Джейн Фийдър
Дивата хризантема (9)

8.

— Мистрес Денисън моли Ваша Светлост да й окаже честта за кратък разговор в частния й салон. — Мистър Гарстън се поклони дълбоко и пропусна Джулиана и херцога да влязат в преддверието. Беше минал само половин час от паметните събития, когато двамата се върнаха на Ръсел стрийт. — Разбира се, ако имате време, сър…

— Веднага — отговори Торкин. — И без това исках да говоря с нея. — Обърна се към Джулиана и заповяда: — Чакайте ме тук, във вестибюла. След малко ще изпратя за вас. — Кимна й кратко и забърза нагоре по стълбата.

— Както изглежда, с Негова Светлост сте постигнали съгласие — отбеляза мистър Гастон с доброжелателна усмивка. — Наистина сте щастливка, момиче. Херцогът е много изискан господин, трябва да му се признае, и ще се грижи добре за вас. — Щипна я приятелски по бузата и й кимна окуражително. — Хайде, момиче, махнете тази страдалческа физиономия. Нямате причини да се измъчвате. Другите дами ще позеленеят от завист, като чуят, помнете ми думата.

— Нямам нищо против някоя от тях да заеме моето място — отговори уморено Джулиана и се обърна към входната врата, която бе останала отворена.

— Хайде, хайде, мис, нали чухте какво каза Негова Светлост. — Мистър Гарстън раздвижи силното си тяло с учудваща бързина и затвори вратата под носа й. — Да стоите тук и да чакате, докато ви повика.

Като робиня, която се подчинява на господаря си, помисли си Джулиана, все още невярваща и като упоена от чудовищността на онова, което се канеше да извърши. От салона се чу гласът на Ема, последван от кискане и многогласен женски смях.

Момичетата изглеждаха толкова весели и безгрижни. Как успяваха да понасят унизителното си робство, без да се оплакват? Може би щяха да й дадат добър урок по примирение. Джулиана въздъхна и реши да отиде в салона.

— О, Джулиана, елате и седнете при нас!

Трите дами, които се бяха разположили на дивана и разглеждаха списания, я посрещнаха радушно, с искрена топлина.

— Чухме, че сте били на разходка с херцога. Получихте ли вече официално предложение?

— Не разбирам. Какво означава „официално предложение“? — Джулиана се отпусна в едно кресло.

— Вижте, първо трябва да се споразумее с Денисънови. Когато някой клиент иска една от нас изключително за себе си, се съставя договор — обясни Розамунд. — Тук ли ще останете, или херцогът ще ви купи жилище? Лично аз не вярвам, че това би ми харесало. Ще се чувствам ужасно самотна. — Красивото й кръгло лице засия и тя стисна с обич ръката на Ема.

— Ще се омъжа за виконт Еджкомб, братовчеда на херцога — обясни безизразно Джулиана. Искаше да види как ще реагират момичетата на другата част от уговорката.

— Ще се омъжите? — Ема шумно пое въздух. — О, мила Джулиана, но това е прекрасно! Значи няма да имате грижи до края на живота си.

— Стига сватбата да не е привидна — намеси се мрачно Лили. — Помните ли Моли Петри? Напусна дома на мама Нийдхам, за да се омъжи за лорд Ливертън, а пък той организирал привидна венчавка. И когато й се насити, просто я изхвърли… само с дрехите на гърба й. Бедничката! Свърши в Ковънт Гардън, където спеше под сергиите и вземаше всеки, който й даваше по едно пени за джин.

— Какво значи привидна венчавка? — попита Джулиана, когато любопитството най-сетне победи замаяността.

— Ами когато мъжът вика за церемонията свещеник, който няма право да венчава. Повечето параклиси, където стават такива сватби, са по Флийт стрийт — обясни търпеливо Лили. — Бракът не е валиден и за съжаление в повечето случаи момичетата нямат понятие за това… като бедната Моли.

— Но това е отвратително! — възмути се Джулиана. — Безбожно. Подло и коварно. Защо мъжете мамят така жените?

Ема вдигна рамене.

— Разбира се, че е подло. Но мъжете правят, каквото си искат. Не ги е грижа дали жената ще страда. Ние не сме в състояние да им се противопоставим.

Джулиана се намръщи гневно и веждите й почти се събраха над носа.

— Ако всички се обединят и се изправят срещу произвола на мъжете, те ще променят поведението си.

Лили се изсмя горчиво.

— Мила Джулиана, не ставайте глупачка. Зад всяка от нас, която се осмели да откаже да изпълнява желанията на мъжете, стоят поне десетина момичета, жадуващи да заемат мястото й.

— Не разбирате ли — не е престъпление да се отнасяш лошо с проститутка — допълни Розамунд. — Ние нямаме право да отидем при съдията и да обвиним мъжа в лошо отношение.

— Да, защото съдиите са заети да преследват нас — заяви Ема с възмущение. — Дяволски трудно е да си печелим прехраната, ако не работим в уважавано заведение. Момичетата, които работят по улиците, постоянно биват нападани и ограбвани, а накрая ги осъждат да вървят пеша към затвора, вместо да ги качат в колата с осъдените.

Мъже и жени, навързани в каруца и разкарвани по улиците на Уинчестър за скитничество или неприлично поведение, а после публично бичувани, бяха обичайна гледка, но Джулиана не бе очаквала да се озове в свят, който приемаше подобно наказание като риск на професията.

— Въпреки това си мисля, че ако всички заедно протестирате, нещо ще се промени.

— Смели думи, Джулиана, но вие сте нова в бранша — отвърна Лили. — Изчакайте още шест месеца и ще видим какво ще остане от смелостта ви.

— Ако наистина се омъжи за виконт, не е нужно да мисли за нашите проблеми — възрази Розамунд. — Но защо херцогът търси жена за братовчед си? Струва ми се странно.

— Най-добре се опитайте да откриете дали този братовчед има по-специални желания — посъветва я Ема. — Случва се аристократи да се женят за момичета като нас, защото почтените жени не са готови да изпълняват желанията им. Възможно е той да иска от вас нещо лошо… нещо нараняващо. Трябва да знаете с какво се захващате.

Джулиана не можеше да им признае, че е била шантажирана и принудена да стори онова, което искаше херцогът. Не можеше да им каже, че упоритите протести, опитите за съпротива и молбите за милост не са дали никакъв резултат. Тя беше в капан — като всяко от тези момичета — и не разполагаше с възможности да промени съдбата си.

От вратата прозвуча гръмкият глас на мистър Гарстън:

— Негова Светлост желае да се присъедините към него и мистрес Денисън в малкия салон, мис Джулиана.

— Вероятно трябваше да кажете „заповядва“, не „желае“ — Джулиана се изправи. Знаеше, че няма друг изход, освен да се подчини.

След минута тя спря пред вратата на малкия салон и се огледа нерешително. Приличието изискваше първо да почука. Размисли и вирна решително брадичка. Защо пък да не направи малка сцена. Натисна бравата и енергично отвори вратата.

— О, вие ли сте, Джулиана? — Елизабет я изгледа слисано.

— Появата ми не би трябвало да ви изненадва, мадам. Нали именно вие ме повикахте.

Торкин едва не се изсмя. Джулиана явно се бе възстановила от шока и куражът й се бе възвърнал. Стана от мястото си и отиде при нея.

— Елате и седнете, малката. — Улови ръката й и я вдигна до устните си, после се наведе и нежно я целуна по устата.

Замислена като непринуден поздрав, целувката подейства на Джулиана като кофа със студена вода. Беше очевидно какво иска да демонстрира херцогът — че вече е неин пълноправен собственик! По гърба й полази тръпка и тя отмести поглед.

— Някой е разпитвал за вас в „Камбаната“, мила — заговори мистрес Денисън. — Знаете ли кой може да е бил?

Джулиана замръзна на мястото си. Значи са я проследили до Лондон? Безмълвно поклати глава.

— Джентълменът бил убеден, че сте дошли от Уинчестър, не от Йорк. — Херцогът се усмихваше любезно. Отговори на погледа й с окуражително кимване и добави: — Описал ви е доста точно. Да не би да имате някъде близначка?

— Моля ви, не си играйте с мен, милорд — отговори гневно Джулиана. — Нямам никакво намерение да отричам, че пристигнах в Лондон с пощенската карета от Уинчестър. Какъв смисъл би имало, след като сме стигнали дотук?

— Никакъв — съгласи се той, настани я в едно кресло и седна насреща й. — Е, кой би имал интерес да ви търси… с изключение на полицията?

— Може би настойникът ми. Сър Брайън Форсет.

— Доколкото разбрах, бил млад мъж — намеси се Елизабет. — Доста едър и малко… грубичък, както се изрази мистър Бът.

— Джордж — промълви горчиво Джулиана. — Но защо ли си прави труда да ме търси? Мислех си, че ще се радва да се отърве от мен. Че всички ще се радват — добави беззвучно тя.

Торкин я наблюдаваше внимателно. Забеляза пламналата болка в зелените очи, видя как пълните устни потрепериха издайнически и се уплаши, че момичето ей сега ще се разплаче. За свое учудване изпита потребност да я прегърне и утеши.

Само с една-единствена жена бе изпитвал досега тази потребност. Памела Картрайт. Колко безкрайно поласкан се чувстваше, когато прекрасната Памела избра тъкмо него, плахия младеж, вместо да се обърне към някой светски лъв или виден политик. Всички я ухажваха, всички искаха да я имат. Колко време му трябваше, докато разбере, че тя се интересува само от богатството му? Купуваше всяка целувка, всяка ласка със скъпи подаръци и си внушаваше, че тя го дарява с любов. Доверяваше й най-съкровените си чувства, разголваше душата си пред нея, а тя стъпка жестоко младежката му страст, искрената му привързаност.

Е, оттогава бяха минали много години. Вече не беше юноша с романтични идеали.

— Стига, Джулиана. — Гласът му прозвуча строго. — Надявам се, не сте толкова наивна да вярвате, че можете да изчезнете безследно от лицето на земята. Все някой от семейството ще се разтревожи.

— Не виждам защо — отговори упорито Джулиана. — Моят настойник и съпругата му бяха възхитени, че ще се отърват от мен. Убедена съм, че нямат интерес да ме търсят, особено след като ме обвиняват в убийство. Много по-вероятно е да се отрекат от мен.

Тонът й беше делови, но Торкин усети дълбоката болка, която я измъчваше. Долната й устна отново затрепери и той неволно си представи какво самотно, необичано дете е била.

— А този Джордж? — намеси се отново Елизабет и върна херцога към действителността. — Той принадлежи ли към вашето семейство?

— Той е син на починалия ми съпруг — обясни Джулиана. — Междувременно сър Джордж е и единствен наследник на баща си. Вероятно иска да ме намери, за да анулира брачния договор и да си вземе наследството. Беше бесен, когато научи какви условия е успял да изтъргува настойникът ми.

— Аха — кимна доволно Торкин. — Значи движещият мотив е алчността. Сега разбирам. Смятате ли, че ще постигне нещо? Има ли ум в главата си?

— Пълен глупак е — отговори рязко Джулиана. — Но когато си науми нещо, захапва като териер и не пуска. Сигурна съм, че ще ме търси, докато ме намери.

— Е, смятам да го отклоня от следата — усмихна се херцогът. — Като съпруга на виконт Еджкомб ще бъдете извън обсега на някакъв си селски грубиян.

— Но не и извън обсега на херцог Редмейн — отвърна упорито тя.

Торкин я погледна мълчаливо, тя отговори на погледа му и отказа да сведе очи. След малко той се обърна отново към Елизабет:

— Моля да изпратите за мистър Копълтуейт, мадам, за да приключим с формалностите. Колкото по-скоро уредим положението на Джулиана, толкова по-добре ще е за нейната сигурност.

— Какво значи да ме уредите, ако смея да попитам? — За голям яд на Джулиана гласът й потрепери издайнически. — Да не смятате да ме венчае свещеник, който е бил лишен от правото да извършва светите тайнства?

— Това вече е прекалено! Кой ви даде тази абсурдна и обидна идея? — попита с искрено възмущение Торкин.

— Досега не бях виждала толкова неблагодарно момиче — подкрепи го Елизабет и се обърна укорно към Джулиана: — Как смеете да се държите така грубо и неучтиво? Наистина ли не разбирате, че това е уникална възможност?

— Спестете си лицемерните приказки, мадам! — Джулиана скочи. — Това не е нищо друго, освен принуждаване към проституция. Хайде да наричаме нещата с истинските им имена.

Обърна се рязко и закрачи гордо към вратата. За съжаление драматичното и оттегляне бе развалено от полата, която се закачи за вратата и я принуди да отвори отново, за да я издърпа.

Херцог Редмейн си взе щипка емфие. На лицето му нямаше и следа от вълнение.

— Предстоят ми доста трудни месеци — отбеляза с усмивка. — Но се надявам, че ще ми е интересно. — Надигна се от креслото си и заключи: — Довечера ще дойда отново. Бих се радвал, ако Джулиана не прекара остатъка от деня в компанията на другите момичета. Историите, които разказват, й влияят зле. Помолете я да остане в стаята си. Като се върна, искам да я намеря сама.

— А адвокатът, сър? — Елизабет го придружи до вратата.

— Копълтуейт може да ме намери на Олбърмърли стрийт, щом състави договора — отговори той. — След това ще набавя специално разрешение за женитба. Сватбата трябва да се състои възможно най-скоро… И, моля ви, постарайте се да я успокоите относно венчавката. Обещавате ли ми? Не искам да мисли, че се опитваме да я измамим.

— Не мога да си представя защо си е втълпила тази мисъл — завайка се Елизабет.

— И аз — кимна сухо Торкин. — Желая ви хубав ден, мадам. — Поклони се и забърза надолу по стълбата.

Елизабет остана на прага със замислено и заедно с това сърдито изражение на лицето. Помисли малко и тръгна в обратната посока. Към стаята на Джулиана.

 

 

Джулиана бе свалила тоалета за разходка и тъкмо се мъчеше с шнуровете на корсета, когато се появи мистрес Денисън.

— Защо не повикахте Бела да ви помогне? — попита укорно дамата.

— Свикнала съм да се оправям сама — изсъска недоволно младото момиче и продължи да се бори с упорития корсет. Най-после той се разхлаби и тя въздъхна доволно. Свали го и го хвърли на леглото. — За какво искате да говорите с мен, мадам?

— Негова Светлост нареди да си останете в стаята — отговори кратко Елизабет.

Джулиана се отпусна на леглото.

— Защо?

— Херцогът се ядоса ужасно, като разбра, че сте чули разни истории за незаконни венчавки — обясни мистрес Денисън. — Предпочита да не ви пълнят главата с подобни глупости.

— Така значи! — Джулиана изду ноздри. — Нима това са пълни глупости, мадам? Нима момичетата си измислят?

— Е, не е точно така — призна Елизабет. — Подобни неща се случват, но момичетата, които имат договор с нашето заведение, не са изложени на опасност от подобна измама. Освен това херцог Редмейн е човек на честта.

— Ами! — Джулиана презрително поклати глава. — Онова, което иска да направи с мен, не може да се определи като почтено, мадам.

— Божичко, момиче, започвам да се отчайвам от вас! — Елизабет закърши ръце. — Нямам никакво желание да продължавам този безсмислен спор. Имам ли думата ви, че ще си останете в стаята, докато се върне Негова Светлост? Ако не, ще се наложи да ви заключа.

— Не се притеснявайте, няма да избягам — отговори Джулиана, отпусна се на леглото и затвори очи. — За мен няма разлика дали ще ме заключите или не. Така и така съм пленница.

Елизабет се покашля, излезе с развети поли от стаята и шумно затръшна вратата след себе си.

Докато лежеше, Джулиана извика в съзнанието си образа на херцог Редмейн. Яви й се силен, властен мъж, свикнал да налага волята си. От самото начало й бе дал да разбере, че не смята да отстъпи нито на сантиметър. Джулиана се запита как ли щеше да реагира, ако той бе направил предложението по друг начин. Ако учтиво я бе попитал дали е съгласна, вместо да я заплашва и шантажира.

Ако беше представил плановете си тактично и деликатно, тя вероятно щеше да намери предложението примамливо. Ако й беше обяснил, че от това партньорство ще има изгода и за двете страни, сигурно щеше да го обмисли сериозно. Съдбата й със сигурност щеше да е по-добра от тази всяка нощ да лежи под стария Джон Ридж и да ражда децата му…

Без да осъзнава какво прави, тя плъзна ръце по тялото си, очертано под тънкото бельо. Онези странни, чувствени тръпки отново се появиха. Прониза я радостно, възбуждащо очакване. Херцог Редмейн беше арогантен тиран, но когато я докосваше, в тялото й пламтеше желание, което разумът не беше в състояние да контролира.

Ако реши да каже да, ще се наслаждава на тази дива, гореща възбуда. Ако допусне близост с херцог Редмейн, ще се наслаждава на всеки миг. Но той няма да го узнае.

На устните й изгря тиха усмивка.

 

 

След като вечеря сама в стаята си, Джулиана зачака да дойде Бела. Когато се появи, момичето сияеше с цялото си лице.

— Мистрес ми даде за вас този прекрасен халат, мис. — Вдигна високо въздушния халат, обшит с тънка бяла дантела, и попита: — Искате ли да го пробвате?

Джулиана взе дрехата от ръцете на Бела. Наистина прекрасно творение от рюшове и дантела, избродирано с кремави цветчета. Дали беше още едно от модните вдъхновения на херцога?

— Халатът е за вечерта, когато херцогът ще ви посети — обясни Бела и потвърди неизреченото предположение на Джулиана. — Наредено ми е да ви помогна да се приготвите за него.

— Още отсега?

Въпреки решителността от преди малко, пулсът й се ускори, сърцето заблъска лудо в гърдите й. Още е рано, каза си отчаяно тя. Не съм готова.

— Негова Светлост ще намине след чая — обясни Бела. — Мистрес ми нареди да ви покажа как да се парфюмирате и какви освежителни напитки предпочитат джентълмените. — Тя постави на масичката красиво шишенце. — Ще капнем по малко зад ушите, в коленните ямки и между гърдите. Някои джентълмени обичат дамата да е парфюмирана и на други места, но аз смятам да изчакаме — Негова Светлост сам ще ви каже какво харесва. Така правят обикновено мъжете. — Тя се усмихна и кимна окуражително. — Веднъж мис Розамунд имаше един джентълмен, който искаше да си слага парфюм между пръстите на краката. Голямата му слабост беше да ги смуче. — Тя се изкиска съзаклятнически. — Мис Розамунд разправяше, че ужасно я гъделичкал. Но не си позволявала да се смее, за да не го ядоса.

Бела свали ризата и фустите на Джулиана и девойката не се възпротиви, защото слушаше внимателно бъбренето й и се опитваше да се разсее. Спомни си как бяха украсявали една удостоена с награда свиня, за да я разиграят на търг на народния празник, и се почувства също като нея.

— Мисля си, дали да не намажем зърната на гърдите ви с малко руж — продължаваше Бела. — Нямам представа дали Негова Светлост ще го хареса. Много мъже намират начервените зърна възбуждащи. — Тя наля гореща вода в легена и се обърна към Джулиана. — Първо ще ви измия хубаво, за да сте свежа. Мистрес Денисън много държи момичетата й да са чисти. Никога не употребяваме прах срещу бълхи или краста, нито пък хапчетата на доктор Лийки.

— За какво са тези хапчета? — Последната забележка на Бела рязко изтръгна Джулиана от замисленото мълчание.

— Ами срещу трипер — отговори изненадано Бела. — Нима не знаете нищо за срамните болести?

— Знам някои неща — отвърна сухо Джулиана. — Но си мислех, че това е риск на професията… като каруцата с осъдените и затвора.

Сарказмът й убягна напълно от вниманието на Бела, която беше заета да обработва тялото й с мокра кърпа.

— Нашите дами не се притесняват от тези неща, мис — разказваше оживено тя. — Това е почтен дом. Само изискани клиенти, само чисти момичета. Тук не държим болни, не пускаме момичетата по улиците. При нас няма нападения и други такива неща.

— Това е прекрасно… — Джулиана се остави на сръчните ръце на Бела. Прислужницата явно знаеше какво да направи, за да подготви проститутката за клиента. Тя уви тялото й в голяма затоплена кърпа, избърса я хубаво и я намаза с парфюм зад ушите, по шията, между гърдите, на китките и в коленните ямки.

— Какво да правя с ружа, мис? — Бела отвори алабастрова кутийка и потопи пръст вътре. — Може би само мъничко? — Пръстът й се приближи към гърдите на Джулиана, но тя се отдръпна с отвращение.

— Не, не желая. Щом трябва, ще изтърпя някои неща, но няма да се мацам.

Бела я погледна разочаровано, но не възрази.

— Тогава да лакирам ноктите на краката ви? Джентълмените много ги харесват.

Джулиана не се съгласи и с това.

— Никакви бои, никаква пудра, никакъв лак! Просто ми дайте халата.

Бела разтърси копринения халат и го наметна на раменете й. Въздушната материя се спусна на меки гънки до босите й сгънала и погали нежно ухаещата й кожа. Бела я облече, завърза колана на талията й поправи рюшовете около деколтето.

— Но той е твърде дискретен, мис! — извика учудено. — Не показва почти нищо от тялото ви. Питам се какво ще иска от вас Негова Светлост… Някои мъже карат момичетата да се обличат като ученички… а пък лорд Тартълтън настоява да са в монашески одежди. — Поклати мъдро глава и заключи: — Да, странни същества са мъжете.

Джулиана се огледа изпитателно в огледалото. „Дискретен“ беше подходяща дума за халата, но според нея той направо я разголваше. Материята беше толкова фин, че тялото й прозираше под нея, а когато се движеше, рисуваше формите й. Безкрайно изкусителна дреха.

По дяволите, нима вече беше започнала да мисли като жрица на любовта? Тя направи няколко крачки из стаята, за да усети чувствените милувки на коприната. През това време вдъхваше дълбоко мириса на парфюма, който се пропиваше в затоплената й кожа. Възбудата бавно покълваше в тялото й, в слабините й се стрелкаха пламъчетата на желанието.

— Сега косата, мис. — Бела размаха четката. — Искам аз да ви изчеткам.

Джулиана се настани на дивана и сведе глава. Бела се оказа сръчна фризьорка — четкаше силно и ритмично и косата й скоро заблестя и заскърца, сякаш заживя свой собствен живот. Изведнъж малкото помещение се напълни с цвят. Джулиана с интерес проследи в огледалото как сиянието на свещите запали червеникави и медноцветни пламъчета в буйните кичури.

— Искате ли да я вържа с панделка? — Бела й показа копринената панделка с цвят на слонова кост, която беше донесла.

Джулиана кимна. Тази вечер нямаше сили за безсмислени жестове на независимост. Нека я подготвят за леглото на херцога както смятат за правилно. Нейната задача беше да се подготви със сърцето и душата си.

Тя изчака мълчаливо, докато Бела нагласи панделката така, че косата й да се задържи в горната част на главата и да падне като огнен водопад на гърба и раменете, да обрамчи лицето и да се спусне на фини кичури над белия халат.

— Приличам на девствена овчарка — пошепна неволно Джулиана. Незнайно по каква причина тази представа засили възбудата й и очите й заблестяха.

— Прекрасната невинност — съгласи се Бела. — Да, мисля, че точно това е искал Негова Светлост за тази вечер.

— Джентълмените винаги ли съобщават предварително за специалните си желания, Бела?

— Невинаги. — Бела започна да разчиства тоалетката. — Понякога се налага дамите да се преоблекат много бързо, защото джентълменът изведнъж е променил желанието си. Винаги викат мен или Мини да им помагаме. — Тя събра набързо легена, каната, кърпите и гребените. — Ще ги занеса долу, мис, и ще донеса освежителни напитки.

След като камериерката излезе, Джулиана застана до прозореца. Навън бързо се здрачаваше. Неподвижният топъл въздух не носеше прохлада. Шумът от пазарния площад се чуваше съвсем ясно. Над общата глъчка се носеше музика — Джулиана различи извивки на флейта и глухия ритъм на барабаните. На улицата под прозореца й седеше сляп изпълнител на арфа и свиреше меланхолична мелодия, а само на няколко крачки от него ваксаджията беше коленичил зад сандъчето си и подпяваше, за да привлече клиенти.

Джулиана се огледа за херцог Редмейн, но още преди погледът й да стигне до края на улицата, се запита дали той отдавна вече не е в къщата. През последния час често бяха чували чукане и звън, къщата бе изпълнена с обичайните вечерни шумове. Бързи стъпки, кискане, приглушен шепот… Няколко момичета се бяха върнали по стаите си, за да поправят тоалетите си. Досега не бе чула мъжки глас — вероятно господата все още пиеха чай в салона и разговаряха, сякаш се намираха в своя клуб.

— Ето ме отново — оповести Бела, превита под тежестта на голяма табла. Следваше я лакей, натоварен с бутилки и чаши. Той остави товара си на ниската масичка пред камината, като грижливо избягваше да поглежда към Джулиана в изкусителния й халат. Вероятно още едно правило на заведението, каза си тя. Момъкът се обърна и излезе, без да каже дума, докато Бела нареждаше чинии и купички на масата.

— Знаем, че Негова Светлост обича бордо — бъбреше тя неуморно. — Мистър Гарстън каза, че е избрал подходящата реколта, значи за виното няма защо да се тревожим. Ето и лимонада за вас. Когато са с джентълмен, момичетата обикновено не пият нищо. Но ако херцогът иска да вдигнете тост, съм приготвила и една чаша за вас. — Момичето огледа изпитателно наредената маса и няколко пъти кимна с глава. — Пастетчета от омар, салата от връхчета на аспержи със съвсем мъничко олио и оцет…

Джулиана не харесваше аспержи, а от омар получаваше обрив, но си каза, че в случая нейните предпочитания не са от значение. Видя на масата и купичка с пресни ягоди и чиния с дребни сладки, които при други обстоятелства сигурно щяха да привлекат вниманието й, но тази вечер беше твърде нервна и възбудена, за да мисли за ядене.

— Мисля, че вече имаме всичко. — Бела започна да брои на пръсти. — В каната има топла вода. Дали да оправя леглото, или вие ще го направите сама? Трудно е да се прецени как е най-добре. Някои джентълмени харесват, когато момичетата ги прелъстяват по всички правила на изкуството — не им е приятно да влязат в стаята и да видят, че всичко е готово. Други не си губят времето и предпочитат веднага да започнат.

— Оставете го, както е — помоли Джулиана. Не би понесла да седи до оправеното легло и да чака херцога.

— Е, добре, щом така смятате. — Бела я огледа още веднъж, поправи рюшовете на ръкавите и направи бърз реверанс. — Ако имате нужда от нещо, мис, просто позвънете. Ще почукам, преди да вляза.

— Да, Бела, много ти благодаря. — Джулиана едва успя да се усмихне.

— После, когато Негова Светлост си отиде, ще дойда да ви помогна. — Бела сложи ръка на бравата. — Не е лошо да вземете вана с малко сол. Отдавна съм камериерка в тази къща и знам какво се прави. Сигурно ще се зарадвате и на чаша топло мляко с ром. — Тя кимна окуражително на Джулиана и бързо излезе.

Джулиана остана в средата на стаята, скръстила ръце под гърдите. Баня със сол? Колко делово звучаха тези думи. Колко ли девици беше подготвила Бела за загубата на невинността им? Веднага след това през ума й мина мисълта, че е безкрайно по-приятно да загуби невинността си в тази отзивчива към женските потребности къща, пълна с хора, които знаеха какво правят и бяха готови да я утешат. Да, много по-приятно, отколкото да се венчае за сър Джон и да слуша грубите мъжки шеги, докато я носят към брачните покои, където я оставят безпомощна на съдбата й. Тогава не знаеше почти нищо за отношенията между мъжа и жената. Лейди Форсет не бе сметнала за необходимо да й обясни какво се случва през първата брачна нощ. Сега знаеше малко повече, но не достатъчно.

Докато стоеше така, потънала в мислите си, вратата внезапно се отвори. Джулиана отпусна ръце. По тялото й избиха капчици пот. Херцог Редмейн затвори внимателно вратата и се обърна към нея. В малкото помещение се възцари напрегнато мълчание. Той я погледна дълбоко в очите, после плъзна поглед по тялото й, усмихна се и с леки стъпки се приближи до нея.