Джейн Фийдър
Дивата хризантема (10)

9.

— Много сте хубава — изрече одобрително Торкин и взе ръцете й в своите. — Радвам се да видя, че не използвате гримове и руж. Бяха забравил да уведомя мистрес Денисън, че не харесвам подобни неща… или поне не у вас — добави бързо той, отстъпи крачка назад, без да пуска ръцете й, и отново я измери с изпитателен поглед.

— Имате много специални предпочитания, милорд. — Гласът на Джулиана беше приглушен и безизразен, но тя не беше в състояние да скрие пламналата по кожата й горещина, предизвикана от погледа му.

— Не повече от другите мъже — отвърна спокойно той. — От време на време променям предпочитанията си. Надявам се скоро да го откриете.

— Надявам се да науча задълженията си достатъчно бързо, за да ви доставя радост, милорд. — Джулиана бързо сведе поглед, знаейки, че в очите й святка безпомощен гняв.

Торкин улови брадичката й и я принуди да го погледне. На лицето му грееше усмивка.

— Изглеждате така, сякаш сте готова да ме хвърлите в адския огън, малката.

— За съжаление нямам на разположение лопата — изфуча тя, неспособна да устои на предизвикателството.

— Обидих ли ви? Най-покорно моля за извинение. — Тонът и поведението му се промениха така внезапно, че Джулиана се стресна. Още преди да се е овладяла, той я прегърна и впи устни в нейните. Устните му се плъзнаха по устата й с нежно, съвсем леко движение, което изпрати тръпки по кожата й. — Понякога съм доста властен — обясни Торкин, докато милваше бузата й. — Боя се, че така съм възпитан. Но вие имате позволението ми да ме вразумите, когато стане нужда.

— И кога става нужда?

— В моменти като този, например. Когато сме сами, задълбочени в… — Той вдигна въпросително едната си вежда и добави: — В интимен разговор. — Продължаваше да милва нежно бузата й и Джулиана постепенно се отпусна. Чертите на лицето й омекнаха, устните се отвориха, очите загубиха мрачния си израз.

Усетил отпускането й, Торкин с усмивка отстъпи крачка назад. Остави я насред стаята и отиде до ниската масичка пред камината, за да си налее чаша вино.

— Искате ли малко бордо, малката?

— Да, моля ви. — Очевидно дамите от харема на Денисънови бяха получили заповед да не пият алкохол през работно време, но Джулиана изпитваше силна потребност да си вдъхне малко смелост. Взе чашата, която й подаде херцогът и изпи виното на един дъх.

Торкин се намръщи леко, взе чашата й и я остави на масата.

— Страх ли ви е?

— Не — отговори твърдо тя и скри пръсти в гънките на халата, за да не види той треперенето им.

Херцогът се облегна на камината и отпи глътка вино. Острите му очи без усилие проникнаха през фасадата на смелостта й.

— Разкажете ми какво се случи през първата ви брачна нощ.

Джулиана примигна объркано.

— Искате да кажете, какво се случи, освен това, че едва не се задуших, а после халосах съпруга си с горещата подставка и без да искам, го убих?

— Да, правилно отгатнахте.

— Защо искате да знаете?

— Защото много искам да науча някои неща за вас — отвърна меко той. — Съпругът ви беше ли мил с вас? Опита ли се да ви възбуди?

Джулиана поклати глава. Щом я видя в леглото, сър Джон веднага се стовари отгоре й.

— Гола ли бяхте?

Тя кимна.

— Значи знаете как се усеща тялото на мъжа? Знаете как изглежда? — Въпросът прозвуча с почти лекарска трезвост.

— Знам какво значи да се задушаваш — отговори сърдито тя. В действителност си спомняше съвсем неясно за нещата, случили се през онзи ужасен половин час. Тялото на сър Джон представляваше огромна маса запотена плът, която я притискаше към матрака, докато той пухтеше и пъшкаше и се опитваше да направи нещо, за което тя знаеше, че не му се удаде.

Торкин кимна.

— Тогава ще изхождаме от убеждението, че не знаете нищо. — Той остави чашата си и придърпа отоманката по-близо. Настани се удобно и махна на Джулиана да отиде при него.

Тя се приближи колебливо.

Херцогът я привлече между коленете си и със сръчно движение развърза колана на талията й. Халатът се разтвори и той го отмахна настрани, за да види тялото й. По кожата на Джулиана пробяга чувствена тръпка. Той положи ръце върху нея — топли и знаещи. Тя стоеше неподвижна, пленница между бедрата му, и се разтърсваше от силни тръпки, ту горещи, ту студени, докато ръцете му бавно се плъзгаха по хълбоците й, палците минаваха по очертанията на таза й, а топлият му дъх милваше корема й. Ръцете му обхванаха тънката талия, плъзнаха се бавно нагоре и се сключиха около пълните й гърди.

Когато той се приближи до нея и жадно засмука едното зърно, Джулиана затрепери още по-силно. Поривът да се поддаде на сладостната горещина, която пулсираше във вените й, водеше ожесточена борба с паническия инстинкт да окаже съпротива и да отблъсне натрапника. Знаеше, че ако се предаде, ще изгуби част от себе си.

Погледът й падна върху огледалото и тя се взря невярващо в бялото си тяло, в пищните извивки на гърдите, във финия бял халат отстрани. Сиянието на свещите запалваше червено-кафяви отблясъци по главата, наведена над млечнобелите гърди. Ръцете му милваха тялото й и съвсем бавно се насочиха надолу към корема. Като в транс тя наблюдаваше в огледалото как клепачите й натежаха и в очите светна жажда, как по бузите й пропълзя червенина, а устните, розови и влажни, се отвориха, за да извикат, когато той мушна ръка между бедрата й и внимателно разтвори срамните устни. Сякаш наблюдаваше друга жена и друг мъж. Видя как жената трепереше и се разтапяше, докато във вътрешността й се разпространяваше неописуема сладост. Гледаше тази чужда жена и се опитваше да проумее, че самата тя е тази, която се разтапя под невероятните мъжки милувки. От устните й се отронваха въздишки, тихи викове на екстаз. Очите й се разшириха изненадано и я погледнаха от огледалото — ирисите — черни и блестящи насред нефритенозелените дълбини. В следващия миг отражението й се разми в огледалото, над главата й се затвориха вълни на гореща чувствена наслада и напълниха с екстаз всяка пора на тялото й. Главата й се завъртя и тя трябваше да затвори очи. Коленете й омекнаха.

Торкин я привлече в скута си и тя се отпусна безволно. Той я прегърна нежно и помилва косата й. Собственото му желание пулсираше мъчително в слабините, когато премести тежестта си. Вдишваше жадно аромата на парфюма й, примесен с възхитителния мирис на чувственото й удовлетворение.

— Ела. — Той я вдигна на ръце и се засмя при мисълта, че би му било трудно да носи това пищно закръглено тяло на далечни разстояния. Положи я на леглото и остана известно време прав, за да се наслади на голотата й. Очите й все още бяха замъглени от възбуда, лицето й пламтеше.

Джулиана го погледна и бързо затвори очи. Какво се бе случило? Как бе могла да се забрави така?

— Отвори очи, Джулиана.

Макар и неохотно, тя се подчини. Торкин свали жакета си и започна да се съблича.

Джулиана седна в леглото и проследи движенията му с нарастващо любопитство. Каква гъвкавост, каква премисленост, нищо излишно. Сваляше всяка дреха, сгъваше я грижливо и я оставяше на стола. Когато се освободи от фината батистена риза, очите й се разшириха от изненада. Ала нямаше време да свикне с могъщите му гърди, защото той вече бе свалил и панталона, и бельото.

Дъхът й спря. Съзнаваше, че е безсрамно да го зяпа така, и в същото време не можеше да откъсне поглед от тялото му. Изучаваше го също тъй внимателно и жадно, както той бе гледал нейното тяло.

Гол, херцог Редмейн беше строен и жилест, със силни мускули, които играеха под гладката, опъната кожа. Имаше тесни хълбоци и широки рамене. От корема започваше тънка ивица тъмни косми, които се съединяваха с кичурчетата между бедрата му. Погледът й спря с почуда върху коравия, стърчащ член и тя си припомни пулсирането му, докато се притискаше към корема й.

— Е, мадам? — Неприкритото любопитство и възбуда в очите й го развеселиха. — Харесвам ли ви?

Джулиана много искаше да го помоли да се обърне, за да види и гърба му, но се засрами. Вместо това кимна мълчаливо.

Сякаш бе прочел мислите й, той се обърна бавно. Без да съзнава какво прави, Джулиана се протегна и попипа твърдия му задник. Коравите мускули се напрегнаха и тя се надигна на колене, за да продължи милувката нагоре по гръбнака.

— Вие сте много различен от мен.

— Слава на небето, че е така — отвърна сухо той, обърна се отново към нея, мушна ръце под отворения халат и го свали от раменете й. — Ето, сега се срещаме при равни условия, малката. — Измъкна халата изпод нея, хвърли го настрана и се отпусна на леглото.

Ръцете му се плъзнаха с наслада по топлото й тяло и я принудиха да легне на възглавниците. Джулиана беше любопитна и възбудена едновременно. Вече не изпитваше страх и не искаше да мисли защо е стигнала дотук. Инстинктивно протегна ръка, за да опипа възбудения му член и сключи пръсти около напрегнатата плът. Той потрепери и се притисна в дланта й. Пръстите й сами намериха гладкото връхче и започнаха да го милват. Торкин промърмори нещо неразбрано, но Джулиана знаеше дълбоко в себе си, че това, което върши, е правилно. Собствената й възбуда растеше бързо, докато го галеше и усещаше засилващата се твърдост в ръката си. Погледна в лицето му и разбра, че той също се разтапя, отдава й се, както тя му се бе отдала преди малко. Че се губи в собствената си наслада, както тя се бе изгубила в огледалото на страстта. Инстинктивно засили натиска, но Торкин рязко я сграбчи за китката и дръпна ръката й.

— Достатъчно — произнесе дрезгаво.

— Но защо? Знам, че ви харесва.

— Има много неща, които тепърва ще научиш, малката ми. — Той се засмя, мушна коляно между бедрата й и ги разтвори.

Джулиана с готовност отвори крака. Хълбоците й се повдигнаха, за да го приемат, и той проникна в горещия, влажен отвор на тялото й. За момент коравата, разпъваща маса вътре в нея й стана почти непоносима и тя погледна уплашено в спокойните сиви очи, които я държаха в плен.

— Опитай да се отпуснеш, Джулиана. Ей сега ще ти стане приятно. — Той се отдръпна леко назад и отново се заби в нея. Тя изпита чувството, че нещо се е скъсало в тялото й и изплака тихо. После всичко стана гладко и топло и тя реагира с готовност на силните, ритмични тласъци на тялото му. Напрежението, което отново се появи в тялото й, беше невероятно сладостно и силно. Когато стигна до върха и цялата се разтърси от силни тръпки, тя изпадна за втори път тази вечер в бездънен, безумен екстаз.

Тялото на Торкин лежеше тежко върху нейното, по шията му течаха вадички пот. Когато отново се върна в реалността и стана господарка на своето аз, Джулиана го прегърна и започна да милва гърба му. Усещаше как той се отпуска в нея и се наслаждаваше на последните вълни на заедно преживяното удоволствие. Съзнанието, че той остава част от нея, беше много приятно. Инстинктивно стегна мускулите на утробата си около члена му и се засмя, когато плътта му реагира на милувките. Торкин я целуна нежно в свивката на шията.

— Имай търпение — прошепна и се усмихна обещаващо. Изтегли се бавно от нея и се претърколи настрана. В тялото й остана болезнена празнота и за да я запълни с нещо, го последва и се притисна до него.

Торкин легна по гръб и мушна едната си ръка под нея, а после настани главата й на рамото си. Започна да милва нежно гърдите й, докато усети, че тя потъва в прегръдките на съня. Полежа малко до нея, заслушан в равномерното й дишане. Скоро и неговите клепачи натежаха. Не беше очаквал толкова страстна реакция и такова пълно доверие. Естествено, знаеше, че може да я възбуди. Намерението му беше да направи загубата на девствеността й безболезнена и дори малко приятна. Беше си поставил задачата да й достави колкото е възможно повече удоволствие. Но не беше очаквал, че тя ще го трогне. Свежата й невинност, съчетана с дива, необуздана страст, го изненада силно. Тя имаше всички причини да не му вярва, да се държи на разстояние от него. Вместо това бе отговорила на ласките му с прекрасна откритост и му се бе отдала без предубеждения.

Докато я държеше в прегръдката си, чувството, че е намерил нещо, което си заслужава да пази и обича, се засилваше. Странна, фантастична мисъл, дошла незнайно откъде. Спомни си, че тогава, с Памела, се бе държал по същия начин — щастлив и отдаден — и остана горчиво разочарован. Но нямаше да разочарова Джулиана.

Тя се размърда в ръцете му и се събуди. Въздъхна доволно и се сгуши още по-плътно в него.

— Колко време съм спала?

— Цели пет минути. — Той плъзна ръка по гърба й и я потупа по дупето, после се отдели от нея и стана от леглото.

— Искаш ли малко вино, малката?

— Да, моля ви. — Джулиана се протегна и седна в леглото, ала като видя кръвта по дългите си бедра, скочи уплашено. — По дяволите, трябваше да махнем покривката!

Торкин се обърна с чаша вино в ръка. Уплахата й го разсмя. Остана да я гледа как търси петна по покривката. После отиде до масата за миене и наля топла вода в порцелановия леген. Потопи във водата чиста кърпа и я повика:

— Ела, трябва да те почистим малко.

Джулиана се приближи колебливо. Изведнъж я изпълни плахост. Протегна ръка да вземе кърпата, но той не й позволи.

— Нека аз да направя това за теб.

Разтвори внимателно бедрата й и тя се остави на интимното му внимание. Смущението й изчезна веднага щом разбра какво прави той с нея. Почистването беше само въвеждащ ритуал към нова любовна игра.

Клепачите й натежаха и в утробата й отново запърхаха пламъчета. Торкин се изправи и хвърли кърпата в легена.

— Не беше чак толкова страшно, нали? — попита той и я целуна по устата.

— Чувствам се странно — призна искрено Джулиана. — Сякаш някой ми е отнел здравата земя под краката.

— Хайде да хапнем нещо, за да си я възвърнеш. — Торкин извади от гардероба мъжки халат, загърна се в него и вдигна халата на Джулиана от пода. — Ето, облечи се за малко.

Джулиана се облече неохотно. Е, нали беше казал „за малко“ — това звучеше многообещаващо. Бегло се запита кой и кога е сложил халата му в гардероба — може би той самият? Разтърси глава и пое чашата вино, която той й подаде.

Тъй като не обичаше омар, се зае със захаросаните плодове, докато той отпиваше по малко вино и я гледаше как яде.

— Искам да ви кажа, че трябва да побързаме с венчавката — заяви след малко тя. — Ако съм заченала, ще е ужасно неприятно. Пък и после как ще обясня на детето си, че се е появило твърде рано?

Торкин вдигна глава от чинията си и отговори с леко недоволство:

— Днес не е нужно да обсъждаме тези неща, Джулиана.

— Но нали това беше целта на упражнението… — Тя не бе съвсем наясно защо точно сега говори за това, но не беше в състояние да се удържи. Направи кратък поклон и продължи: — Моля за извинение, милорд. Съзнавам, че не е редно да говоря по такъв начин. Вероятно причината е, че още съм неопитна в изкуството да забавлявам мъжете. Когато свикна с живота в бордея, със сигурност ще престана да ви обиждам, повярвайте.

Торкин я погледна втренчено и на лицето му изгря усмивка.

— За малко бях забравил, че обичаш да ме предизвикваш. Хайде, вземи си още нещо сладко. — И й подаде кошничката.

Джулиана се поколеба, после взе една смокиня и се изтегна на шезлонга. Торкин й кимна одобрително и хапна малко омар.

— Случайно и аз съм на мнение, че церемонията трябва да се ускори — отбеляза той, докато бършеше устата си със салфетката. — В джоба на жилетката ми ще намериш нещо, което ще те заинтересува.

Джулиана стана и отиде до стола, където лежаха дрехите му. Бръкна в джоба и извади сгънат лист хартия.

— Какво е това?

— Погледни го. — Той се облегна удобно в креслото си и я загледа внимателно над ръба на чашата с вино.

Джулиана разгъна листа и примигна изненадано.

— О! Но това съм аз!

— И аз стигнах до това заключение.

Джулиана зачете обявата с нарастващ ужас. В горната част се мъдреше рисунка на лицето й — малко несръчна, но съществените черти бяха верни. А описанието на личността й беше подробно и недвусмислено — чак до луничките по носа й. Тя хвърли поглед към огледалото и сравни отражението си с рисунката и данните. Косата и очите я издаваха.

— Къде го намерихте?

— Обявите са разлепени навсякъде из града. — Торкин посегна към купичката с аспержите.

Джулиана прочете описанието на престъплението, в което я обвиняваха:

„Търси се за убийство на съпруга си — Джулиана Ридж от село Ашфорд в Хемпшир. Щедро възнаграждение за всяка полезна информация. Обърнете се към Джордж Ридж в «Градинарите», Чипсайд.“

— Много ми се ще да узная колко пари е готов да даде, за да ме открие — прошепна Джулиана. Плакатите бяха убедително доказателство, че Джордж няма да се откаже да я преследва.

Херцогът поклати глава.

— Няма никакво значение. Важното е, че щом напуснеш тази къща, те заплашва опасност. Непременно трябва да те отървем от онзи див селяк. Затова ще набавя специално разрешение за женитба. Чакам само Копълтуейт да изготви договорите. До края на седмицата трябва да станеш съпруга на Люсиен.

— Разбирам. И какви ще са отношенията ми с братовчед ви? — Джулиана все още се взираше в обявата в ръката си.

— Няма съмнение, че ще ти е крайно несимпатичен. — Торкин си наля още малко вино. — Но иначе няма да имаш нищо общо с него. Ще живеете в моята къща, но всеки ще си има частен апартамент. Люсиен няма да те притеснява.

— Предполагам, че след като зачена, това ще е ваша работа, милорд.

— Зависи от теб — изръмжа той, хвърли салфетката на масата и стана. Не знаеше защо въпросът й го е ядосал толкова — все пак тя имаше право да попита. — Не е изключено след смъртта на Люсиен да те направя своя официална метреса. Няма да е трудно да го уредим, дискретно, разбира се. Вдовицата на братовчед ми и детето, на което съм настойник, заслужават моето внимание и закрила.

— Разбирам. Значи ме очаква бъдеще на добре осигурена метреса на херцог. Всяка куртизанка в града ще ми завижда, нали?

— Нямам никакво желание да се карам с теб — изсъска Торкин и посегна към дрехите си.

— Нима не разбирате? — извика страстно Джулиана. — Не можете ли поне да се опитате да разберете какво изпитвам?

Торкин, който бе започнал да се облича, спря и се обърна към нея. Зачервеното лице под венеца пламтящо червени коси беше пребледняло. В нефритовозелените очи светеше отчаяние.

— Разбирам — отговори спокойно. — Опитай се да ми повярваш. Нямам лоши намерения спрямо теб. Точно обратното.

След думите му се възцари мълчание и той побърза да се облече. Когато се приготви, отиде при Джулиана и я целуна. Устните му обходиха устата й, връхчето на носа, веждите…

— Тази вечер имаше и моменти, когато не ти се искаше да ме хвърлиш във вечния адски огън, нали?

Джулиана кимна.

— Не си отивайте — помоли внезапно. Това беше единственото, което искаше истински.

— Трябва. Така е по-добре.

Джулиана не каза нищо повече и той побърза да я напусне. Тя отпи глътка от забравеното вино и се намръщи. Очевидно не й беше разрешено да го забърква в неприятни спорове, да изказва обезпокояващи възгледи и да задава провокиращи въпроси. Очевидно Негова Светлост херцог Редмейн не понасяше непокорните жени. Тогава си избрал неподходяща жена за дяволските си планове, каза си тя с внезапно покълнала злоба. Нямаше никакво намерение да се отрече от природата си, само за да отговори на представите на херцога за идеалната метреса.

Всемогъщи боже! Тя беше метреса. Метреса на херцог. Прозрението я улучи за първи път с цялата си сила. Отпусна се в леглото и внезапно осъзна колко свръхчувствителна е станала кожата й, как приятно се усеща леката рана между бедрата й, с каква сила бе преживяла удовлетворението на първата си страстна любовна игра. Може би момичетата харесваха работата си? Може би всяка сутрин си лягаха, изпълнени с това сладко чувство на телесно удовлетворение? Не, по-скоро не. Незнайно защо, Джулиана се съмняваше. Дали съпругите изпитваха такива чувства? Знаеше с абсолютно сигурност, че ако бе останала съпруга на сър Джон Ридж, никога нямаше да изживее тази наслада. Ако Джон не бе умрял така внезапно, докато се мъчеше да отнеме невинността на младата си съпруга, сега щеше да бъде негова покорна слугиня, осъдена никога да не изживее чувствените удоволствия, които току-що бе изпитала с херцог Редмейн.

И какво означаваше всичко това? Че трябва да приеме ролята, която й е отредила съдбата, и да се радва, че е станало така? Да се смята за щастлива и да ликува, прегръщайки херцога?

О, не! Не би могла да го приеме. Да, беше готова да се радва на предимствата на тази връзка, но щеше да се бори с херцога да последен дъх.

Джулиана посегна към шнура на звънеца, за да повика Бела. За разлика от доволната леност на тялото, духът й преливаше от енергия.