Джейн Фийдър
Дивата хризантема (1)

Пролог

Лондон, 1750 година

— Много съжалявам, Ваша Светлост, но в момента нямам такова момиче.

— Не съм и очаквал, мадам, но предполагам, че можете да намерите. — Торкин, трети херцог Редмейн, се наведе напред и с наслада помириса една роза във вазата пред него.

— Струва ми се трудно да изпълня подобно специално желание — отвърна замислено мисис Денисън, докато си вееше с изисканото си ветрило.

По тясното лице на херцога пробяга лека усмивка.

— Вие и мистър Денисън можете да бъдете уверени, че хонорарът ще е повече от достоен за положените усилия, Елизабет.

Домакинята го погледна над ветрилото и очите й заблестяха.

— О, недейте, Ваша Светлост. Знаете колко мразя да обсъждам делови въпроси… толкова е вулгарно.

— Вулгарно е, наистина — съгласи се любезно Торкин. — Но да знаете, че настоявам за оригинал, мадам. Нямам интерес към измамна девственост, все едно колко свежа и невинна е личността на пръв поглед.

Лицето на Елизабет Денисън издаде колко е засегната.

— Нима някога съм ви дала и най-малък повод да предполагате, че прибягвам до подобни похвати, милорд?

Усмивката на херцога стана още по-широка, но той поклати леко глава и извади от дълбокия джоб на кадифения си жакет табакера от лапис лазули. За момент в обляния от слънцето салон се възцари мълчание. Без да бърза, Торкин си взе щипка емфие, щракна капачето на табакерата и отново я прибра в джоба си. Кихна и дискретно избърса носа си с дантелена кърпичка.

— Ще позволите ли да попитам дали момичето е предназначено за вашите собствени цели, Ваша Светлост? — осведоми се след известно колебание мисис Денисън. С херцог Редмейн човек никога не можеше да е сигурен къде минава границата между допустими въпроси и безсрамието.

— Малката трябва да съответства изцяло на моите претенции. — Херцогът стана от креслото. — Така ще имаме сигурност, че ще се хареса и на най-претенциозният клиент.

— Уверявам ви, че всички млади дами в този дом отговарят на най-високите претенции, сър. — В гласа на достойната дама прозвъня лек укор, когато и тя вдигна масивното си тяло от креслото. — Моят съпруг и аз с право се гордеем с нивото на заведението. — С тези думи тя дръпна шнура на звънеца.

— Ако бях на друго мнение, Елизабет, никога нямаше да се обърна към вас за помощ — отвърна успокоително херцогът и взе ръкавиците и бастуна си от масичката до вратата.

Лицето на мисис Денисън веднага се разведри.

— Веднага ще започна да събирам сведения, Ваша Светлост.

— Моля ви, дръжте ме в течение. Желая ви приятен ден, мадам. — Посетителят се поклони галантно, но в сивите очи под тежките клепачи просветна нещо, което събуди лека боязън у домакинята и я накара да приклекне в дълбок реверанс. Леката неловкост беше познато чувство в общуването с херцог Редмейн и тя не беше единствената, която се чувстваше по този начин.

В енергичен опит да покаже самоувереност тя се обърна към лакея, който се бе отзовал на звънеца, и обяви с твърд глас:

— Негова Светлост желае да си отиде.

— Предайте почитанията ми на съпруга си, мадам… — изрече херцогът след повторен поклон и последва прислужника в преддверието. В къщата, обляна от яркото утринно слънце, цареше тишина. Слугинчетата вършеха ежедневната си работа, но се стараеха да не вдигат шум, за да не събудят спящите на горния етаж — момичетата, които работеха нощем, а денем се радваха на заслужена почивка.

След като вратата се затвори зад ранния посетител, любезната усмивка изчезна от лицето на мисис Денисън. Да изпълни поръчението на херцога така, че да го задоволи — със сигурност беше трудно. Да намери жена, все още девствена и готова да се подчини на диктата на херцога… много сложна задача.

Девици се намираха лесно — момичета от провинцията, дошли в големия град без роднини и приятели да търсят работа, имаше със стотици. Но дали между тях ще се намери поне една, която да се съгласи с условията на херцога…

Защото условията на херцог Редмейн не бяха обичайните при този вид договор и той го бе подчертал изрично. Не искаше обикновена проститутка, защото смяташе да я използва за нещо специално, ала твърдо бе отказал да я уведоми за какво точно.

Елизабет Денисън въздъхна и вдигна пищните си рамене. Първо ще говори с Ричард. На скъпия й съпруг и партньор можеше да се разчита да измисли най-добрия план за действие. И той като нея беше наясно, че нямат интерес да отхвърлят молбата на богат и влиятелен клиент като Торкин, херцог Редмейн.