Виктор Суворов
Контролът (5)

1

Полето се е ширнало от хоризонт до хоризонт. Прекосява го бетонна писта. До пистата — трибуна за вождовете. Над трибуната — сенник: сини и бели райета. Около трибуната — охрана.

Вождовете ще се появят след три дена. А трибуните се охраняват. След три дена всичко, което е отсам пистата, ще гъмжи от хора. А пистата ще остане свободна. И всичко, което е отвъд пистата — ще е свободно. Над отсрещната страна на полето изтребители ще правят лупинги, там парашутистите ще се сипят като отделни снежинки и като вихрушка. С една дума, въздушен парад. Несъкрушимата мощ на родината. Яките криле на съветите.

А сега засега тече подготовката.

Войници опъват кабели. Монтьори с „кънки“ са накацали по стълбовете като кълвачи, тракат с чукчетата, закрепят фуниеобразните високоговорители. Огромен кран сваля от камиони павилиончета и ги подрежда по права линия. „Бира — минерална вода“. „Сладолед“. „Вестници“. Пак — „Бира — минерална вода“. Сръчни дърводелци сглобяват от шперплатови плоскости клозет. Гигантски клозет. Най-големият в Европа.

Но главната грижа е за сигурността. От Москва са надокарали хергелета чекисти. Тренировка. Наглед — просто момчета с каскетчета, със сакенца, с раирани спортни фланелки. Уж не са чекисти. Ама като се повгледаш — такива са.

И еква команда над полето: „Строоой се!“

Уж беше тълпа, неуправляема орда, а изведнъж се строиха във вериги и колони. Надлъжни човешки вериги чак до хоризонта. Има и напречни вериги. Човешките вериги при пресичането си образуват квадрати. Кутийки. Арматурата на тълпата. Като заприиждат московчани към тушинското летище, между тях ще има ивици от чекисти. От север на юг, от запад на изток. В тълпата не можеш да ги видиш. А сега-засега тренират без тълпата: строй се, разпръсни се. Всяка верижка си има свой началник. Всеки квадрат — свой. Всеки началник има в джоба си телефонна слушалка. Когато тълпата запълни летището, всеки командир в навалицата, в блъсканицата незабелязано ще включи телефона си към подземния кабел или към павилионче „Бира — минерална вода“, или към някое друго павилионче. Не случайно към павилиончетата са прокарани кабели.

По-близо до трибуната на вождовете веригите стават по-чести, кутийките — по-сбити. Край самата трибуна веригите са съвсем непробиваеми. Като фаланга на Александър Македонски.

2

Под самата правителствена трибуна е трибуната на коментатора. Така е настанен, че да вижда и самолетите, и парашутистите, и лицето на другаря Сталин. Та да реагира, значи, ако се наложи. До коментатора е мястото на Холованов. И той ще може да вижда и самолетите, и парашутите, и тълпата, и лицето на другаря Сталин. Сложни са му задълженията на Холованов. Да гледа другаря Сталин в лицето. И небето. И тълпата. На всичко отгоре и коментатора. На кръста на другаря Холованов виси „Лахти Л-35“. Препасал го е, та ако ненадейно коментаторът пощурее и започне да крещи някакви мерзости по микрофона, да не вика дълго, а веднага да бъде пронизан с единичен изстрел между очите. Освен това Холованов държи в ръката си шалтер: управлява онзи, който държи съобщенията в ръцете си. Който държи съобщенията, той може да предава команди. Който предава командите, той командва парада. Не случайно другарят Ленин препоръчал най-напред да бъде завзет телеграфът. Та съобщенията са в сигурни ръце. Шалтерът е за в случай че в кабинката нахълтат врагове и започнат да предават по микрофона на тълпата някакви неправилни команди. В този случай Холованов ще дръпне шалтера и с един електрически удар ще съсипе цялата съобщителна система. За предпочитане е никаква връзка, отколкото да я дадеш в ръцете на врага.

Точно до кабинката, в която ще седят коментаторът и Холованов, се виждат трима чекисти. Наглед — микрофонни техници. Всъщност те са тук, за да надупчат Холованов, ако пощурее и му хрумне на него да крещи гадости. Тяхното оръжие е под саката. Те са издути на задниците. Оръжието им е без особени претенции. За всички не могат да се набавят вносни „Люгер“-и, „Колт“-ове и „Лахти“. Затова оръжието им са обикновени родни „ТТ“-та. Нито изработката на „ТТ“-то е елегантна, нито видът му е през морски. Едно му е хубавото: пердаши мощно й точно. Сигурна ютия е „ТТ“-то. Никога няма да ти свие номер. Но ако при стрелбата по Холованов пистолетът на един от микрофонните техници направи засечка, той ще издърпа затвора и със следващия патрон ще успокои Холованов. А докато го дърпа, на Холованов ще му направи осем дупки другият другар. Затова е сложен до първия. Ако ли пък и на него му се случи заяждане или заклинване на затвора, тогава третият другар ще прави Холованов на дармон. Но това е за в най-краен случай. А в нормална обстановка, стане ли нещо, те и тримата ще изгърмят по осем патрона в Холованов, ще сменят пълнителите и още веднъж всеки по осем. А сега-засега се усмихват на Холованов. И той им се усмихва. Тия тримцата са почтителни: все пак Сталинов личен пилот е. С такъв шега не бива. От друга страна, утре, ако им заповядат, Сталиновият личен пилот ще се превърне в най-обикновен клиент с малък входен отвор в тилната част на черепа и голям изходен отвор в челната част. Или наопаки. Може те да попаднат в лапите на другаря Холованов и да се превърнат в негови клиенти… Затова най-добре е да не се заяждат с него, а да му се усмихват: как сте, драги другарю?

3

Часовникът си цъка. Слънцето пече безмилостно. Над летището се вдига пушилка. Тренировката продължава. Холованов предава по телефона циркулярна команда: блокирай! Това значи, че от една кутийка в друга никой не ще може да мине. Пущай на север! И това е ясно: във всяка кутийка пущай хората в северна посока, а в другите не ги пущай. Разхлаби блокировката! Това значи, че тълпата изобщо няма да усеща присъствието на чекистите — върви накъдето си искаш. И пак: блокирай! В южна посока — пущай! Така може да се контролира милионна тълпа. За всеки случай наблизо ще стоят и пикапчета. Стане ли нещо, през тълпата може да се прехвърли въоръжена група До която и да е точка на летището.

Дори ако телефонната връзка откаже, и тогава контролът над чекистките верижки няма да се наруши. Тогава командите ще се предават другояче. С безмълвни жестове по верижките. И с подражаване на застаналия пред теб. До коментаторската кабинка са сложили един бабаджанко. По-висок от него в цялото НКВД не може да се намери. Ако Холованов му заповяда да седне, ще седне. Тогава всички, които го виждат, ще седнат. И всички, които виждат тях, също ще седнат. А защо да сядат? За дисциплина. Знае ли човек какво може да се случи? Каква ситуация ще възникне? И не разполагаш с връзка. Тогаз изпълнявай безмълвните команди. Всякакви команди изпълнявай. Всякакви!

Изпълнявай каквото ти заповядат. Затова от стъклената будка командите направо валят като градушка: стани, седни, легни, стани, седни, разпръсни се, строй се!

Наблизо по празното летище се разхождат две весели приятелки. Катка и Настюха. Просто са дошли да погледнат преди рекордния си скок летището, на което ще се приземят. И всичко им се струва смешно. Кис-кис-кис. И показват на Холованов рогца от две пръстчета.

Не разбират, че на Холованов му се свива сърцето заради тях. Много са загубени. Изобщо нищо не разбират. А рискът не е малък. Не би било зле, ако можеше да ги подсигури по още някакъв начин.

4

Настя и Катка не престават да се разхождат по летището. Правят муцки на чекистите. На Катка й дай да се кикоти. А Настя току се сеща за предстоящия скок.

— Катя, ти да не вземеш да се шубелисаш?

— Аз съм правила скокове със забавяне, когато ти още си се учила да скатаваш. Гледай ти да не се уплашиш и да не дръпнеш халката предварително, още на петстотин метра.

Изведнъж Катка зърна в тревата едно смешно бръмбарче. Ама толкоз смешно, че забрави за предстоящия скок и се запревива от смях.

5

— Вижте какво, момичета, съветската техника е най-добрата в света. Но нека се подсигурим и с германска. Освен съветския прибор РПР-3 ще ви дадем допълнително и по един германски прибор. Подсигуряването си е хубаво нещо, двойното — още по-хубаво, тройното е по-добро от двойното, а ние ще добавим още едно. С друг принцип на действие. Със секундомер. Приборът е германски, а часовниковият механизъм в него — швейцарски. „Ролекс“. Желая ви успех.

6

Изпълзяха на плоскостите. Катка на дясната, Настя — на лявата. Усмихнаха се на пилота. Той им показва четири пръста в кожената ръкавица: точно на четири хиляди съм се закрепил. И махна с ръка.

Момичетата се изсипаха в бездната.

7

Милионната тълпа гледа към небето.

И другарят Сталин.

И Холованов.

Предпоследният номер от програмата. Холованов отговаря за него. След това е масовият скок. Но това вече не е негова грижа. Добре премина въздушният парад. Без нито един гаф. Остана скокът със забавяне от четири хиляди и масовият заключителен.

Все по-нагоре и по-нагоре се издига самолетът. И ето че премина към хоризонтален полет. Изключи двигателя. От земята добре се чу, че моторното бръмчене секна. Говорителят седи точно срещу Холованов и с радостен глас съобщава на тълпата:

— Височината е четири хиляди метра над морското равнище.

Чак тогава Холованов схвана, че ще се пребият и двете.

8

Настя се плъзга. Въздушният поток я премята досущ като планински водопад. Весело и страшно. И става все по-страшно. Кой знае защо, днес всичко не е както трябва. Има чувството, че нещо не е наред. Земята се приближава твърде бързо. Хронометърът трака правилно, трите спусъка са запънати и тя от опит знае. че има да лети още доста, но защо земята я връхлита с такава скорост? Най-важното е да не се шубелиса. Приборите сами ще свършат всичко. Най-важното е да овладее страха си. Да не позволи на страха си да се изскубне. Но страхът се изскубна, както се изскубва куполът от раницата. И Настя се развика, както се вика насън, когато викаш и не си чуваш гласа, когато само във вика е спасението:

— Дърпай! Катка! Дърпай!

И Катка е до нея. И по нейното лице е изписан ужас. И тя не вика, а врещи: „Дърпай!“

И самата тя дърпа халката. И Настя дърпа халката.

Но…

9

За Холованов времето спря, когато самолетът полетя хоризонтално и секна бръмченето. За Холованов времето се разтегли като хармоника. Секундите се превърнаха в безкрайни часове. В години.

Говорителят го шибна: НАД МОРСКОТО РАВНИЩЕ!

Всичко е съвсем просто. За изходна точка на отброяване е прието морското равнище. И самолетът се е издигнал на четири хиляди над морското равнище. И умните механизми ще отворят парашутите на височина двеста метра над морското равнище. И всичко е проверено хиляда пъти на пясъчната ивица. И онази ивица е на морското равнище. Може би с няколко метра над него. Но тук не е пясъчната ивица в Крим. Тук е Москва. Тушинският аеродрум. Нима Москва е на морското равнище? От школските учебници е известно: Москва е на сто и седемдесет метра над морското равнище. Това средно: някъде малко по-високо, накъде малко по-ниско. Но във всички случаи височината няма да е достатъчна. Парашутите ще се отворят точно на двеста метра преди морското равнище и ще бъде късно.

10

Другарят Сталин гледа падането на двете топчици и разбира…

11

Холованов грабна микрофона от ръцете на говорителя.

Тримата отстрани насочиха пистолетите „ТТ“ към него. А той само с очи, с псуваческа мимика им обяснява: спасявам ситуацията!

Според инструкцията чекистите трябва да стрелят. И тримата са си извадили пистолетите. Хората наоколо се стъписаха. Но нито един не стреля по Холованов. Пролетарският усет им подсказва: става нещо ужасно и само Холованов с микрофона може да спаси ситуацията. Чекистите поглеждат и към Сталин. Той би им намекнал с мимика. Би им дал знак. Моментално биха го надупчили двайсет и четири пъти.

Но другарят Сталин мълчи. Не изразява отношение нито с жест, нито с мимика. Същинска гранитна статуя. Като стоманено изваяние. Не случайно името му е Сталин! Няма го сега тук в този суетен свят. Погледът на другаря Сталин е устремен към бъдните векове.

А Холованов трябва да изчака: и двете ли ще се пребият или само едната. Веселячката Катя може да се спаси. Опитна е.

Над едната топчица изхвръкна купол и изплющя, щом се напълни с въздух. Над другата също изхвръкна купол. Само че не изплющя. Не успя.

Холованов натисна микрофонното копче и с радостен тон: „А сега бе демонстриран номерът: «Веселячката Катя и чувалът с картофи!» Ха-ха-ха. Номера изпълниха майсторката на парашутния спорт, рекордьорка на Съюза и Европа Екатерина Михайлова. М… чувал с картофи! Ха-ха-ха!“

Лицето на Холованов е като черен облак. Натиква микрофона в зъбите на говорителя: продължавай! Говорителят радостно се разсмя: и чувал с картофи! Гласът му екна като звънче.

А Холованов на грамадния чекист: „Смей се, гад, ще те застрелям!“

Бабаджанкото се засмя унило: „Хъ-хъ-хъ.“ М премина през чекистките вериги: хъ-хъ-хъ. И през тълпата: хъ-хъ-хъ.

А Холованов се метна на едно пикапче. И го погна през аеродрума…

12

Настя угаси купола с долните две въжета. Човек трябва да ги дърпа към себе си енергично и бързо. Вятър нямаше, затова куполът бързо угасна. Смъкна от себе си ремъците и се втурна към Катка.

Катка не се помръдва. Лежи като чувал с картофи. И не гаси купола си. Инструкцията изисква куполът да се. гаси бързо и ремъците да се смъкват. Но Катка лежи, нарушава инструкцията. Настя бегом към нея. Но краката й не тичат. Тътрят се. Настя така се фрасна при приземяването, че и двете й колена май са станали на парченца. И ходилата й. И бедрата. И гръбнакът й сигурно е пречупен на десет места. Настя тича като тромаво чучело: щом угасиш своя купол, гаси съседния — такава е инструкцията. А какво има да го гаси? Той едва-едва се е напълнил, не е издут, както би трябвало да бъде, а е отпуснат като спукана топка. Чуждият се гаси по-лесно.

Настя се хвърли върху него с цялото си тяло, разперила ръце. Просто под Настиното тегло увяхна, макар Настя да не се отличава с килограмите си. Сега куполът бързо да се смачка на купчинка. М да се откачат коланите. За да не повлече вятърът тялото. Настя разкопчава катарамите, а я е страх да погледне Катка.

Тъкмо в този миг довтаса пикапчето. От кабината — Холованов. Уви Катка в парашута и я хвърли в каросерията. И втория парашут пак там. Настя за ръката — и в кабината. Чак тогава я погледна в лицето. И се отметна назад. Дали защото лицето на Настя беше без усмивка, дали защото не е очаквал да я види жива. Според простата сметка, според логиката редно би било Настя да е мъртва.

А Катка — жива.

13

Катка е страшна.

Тялото й си е загубило формата. Деформирало се е. Буци и цицини навсякъде, където не трябва да ги има. Пред очите им тялото почернява. Превръщайки се в една непрекъсната синина.

Холованов — на волана. Настя до него. Очите й не мигат. Холованов се зачуди: нито думичка, нито сълзица. Даде газ. Подкара надалеч от тълпата. Надалеч от виковете.

А в небето — масовият скок. Хиляда парашутисти с разноцветни парашути. Погледа си да не откъснеш от тях.

14

Погребаха Катя Михайлова скромно. И скришом. Погребаха я, както е редно да се погребват десантници в тила на врага. Без ковчег. Загърната в парашутна коприна. На неизвестно място. На гроба й не бива да се издига паметник. Не бива да се пише името й. Престижът на държавата стои по-горе от всякакви индивидуални жертви. Само кръстче на картата. А картата — на сигурно място. Ще се минат петдесет години, ще настъпи пълен комунизъм по цялата земя. Вече няма да има държавни граници, всички страни ще се слеят в едно велико семейство на равноправни народи. И тогава ще си спомним за теб, Катя Михайлова. След петдесет години. Страшно е да си го помислиш: през 1987 година. И ще ти издигнем на това място величествен паметник. От гранит. И ще напишем със златни букви: „При изпълнение на служебните си задължения… при изпробването на най-нова техника, създадена от творческия гений… Катя Михайлова… Веселячката.“

15

През нощта Жар-птицата не плака.

Тя никога не плачеше. Холованов я заключи в парашутния хангар. Предупреди я: не се показвай. Донесе й одеяло, възглавница, сапун, кърпа за лице, паста за зъби, четка, гребенче, кофа вода, донесе й пет кутии десантни дажби. Пошегува се:

— Десантник, въоръжен със суха дажба, е практически безсмъртен.

Жар-птицата не пое шегата. Пък и той разбра — не му беше времето да говори за безсмъртие.

И ето че е сама в огромния склад. Под свода се стрелка прилеп. Луната свети през прозорчето.

Прегърна възглавницата и дълго си хапа устните. До разсъмване. За да не плаче. И не плака.