Джейн Фийдър
Дивата хризантема (13)

12.

— Добро утро, милейди.

Джулиана бавно излезе от дълбините на топъл и приятен сън, примигна и отвори очи. Над леглото й се разливаше ярка слънчева светлина. Надигна се на лакти и се огледа.

Дребна закръглена жена с бледосини очи и сива коса под прясно колосано бяло боне стоеше до леглото й и явно току-що бе вдигнала завесите, за да пусне светлината на деня. Като видя, че Джулиана се е събудила, тя направи учтив реверанс.

— Добро утро — поздрави Джулиана. — Вие сигурно сте…

— Мистрес Хенли, милейди, но семейството ме нарича само Хени. Ако сте така любезна да ме наричате по същия начин, ще се разбираме много добре.

— Разбира се, Хени. — Джулиана седна и огледа красиво обзаведената си спалня, опитвайки се да си припомни събитията от изминалите часове. Погледна купчината небрежно нахвърляни дрехи до прозореца и се изчерви. Когато се върнаха от Рейнлей, херцогът настоя да играе ролята на нейна камериерка и изобщо не прояви грижовност към изисканата копринена рокля и финото батистено бельо. — Извинете, че съм оставила дрехите си в такова безредие — промълви смутено тя.

— Велики боже, милейди, тогава за какво съм тук? — Хени се засмя и махна с ръка. — Докато вие пиете сутрешния си шоколад, аз ще прибера всичко в гардероба и ще подредя. — Тя взе подноса от масичката и я сложи на коленете на Джулиана. От сребърната каничка се понесе сладка миризма.

Джулиана зяпна смаяно. Не бе очаквала подобен лукс. Във Форсет Тауърс всяка сутрин я будеха точно в седем и изискваха от нея след половин час да слезе напълно облечена за закуска. Лейди Форсет беше убедена привърженичка на теорията, че приятният живот и разглезването влияят вредно върху младежта. Дори през зимата не отопляваха стаята й и сутрин често трябваше да чупи коричката лед в легена, за да може да се измие.

Джулиана си сипа малко шоколад в голямата, широка чаша и я погледна почти със страх. Снежнобелият порцелан със златен ръб беше толкова крехък… Облегна се на възглавниците и предпазливо отпи глътка, още една… После се осмели да си вземе бисквита от чинийката и я потопи в гъстата течност. Омекналото, парче падна обратно в чашата и няколко капки гъст шоколад пръснаха върху завивката. Джулиана извика стреснато.

— Какво не е наред, милейди? — Хени, която тъкмо изтърсваше копринената рокля, се обърна изненадано.

— Изцапах цялото легло с шоколад — изплака засрамено момичето, докато напразно се опитваше да почисти петната със салфетката си. — Ами ако не могат да се изперат?

— Уверена съм, че перачката няма да се уплаши от малко шоколад! — Хени отиде до леглото, за да прецени вредата. — Моля ви се, милейди, това са само няколко петънца!

— Според мен е ужасно — отговори Джулиана. — Може би е по-добре да седна на стола и тогава да изпия шоколада си. — Тя подаде таблата на Хени и скочи от леглото.

— Желая ти добро утро, скъпа съпруго.

Джулиана се обърна стреснато към вратата, която се бе отворила без предупреждение. Люсиен влезе в стаята й, напълно облечен, но дрехите му бяха в лошо състояние, сякаш беше спал с тях. Размаха чашата коняк в ръката си и огледа съпругата си със саркастичен блясък в кървясалите, дълбоко хлътнали очи.

— Милорд! — Джулиана бързо се отдръпна назад и петата й застъпи ръба на дългата нощница.

— Защо се изненадвате, че ме виждате, милейди? Бях твърдо убеден, че е редно съпругът да посети младата си жена на сутринта след първата брачна нощ. — Люсиен отпи голяма глътка коняк и отново я удостои с подигравателен поглед. Тънката нощница не можеше да скрие формите и извивките на тялото й и гледката явно го изпълваше с отвращение.

Джулиана реши, че е най-добре да се мушне в леглото.

— Стреснахте ме, милорд — отговори тя с цялото достойнство, на което беше способна. Легна си и се зави до брадичката. — Хени, мисля, че все пак ще закуся в леглото.

Жената отново й подаде таблата и направи реверанс пред виконта.

— Да изляза ли, милорд?

— Не — отговори Джулиана. — Вършете си работата, Хени.

Люсиен се усмихна и отново отпи глътка коняк. Отиде до леглото и приседна на ръба.

— Надявам се, че сте прекарали приятна вечер.

Най-добре да се престори, че всичко е нормално. Да води спокоен разговор с мъжа, който имаше пълното право да се появи в спалнята й.

— О, да, благодаря ви, сър! Гледахме пиеса, а после вечеряхме в Рейнлей. — Наложи на лицето си безгрижно изражение и потопи втора бисквита в чашата. Този път успя да я лапне цялата.

— Жалки удоволствия. — Люсиен изпухтя презрително. — Ако наистина искате да видите какво представлява Лондон, по-добре излизайте с мен.

— Съмнявам се, че Негова Светлост ще одобри подобен план — отговори тя и се облегна назад с присвити очи.

Люсиен се разсмя дрезгаво и отново получи пристъп на кашлица. Сгърчи се и мършавото му тяло се разтърси от спазми. Мъчеше се да си поеме въздух и охкаше задавено.

— Хайде, хайде, милорд, успокойте се. — Хени взе чашата от ръката му и изчака, докато спазмите престанаха и той успя да си поеме дъх. — Хайде, пийнете една глътка, щом конякът ви се отразява добре. — Подаде му отново чашата с изражение на човек, който разбира от лекарства. Тя познаваше отдавна семейство Еджкомб и тайните му.

Люсиен изпи остатъка от коняка на един дъх и въздъхна облекчено.

— Извинете ме, скъпа. Съзнавам, че не се представям добре като съпруг. — Ухили се и Джулиана забеляза, че предните му зъби липсват. Беше й трудно да определи възрастта му, но дори при най-великодушна преценка беше твърде млад, за да загуби зъбите си. — Е, какво казахте преди малко, та ме разсмяхте? А, да… че на Торкин няма да му хареса, ако ви покажа интересните места в Лондон. — Гласът му преливаше от подигравка.

Джулиана кимна с лека усмивка. Не й беше трудно да си представи как херцог Редмейн ще скърца със зъби. Наистина не беше трудно. Даже се радваше, като си представяше реакцията му… какви приятни неща можеха да се случат после…

— Добро утро, лейди Еджкомб… О, Люсиен, значи си дошъл да посетиш младата си съпруга? — Сякаш в отговор на желанието й, на вратата застана херцог Редмейн от плът и кръв. Джулиана се обърна стреснато. Торкин, облечен в брокатен халат, се усмихваше снизходително, но очите му светеха гневно.

Незнайно по каква причина никой в това семейство не си прави труд да почука на вратата ми, преди да влезе, помисли си Джулиана.

— Добро утро, Ваша Светлост. — Тя отпи още малко шоколад и се опита да изглежда спокойна, сякаш беше свикнала да разговаря с джентълмени, докато седи по нощница в леглото. Да, леглото беше подходящо място за среща със съпруга и любовника — а тя имаше и двете. Тази мисъл я разсмя и трябваше да стисне устни, за да не избухне. Остави чашата и отдалечи подноса.

— Виждам, че се чувстваш доста уютно в спалнята на жена ми, Торкин — отбеляза ухилено Люсиен. — Искаш ли да изиграя ролята на възмутен съпруг?

— Не ставай глупак — отговори спокойно херцогът и се приближи до леглото. — Предполагам, че още не си лягал?

— Предположението ти е правилно, драги. — Люсиен вдигна празната си чаша към светлината. — По дяволите, кога се изпразни? Сигурно е пукната. Имаш ли в спалнята гарафа, Редмейн?

— Върви си в апартамента, Люсиен — нареди все така спокойно херцогът. — Слугата ти те чака. Сигурен съм, че там ще намериш всичко необходимо, за да се чувстваш удобно.

Люсиен се прозя и се надигна.

— Е, добре, може би си прав. Скъпа съпруго, неутешим съм, че трябва да сложа край на очарователния ни разговор.

— Само отлагаме разговора за по-добро време, сър.

Скучаещият израз на Торкин бе заменен от изненада.

— Какво казахте?

Джулиана се усмихна подчертано невинно.

— Казах само, че ще се радвам да продължа разговора със съпруга си, сър. Има ли нещо нередно?

Торкин изглеждаше толкова смаян, че едва успя да запази равнодушното си изражение.

— Не можеш да попречиш на жена ми да ми отделя нужното внимание, драги братовчеде — подкрепи я Люсиен и извади от джоба си табакерата с емфие. Нямаше представа защо Джулиана иска да ядоса херцога, но беше готов да я подкрепи.

Торкин отиде до вратата и я отвори широко.

— Желая ти приятна почивка, Люсиен!

Братовчед му го погледна обидено.

— Какво? Наистина ли ще ме изхвърлиш от спалнята на жена ми? Ако питаш мен, аз имам правото да те изхвърля оттук, а не обратно.

— Изчезвай. — Гласът на херцога прозвуча меко, но вената на слепоочието му пулсираше, а ноздрите бяха издути и побелели.

Люсиен хвърли поглед към Джулиана, която се бе извърнала — жена му явно желаеше да остане настрана от сблъсъка. В момента не беше в състояние да срещне гневния поглед на херцога, а и нямаше намерение да продължи да го предизвиква, като се съюзи с виконта. Или поне не, докато не си съставеше добър план.

Люсиен вдигна рамене и се запъти към вратата. Знаеше, че ако тя не му съдейства, няма шанс срещу херцога. И без това не беше сигурен за какво става дума, но бе изненадан от откритието, че малката Джулиана не е покорна и смирена участница в плановете на Торкин. Може би трябваше да го обмисли. Направи подигравателен поклон и се оттегли.

— Лейди Еджкомб ще позвъни, когато има нужда от вас, Хени — изрече херцогът кратко, без да пуска вратата.

Камериерката направи реверанс, вдигна подноса с недовършената закуска на Джулиана и бързо излезе.

— Е? Какво означава тази игра? — попита тихо Торкин и се приближи към леглото.

— Каква игра? — Джулиана се усмихваше невинно и подчертано глупаво. — Съпругът ми влезе за малко, за да ме поздрави с добро утро. Поговорихме си.

— Разбирам. — Торкин я гледаше втренчено. — Защо се опитваш да ме предизвикаш, Джулиана?

— Нямам такива намерения!

— Убеден съм, че имаш. Но да знаеш, че аз ще приема предизвикателството и тогава…

— Не би имало смисъл да ви дразня, милорд, ако не отговорите… Но, повярвайте ми, нямам такива намерения — побърза да допълни и отново се усмихна невинно.

Торкин стоеше пред леглото и я наблюдаваше намръщено. Джулиана явно беше намислила някаква дяволия. Буквално вибрираше от енергия, чак косата й скърцаше. А той изобщо не можеше да си представи каква би могла да бъде целта на това неочаквано сприятеляване с Люсиен — освен че искаше да го ядоса. По-добре да не я окуражава. По-добре да смени темата. Изписа на лицето си усмивка и заговори:

— Снощи напълно забравих да ти кажа, че днес ще имаш гости. Лейди Лидия Мелтън и майка й пожелаха да ти изкажат поздравленията си.

— О, така ли? Много мило от страна на годеницата ви. — Гласът на Джулиана прозвуча хладно.

— Нормално е лейди Лидия да пожелае да се запознае с новата роднина на годеника си, която на всичкото отгоре живее под неговия покрив.

— Да, разбира се, че е нормално — отвърна примирително тя. — Питам се… дали тя знае, че новата роднина е настанена в покоите на херцогинята?

— Не ставай глупава!

Пръстите й нервно сгъваха и разгъваха завивката.

— Предполагам, че щом се ожените, ще ме настаните в друго крило… или уговорката ни ще приключи, когато зачена детето?

— Тази сутрин явно си решена да се скараш с мен — изсъска Торкин. — А пък аз се събудих с чувството, че съм бил докоснат от ангелска ръка. — Изведнъж гласът му стана дълбок и кадифен, очите му светнаха, устата се изви в чувствена усмивка. — Споменът за теб беше навсякъде — по кожата ми, в кръвта ми…

Той се наведе над нея и опря ръце от двете страни на главата й. Джулиана не беше в състояние да се откъсне от него, от двете властни сиви очи, които сега бяха съвсем близо и я предизвикваха да отвърне. Топлият му дъх галеше бузите й, устата му беше съвсем близо до нейната… цяла вечност, както й се стори, докато тя въздъхна тихо и вдигна ръце, за да го прегърне и да привлече устата му към своята. Целуна го жадно, мушна език между устните му, вкуси го с нарастващ глад и напълни дробовете си с мъжкия му аромат. Торкин не се помръдна, докато тя го изследваше, изпълнена със страст, и предостави инициативата на нея, докато тя се задъха и отделни устни от неговите.

— Ето това е радващ поздрав — усмихна се ведро той. — Може би сутрин винаги си в мрачно настроение? Или си спала лошо през нощта?

— Въпросите ми бяха напълно оправдани — възрази Джулиана, но гласът й прозвуча меко, почти нежно. Очите й бяха замъглени от страст. Херцогът се настани до нея.

— Трябваше да ти кажа, че ще се женя, но не го сметнах за важно. Каквито и уговорки да имаме с теб, един ден трябва да се оженя. Независимо от предпочитанията си — в гласа му прозвуча съжаление, — аз имам задължения към семейното име.

— Това означава ли, че не искате да се ожените за лейди Лидия? — Джулиана беше толкова развълнувана, че забрави собствените си тревоги.

— Това се нарича брак по разум — обясни трезво херцогът. — Човек в моето положение се жени единствено и само по тази причина. Удоволствие, страст, даже любов — всичко това преживяваме с метресата. Мисля, че това не те изненадва особено. Или се лъжа?

— Не, не се лъжете. Имате ли и други метреси? Може би някоя, която обичате? — Джулиана отново стисна до болка завивката и сведе очи.

Лицето на Торкин стана абсолютно безизразно, превърна се в непроницаема маска.

— Любовта, мила моя, е лукс, който човек в моето положение не може да си позволи.

Най-сетне тя вдигна глава, уплашена от горчивината, прозвучала в привидно овладяния глас.

— Защо човек с вашето положение трябва да се научи да живее без любов?

— Виж ти какво любознателно дете! — Торкин се вгледа с нежност в изпълненото с очакване лице, устремено към неговото. — Когато притежава власт и богатство, мъжът никога не бива да се доверява изцяло на хората около себе си. Повечето от тях не са искрени. А за любовта е необходима искреност.

— Но това е ужасно! — Джулиана импулсивно протегна ръка да го помилва. — Значи хората около вас се преструват, че ви обичат, а в действителност търсят само изгода?

Торкин погледна тънките й пръсти, вкопчени в неговите. Какъв спонтанен и великодушен жест на утеха! Внимателно измъкна ръката си и се престори на безгрижен.

— Някога, когато бях млад и глупав, се опитваха и успяваха, макар и отчасти. Но си научих урока.

— Е, поне са се престрували, че ви обичат. — Мислите на Джулиана се отклониха към собствената й съдба. — Докато при мен беше съвсем различно. Никой не си направи труда дори да каже, че ме харесва. Не знам кое е по-лошо.

— Не мога да повярвам, че роднините ти не те обичат — възпротиви се той, шокиран от тази трезва оценка. Джулиана беше толкова млада, хубава и очарователна…

Тя поклати глава.

— Не сте прав. Никой не ме искаше… с изключение на сър Джон, естествено. Той ме обичаше… по свой начин. Не вярвам, че е било само похот. Джордж твърдеше, че баща му бил стар перверзник, който лудеел по ученички…

Торкин се наведе към нея и повдигна брадичката й, за да я принуди да срещне настойчивия му поглед.

— Аз те харесвам, Джулиана. Много съм привързан към теб.

Погледите им се сляха. Джулиана жадно търсеше в сивите ириси доказателство, че добрите му думи не са били само благородна лъжа. Не намери, защото не беше в състояние да разгадае израза на очите му. Внезапните искри в зениците събудиха в сърцето й известна неловкост. Вероятно трябваше да промени темата, за да разкъса магията, която я държеше в плен.

— И къде ще ме скриете, когато Лидия стане херцогиня?

Магията на мига отлетя. Торкин пусна брадичката й.

— Нямам никакво намерение да те крия. Когато родиш наследник на Еджкомб, ще се преместиш в собствено жилище — или някъде близо до мен, или в Редмейн Аби. Само ти имаш право да решиш къде ще живееш. Ако желаеш да напуснеш тази къща и да създадеш свой дом, няма да ти преча.

— Ами ако не зачена?

— Доколкото си спомням, тази точка бе обсъдена подробно в присъствието на адвоката — отговори нетърпеливо Торкин.

— Вярно е, но никой не спомена за вашата женитба.

Той се усмихна снизходително и започна да изброява възможностите:

— След моята женитба… след смъртта на съпруга ти… дали имаш дете или не… ти си оставаш вдовица на виконта и можеш да живееш в Еджкомб корт. Детето ще бъде възпитано в моя дом. Ако няма дете, няма проблеми. Ако родиш дете и искаш да живееш другаде, ще имаш право да го посещаваш, когато желаеш. Е, смяташ ли, че сме предвидили всички възможности?

— Боя се, че малко трудно схващам, Ваша Светлост.

— Не се прави на глупачка!

Джулиана безмълвно се бореше със себе си. По-добре да скрие горчивината и болката си. Всичките й инстинкти се бунтуваха срещу това хладнокръвно орязване на майчинските й права. Ами ако двамата с херцога се скарат жестоко? Ами ако във връзката им зейне пропаст, която е невъзможно да се запълни? Как при тези обстоятелства ще продължи да живее в близост до него? И как ще се изнесе и ще изостави собственото си дете?

Истината беше една: и тя, и детето й бяха за херцог Редмейн само вещи. Притежания. Във всички обществени класи жените се продаваха и купуваха по усмотрение на мъжете. Гладни мъже продаваха съпругите си на пазара за самун хляб. Принцеси с кралска кръв се продаваха в чужди дворове, за да раждат деца, да заздравяват съюзи, да обединяват страни и армии и да пълнят кралските съкровищници. Джулиана не се сблъскваше за пръв път с тази сурова действителност и й беше много болно, че и тя е станала обект на покупко-продажба.

Торкин я наблюдаваше с въпросително смръщено лице. Когато тя остана безмълвна, той се опита да смени темата.

— Имаш ли някакви планове за днес?

Въпросът я слиса. Цял живот други бяха определяли вместо нея — контролираха я, заповядваха й, накрая я затвориха в къщата на Ръсел стрийт. Изобщо не беше помислила, че като се нанесе у херцога, ще има свободата да излиза и да прави, каквото й харесва. Това беше прекрасно обезщетение за заробването й с договора.

— Не съм мислила…

— Яздиш ли?

— Но разбира се! В Хемпшир това е единствената възможност да се придвижваш през зимата, когато пътищата са покрити с дълбок сняг.

— Искаш ли да имаш кон? — Той се усмихна на възторга й.

— И къде ще яздя?

— В Хайд парк, ако не обичаш бързата езда. Или в Ричмънд, където можеш да препускаш на воля. — Джулиана го гледаше с такава изненада и с толкова детска радост, че сърцето му се стопли. Колко е лесно да я направя щастлива, каза си той. Но също и да я нараня — беше следващата му мисъл, но той побърза да я прогони. — Ако желаеш, още днес ще отида при Татърсел и ще ти избера кон.

— О, не може ли да дойда и аз? — Джулиана скочи и се приготви да смъкне нощницата си.

— Боя се, че не може. В конюшните на Татърсел не ходят дами. — Погледът му бе прикован към пищната закръгленост на гърдите й и очертаващите се под тънката нощница тъмни зърна. — Но можеш да разчиташ, че ще изпълня поръчката така, че да бъдеш доволна. — Гласът му прозвуча леко задъхано. — Съблечи нощницата.

Джулиана прокара език по устните си.

— Може да влезе някой.

— Веднага я свали! — Заповедта бе изречена рязко, но Джулиана усети в гласа му дрезгавите нотки на страстта.

Тя развърза дантелените панделки на шията и бавно спусна нощницата по тялото си — инстинктът й подсказваше, че той ще бъде много доволен от това постепенно разголване. Когато хвърли нощницата на пода и застана гола пред него, той я погълна с жаден поглед, но не направи опит да я прегърне.

— Обърни се.

Тя се обърна бавно към леглото, усещайки как кожата й запари под пламенния му поглед, и по тялото й пробягаха сладостни тръпки. Сякаш я милваше с ръце, не с очи. Торкин развърза халата си и застана зад нея. Сложи ръце на талията й, плъзна пръсти нагоре и обхвана твърдите, пълни гърди. Коравата, възбудена мъжественост се притисна силно в задните й части. Ръцете му се спуснаха към корема й, очертаха хълбоците и се плъзнаха изкусително по дупето й.

Джулиана пое шумно въздух, когато пръстите му преминаха през улея на задника и се заровиха между бедрата й, за да отворят горещите, влажни срамни устни. В слабините й се разля непоносима горещина, кръвта запулсира във вените й. Тя се раздвижи с наслада под докосванията му, ръката й от само себе си се отправи назад, за да помилва коравия му член. Торкин задиша възбудено в гърба й.

— Опри се с ръце на леглото.

Джулиана се подчини на тихата заповед и се наведе, вече глуха и сляпа за всичко наоколо. Усещаше само тялото му до своето и болезненото, неудържимо тръпнене на утробата си — тя буквално стенеше за сливане, което да й донесе мечтаното освобождаване. Ръцете му се плъзнаха с трескаво нетърпение по извития й гръб, очертаха линията на гръбнака, сграбчиха здраво ханша й от двете страни — и той прониква в нея с бърз тласък. Чувството беше съвсем различно — задъхващо, прекрасно, силно възбуждащо, докато мускулестият му корем се притискаше в задните й части и при всеки ритмичен, силен тласък се чуваше леко пляскане. Възбуденият му член се забиваше все по-дълбоко в нея. Джулиана чуваше собствените си гърлени стонове. Главата й се отпусна към възглавниците, гърбът й се опъна като струна. Устата й пресъхна. Замайващо дълбоката пропаст идваше все по-близо и по-близо… онзи миг, когато щеше да изпадне в див, безграничен екстаз. Торкин впи пръсти в плътта й и тя извика задавено името му — всяка сричка беше потвърждение и уверение в безграничната й наслада.

Джулиана падаше бавно, съвсем бавно, като перце, носено от пролетен бриз. Пропастта я посрещна, отвори се пред нея и тя потъна в изпепеляващото море на екстаза. Зави й се свят, спря да диша и падна на леглото. Торкин падна заедно с нея, здраво притиснат до гърба й, ръцете му сключени около кръста й. Извика дрезгаво и тялото му се скова. Джулиана усети горещото му семе в утробата си и въздъхна доволно. Той опря влажното си лице в тила й и задиша бавно и дълбоко, за да се овладее. Тя остана да лежи, усещайки как сладкото напрежение постепенно се разсейва. Тялото на Торкин не й тежеше — знаеше, че той също е изтощен от преживяния див екстаз.

Мина доста време, докато Торкин се отдели от нея и стана. Загърна халата си, протегна ръка и я помилва по гърба.

— Върни се в реалността, малката.

— Не може така. Вече нищо не разбирам — прошепна тя, скрила глава във възглавницата. — Защо беше толкова различно от преди? Толкова ново?

Той се наведе над нея и внимателно я обърна по гръб. Очерта линията на устните й с показалеца си и в очите му светна страст… и нещо, което много приличаше на безпомощност.

— Какво направи с мен? — попита едва чуто. Целуна я бързо по устните и излезе от стаята.

Джулиана се надигна бавно. Тялото й все още пулсираше от преживяната страст. В момента самата тя не знаеше каква е: съпруга, любовница… курва? Жена или момиче? Човек или вещ?

А щом не знаеше нищо за себе си, как да разбере що за човек е херцогът?