта — с богатство тя вам скъпа бе дори!

И в смъртний час със радост вий нашепвахте: «Умри!»

О, как сега звукът с тъга да не вести смъртта

на таз — уви! — която вий убихте с клевета

и дваж умре, затуй че мре невинна в младостта!“

 

Peccavimus… Пред светлий химн да млъкнем най-подир!

Духът й свят от тоя свят да отлети със мир!

Дете бе тя, за теб цъфтя и твоя би била —

ала смъртта над радостта разпери днес крила!

И ти мълчиш, и ти скърбиш, че тя навек мълчи,

но дава пак животът знак в косите й с лъчи,

без туй — уви! — да съживи и нейните очи!

 

Вървете си! Махнете се! Не пея днес сломен

за смърт и скръб, а химн най-скъп за най-възторжен ден!

О, престани и не звъни ти, звън на ранна смърт!

Скръб не вести, да не смути духа й милосърд!

Защото тя днес отлетя от враг и от другар,

от тоя свят, превърнат в ад от зло и зъл кошмар,

там, де цари — открай в зори — на трон Небесний цар.