Джейн Фийдър
Дивата хризантема (17)

16.

Джордж Ридж се взираше в чинията си с изражение на човек, получил ужасен шок. Намираше се в таверната „Главата на Шекспир“ и като всички гости ядеше супа от костенурка и я поливаше с бордо. Шумът и общото веселие вече се израждаха в оргия. Група „Posture Molls“ — проститутки, които се показваха голи — изнасяше представление в средата на кръчмата, ала Джордж не обръщаше внимание на безсрамните пози, в които разкриваха интимните си части пред жадно зяпащите ги гости. „Позиращите проститутки“ работеха според принципа „Разрешено е да гледаш, но не и да пипаш“. Те възбуждаха зрителите до крайност, но отказваха да задоволяват похотта им.

Работата им беше доходна, освен това не се излагаха на опасността да хванат някоя срамна болест. Днес обаче Джордж беше студен като лед. Той държеше да получи нещо срещу парите си и определяше тази форма на забавление като измамна илюзия. Когато момичетата запълзяха по пода, за да съберат монетите, хвърлени от въодушевените зрители, Джордж обърна гръб на сцената в демонстративен жест на неодобрение. Една от жените пристъпи към него, вдигна полата си до талията и се разкрачи. Долната част на тялото й се приближи до лицето му. Ала когато протегна ръка да го погали по косата, Джордж изруга и я отблъсна. Беше толкова ядосан, че даже се надигна от стола си с намерение да я удари.

— Вонящ кучи син! — изсъска проститутката и го погледна злобно. — Зяпаш, а не искаш да плащаш! Чумата да те тръшне!

Изплю се ядно върху триците в краката му и се отдалечи, за да си потърси някой по-благодарен зрител.

Джордж опразни жадно чашата с вино и дояде супата си. Беше дяволски вкусна. Нямаше да остави нито една капка.

По дяволите, Джулиана беше омъжена за виконт! Най-сетне този факт проникна в съзнанието му и го накара да остави лъжицата. Ратаят, който почистваше задния двор, отговори с готовност на всичките му въпроси. Първо каза, че това е домът на херцог Редмейн. Джордж му описа двамата мъже, които снощи придружаваха Джулиана, и ратаят без усилие ги разпозна като самия херцог и брат му лорд Куентин. После описа отблъскващия млад джентълмен, когото бе видял тази сутрин да излиза с момичетата. Ратаят се ухили презрително и го уведоми, че това е виконт Еджкомб, братовчед на Негова Светлост. И тогава дойде ужасното разкритие: „Вчера го ожениха. Сега живее тук със съпругата си… Бедното момиче!“

Съпруга? Джордж не можа да повярва, но ратаят описа прясно омъжената лейди Еджкомб с похвална точност: висока дама с очебийно червена и къдрава коса. Не, вече нямаше съмнение!

Джордж посегна отново към лъжицата. Грях беше да остави скъпата супа неизядена. Изпи остатъка и отопи канчето с парче хляб. После се облегна назад и се загледа мрачно в мръсната стена. Мъжете, насядали по околните маси, се смееха дрезгаво и ръкопляскаха. Той рискува да хвърли поглед през рамо и бързо отвърна очи. Две жени се бяха покачили на една маса и уж се съвкупяваха. Какво гадно, безвкусно представление, каза си отвратено Джордж. В Уинчестър нямаше такива работи — даже в пристанищния квартал на Портсмут, където моряците и избраните от тях проститутки се забавляваха по пейките.

Джордж беше готов да си излезе от „Главата на Шекспир“, но още не бяха поднесли второто ядене — гъска. Само една добра вечеря можеше да укроти бунта в стомаха и сърцето му. Ако Джулиана наистина беше омъжена за виконт, значи не можеше да стане съпруга на Джордж Ридж. Ами ако сватбата й е била фалшива? Тази мисъл отново му вдъхна надежда и той посвети вниманието си на печената гъска, която плуваше в собствената си мазнина. Доброто му настроение постепенно се възвърна.

Разкъсваше месото с пръсти, пъхаше го в устата си и дъвчеше с наслада, набождаше картофи на върха на ножа си, без да го е грижа за мазнината, която се стичаше по брадичката му. Още няколко пъти напълни чашата си с превъзходното бордо. Вече не се интересуваше от вулгарното представление зад гърба си. Да, твърде вероятно беше сватбата да е била само фарс. Струваше му се невъзможно Джулиана да е успяла да си хване истински виконт, при това братовчед на херцог, за краткото време, което беше прекарала в Лондон. Джордж не знаеше много за висшите кръгове на аристокрацията, но беше сигурен, че не се женят просто ей така. И не се женят за момичета от прости семейства, дори да са получили първокласно възпитание като гордата Джулиана. Вероятно са я примамили в клопка. Сигурно са устроили нелегална брачна церемония и са я излъгали относно ролята й в играта. Сигурно беше така, защото въпреки низката си душица, Джордж не можеше да повярва, че Джулиана е способна на такова падение.

Настроението му се повиши дотолкова, че изтри брадичката си с ръкав и извика да му донесат порто и порция пушена змиорка. Джулиана сигурно ще му благодари със сълзи на очи за спасението, като узнае, че сегашното й положение почива върху лъжа. Той, разбира се, ще се прояви като великодушен джентълмен. Твърде малко мъже бяха готови да се оженят за курва. Джулиана беше длъжна да разбере. Това и обещанието да я освободи от всяко подозрение за смъртта на баща му ще му осигурят пълното й покорство. Във всяко отношение.

Джордж раззина уста като вълк и се нахвърли върху пушената змиорка. Опразни чинията и нападна димящия пудинг, украсен със стафиди и касис.

След два часа седна върху кесията си, отпусна глава на гърдите и захърка оглушително над остатъците от вечерята си. Никой не му обърна внимание.

 

 

Виконт Еджкомб отпи глътка коняк и се засмя развеселено. След вечерята Джулиана го бе поканила в салона си.

— С най-голямо удоволствие ще ви покажа града, мила моя. — Той се оригна дискретно и кимна с глава. — Познавам интересни места. Безкрайно интересни. — Изпразни чашата си и се ухили самодоволно.

— Негова Светлост няма да остане доволен — отвърна предпазливо Джулиана.

— Ами да, права сте. — Люсиен се опита да съсредоточи погледа си върху нея, но само примигна безпомощно. — Той, разбира се, ще ни забрани най-строго да излизаме заедно. — Кимна отново и се замисли. — Даже може да стане опасен, знаете ли?

— Но той няма право да ви предписва как да живеете, нали, сър? — попита Джулиана с широко отворени, подчертано учудени очи. — Не мога да си представя, че ще се подчините на заповедите му.

— О, при нормални обстоятелства не се подчинявам никому — увери я той и напълни чашата си от гарафата. — Но ще бъда откровен: Торкин държи финансите ми. Вярно е, че е щедър, признавам го с готовност, но не мога да рискувам да ме остави без пари. Нямате представа колко е скъп животът.

— Защо херцогът ви финансира? — Джулиана изчака съпругът й да се успокои, след като се задави с коняка и получи поредния пристъп на кашлица.

— Защо ли? Ами защото се съгласих да се оженя за вас. Малко необичаен брак, не намирате ли и вие? — Люсиен трудно поемаше въздух. Гърдите му свиреха.

— Тогава просто му кажете, че ако откаже да ви помага финансово, ще се откажете от брака си с мен — предложи с привидна небрежност Джулиана. Пръстите й нервно приглаждаха дамаската на дивана, на който седеше.

Люсиен я зяпна слисано.

— Велики боже, каква малка хитруша сте! Защо толкова мразите Торкин?

Джулиана вдигна рамене. Люсиен явно не беше наясно с отношенията й с херцога.

— Не ми харесва да ме манипулират по този начин.

В мътните хлътнали очи на Люсиен светна дързост.

— А на мен ми каза, че сте съгласна с всичко, което иска той. Сигурно знае нещо, с което ви държи в ръцете си, прав ли съм?

— Само факта, че аз съм сама и беззащитна — отговори спокойно Джулиана. — Затова съм зависима от него.

— Но защо сте готова да го настроите срещу себе си? — Дързостта в очите му остана. — Не е полезно за вас.

— Имам договор с него, който го обвързва — обясни с хладна усмивка Джулиана. — Договор, съставен от адвокат, и подписан от мистрес Денисън като свидетелка. Херцогът е длъжен да се грижи за мен, каквото и да се случи.

Обяснението извика злобна усмивка по лицето на Люсиен.

— Понеже съм добър, ще ви кажа нещо, мила моя: каквото и да измислите, няма да успеете да надхитрите Торкин.

— Може и да сте прав — отвърна с известно нетърпение Джулиана. — Но тази вечер имам желание да видя Ковънт Гардън. Искам да видя как живеят хората там, особено жените. Братовчед ви няма да ме заведе на такова място, но вие ще го направите. Чух, че прекарвате там голяма част от времето си. Значи няма да ви е трудно да ме вземете със себе си.

— Е, мисля, че можем да го уредим. Но Торкин ще се ядоса. — Люсиен пийна още малко коняк и огледа критично роклята на Джулиана. — Понякога се случва и дами от висшето общество да посещават турските бани и бордеите на Ковънт Гардън. Бедният Фред например винаги идва с няколко придворни дами.

— Кой е бедният Фред?

— Уелският принц, естествено. Всички го наричат бедния Фред — защото е глупак и никога не прави нищо както трябва. Живее кучешки живот. Баща му се отвращава от него. Унижава го публично при всеки удобен случай. Не бих се сменил с него за всички европейски корони.

— Значи няма нищо нередно, ако ви придружа?

Люсиен се ухили невярващо.

— Нямало нищо нередно! Вие сте една малка глупачка! — извика възбудено. — Разбира се, че не е редно да ходите там, момиче! Но за щастие не всички аристократи са строги и сковани като скъпия ми братовчед. — Остави енергично чашата си и заяви: — Ще го направя, само защото искам да видя лицето на Торкин, когато му разкажем как сме прекарали нощта. Ще рискувам. Ако заплаши да не ми дава повече пари, и аз ще го шантажирам!

— Знаех си, че имате кураж. — Джулиана придаде на гласа си топлота, макар че с мъка криеше отвращението си. — Тръгваме ли?

— Щом искате. — Люсиен отново я измери с критичен поглед. — Нямате ли случайно бричове или нещо подобно?

— Бричове? — Джулиана въздъхна меланхолично. — Имах, но ми ги отнеха.

— Е, добре, оставете. За моя вкус имате твърде пищно тяло. Никой няма да ви сметне за младо момче, колкото и да се стараете.

За момент Джулиана загуби ума и дума. Спомни си отвращението в погледа му, когато я видя по нощница. Накрая попита с интерес:

— Значи ви харесва, когато жените са преоблечени като момчета, така ли, сър?

Люсиен направи гримаса.

— Предпочитам истински момчета, скъпа моя. Но ако трябва да е жена, поне да е мършава. Обикновено я обличам в бричове и й заповядвам да поеме ролята на мъжа.

По дяволите, какво още щеше да научи за съпруга си? Вече беше чувала, че някои мъже предпочитат собствения си пол, но в скромния свят на Хемпшир, това се смяташе за престъпление и се наказваше строго.

— Каква трогателна наивка сте вие — подигра я Люсиен, сякаш бе прочел мислите й. — За мен ще бъде удоволствие да ви освободя от незнанието. Ще ви запозная с някои от най-изисканите забавления в Ковънт Гардън. Кой знае, може би ще ви харесат. Вземете си наметка.

Джулиана се поколеба. Внезапно я нападнаха съмнения. С какво се захващаше? Защо сама се предаваше в ръцете на този коварен, разяден от сифилиса, изроден развратник… Е, това не беше съвсем вярно. Сега тя разполагаше със собствени пари и при нужда можеше да се прибере вкъщи сама. Трябваше да види със собствените си очи жените, които печелеха прехраната си по улиците.

— Веднага се връщам — заяви тя и стана. — Тук ли ще ме чакате?

— С удоволствие — отговори Люсиен и направи подигравателен поклон. — Надявам се, че в гарафата е останал малко коняк. — И се запъти към масата, за да напълни чашата си.

Джулиана отиде в спалнята си, грабна една тъмна наметка и я закопча. Не носеше накити, защото не притежаваше такива — само златния брачен пръстен. Наметката скриваше елегантната тафтена рокля. Това я накара да забрави неловкостта си и да изпита радост от предстоящата експедиция.

Върна се в салона си и завари Люсиен свит на дивана, потънал в мисли, с полупразна чаша коняк в ръка. Като я чу да влиза, той вдигна глава, но мина доста време, докато в стъклените му очи се появи някакъв израз.

— Ах, ето ви и вас. — Изправи се, но краката отказаха да го носят и Джулиана забеляза, че говорът му е още по-неясен.

— Сигурен ли сте, че се чувствате достатъчно добре, за да излезем? — попита загрижено.

— Не ставайте смешна. — Люсиен изля в гърлото си остатъка от чашата и разтърси глава. — Аз съм в отлична форма. Нямам никакво намерение да прекарам вечерта в този мавзолей. — Отиде до вратата, където стоеше Джулиана, и я избута настрана, за да мине.

Намръщена, тя го последва навън и двамата взеха файтон.

След пет минути Торкин излезе от библиотеката. Бе решил да участва в политическата дискусия, която се провеждаше в „Уайтс“ на Сейнт Джеймс стрийт, а после да поиграе някъде фараон. Когато лакеят му донесе къса наметка и ръкавици, той му нареди да остави нощния пазач да го чака, защото смята да се върне късно. После излезе навън в лятната вечер. Изобщо не помисли да се осведоми за Джулиана. Беше сигурен, че е в частния си салон или до леглото на болното момиче в жълтата стая.

 

 

Увита плътно в наметката си, Джулиана се дръпна под гюрука и се загледа в ставащото на улицата, файтонът с мъка си пробиваше път през навалицата. Главната улица беше осветена с газени лампи, но когато влязоха в една странична уличка, единствената светлина дойде от фенера на лакей в ливрея, който съпровождаше двама декорирани със саби господа.

В Ковънт Гардън цареше оживление. Вратите на театъра бяха вече затворени, защото представлението бе започнало. Файтонът ги докара до стълбището на катедралата „Сейнт Пол“ и спря. Джулиана слезе и се уви по-плътно в наметката си. Люсиен я последва с несигурни крачки, след като хвърли монета на файтонджията. Мъжът го изпрати с тиха ругатня, от което Джулиана заключи, че съпругът й се е проявил като скъперник.

Пред църковния портал се бе събрала шумна тълпа. На няколко метра седеше флейтист, но свиренето му напълно се губеше в грубите ругатни и пияните проклятия на мъжете, които се блъскаха и се стремяха напред.

— Какво става там? — попита Джулиана.

Люсиен вдигна рамене.

— Откъде да знам? Идете и вижте.

Джулиана си проправи път напред и се надигна на пръсти, за да разбере нещо от случващото се.

— Бъдете по-настоятелна — посъветва я Люсиен. — С учтивост тук не се стига далече. — И превърна думите си в дело, като грубо разбута навалицата. Джулиана го следваше по петите, като се стараеше да не изостава, за да мине по отварящата се пътека. Припомни си как Торкин и Куентин я бяха прекарали през тълпата пред театъра — тогава никой не посмя да надигне глас и тримата минаха много бързо, без да се налага мъжете да проявят грубост. Затова пък Люсиен ругаеше с грозни думи и използваше мършавото си тяло като таран, а околните го обсипваха с ругатни. Макар и с много усилия, успя да се добере почти до портала.

На стълбите стоеше мъж в работно облекло, до него жена в ленена рокля и престилка, с коса, скрита под тъмна кърпа. Ръцете й бяха вързани, на шията й имаше въже. Стоеше със сведена глава и рамене, устремила поглед към земята, и сякаш се стараеше да остане невидима. Когато мъжът я хвана за брадичката и я принуди да вдигне глава, тълпата зарева одобрително.

— Хайде, хора, кажете колко предлагате — изрева той. — Давам ви добра домакиня, здрава и работна, със силни крака и широк ханш. — Всеки път я цапваше по съответната част и жената потреперваше и се опитваше да се отдръпне. Ала той хващаше края на въжето и отново я дръпваше към себе си.

Люсиен се смееше с множеството. Джулиана, дълбоко стъписана и ужасена от разиграващата се сцена, погледна към него и видя на лицето му такова злобно удоволствие, че й се пригади.

— Какво става тук? — попита задавено тя.

— Човекът продава жена си. Не е ли очевидно? — Люсиен нито за миг не отклони поглед от жалката фигура на жената, докато мъжът продължаваше да изброява добрите й качества.

Внезапно дълбок мъжки глас надвика общия шум:

— Достатъчно си се забавлявал, Дик Бег. Хайде да приключваме. — Мускулест мъж се промуши сред навалицата и застана на стълбите до двойката. Жената потрепери и се опита да се отдръпне, но съпругът й дръпна въжето с все сила и я върна на мястото й.

— Десет фунта — заяви новодошлият. — И ще обещаеш, че няма да я закачаш.

— Съгласен — отговори зарадвано съпругът. Двамата мъже си плюха в шепите и се удариха по ръцете, за да подпечатат сделката. Едрият мъж наброи десет монети в мръсната лапа на Дик Бег и зрителите изреваха одобрително. После хвана въжето и поведе хълцащата жена към задната страна на църквата.

Съпругът прибра монетите в джоба на панталона си.

— Радвам се, че се отървах от мръсницата — заяви ухилено той. — Представяте ли си, отказваше да ми се подчинява!

— Отвратителен тип! — пошепна възмутено Джулиана. Беше чувала, че мъже продават жените си, но не беше присъствала на такова зрелище.

Тълпата бързо се отдалечи, привлечена от сбиването, избухнало между двама яки улични търговци. Те се млатеха с голи юмруци и само за секунди ревящата въодушевено тълпа образува кръг около тях. Този път беше ред на Люсиен да се отвърне отвратено.

— Истински животни — промърмори той с презрителна гримаса и се запъти към таверната „Грийн мен“, сякаш бе забравил за Джулиана.

Тя го последва и се озова в просторно помещение с нисък таван. Над главите на пиещите се носеха гъсти облаци тютюнев дим, от които очите й веднага се насълзиха.

— Джин! — извика Люсиен на минаващата наблизо келнерка, измъкна една пейка изпод дългата маса и седна. Пейката изглеждаше дори още по-мръсна от плота на масата, покрит със засъхнали остатъци от храна. Джулиана напразно се опита да изтрие част от мръсотията, после вдигна рамене и седна до него. Тъмната наметка щеше да предпази роклята от грозни петна.

— Предполагам, че заведението не отговаря на вкуса ви — изрече подигравателно Люсиен.

— Би могло и така да се каже. — Джулиана се намръщи отвратено. — Май съм попаднала в свинарник.

— Само да не ви чуе собственикът — ухили се Люсиен. — Том Кинг е много горд със своята кръчма. — Келнерката пристигна с глинена стомна и две канчета и той кимна доволно. Подаде й монета от шест пенса и извика: — Наливай, че умирам от жажда.

Момичето изтри капките по масата с пръсти и ги облиза. Ръцете й бяха мръсни като престилката, косата й висеше на мазни кичури покрай отдавна немитото лице. Тя прибра монетата и изчезна в навалицата, повикана от друг нетърпелив клиент. Вероятно не беше достатъчно бърза, защото бе посрещната със силен юмручен удар, който я отхвърли към стената.

Джулиана наблюдаваше сцената с нарастващ ужас и постоянно примигваше, за да прогони сълзите от очите си. Когато Люсиен бутна в ръката й канче и я подкани да пие с рязкото „Наздраве!“ тя го вдигна механично до устните си и с отсъстващ вид отпи голяма глътка.

В гърлото й избухнаха пламъци, стомахът й запари, сякаш бе погълнала въглени. Преви се, закашля се и мъчително пое въздух. От очите й потекоха едри сълзи.

— Мили боже, момичето никога не е опитвало джин! — Люсиен я удари по гърба с учудваща сила. — Нямах представа, че сте пълна новачка! — Злобното му удоволствие стана очевидно, когато продължи да я тупа по гърба. Очевидно тя реагираше точно според очакванията му.

— О, я ме оставете на мира! — изсъска ядно Джулиана, изправи се и блъсна ръката му. — Защо не ме предупредихте?

— И да си разваля удоволствието? — Той цъкна неодобрително с език.

Джулиана стисна устни и отмести проклетото канче. Помисли да поиска чаша мляко, за да прогони гадния вкус от устата си, но си каза, че в тази дупка надали предлагат мляко.

— По дяволите, ама това е Еджкомб! — прозвуча груб мъжки глас. — Какво те води тук, стари момко? Чух, че са ти сложили брачните окови.

Трима мъже си пробиха път през препълненото помещение и се настаниха на тяхната маса с канчета в ръце. Перуките им бяха накривени, лицата зачервени от алкохола, походката — колеблива. Изглеждаха млади, не повече от двайсетгодишни, но животът, който водеха, вече беше оставил опустошителните си следи по лицата им. Нездравият тен и кървясалите очи ужасиха Джулиана.

Люсиен вдигна ръка за поздрав.

— Елате и се запознайте с жена ми, джентълмени. — Надигна се от пейката и се поклони с подигравателна учтивост към Джулиана. — Лейди Еджкомб, скъпи приятели. Скъпа съпруго, позволете да ви представя капитан Франк Гарсън, Негова Светлост Бертран Питърс и възхитителния млад Фреди Бринктън. — Прегърна последния, притисна го до гърдите си и шумно го целуна по устата.

Джулиана се изправи и се поклони учтиво. Вероятно поведението й не беше подходящо за тази жалка кръчма, но просто не знаеше как другояче би могла да се държи. Тримата мъже се засмяха сърдечно и се поклониха в отговор, но тя усети по лицата им враждебно любопитство и се почувства неловко.

— Защо, по дяволите, трябваше да се ожениш, Люсиен? — попита капитан Франк, след като я огледа подробно. — Мислех, че си закоравял ерген.

— Защото семейството ме натисна, драги. — Люсиен му намигна доверително и отпи голяма глътка джин. — Братовчед ми заяви, че само така ще избегнем скандала.

Господата избухнаха в луд смях и Джулиана побърза да седне. Малката група излъчваше нещо отблъскващо, което я караше да потръпва. Усещаше скритите им погледи върху себе си, макар да се правеха, че не я забелязват, и слушаха историята, която им разказваше капитанът. Джулиана хвърли поглед към вратата и за своя изненада забеляза елегантно облечена дама, придружена от лакей в ливрея, която разговаряше оживено със закръглен джентълмен, нахлупил на главата си старомодна перука.

Докато Джулиана наблюдаваше сцената, възрастният джентълмен отброи пет монети в ръката на дамата. Тя ги предаде на лакея, който ги прибра в джоба си, после хвана джентълмена под ръка и двамата изчезнаха в задната част на къщата. Лакеят се облегна на отворената врата и се огледа отегчено.

Жената изглеждаше твърде изискана, за да е проститутка, която намира клиентите си по улиците. Освен това беше облечена прекалено елегантно, за да обслужва клиенти в някоя мръсна задна стаичка на кръчмата. Дано не забрави да попита Лили.

— Защо не пиете нищо, мадам? — осведоми се Бертран и изписа на лицето си учтиво учудване. — Люсиен, не е редно да пренебрегваш така хубавата си съпруга.

— Опитах с джин — изсмя се приятелят му, — но май не й хареса. Какво да ви предложа, скъпа? Бира може би? Или порто?

— Млечен пунш, ако обичате, сър — отговори Джулиана и нервите й отново се опънаха. Тези четиримата очевидно имаха намерение да й се подиграят. Огледа помещението, но от ревящата, пияна тълпа със сигурност не можеше да се очаква помощ. Мъж и жена се търкаляха на пода. Жената беше вдигнала крака и разбърканите й поли откриваха безсрамно слабините й. Джулиана се почувства още по-зле. Енергично бутна пейката и се изправи.

— Моля да ме извините, милорд, но ме заболя глава. Искам да се прибера. Ще си взема файтон.

— О, не, няма да търпя да изчезнете просто така — заяви с предрезгавял глас Люсиен, хвана я за китката и я дръпна да седне отново до него. — Длъжна сте да се подчинявате на съпруга си, мадам. Настоявам да ми правите компания. Сега ще ви поръчам млечен пунш.

Джулиана знаеше, че може да се освободи без усилие от хватката на Люсиен, но погледите на приятелите му бяха приковани в лицето й и недвусмислено показваха, че са готови да се намесят, ако стане нужно. Не би могла да се брани срещу четирима мъже. Никой в тази кръчма няма да й се притече на помощ. Предстоеше й страшно унижение, най-страшното в живота й. Знаеше, че Люсиен ще поиска да се наслади на всяка секунда. Едва сега й стана ясно, защо беше проследил с такъв интерес продажбата на жената пред църквата. Тоталното унижение на жената го караше да се облизва като хиена, наведена над разлагащ се труп.

Джулиана си заповяда да остане спокойна.

— Както заповядате, милорд. — Поклони се и изписа на лицето си усмивка.

Люсиен изглеждаше малко разочарован. Плесна с ръце и изкрещя на келнерката да донесе млечен пунш. Джулиана седеше сковано на мястото си, стараейки се да пази спокойствие и да показва безобиден интерес към ставащото около нея. Жената на пода стоеше на четири крака, мъжът бе коленичил зад нея, милваше бедрата й и имитираше полов акт, придружаван от въодушевените викове на публиката. Гостите надигаха канчетата си в серия от цинични тостове. Жената се смееше с тях, отмяташе глава назад и движеше задника си, сякаш срещаше тласъците на мъжа с огромно удоволствие.

Джулиана се опита да скрие отвращението си. Направи й впечатление, че Люсиен не проявява интерес към представлението, макар че приятелите му се включиха в общата глъчка, тропаха с канчетата си по масата и ревяха.

— Плащат ли й да се преструва? — попита Джулиана.

При този въпрос Люсиен се стресна. Мътните му очи я измериха с подозрителен поглед. Тя го дари с любезна усмивка, сякаш нищо тук не беше в състояние да я извади от равновесие.

— Предполагам — отвърна той и вдигна рамене. — Но това не отговаря на моите представи за забавление. — Бутна пейката и се изправи. — Елате!

— Къде отиваме?

— Искам да ви покажа някои от другите приятни неща, които се предлагат в съседство. Нали ме помолихте да ви въведа в лондонското общество… Вашето желание е заповед за мен, скъпа съпруго! — Люсиен се поклони иронично.

Джулиана направи реверанс и се опря на ръката му, твърдо решена да не показва уплахата си.

— Какво, нима вече си тръгвате? — извика капитанът и с мъка се изправи на крака.

— Те си тръгват и ние тръгваме с тях. Длъжни сме да придружим Люсиен и съпругата му — заяви Бертран и изпразни канчето си. — Нали не искаме да прекарат тази специална вечер сами, без добра компания? — Той застана от другата страна на Джулиана и тримата излязоха на пазарния площад.

— Къде отиваме? — попита Фреди и се огледа търсещо.

— В турската баня — отвърна Люсиен. — За да покажем на милата ми съпруга какво става там.

— Според мен това не е добра идея — възпротиви се Джулиана. — Ще си разваля роклята!

— О, нищо подобно, мадам! — засмя се капитанът. — Там ще ви свалят всички дрехи и ще ви дадат кърпа. Турската баня е много приятно място, от мен да го знаете.

Няма да отида там, в никакъв случай, каза си решително Джулиана. Продължи спокойно напред между двамата си придружители, очаквайки благоприятен момент да побегне. Стигнаха до ъгъла на малкия пазар и тя спря пред павилиона с еротични гравюри, които вече бе видяла с херцога.

— Какво ще кажете за гравюрите, джентълмени? — Гласът й прозвуча учудващо бодро.

Мъжете се зазяпаха във витрината и за миг забравиха за нея. Джулиана освободи ръцете си и се обърна бързо. Прекалено бързо. Кракът й се подхлъзна в калта и тя посегна да се хване за нещо, за да не падне по лице. Капитан Франк се оказа добра опора, макар че се засмя злобно на тромавостта й. Когато успя да се изправи, тя видя, че ръката й е здраво приклещена в неговата и разбра, че турската баня няма да й се размине.

— Според мен е по-добре да гледаме бой с петли — заяви Бертран и хвана Люсиен под ръка. — Какво ще кажеш, скъпи? Откога не сме залагали на петли!

— По дяволите, ти си напълно прав! — Люсиен се въодушеви. — Скъпата ми съпруга ще се забавлява отлично, убеден съм в това. — Той оголи зъби и в очите му светна злобна радост. — Какво предпочитате, мила? Кралският площад за бой с петли или турската баня?

На площада поне няма да изгубя дрехите си, помисли си Джулиана. Надяваше се да понесе битката между петлите, като държи очите си здраво затворени.

— Предпочитам боя с петли, разбира се, ако и вие сте съгласен, сър. — Успя да се усмихне безгрижно и изпита известно удовлетворение, като видя, че съпругът й не хареса реакцията й.

— Добре, да вървим! — Бертран махна на минаващата карета. — След вас, лейди Еджкомб.

Мъжете набутаха Джулиана в тъмната карета и насядаха около нея. Във веселостта им имаше нещо ужасяващо.

— На площада за бой с петли! — Люсиен се наведе през прозорчето и извика още веднъж целта на пътуването. Кочияшът изплющя с камшика и конете се понесоха към Сейнт Джеймс парк.